Решение № 260026 от 25.08.2020, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1353/2020
- Вид
- Решение № 260026
- Подписан
- 25.08.2020
- В сила
- 13.04.2021
- Състав
- ДАНИЕЛА КАРОЛОВА ТЕЛБИЗОВА ЯНЧЕВА, НИКОЛАЙ ИЛИЕВ УРУКОВ, АТАНАС ДИМОВ АТАНАСОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 344, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 537, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 5, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 69, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 9, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 13 · Закон за собствеността
- чл. 15в · Закон за собствеността
- чл. 18 · Закон за собствеността
- чл. 34 · Закон за собствеността
- чл. 69 · Закон за собствеността
- чл. 79, ал. 1 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 260026 25.08.2020 година гр. С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
Нa 29 юли две хиляди и двадесета година
В открито заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС
АТАНАСОВ
СЕКРЕТАР: ТАНЯ КЕМЕРОВА като разгледа докладваното от зам. председателя
ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА в.гр.д. №1353 по описа за 2020 г., за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по въззивната жалба на М.С.Д. ***, чрез пълномощника си адв. Р.Р. от САК против решение № 129 от 27.01.2020г., постановено по гр.дело № 1516/2019г. по описа на Старозагорския районен съд.
Въззивникът обжалва решението, в частта, с която съдът е допуснал съдебна делба при равни квоти между М.С.Д. и В.С.Ч. и е отменил Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по наследство и давностно владение №189, т.III, рег.№4571, дело №378 от 24.08.2018г. по описа на Нотариус П.И., в частта му,с която М.Д. е призната за собственик по наследство и давност над ½ ид.ч. от първи етаж от сграда с идентификатор *** и сградата с идентификатор ***.
Във въззивната жалба са наведени твърдения, че първоинстанционното решение в обжалваемата му част е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон, като са изложени и подробни съображения в тази насока.
Претендира се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част, като неправилно, както и направените разноски по делото.
Въззиваемият В.С.Ч. чрез пълномощниците си адв.А.М.-П. и адв.Р.Ж. ***, изразяват становище, че подадената въззивна жалба е неоснователна и необоснована и като такава следва да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение, в обжалваната част следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Излагат подробни съображения в тази насока. Моли да му бъдат присъдени направените разноски по делото за двете съдебни инстанции съобразно представения списък с разноските.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:
Предявени са искове с правно основание чл.
69, ал. 1 ЗН и искане по чл. 537, ал. 2 ГПК, като производството е във фаза по допускане на делбата.
Ищецът В.С.Ч. твърди в поправената си искова молба, че с ответницата били наследници по закон на майка им В.Д.Ч., починала на 24.04.2000г. и баща им С.М.Ч., починал на 13.10.2005г. Приживе наследодателите им по силата на договор за отстъпване право на строеж върху урегулирано държавно място, предоставено на Народния съвет С.З., от 03.12.1962 г., заповед № 2860/19.10.1992 г. на Кмета на Община С.З. и договор за отстъпване право на строеж върху държавна земя от 26.10.1992 г., придобили в режим на СИО следните недвижими имоти: 1). сграда с идентификатор ***, с адрес: гр. С.З., ул. ****, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, със застроена площ: 100 кв.м, с брой етажи: 2, с предназначение: жилищна сграда, еднофамилна; 2). сграда с идентификатор ***, с адрес: гр. С.З., ул.
****, разположена в същия поземлен имот, със застроена площ: 30 кв.м, с брой етажи: 1, с предназначение: хангар, депо, гараж; и 3). сграда с идентификатор ***, с адрес: гр. С.З., ул. ****, разположена в същия поземлен имот, със застроена площ: 34 кв.м, с брой етажи: 1, с предназначение: хангар, депо, гараж. Ищецът сочи, че по наследство с ответницата придобили правото на собственост върху тези имоти при равни права. През 2018 г. обаче ответницата се снабдила с констативен нотариален акт за собствеността им по наследство и давност № 189/2018 г., с който неправилно и незаконосъобразно била призната за единствен техен собственик. Затова ищецът оспорва правото й на собственост върху 1/2 идеална част от тях, за които се била снабдила с цитирания н.а. Твърди, че той никога не бил губил владението си върху тези имоти, а ответницата никога не била упражнявала самостоятелна фактическа власт върху тях. Не била владяла неговата идеална част от тях явно, спокойно и необезпокоявано, нито била демонстрирала спрямо него намерение да ги владее за себе си. Поради това държанието й не било трансформирано във владение и тя не била придобила собствеността върху наследствената му 1/2 идеална част от тези имоти. Както преди, така и след смъртта на родителите им, винаги имал пълен достъп - ключ до тези имоти. Разполагал с възможност да пребивава в тях по всяко време и ги ползва според правата си. Включително бил възприеман от съседите като собственик и те търсели него тогава, когато синът на ответницата вдигал прекалено голям шум и им създавал безпокойство, по-голямо от обикновеното.
Освен това самата ответница, още преди смъртта на родителите им, се установила постоянно в Гърция, където живеела и работела и до момента. През това време част от имотите се ползвали от нейният син, а друга от дъщеря ѝ, за което той нямал против, тъй като те били негови племенници и не разполагали с други жилища. Ответницата посещавала изключително рядко тези имоти - веднъж годишно за по няколко дни, по време на отпуска си. Тези имоти били декларирани в Община С.З. на името на двама им, съобразно наследствените им квоти и когато през септември 2018 г. отишъл в същата Община да плати дължимия за тях местен данък, с изненада узнал, че те вече били предекларирани само на нейно име. Опитал се да осъществи достъп до тях, но се оказало, че ключовете били сменени и бил лишен от възможността да ги ползва според правата си. Направил опит да разговаря с плетениците си, които живеели там, но те отказали категорично да се срещат с него и му заявили, че имотите били на майка им и той нямал работа в тях. Искането е да се допуснат до делба между страните при равни права същите имоти и да се отмени нотариалния акт № 189/2018 г. до размера на 1/2 ид.ч. от същите.
Ответницата М.С.Д. взема становище за неоснователност на предявените искове, които моли съда да ги отхвърли и ѝ присъди сторените по делото разноски, с възражения и доводи, изложени подробно в подадения в срок отговор, в хода на делото по същество и в представена от пълномощниците й писмена защита.
Не се спори по делото, че страните са брат и сестра. Техни родители са В.Д.Ч.и С.М.Ч.. На 03.12.1962 г., по време на брака им, С. Ч. е закупил на свое име, с представения договор за отстъпване на право на строеж върху урегулирано държавно място, предоставено на Народния съвет С.З.
- правото на строеж върху урегулирано държавно място от 563 кв.м, съставляващо тогава парцел III от кв. 489 по плана на С.З., кв. ***, за построяването на жилищна сграда съобразно одобрен план и качествени материали. Този договор е сключен по реда на чл. 15 (в действащата му към този момент ред. от Изв., бр.
12/1958 г.), във вр. с чл. 13 ЗС (в същата му редакция). Бракът на родителите на страните е бил заварен от влизането в сила на 22.05.1968 г. на първия СК (Обн. ДВ, бр. 23/1968 г.). Поради това, по силата на чл. 13, ал. 1 от него, закупеното с този договор на името на баща им С. Ч. право на строеж, е придобито от същия и майка им Василка Чепишева в режим на бездялова съпружеска имуществена общност между тях (чл. 103 ЗПР на същия СК/68).
Страните не спорят, че въз основа на този договор, родителите им са станали собственици на построената въз основа на него жилищна сграда на един етаж с гараж в същата от северната й страна.
Със ЗИД на ЗС (Обн. ДВ, бр. 87/1974 г., в сила от 01.12.1974 г.) е бил създаден нов чл. 15в ЗС. Според първата му алинея, правото на строеж върху държавен парцел, отстъпено на граждани за построяване на малоетажна жилищна сграда, включва и правото да се построят жилища и за нуждите на неговите роднини по права линия. А според втората му алинея, приобретателят по ал. 1 придобива правото на строеж въз основа на молба, подписана от него и от първоначалния притежател, заверена нотариално и вписана в нотариалните книги, като приобретателят не заплаща на народния съвет правото на строеж.
Според задължителната практика на ВКС, формата за действителност на това прехвърляне по чл. 15в ЗС (отм.) е писмена с нотариална заверка на подписите. А при неспазването й, но при наличие на писмена форма на изявленията за прехвърляне на отстъпеното право на строеж/част от него, следва извода за предаване на владението от декларатора на неговия роднина по права линия (сочен като приобретател) върху отстъпено право на строеж, като в този случай владението се предава включително срещу наследници и правоприемници на направилият писменото изявление за преотстъпване суперфициар (Р 202-2013-1 г.о.).
На 05.02.1979 г., на това основание по чл.
15в ЗС (отм.), ответницата и родителите ѝ са подали до ГОНС С.З. представената от пълномощника ѝ в първото заседание по делото молба, вписана в нотариалните книги в том I, № 9 (л. 143). С нея те заявили, че бащата на страните е реализирал отстъпеното му с договора от 03.12.1962 г. право на строеж и построил в северозападната част на дворното място масивна едноетажна жилищна сграда, в която живее със семейството си, но същата не задоволява жилищните им нужди, защото в нея живее и ответницата със съпруга си и детето им. Поради това със същата молба бащата на страните е заявил, че ще извърши пристройка върху 25 кв.м площ, долепена до източната страна на съществуващата му сграда, а ответницата желае да построи вторият ѝ етаж, който ще надстрои над същата сграда, за което родителите й са дали съгласието си това да стане безвъзмездно (л. 143).
На 24.04.2000 г. е починала майката на страните - В.Д.Ч.. За свои наследници по закон е оставила преживелият я съпруг С.М.Ч. и страните по делото, техни деца (л. 9). Със смъртта ѝ е била прекратена и възникналата между нея и преживелият я съпруг С.М.Ч. съпружеска имуществената общност върху първия етаж от процесната жилищна сграда с идентификатор *** и шивашкото ателие, сега - хангар, депо, гараж с идентификатор *** (чл. 26, ал. 1 СК/1985 отм.).
Така след смъртта на майката на страните, преживялият я съпруг С. Ч. е притежавал общо 4/6 идеални части от правото на собственост върху първия етаж от процесната жилищна сграда с идентификатор *** и от гаража с идентификатор *** (от които 3/6 идеални части от прекратената СИО - чл. 27 СК/85 отм. и 1/6 по наследство от съпруга си - чл. 9, ал. 1 ЗН), а всяка от страните по делото е притежавала по наследство от майка им по 1/6 идеална част от правото на собственост върху тези имоти (чл. 5, ал. 1 ЗН).
На 13.10.2005 г. е починал и бащата на страните - С.М.Ч.. За свои наследници по закон е оставил страните по делото, негови деца, които по наследство от него са придобили в съсобственост, при равни права, притежаваните от него към момента на смъртта му общо 4/6 идеални части от правото на собственост върху първия етаж от процесната жилищна сграда с идентификатор *** и от гаража с идентификатор ***
(чл. 5, ал. 1 ЗН). Така след смъртта му, всяка от страните по делото е притежавала общо 3/6 идеални части или 1/2 идеална част от тези два имота (първия етаж от процесната жилищна сграда с идентификатор *** и от гаража с идентификатор ***) - 1/6 идеална част по наследство от майка им В.Д.Ч.и 2/6 идеални части по наследство от баща им С.М.Ч. (чл. 5, ал.
1 ЗН).
По делото няма данни никоя от страните да е губила тези придобити по наследство от тях от родителите им идеални части от правото на собственост върху тези имоти, а възражението за противното на ответницата в отговора ѝ, за придобиване по давност на наследената от ищеца 1/2 идеална част от същите имоти, с непрекъснатото им владение от смъртта на майка ѝ, е неоснователно. Трайна е практиката на ВКС, че когато един от наследниците упражнява фактическа власт върху оставен в наследство имот, той е владелец само на неговите идеални части от този имот и държател на идеалните части на останалите сънаследници от него. Поради това, за да се приеме, че е установил владение и върху притежаваните от другите наследници идеални части от същия имот, не е достатъчно да е упражнявал фактическа власт върху целия наследствен имот повече от 10 години, а е необходимо освен това и да е отблъснал владението на останалите наследници, като е манифестирал ясно пред тях намерението си да владее целия наследствен имот само за себе си (ТР 1-2012-ОСГК и Р 211-2017-1 г.о). Само в този случай, след изтичане на 10 години от момента, в който е отблъснал владението на останалите наследници, владеещият наследник може да придобие по давност и техните идеални части от наследствения имот, каквито негови отблъскващи действия не представляват нито тези по заплащането на данъците и таксите за смет за този имот, на които и в случая се позовава неоснователно ответницата в отговора си, поради което съдът не обсъжда представените от нея със същия квитанции за заплащането на тези данъци и такса битови отпадъци (л. 46-57), защото тези действия са такива на обикновено управление. Поради това не водят до отричане на правата на останалите наследници върху наследствения имот (така Р 566-2010-1 г.о., Р 124-2009-1 г.о., Р 315- 2009-III г.о., Р 223-2006-I г.о. и Р 216-2002-1 г.о. на ВКС). Нито пък такива действия представляват извършването на ремонти на този имот, които не надхвърлят нуждите на обикновеното му ползване, на които също неоснователно се позовава и в случая ответницата (Р 211-2017-1 г.о.). Поради това съдът не обсъжда представените от нея със същия отговор в тази насока платежни документи и договори за закупуване на материали и заплащане на труд за същите ремонти (л.
Разпечатката съдържа 39 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ca1c87bc-2dc4-4f35-8804-97c32593fcb5