Решение № 224 от 10.12.2020, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 224 гр. Враца , 26.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на тридесети октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Евгения Г. Симеонова

Пенка Т. Петрова

Магдалена Б. Младенова

Веселка К. Николова като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова Въззивно гражданско дело № 20201400500409 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 366/29.06.2020 г., постановено по гр. дело № 3535/2019 г., Районен съд – Враца е признал за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79 ЗЗД по отношение на И. Г. В. , ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. ***, и настоящ адрес: с.

***, че дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес управление гр. ***, сумата от 700,00 лв., представляваща главница по договор за кредит № ***, сключен на 13.10.2017 г. с „Аксес Файнанс” ООД; 81,35 лв. – обезщетение за забава от 06.02.2018 г. до 02.04.2019 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.04.2019 г. до окончателното изплащането на задължението, за които суми е издадена Заповед № 915/04.04.2019 г. по ч.гр.д. № 1369/2019 по описа на Районен съд – Враца, като е отхвърлил исковете за сумата 40,80 лв. – договорна лихва за периода от 19.10.2017 г. до 06.12.2017 г.; 140,00 лв. – неустойка за периода 06.11.2017 г. до 06.12.2017 г.; 77,50 лв. – такса разходи за събиране за периода 06.11.2017 г. до 06.12.2017 г.; 120,00 лв. – такса разходи за дейност на служител, както и за сумата над 81,35 лв. до пълния предявен размер от 89,84 лв. – обезщетение за забава за периода 06.02.2018 г. до 02.04.2019 г.

Срещу така постановеното решение в частта му, в която са уважени предявените искове, е подадена въззивна жалба от ответника И. Г. В. , чрез назначения от съда на основание чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адв. Ц. М., в която се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на същото в тази му част. В жалбата се поддържа, че от представените с исковата молба доказателства не се установява по безспорен начин дължимостта на претендираната сума, нито наличието на предсрочна 1 изискуемост на задълженията. Оспорва се твърдяната с исковата молба настъпила автоматична предсрочна изискуемост на кредита, като се посочва, че подобна уговорка в договора не поражда действие, ако кредиторът не заяви, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, и това волеизявление достигне до длъжника. Изтъква се, че ако относимите към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост факти не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то вземането не е изискуемо в предявения размер и на предявеното основание. Сочи се, че по делото липсват твърдения и доказателства за уведомяването на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост преди депозиране на заявлението, което обстоятелство е било в доказателствена тежест на ищеца. Навеждат се и доводи, че обусловена от предсрочната изискуемост е и претенцията за обезщетение за забава, която предвид недължимостта на главницата, също се явява недължима.

Иска се от въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част и да отхвърли изцяло предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на жалбата от насрещната страна „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: ***, чрез юрисконсулт Б. Р., с който същата се оспорва като неоснователна. Поддържа се, че първоинстанционното решение е правилно, законосъобразно и обосновано. Твърди се, че дружеството-ищец е доказало изцяло основателността и размера на претенцията си.

Иска се от въззивния съд да остави без уважение подадената въззивна жалба и да потвърди първоинстанционното решение.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

При извършената служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК въззивният съд констатира, че първоинстанционият съдебен акт е валиден, а в обжалваната част – и допустим.

За да се произнесе по правилността на обжалваното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Районен съд – Враца е бил сезиран със заявление на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с което се иска да бъде издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против И. Г. В. , ЕГН: **********, за следните парични вземания: 700,00 лв. – главница, дължима по договор за кредит „Бяла карта“ № *** от 13.10.2017 г., 40,80 лв. – договорна лихва за периода от 19.10.2017 г. до 06.12.2017 г., 140,00 лв. – неустойка за периода от 06.11.2017 г. до 06.12.2017 г., 77,50 лв. – такса разходи за събиране за периода от 06.11.2017 г. до 06.12.2017 г., 120,00 лв. – такса разходи за дейност на служител, 89,84 лв. – обезщетение за забава от 06.02.2018 г. до датата на подаване на заявлението в районен съд , както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Претендира се и присъждане на направените съдебни разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на заявлението е образувано ч. гр. д. № 1369/2019 г. по описа на Районен съд – Враца и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 915/04.04.2019 г., с която заявлението е уважено изцяло.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.

5 ГПК, поради което с Разпореждане № 5357/17.07.2019 г. районният съд на основание чл.

415, ал. 1, т. 2 ГПК е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си. Съобщение с тези указания е връчено на заявителя на 01.08.2019 г. и в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК същият е предявил иск пред Районен съд – Враца, за което е уведомил и заповедния съд.

2

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, против И. Г. В. , ЕГН: **********, за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 915/04.04.2019 г.

В исковата молба се сочи, че между „Аксес Файнанс“ ООД, като кредитор и ответника, като кредитополучател е сключен договор за кредит „Бяла карта“, като кредиторът се задължил да предостави на кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер на 700,00 лв. под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта Access Finance/iCardCard/Visa, а кредитополучателят се задължава да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор. Заедно с подписване на договора за кредит кредитодателят е предоставил на кредитополучателя платежен инструмент – кредитна карта с № ***, издадена от „Интеркарт Файнанс“ АД, ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН кода за ползване на картата, като кредитополучателят може да усвои изцяло максималния размер на кредита веднага след активиране на картата и влизане в сила на договора за кредит, което съставлява изпълнение на задължението на кредитодателя да предостави заемната сума. Кредитополучателят е усвоил заемни суми в общ размер на 700,00 лв., по дати както следва: 400,00 лв. на 18.10.2017 г. и 300,00 лв. на 19.10.2017 г. С договора било уговорено, че заплащането на текущото задължение, дължимо за предходен месец, е следвало да се осъществи до всяко 2ро число на месеца. Страните са уговорили и че кредитополучателят дължи дневен лихвен процент в размер на 0,12 %, като лихвата се изчислява всеки ден върху усвоената и непогасена главница. На посоченото основание на длъжника била начислена договорна лихва в размер на 40,80 лв. за периода от 19.10.2017 г. до 06.12.2017 г. В случай че кредитополчателят не заплати текущото си задължение на падежа, страните са договорили негово задължение да предостави на кредитодателя в срок 3 дни след падежа обезпечение чрез поръчителство, като при неизпълнение на това задължение кредитополучателят дължи неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение за настоящия месец. На посоченото основание на длъжника била начислена неустойка в размер на 140,00 лв. за периода от 06.11.2017 г. до 06.12.2017 г. В договора било предвидено, че в случай, че кредитополучателят не погаси текущото си задължение на посочения в договора падеж, същият е длъжен да заплати сума в размер на 15 % от максималния кредитен лимит, която да послужи за частично погасяване на задължението му, като при забава за плащане на тази сума, кредитополучателят дължи на кредитодателя разходи за действия по събиране на задължението в размер на 2,50 лв. за всеки ден до заплащане на сумите. На длъжника в настоящия случай е била начислена такса разходи за събиране в размер на 77,50 лв. за периода от 06.11.2017 г. до 06.12.2017 г.

Съгласно клаузите на договора в случай че кредитополучателят не е заплатил минимум 15 % от одобрения си кредитен лимит в рамките на два последователни месеца, като поне в един месец да бъдат внесени общо 15 % от сумата, то цялото му задължение по договора за кредит става автоматично предсрочно изискуемо и кредитодателят не е длъжен да го уведомява за това обстоятелство, като в случая предсрочната изискуемост е настъпила 3 автоматично на 06.02.2018 г. На длъжника е начислена лихва за забава в размер на 89,84 лв. за периода от 06.02.2018 г. до датата на входиране на заявлението в съда. Страните се съгласили, че след настъпване на предсрочната изискуемост кредитополучателят дължи на кредитодателя еднократно заплащане на такса в размер на 120,00 лв., включваща разходите за дейността на служител, което осъществява дейността по извънсъдебно събиране на задължението.

В исковата молба се посочва също, че на 11.04.2018 г. е подписано Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 07.11.2014 г., по силата на който „Аксес Файнанс“ ООД е прехвърлило на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД вземането си, произтичащо от договор за кредит „Бяла карта“ № ***/13.10.2017 г.

Цедентът е упълномощил ищеца, в качеството на цесионер, да уведоми длъжниците за извършената цесия, поради което по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД до ответни ка И. Г. В. е изпратено уведомително писмо за станалата продажба, което е получено лично от него на 19.04.2018 г.

Депозиран е отговор на исковата молба, чрез назначения на основание чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител на ответника, с който исковете са оспорени и са въведени възражения, че е недоказано наличието на предсрочна изискуемост на задълженията и че са налице неравноправни и нищожни поради противоречие с добрите нрави клаузи в сключения договор

С Решение № 366/29.06.2020 г., постановено по гр. дело № 3535/2019 г., Районен съд – Враца е уважил частично предявените искове, като е признал за установено, че И. Г. В. дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумата от 700,00 лв., представляваща главница по договор за кредит № ***, сключен на 13.10.2017 г. с „Аксес Файнанс” ООД и 81,35 лв. – обезщетение за забава от 06.02.2018 г. до 02.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.04.2019 г. до окончателното изплащането на задължението .

Със същия съдебен акт е отхвърлена претенцията за признаване за установено дължимостта на сумите: 40,80 лв. – договорна лихва за периода от 19.10.2017 г. до 06.12.2017 г.; 140,00 лв.

– неустойка за периода 06.11.2017 г. до 06.12.2017 г.; 77,50 лв. – такса разходи за събиране за периода 06.11.2017 г. до 06.12.2017 г.; 120,00 лв. – такса разходи за дейност на служител, както и за сумата над 81,35 лв. до пълния предявен размер от 89,84 лв. – обезщетение за забава за периода 06.02.2018 г. до 02.04.2019 г . Ответникът е осъден да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД деловодни разноски за първата инстанция и заповедното производство.

Както бе посочено, първоинстанционният съдебен акт се обжалва само в частта, в която са уважени предявените искове и са присъдени деловодни разноски. Решението на районния съд не е обжалвано и е влязло в законна сила в частта, в която са отхвърлени исковите претенции.