Определение № 327 от 17.11.2021, Окръжен съд - Силистра

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 327 гр. Силистра, 17.11.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Теодора В. Василева

Членове:

Добринка С. Стоева

Кремена Ив. Краева като разгледа докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно частно гражданско дело № 20213400500364 по описа за 2021 година на СОС и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 274 и сл. от ГПК.

С определение № 183 от 30.06.2021г., постановено по гр.д. № 87/2021г. по описа на ДРС, е прекратено производството по делото, като недопустимо.

Недоволна от това определение, е останала Л. Й. М., която го обжалва в законоустановения срок. Счита, че същото е неправилно и незаконосъобразно и моли съда да го отмени и върне делото на ДРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответната страна „СТАР ПОСТ“ ООД гр. София депозира отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски.

СОС, като се запозна с депозираната частна жалба и данните по делото, прие за установено следното:

Частната жалба е неоснователна.

Депозираната от Л.М. искова молба е оставена без движение от ДРС, като с разпореждане № 338/6.04.21г. е задължена ищцата да представи по делото доказателства, с екземпляр за ответната страна, от които да е видно, че същата е била в трудово правни отношения с ответника и че към датата на подаване на исковата молба трудовото й правоотношение е било прекратено, да представи акта, с препис за ответната страна, с който е прекратено трудовото му правоотношение и да заяви изрично за какъв период претендира заплащане допълнително трудово възнаграждение в размер на 1 800 лева.

Указано й е, че съдът не е длъжен да събира доказателствата, въз основа на които се основава искът му и които следва да бъдат представени с исковата молба, каквото е изискването по чл. 127, ал.2 от ГПК и по чл. 128, т. 3 от ГПК.

С молба вх. № 585/16.04.2021 г. ищецът е посочил, че с исковата молба е 1 направил доказателствено искане за приобщаване към делото на НАХД № 947/2017 г. по описа на СРС, приключило с влязло в сила решение, в което дело се съдържат поисканите документи в оригинал. В условията на евентуалност е направил искане за определяне на допълнителен срок за отстраняване на посочените нередовности.

С разпореждане № 426/10.05.21г. съдът е приел, че е недопустимо искането на ищеца за служебно събиране на доказателства, с които той може да се снабди без особени затруднения, тъй като е с местоживеене в гр.

Силистра и може да се снабди с доказателствата, които са му необходими и за които твърди, че са приобщени като такива по АНД № 947/2017 г., като подаде молба в РС-Силистра, и повторно е оставил ИМ без движение със същите указания, изпълними в едноседмичен срок, като е указал на ищеца, че при неизпълнение производството по делото ще бъде прекратено.

Съобщението за това разпореждане е получено от процесуалния представител на ищцата на 13.05.21г. На 27.05.21г. същият депозира молба за продължаване на срока, даден с разпореждане № 426, като с разпореждане от 28.05.21г. този срок е удължен с 1 месец.

На 30.06.21г. ДРС постановява обжалваното определение, с което на осн. чл. 129, ал. 3 от ГПК прекратява производството по делото, приемайки че в определения от съда срок не са отстранени констатираните с разпорежданията нередовности на ИМ.

Видно от мотивите на това определение, в него е прието, че са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 357, ал. 1 от КТ, вр. чл.128, т.2, вр. с чл.245, ал.2 и чл.221, ал.1 и чл.224, ал.1 от Кодекса на труда, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД от Лазарника Йорданова М., с ЕГН **********, чрез адв. Т.С., против „СТАР ПОСТ“ ООД, с ЕИК 175157550, адрес: гр. София, бул. „Черни връх“, № 73, представлявано от управителя на дружеството Десислава Димитрова Вълкова, да се осъди ответното дружество да заплати неизплатените трудови възнаграждения за месеците юни и юли 2017 г., както и за 17 дни от месец август същата година, дължими по трудов договор между страните от 04.02.2008 г., които възлизат на общата сума от 930,00 (деветстотин и тридесет) лева, неизплатено допълнително трудово възнаграждение по същия договор в размер на 1 800,00 (хиляда и осемстотин) лева, както и неизплатено обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2015 г., 2016 г. и 2017 г. в размер на 900,00 (деветстотин) лева, ведно лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното погасяване на отделните нарушени материални права по трудовото правоотношение, както и да се осъди ответното дружество да заплати направените в хода на делото разноски.

Съгласно чл. 129, ал.2 ГПК когато исковата молба не отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 и по чл. 128, на ищеца се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности, а съгласно чл. 129, ал.3 ГПК когато ищецът не отстрани в срока нередовностите, исковата молба заедно с приложенията се връща.

Чл. 127, ал.1 ГПК повелява, че ИМ трябва да бъде написана на български 2 език и да съдържа:1. посочване на съда; 2. името и адреса на ищеца и ответника, на техните законни представители или пълномощници, ако имат такива, електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес, както и телефонен номер на ищеца и неговите представители или пълномощници, единния граждански номер на ищеца и номера на факса и телекса, ако има такива, 3. цената на иска, когато той е оценяем; 4. изложение на обстоятелствата, на които се основава искът; 5. в какво се състои искането и 6. подпис на лицето, което подава молбата.

Разпоредбата на чл. 128 ГПК урежда изискуемите приложения към исковата молба, с оглед нейната редовност, а те са: 1. пълномощното, когато молбата се подава от пълномощник; 2. документ за внесените държавни такси и разноски, когато такива се дължат и 3. преписи от исковата молба и от приложенията към нея според броя на ответниците.

Следователно непредставянето с исковата молба на изброените от ДРС в двете му разпореждания писмени доказателства, не е сред изброените в ГПК основания, свързани с редовността на исковата молба, респективно с прилагане на разпоредбата на чл. 129, ал.3 ГПК. Нещо повече, в случая ищцата твърди, че тези доказателства се намират в по НАХД № 947/2017г. по описа на СРС, като за прилагането му по настоящото дело е направено изрично доказателствено искане в исковата молба.

Що се касае до даденото указание на ищцата да заяви изрично за какъв период претендира заплащане допълнително трудово възнаграждение в размер на 1 800 лева, то в исковата молба е посочено, че се претендира такова от 1.09.16г. до прекратяване на трудовия й договор.

Предвид всичко изложено до тук, съдът счита, че обжалваното определение следва да се прекрати и делото да се върне на ДРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Мотивиран от гореизложеното, СОС

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 183 от 30.06.2021г., постановено по гр.д. № 87/2021г. по описа на ДРС, с което е прекратено производството по делото, като недопустимо и ВРЪЩА делото на ДРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4