Решение № 255 от 22.10.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 255 гр. Варна, 22.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Асен Вл. Попов

Членове:

Яна Панева

Стоян К. Попов при участието на секретаря Теодора Св. Иванова в присъствието на прокурора И. П. С. като разгледа докладваното от Стоян К. Попов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20243100601082 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 328 и сл. от НПК.

С Присъда № 3 от 04.04.2024 г. по НОХД № 13 / 2024 г., Девненският районен съд е признал подс. К. В. Р. – роден на ******* г. в гр. Варна, живущ с. Генерал Колево, обл. Варна, български гражданин; с основно образование, не женен, не работи, осъждан, с ЕГН **********, за невиновен в това, че на 13.12.2023 г. в с. Генерал Колево, обл. Варна сам осъществил неправомерно присъединяване към водоснабдителната система - посредством закачени по продължение един към друг гофриран маркуч с дължина 170 см. и диаметър 20 мм. и гумен маркуч с дължина 862 см., като гофрираният маркуч бил свързан към водопроводната тръба на „В и К“- Варна в имота, с което създал условия за непълно отчитане от собственика „В и К“- Варна на потребената вода в имота, като деянието е извършено повторно – престъпление по чл.234в, ал. 2, вр.ал.1 НК и го е ОПРАВДАЛ.

Недоволен от постановения съдебен акт е останал представителя на Варненска районна прокуратура, изразен в депозирания по делото протест. В допълнението към него се излага, че всички действия на подсъдимия установени с категоричност по делото очертават и изпълват състава на предявеното му обвинение по чл. 234в, ал. 2 от НК.. Отправено е искане към проверяващия съд за отмяна на постановената присъда и осъждане на подсъдимия по предявеното му обвинение.

Представителят на ВОП в ход по същество не поддържа протеста, но не 1 го и оттегля. Счита за правилен първоинстанционния акт.

В съдебно заседание пред настоящия въззивен съд, защитникът на подс.

Р., в лицето на адв. Т. определя проверявания акт като законосъобразен, акцентирайки на това, че в него са обсъдени обстойно и по най-правилния начин наличните доказателства, респ. резонно е стигнато и до обоснования извод за липса на престъпно поведение от страна на Р..

Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и при цялостна проверка на обжалваната присъда на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, намира за установено следното:

В рамките на първоинстанционното производство, при съответния процесуален ред е събран обем доказателствен материал за обективно, всестранно и пълно изясняване на фактическата обстановка по делото.

При извършения собствен анализ на доказателствената съвкупност, ВОС приема фактическата обстановка, така както е описана в първоинстанционния акт и преповтарянето и в настоящия е очевидно безпредметно.

Приетите за установени фактически положения от въззивния съд не се различават от фактическите констатации на ДРС, а те са изведени въз основа на анализ на събраните относими и допустими доказателства за обстоятелствата, включени в предмета на доказване. В доказателствената маса послужила за формиране на вътрешното убеждение на решаващия състав са включени и обсъдени относимите писмени и гласни доказателствени средства - показанията на св. Ц., К., Й., Т., Х. и Р., както и от обясненията на самия подсъдим Р..

Първоинстанционният съд задълбочено е изследвал показанията на всички свидетели, разделяйки ги на групи, съпоставил ги е едни спрямо други, както и към всички останали доказателствени източници, при което е достигнал и до обоснования извод, че подсъдимият не е извършил престъпленията приписани му с обвинителния акт.

В мотивите на ДРС не е спестен отговор на нито едно от възраженията, които е навела защитата в хода по същество и пред първия съд. И не само това, те са изключително точни и изчерпателни, поради което въззивният съд не намира никаква нужда да допълва, ревизира, още по-малко да ги преповтаря.

Изводите за отговорността на Р. в голяма част са направени въз основа показанията на св. Х. и Р., обсъдени и съпоставени с показанията на Ц., К., Й..

Правилно ДРС се е доверил на първите двама свидетели и предпочел техните показания пред тези на другите трима свидетели, като е акцентирал на показанията св. Р.. От тях се разкриват обстоятелства, които не могат да бъдат разколебани от останалите свидетели. Тя категорично заявява, че неправомерното свързване към водопроводната мрежа е осъществено от нея и без знанието на подс. Р.. За тези нейния действия съобщава и св. Х.. Ясно е, че това процесуално поведение на Р. и развитата от нея версия е твърде повърхностна, но е достатъчна да разколебае обвинителната теза. И то не заради друго, а по причина, че държавното обвинение не разполага с конкретни доказателства, че именно Р. е лицето, което е монтирало маркуча, 2 чрез който е отклонявана неправомерно вода. Едва ли следва да се разяснява, че наказателната отговорност е лична и по важното, че привлеченото към тази отговорност лице, няма каквито и да е задължения да доказва оневинителната си версия, с оглед постулата, че тежестта на доказване е на държавното обвинение. Липсата на убедителни доказателства, че точно Р. е лицето извършило инкримираните действия, не може да доведе до никакъв друг процесуален развой на делото, освен признаването му за невиновен.

Неустстановяването на автора на престъплението, обезсмисля и коментар на съставомерните признаци на престъплението и по тази причина те ще бъдат спестени и от въззивния съд.

По горните съображения ВОС намери, че проверяваната присъда е законосъобразна и като такава следва да бъде потвърдена изцяло.

Водим от и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Варненският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда № 3 от 04.04.2024 г. постановена по НОХД № 13 / 2024 г. на Девненският районен съд.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3