Определение № 53 от 03.02.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 53 гр. Пловдив, 03.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Х. В. Симитчиев като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20255000500503 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.248, ал.1 от ГПК, образувано по Молба вх.

№177/09.01.2026 г. от Община Хасково, чрез С.Д. - К. на Община Хасково, с която е направено искане за изменение по реда на чл.248, ал.1 от ГПК на постановеното по делото Решение №216/09.12.2025 г. в частта му за разноските, които Община Хасково е осъдена да заплати на Адвокатско дружесство "Г. и М.", в размер на 1320 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на ищеца Х. К. Х. във въззивното производство. Иска се да бъде отменено осъждането на ответника да заплати адвокатско възнаграждение на адв. М. по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв.

Поддържа се, че липсва материалноправната предпоставка „материално затруднение“ по смисъла на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. По делото са събрани доказателства, които опровергават наличието на материално затруднение у ищеца Х. К. Х., които са игнорирани от съда при решаване на въпроса за разноските – извършвана търговска дейност и изпълняване на длъжността „управител“ в собствената фирма на ищеца, наличието на луксозно движимо имущество /мотоциклети/, платежоспособност спрямо държавните такси и депозита за вещо лице /без да иска освобождаване от такси и разноски по реда на чл.83 от ГПК/. Счита за незаконосъобразен извода на съда, че не дължи проверка на материалното състояние на страната, като счита, че сключеният ДПЗС между ищеца и неговия адвокат, с който се уговаря безплатното процесуално представителство, засяга правата на ответника, поради което съдът дължи разглеждането на възраженията на ответника по същество. Сочи съдебна практика на ВКС, според която контролът в този случай е задължителен. В производството ищецът и неговият процесуален представител не са представили писмени доказателства за наличието на материално затруднение, като голословното посочване на основанието в договора за правна помощ не може да замести пълното и главно доказване, което се изисква в гражданския процес, особено когато насрещната страна изрично е оспорила този факт. По 1 тези съображения счита, че присъждането на адвокатско възнаграждение в тежест на Община Хасково се явява лишено от законово осноание и доказателствена обезпеченост.

Настоява се за изменение на решението в частта му за разноските, като бъде изцяло отхвърлена претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищеца.

Молбата е депозирана в срока по чл.248, ал.1 от ГПК от процесуално легитимирана страна и надлежно представлявана страна с правен интерес, поради което е процесуално допустима.

На основание чл.248, ал.2 от ГПК препис от молбата е връчен на насрещната страна, и в срока е постъпил Отговор на молбата по чл.248 от ГПК с вх.№848/28.01.2026 г., подаден от Х. К. Х., чрез адв. А. М.. Поддържа се становище за неоснователност на искането за изменение на постановеното въззивно решение в частта му за разноските по искания от ответната община начин. Сочи се съдебна практика, в която се приема, че в разпоредбата на чл.38, ал.1 от ЗАдв. не е уредено изискване клиентът да доказва наличието на някое от предвидените основания при сключването на ДПЗС, като преценката дали да окаже безплатна правна помощ и дали лицето е материално затруднено или не, се извършва от самия адвокат и е въпрос на договорна свобода. При негативно решение за страната, представлявана от съответния адвокат, той няма право да получи адвокатско възнаграждение за предоставената услуга, поради което преценката му дали да предостави безплатно правна помощ няма основание да бъде подлагана на съдебен контрол. В Закона за адвокатурата няма легално определение на понятието „материално затруднени лица“, нито са установени законови критерии, които да позволяват на съда да прецени дали лицето, на което е предоставена безплатно правна помощ, попада в посочената категория. Производството по чл.248 от ГПК също не съдържа основание съдът да прави проверка дали са били налице предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ от адвоката. По тези съображения се поддържа, че присъденото от съда в полза на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение не е лишено от законово основание и доказателствена обезпеченост. Настоява се за оставяне на молбата за изменение на решението в частта за разноските без уважение, като неоснователна.

По същество на направеното искане за изменение на съдебното решение, съдът намира следното:

По повдигнатият спор в настоящото производство по реда на чл.248, ал.1 от ГПК е налице противоречива съдебна практика, във връзка с която е образувано Тълкувателно дело №3/2025 г. по описа на ОСГТК на ВКС, по което и към настоящия момент все още липсва постановено тълкувателно решение. В мотивите на въззивното решение, във връзка с производството по чл.248, ал.3 от ГПК по депозираната въззивна Частна жалба вх.

№734/05.08.2025 г., подадена от Община Хасково, против Определение №735/28.07.2025 г. по гр.д.№626/2024 г. на ХОС, постановено по реда на чл.248, ал.1 от ГПК, съдът е изложил подробни мотиви по какви съображения възприема за правилна практиката, изразена в определение № 654 от 27.11.2020 г. на ВКС, ТК, по т. д. № 720/2020 г., II т. о., определение 2

№ 442 от 28.06.2019 г. по ч. т. д. № 502/2019 г. на ІІ т. о. на ВКС, определение № 203 от 17.05.2022 г. по ч. т. д. № 1518/2021 г. на І т. о. на ВКС, определение № 643 от 07.12.2022 г. по ч. т. д.№ 2370/2022 г. на І т. о. на ВКС и определение № 289 от 27.08.2020 г. по ч. т. д. № 992/2020 г на І т. о. на ВКС, с която се приема, че за съда не съществува задължение да извършва проверка дали посоченото в договора за правна защита и съдействие основание за оказване на безплатна адвокатска помощ действително е налице, тъй като право на адвоката е да прецени дали да окаже безплатна помощ по отношение на лицата по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 ЗА, за което на основание чл. 38, ал. 2 ЗА се дължи възнаграждение само при благоприятен изход на делото по отношение на представлявания. Съдът намира, че същите мотиви са относими и към настоящото производство, тъй като във въззивното производство не е налице промяна на обстоятелствата, при които е предоставено на ищеца безплатното процесуално представителство, и същото се осъществява въз основа на същия договор.

За страната, която, поради неблагоприятен за нея изход от делото, дължи заплащането на разноски за процесуално представителство на насрещната страна, е без значение кому ще бъде задължена да заплати тези разноски – дали на насрещната страна, или на нейния процесуален представител. Това е така, тъй като определянето на адвокатското възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв., според настоящия състав, следва принципа, по който се присъждат разноските в хипотезата, когато те са били реално направени от страната, а именно – съобразно уважената част от защитавания материален интерес.

Наред с това, съдът взема предвид, че съобразно чл.36, ал.1 от ЗАдв., адвокатът има право на възнаграждение за своя труд. Също така, той има право да осъществява безплатно адвокатска помощ на определени категории лица, посочени в чл.38, ал.1 от ЗАдв., като ЗАдв. не дава легална дефиниция за обхвата на различните категории лица, посочени в тази разпоредба. Разпоредбата не урежда по императивен начин осъществяването на процесуалното представителство в този случай, като дава възможност на адвоката да извърши преценка дали изобщо да предостави безплатно адвокатската помощ, като се ръководи от собствените си морални и етични критерии. Това е така, тъй като в този случай адвокатът поема риска, в случай на неоснователност на защитаваната от неговия доверител теза, той да не получи възнаграждение за своя труд. В чл.38, ал.2 от ЗАдв. е предвиден компенсаторен механизъм за възмездяване труда на адвоката за сметка на страната, задължена за заплащането на разноски. Разпоредбата предвижда право на адвоката в този случай да получи възмездяване на осъществения от него труд за сметка на насрещната страна, когато тя неоснователно е предизвикала или поддържала правния спор. Това право на адвоката възниква под условие, и то в края на процеса. Също така, адвокатът се отказва от правото си сам да определи размера на справедливото възнаграждение за предоставената от него адвокатска услуга, като поема риска съдът да определи стойността на положения от него адвокатски труд и да го оцени по-ниско, отколкото адвокатът счита, че заслужава.

Съдът намира, че не е морално обосновано адвокатът да бъде лишен от възнаграждение за своя труд и в хипотезата на постигнат благоприятен резултат за представляваната от него страна, като бъдат спестени на насрещната страна разноските за процесуално 3 представителство, в случай че преценката на адвоката за наличие на материално затруднение на представляваната от него страна се окаже погрешна. От друга страна, прилагането на разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗАдв. във всички случаи би включило в предмета на доказване по делото и материалните предпоставки за предоставяне на безплатното процесуално представителство, което не само би усложнило значително процеса, но и би било неоправдана намеса в доверителното отношение между адвоката и неговия клиент. В този случай, за да защити своя интерес да получи възнаграждение за труда си, адвокатът ще бъде поставен пред необходимостта да събира доказателства и да разкрива обстоятелства от личната сфера на своя клиент, което не би могъл да стори без неговото съгласие и съдействие, което влиза в противоречие със самата същност на доверителните отношения между клиент и адвокат. Подобна груба интервенция в тези доверителни отношения не е оправдана, с оглед интереса на загубилата делото страна да избегне заплащането на дължимите от нея разноски за процесуално представителство.

По тези съображения настоящият състав на съда приема, че не са налице основания за допускане на исканото изменение на постановеното по делото Решение №216/09.12.2025 г. в частта му за разноските, които Община Хасково е осъдена да заплати на Адвокатско дружесство "Г. и М.", в размер на 1320 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на ищеца Х. К. Х. във въззивното производство.

Ето защо, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Молба вх.№177/09.01.2026 г. от Община Хасково, чрез С.Д.

- К. на Община Хасково, с която е направено искане за изменение по реда на чл.248, ал.1 от ГПК на постановеното по делото Решение №216/09.12.2025 г. в частта му за разноските, които Община Хасково е осъдена да заплати на Адвокатско дружесство "Г. и М.", в размер на 1320 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на ищеца Х. К. Х. във въззивното производство.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна частна жалба пред Върховния касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4