Определение № 25399 от 11.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25399 гр. София, 11.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Г, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Христова

Членове:

Пламен Колев

Гергана Ж. Троянова като разгледа докладваното от Гергана Ж. Троянова Въззивно частно гражданско дело № 20251100513105 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.122 ГПК.

Образувано е по спор за подсъдност, повдигнат от Софийски районен съд, 70 състав, с определение № 45825/04.11.2025г. по ч.гр. д. № 50165/2025г. В мотивите си СРС е приел, че делото не му е подсъдно, тъй като е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.10 ГПК – запис на заповед, който обаче обезпечава вземане по каузално правоотношение, произтичащо от договор за заем, сключен с физическо лице, което има качеството на потребител по смисъла на ЗПК, поради което следва да бъде разгледано от районния съд по настоящ адрес на длъжника, поради което местно компетентен се явява Районен съд- Разлог.

Софийски градски съд, след преглед на материалите по делото, намира следното:

От фактическа страна:

На 02.07.2025г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.10 ГПК от заявителя „Моят Кредит“ ЕООД срещу длъжника К.С.И.. Към заявлението е приложен запис на заповед, издаден от длъжника на 10.11.2023г. за сумата от 363.70 лева в полза на „Моят Кредит“ ЕООД, платими на предявяване. В документа е отразено, че записът на заповед е бил предявен на 22.04.2025г. Приложен е и препис от договор за заем № 94083/10.11.2023г., сключен между страните, по който заявителят е заемодател, а длъжникът заемополучател, както и разписка за предаване на заемната сума, в която е посочена, че преводът е по договор № 94083/10.11.2023г.

По така депозираното заявление е било образувано ч.гр.д.№ 1180/2025г. на РС – Разлог. С определение № 1158/ 08.07.2025г. РС – Разлог е прекратил производството по делото и е изпратил същото на Софийския районен съд по компетентност, като се е позовал на разпоредбата на чл.411, ал.1, изр.второ от ГПК, в сила от 01.07.2025г., явяваща се приложим закон, съгласно която заявление за издаване на заповед въз основа на документ по чл.417, т.10 ГПК се разглежда от районния съд по настоящ адрес на заявителя, а при липса на такъв – по постоянния му адрес.

След постъпване на делото в СРС е било образувано ч.гр.д.№ 50165/2025г., по което е повдигнат спора за подсъдност. В мотивите си СРС е посочил, че с оглед приложените 1 документи длъжникът има качеството на потребител, поради което водещо за определяне на местно компетентен съд е правилото на чл.113 ГПК.

От правна страна:

Повдигнат е спор за местна подсъдност между Софийски районен съд и Районен съд - Разлог, които принадлежат към районите на различни по-горни съдилища. Последен е отказал да разгледа делото СРС, поради което и на основание чл.122, изр. 2 ГПК, спорът следва да се разреши от Софийски градски съд.

Спор за подсъдност по чл. 122 ГПК възниква, когато две съдилища откажат да се произнесат по съществото на спора, с който са сезирани. РС – Разлог е отказал да разгледа заявлението, тъй като е преценил, че компетентен заповеден съд е този по седалище на дружеството заявител. СРС се е аргументирал, че местно компетентен е съда по настоящия адрес на длъжника потребител, тъй като предмет на заявлението по чл.417 ГПК е вземане, произтичащо от потребителски договор.

Така повдигнатия спор е съсредоточен по отношение приложението на чл.113 ГПК в заповедното производство при депозирано заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед, в който случай и с изменение влязло в сила на 01.07.2025г. е предвидено, че се разглежда от съда по настоящ адрес/респ. по седалище на заявителя.

Съгласно § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите, „потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, както и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон, действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Съгласно чл.113 ГПК искове на и срещу потребители се разглеждат пред съда, в чийто район се намира настоящия адрес на потребителя, а при липса на настоящ – по постоянния му адрес. Тази специална местна подсъдност дерогира подсъдността, уредена в чл.411, ал.1, изр.второ от ГПК, без оглед на обстоятелството, че същата е в сила от 01.07.2025г. Макар същата да е относима само за заповедното производство и то в хипотеза на подадено заявление за издаване на заповед за вземане въз основа на документ по чл.417, ал.1, т.3, т.6 и т.10 ГПК, то тя не изключва преценката за приложението на чл. 113 ГПК, тъй като систематичното й място гарантира приложението й в заповедните производства.

Аргумент в тази насока е и обстоятелство, че разпоредбата на чл. 411, ал. 1, изр. 2 от ГПК е аналогична по съдържание на разпоредбата на чл. 118 от ГПК, тоест законодателят е приел разпоредбите, уреждащи преценката за подсъдност в исковото производство, да са приложими и в заповедното производство. Целта е да бъде осигурен възможно най-лесен и евтин достъп до правосъдие на икономически по-слабия субект в спорното правоотношение – потребителя.

За тази подсъдност съдът следи служебно. При спор между съдилищата за компетентност в заповедно производство по аналогия следва да се приложи разпоредбата на чл.122 от ГПК. Видно от приложените документи настоящият адрес на длъжника е в гр.Разлог – така в договор за заем № 94083/10.11.2023г. и запис на заповед от същата дата, а постоянният адрес е в гр.Банско, който попада в съдебен район РС – Разлог. С оглед датата на издаване на записа на заповед, съдът намира, че същият обезпечава вземане по сключен в същия ден договор за паричен заем, като заемната сума, видно от приложената разписка, е била предадена на заемополучателя също на 10.11.2023г. Горното обосновава извод, че вземането по заявлението на „Моят Кредит“ ЕООД произтича от потребителски договор, поради което същото следва да се разгледа от съда по настоящ адрес на потребителя, чиято е и преценката за това какво конкретно вземане се претендира – връщане на заемна сума или плащане за услуга, както и дали е налице евентуална нищожност на клаузи на договора.

Предвид изложеното, Съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛЯ Районен съд - Разлог за местно компетентен съд да разгледа заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417, ал.1, т.10 ГПК, депозирано на 02.07.2025г. от заявителя „Моят Кредит“ ЕООД, ЕИК 203939675, срещу длъжника К.С.И., ЕГН **********, за вземане по запис на заповед от 10.11.2023г., издаден в обезпечение на задължение на длъжника по договор за заем от същата дата.

ВРЪЩА делото на Районен съд - Разлог за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3