Определение № 255 от 09.05.2025, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 255 гр. Враца, 09.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно частно гражданско дело № 20251400500169 по описа за 2025 година Производството по делото е по реда на чл.274 и с.л. вр. чл.413, ал.2 и чл.411, ал.2, т.3 ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба от „Йеттел България” ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Д. К. К. заедно с М. С., подадена чр е з пълномощник адв. В. П. Г., САК, против разпореждане № 335 от 13.03.2025 г. по ч. гр. д. № 368/2025 г. на Районен съд гр. Бяла Слатина, с което е отхвърлено подаденото от дружеството заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Ф. А.

Е., ЕГН:**********, настоящ адрес с.***, общ.Бяла Слатина, обл.Враца, ул.

„***“ ***, В ЧАСТТА, в която се претендира договорна неустойка в размер 653.11 лева.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че приемайки изначално погрешна позиция, първостепенният съд съответно е приложил чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК в противоречие с материалния закон. Поддържа, че уговорената неустойка в размер на стойността на 3-месечни абонаментни такси без ДДС, цели постигане на основните функции на неустойката (превантивна, обезпечителна и обезщетителна) с оглед обстоятелството, че прекратявайки предсрочно процесния абонамент се е лишил от съответните месечни абонаментни такси, за които е бил готов да предостави мобилни услуги за период от приблизително две години. Счита, че клаузата за неустойка не е неравноправна, тъй като предвиждането на неустойката не излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санцкионна функция. Посочва, 1 че изводът на съда, че клаузата за неустойка противоречи на добрите нрави и в този смисъл представлява неравноправна договорна клауза, е не само неправилен, но и в противоречие с обстоятелствата по делото, както и на разпоредбата на чл. 226, ал. 1, т. 11, б. „В“ от ЗЕС и по арг. за противното от чл. 228, ал. 5 и чл. 229а от ЗЕС. По отношение на неустойките, дължими от потребителя при предсрочно прекратяване на договорните правоотношения между страните във връзка с предоставените за ползване мобилни устройства с остъпка от стандартната цена изтъква, че е предоставил преференциални цени на устройствата при ползване на абонаментите за пълния срок на договора, като са уговорени неустоечни клаузи за дължимост на вземане според стандартната цена, съответстваща на оставащия срок на ползване на съответния абонамент. Твърди, че при положение, че абонатът е преустановил заплащането на дължимите от него суми, не е обосновано същият да се ползва от преференциалните условия за лоялни клиенти за закупуване на устройства на специални, по-ниски цени. Поддържа, че тази неустойка има за цел да обезщети оператора за това, че е пропуснал възможността да продаде устройството на пазарна цена, а го е предоставил на значително по-ниска цена на клиент, с който е сключил двугодишен договор за мобилни услуги.

Моли съда да отмени обжалваното разпореждане на Районен съд - гр.

Бяла Слатина в частта, в която е отхвърлена претенцията за неустойка в размер на 412.87 лв., като вместо това постанови да се издаден заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника и за тази сума.

Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал. 2 ГПК препис от жалбата не се връчва на насрещната страна.

Врачанският окръжен съд, като взе предвид доводите в частна та жалба, събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от лице, което има интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по основателността на частната жалба съдът съобрази следното:

Производството по ч. гр. д. № 368/2025 г. по описа на РС - Бяла Слатина е образувано по заявление вх. № 1667/12.03.2025 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, депозирано „Йеттел България” ЕАД, ЕИК ***, срещу Ф. А. Е., ЕГН:**********.

В т. 9 от заявлението се сочи, че паричното вземане на заявителя възлиза общо на сумата 776.45 лева, включваща: сумата 123.34 лева - дължими 2 месечни абонаментни такси и мобилни услуги и сумата 653.11 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент. Посочено е, че така претендираните суми произтичат от Договор за мобилен номер *** от дата 07.12.2022г. и от Договор за мобилен номер *** от дата 07.12.2022г.

Като обстоятелства, от които произтича вземането, в т. 12 от заявлението е посочено, че длъжникът е абонат на дружеството-доставчик на мобилни услуги със сключен договорен абонамент, както следва: от дата 07.12.2022г., за ползване на мобилен номер *** и от дата 07.12.2022г., за ползване на мобилен номер ***. Посочено е също, че абонатът не е изпълнил задължението си да заплати на оператора дължимите месечни абонаменти, съобразно използваните от него услуги в общ размер 123, 34 лева, което е ангажирало договорната му отговорност да заплати на оператора неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, поради виновно неизпълнение, изразяващо се в незаплащане на дължимите месечни суми.

Цитирана е т. 9 от договорите (т. IV.4 от Допълнителното споразумение), в която е уговорена отговорността на абоната: в случай на прекратяване на подписан договор преди изтичане на уговорения срок по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по договора или други документи, свързани с него, в това число приложимите Общи условия, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване: (а) неустойка при предсрочно прекратяване за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок в размер на всички най-високи според условията на плана месечни абонаменти, но за не повече от три месеца.

В случай, че са били налице отстъпки и/или различна стойност на месечни абонаменти, потребителят дължи и възстановяване на част от разликата между най-ниския и най-високия месечен абонамент за плана, съответстваща на оставащия срок до края на договора; и (б) в случаите, в които на абоната е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в подписания договор или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно ценовата листа, действащата към момента на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства на оставащия срок на договора.

Според изложеното в заявлението, в резултат на неизпълнението на абоната, 3 операторът претендира от него да му заплати неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги, съгласно издадената крайна фактура № 7355309234/25.08.2023г. в общ размер 653, 11 лв., както следва:

381, 07 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 07.12.2022 г. за мобилен номер ***, от които 200.99 лв., представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси, и 180.08 лв., представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство Motorola Moto G62 5G 64GB Grey, с отстъпка от стандартната цена, съгласно т.5 от договора за мобилни услуги от дата 07.12.2022 г.; и 272, 04 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 07.12.2022 г. за мобилен номер ***, от които 167.51 лв., представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси, и 104.53 лв., представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство ZTE Blade А71 Blue, с отстъпка от стандартната цена, съгласно т.5 от договора за мобилни услуги от дата 07.12.2022 г.

Като доказателства към заявлението, съобразно изискването на чл. 410, ал. 3 ГПК, са представени: три броя фактури; два броя резюме на договор от 07.12.2022г.; договор за мобилни услуги от 07.12.2022г. с приложение към него и заявление за активиране на допълнителен пакет от същата дата, както и Общи условия.

С обжалваното разпореждане районният съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в частта, в която се претендира договорна неустойка в размер на 653.11 лева. За да отхвърли заявлението в посочената част, районният съд е изложил съображения, че клаузата, въз основа на която се претендира неустойката, противоречи на добрите нрави, тъй като е уговорена извън присъщите на всяка неустойка обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, че е налице обосновано предположение за противоречие на клаузата с чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 15 ЗЗП, че клаузата е евентуално неравноправна и в противоречие с чл.33 от ЗПК.

При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Същността на производството по чл. 410 ГПК е да се установи дали едно вземане е спорно. Затова проверката, която съдът по принцип извършва на 4 заявлението, се ограничава до неговата редовност. В чл. 410, ал. 3 ГПК, в отклонение от общото правило, е предвидено, че когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението по чл. 410 ГПК задължително се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК съдът отказва издаване на заповед за изпълнение и в случаите, когато искането се основава на неравноправни клаузи или на клаузи, за които съществува обоснована вероятност да са неравноправни. По този начин законодателят е вменил в задължение на съда в хода на заповедното производство да следи не само за формалната редовност на заявлението, а и за съществуването или предполагаемото съществуване на неравноправни клаузи. Това задължение произтича и от общия принцип за служебно начало, тъй като в чл. 7, ал. 3 ГПК е въведено изрично задължение за съда служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, както и от необходимостта още на фаза заповедно производство съдът да осъществи защита на по-слабата страна в договорните правоотношения, а именно потребителя.

Въззивният съд намира, че при така подаденото заявление не може да бъде извършена преценка за наличието на неравноправни клаузи в процесните договори, на които да е основано искането за неустойка.

Преди всичко следва да се изтъкне, че е налице непрецизност в подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение относно документите, от които произтичат претендираните от заявителя вземания.

Макар в заявлението сумите за месечни абонаментни такси и мобилни услуги и за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент да се претендират въз основа на два договора (Договор за мобилен номер *** от дата 07.12.2022г. и Договор за мобилен номер *** от дата 07.12.2022г.), то към заявлението е представен само един договор за мобилни услуги от дата 07.12.2022г., касаещ мобилен номер *** и мобилен апарат Motorola Moto G62 5G 64GB Grey. В приложението към този договор за мобилни услуги са описани мобилен номер *** и устройство ZTE Blade А71 Blue.

В разглеждания случай клауза за неустойка е предвидена в договора за мобилни услуги от 07.12.2022г., като договора има за предмет както предоставянето на услуга при определен абонаментен план, така и 5 закупуването на лизинг на устройство. В договора и в приложението към него е посочена както лизинговата цена на устройствата с абонаментен план, така и стандартната им цена без абонаментен план. В нарушение на чл. 410, ал. 3 ГПК обаче към договора не са приложени договори за лизинг за мобилните апарати.

Неустоечната клауза в договора съдържа вариант за формиране на неустойката в зависимост от това дали е предоставено или не устройство за ползване на мобилни услуги. Според същата се дължи неустойка в размер на всички най-високи според условията на плана месечни абонаменти, но за не повече от три месеца; в случай, че са били налице отстъпки и/или различна стойност на месечни абонаменти, потребителят дължи и възстановяване на част от разликата между най-ниския и най-високия месечен абонамент за плана, съответстваща на оставащия срок до края на договора. В случаите, при които е предоставено устройство за ползване на услуги, неустойката е двукомпонентна, тъй като е предвидена дължимост и на такава част от разликата между стандартната цена на устройството /в брой, без абонамент/, съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова листа, и заплатената от потребителя цена при предоставянето на устройството /в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг/, съответстваща на оставащия срок на договора.