Решение № 1415 от 22.12.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1415 гр. Варна, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20253100502220 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на М. И. М., с ЕГН **********, с адрес: ******, със съдебен адрес: гр.Варна, ул.“Неофит Бозвели“ №5, ет.2, офис №1, чрез адв.Й. А., против Решение №2615/10.07.2025г. постановено по гр.д.№7020/2024г. по описа на Районен съд Варна, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя иск против “ЗЕАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп““ ЕАД, с ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление: гр.София, пл.“Позитано“ №5, за заплащане на основание чл.405, ал.1 от КЗ вр. с чл.399 от КЗ и чл.86 от ЗЗД на сумата от 100лв., съставляваща частичен иск от целият размер от 15000лв., представляващи застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди по недвижим имот в гр.Варна, к.к.Чайка, ул.“Професор Петър Ников“ №5, изразяващи се в увреждане на мокро помещение, находящо се на ет.3, стая ет.3, стълбище ет.3, мокро помещение ет.2, помещение коридор партер, склад и покрив на застрахован имот, в резултат на настъпило застрахователно събитие по Договор №***** от 08.09.2022г. за застраховка “Булстрад Бонус Дом“, сключен с ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Производството пред Районен съд Варна е водено при участието на “ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК 121718407, като третото лице помагач на страната на ответника.

С подадената въззивна жалба се поддържа, че атакуваното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, и също така постановено при допуснати съществени 1 процесуални нарушения. Оспорват се изводите на съд, че предявената претенция е останала де доказана поради липса на представена справка от НИМХ, която да установи настъпването на застрахователно събитие-природно бедствие. Сочи се, че предявеният иск намира своето правно основание в чл.405 от КЗ, като в хода на проведеното производство е бил доказан в своята цялост, доколкото по делото е безспорно установено, че в срока на застрахователният договор е настъпило застрахователно събитие, изразяващо се в силен вятър и проливни дъждове, вследствие от което са претърпени щети по застрахованото имущество. Поддържа се, че вредите са констатирани от застрахователя при направения оглед от негов представител, а с ангажираните свидетелски показания и приетата и неоспорена експертно заключение, са установени размера на вредите и причинно-следствената им връзка с настъпилия застрахователен риск. Поддържа се, че приложимите общи условия към застрахователния договор не съдържат изискване за представяне на справка от НИМХ за установяване на настъпване на застрахователният риск. Наред с това се поддържа, че цитираните клаузи от решаващия съд са неравноправни по смисъла на чл.146 от ЗЗП и като такива не следва да бъдат прилагани. Сочи се че въпросните клауза са неясни в частта за начина на доказване на застрахователното събитие, освен това не са уговорени индивидуално и влизат в противоречие с императивни норми на КЗ. Сочи се, че за установяването на спорните обстоятелства в процеса, следва да се ползват предвидените в ГПК доказателствени средства, като коментираната справка от НИМХ, съставлява само едно от допустимите доказателствени средства. Поддържа се, че въпреки липсата на справка, данните които се съдържат в нея могат да се установяват по съответния ред с използването на други доказателства за настъпването на конкретното събитие.

Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемата страна и на третото лицепомагач, като същите не са депозирали отговори по делото.

В съдебно заседание въззивникът, чрез пълномощник, поддържа жалбата си, моли за отмяна на атакуваното решение и уважаване на претенцията, ведно с присъждане на разноски.

Въззиваемият и ТЛП не изпращат представители и не изразяват становище.

За да се произнесе по спора съдът съобрази следното:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ вр. с чл.399 от КЗ и чл.86 от ЗЗД като М. И. М., претендира осъждане на “ЗЕАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп““ ЕАД да заплати сумата от 100лв., съставляваща частичен иск от целият размер от 15000лв., представляващи застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди по недвижим имот в гр.Варна, к.к.Чайка, ул.“Професор Петър Ников“ №5, изразяващи се в увреждане на мокро помещение, находящо се на ет.3, стая ет.3, стълбище ет.3, мокро помещение ет.2, помещение коридор партер, склад и покрив на застрахован имот, в резултат на настъпило застрахователно събитие по Договор №***** от 08.09.2022г. за застраховка “Булстрад Бонус Дом“, сключен с ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира се и заплащане на съдебно-деловодни разноски.

2

В исковата молба се твърди, че на 08.09.2022г. между страните е сключена застраховка “Булстрад Бонус дом“ относно притежавания от ищеца недвижим имот в гр.Варна, к.к.Чайка, ул.“Професор Петър Ников“ №5, със срок на действие от 09.09.2022г. до 08.09.2023г., за което е издадена Застрахователна полица №***** от 08.09.2022г. Сочи се, че обект на застраховката са къща, допълнителна постройка тип барбекю, басейн, ограда, порта и гараж, като недвижимото имущество е застраховано за сумата от 30000лв., а движимото такова за 2000лв. като дължимата застрахователна премия от 61.05лв. заплатена. Твърди се, че на 24.11.2022г. ищеца установил, че в следствие от падналите през последните дни поройни дъждове и силна буря, са измокрени стените и таваните на застрахования имот.

Впоследствие установил, че от бурята са се увредени битумните керемиди на покрива, от където прониква водата и мокри стените и таваните. Сочи се, че на 25.11.2022г. ответника е уведомен за настъпило застрахователно събитие, като на 16.12.2022г. представител на застрахователя извършил оглед на имота и съставил протокол на увреденото имущество, в който са описани констатираните щети. Сочи се, че на 05.01.2023г. ищецът получил Уведомление №063/05.01.2023г., което съдържало отказ за изплащане на застрахователно обезщетение. Поддържа се, че ответника неоснователно е отказал изплащане на застрахователното обезщетение, както и че сумата необходима за възстановяване на имота възлиза на 15000лв. Моли се, съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 100лв., представляваща частичен иск от иск за общо 15000лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В срока по чл.131 от ГПК ответното дружество е подало отговор, с който се оспорват твърденията на ищеца за настъпване на застрахователно събитие. Оспорва се, че в резултат на настъпил покрит застрахователен риск-“проливен дъжд“ и “буря“, са нанесени имуществени вреди върху процесният имот. Поддържа се, че твърдените от ищеца увреждания не са настъпили по посоченият начин, а са в следствие от експлоатацията на застрахования обект и са настъпили преди сключването на процесната полица. Твърди се, че е налице относителна недействителност на процесният застрахователен договор, като се поддържа, че ищецът няма качеството на “застрахован“. Оспорва се и легитимацията на ищеца да получи застрахователно обезщетение, тъй като същият не е единствен собственик на процесната къща. На следващо място се твърди, че е налице изключен застрахователен риск на основание чл.1.1 от Раздел X “Общи изключения“ от Общите условия по застраховка “Булстрад Бонус Дом“, тъй като застрахованият обект е бил оставен без надзор повече от 30 календарни дни. Твърди се още, че процесният недвижим имот е повреден в неопределен период назад във времето, като щетите по същия не са резултат от случайно и непредвидимо събитие с инцидентен характер. Оспорва се възстановителната стойност на уврежданията, като се поддържа, че претенцията е силно завишена. Прави се възражение за наличие на подзастраховане по смисъла на чл.386, ал.2 от КЗ и чл.389, ал.2 от КЗ. В условията на евентуалност се прави възражение за наличие на многократно застраховане по реда на чл.391 от КЗ и следващите, тъй като ищецът е застраховал процесната къща и при “ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, пред което дружество също е предявена застрахователна 3 претенция. С оглед становището за неоснователността на главния иск, се поддържа, че неоснователен се явява иска за заплащане на законна лихва. Моли се за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.

Привлеченото на основание чл.219 ал.1 от ГПК трето лице помагач на страната на ответника-“ДЗИ-Общо Застраховане“ ЕАД, с писмена молба излага, че в рамките на действието на Застрахователна полица 11142023213000994 със срок на действие 23.02.2023г. до 22.02.2024г. при него са заявени от ищеца идентични щети за същия имот. Поддържа се становище за неоснователност на иска, тъй като пред двете застрахователни дружества, се претендира обезщетение за едни и същи вреди.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани във въззивната жалба приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата инициирала настоящото въззивно производство е подадена в срок от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за неправилно формираните изводи от съда. В разглеждания случай оплакванията на въззивника, съставляват оспорване на изводите на първоинстанционния съд относно липсата на основание за изплащане на застрахователно обезщетение. Така направените оспорвания не съставляват новонаведени възражения или фактически твърдения, поради което следва да бъдат разгледани по същество.

По делото не е налице спор и от събраните доказателства, се установява, че между М.

М. и “Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД е сключен договор за имуществена застраховка “Булстрад Бонус дом“ относно недвижим имот с идентификатор ***, ведно с намиращата се в него сграда с идентификатор ***, с адрес: гр.Варна, к.к.Чайка, ул.“Професор Петър Ников“ №5, със срок на действие от 09.09.2022г. до 08.09.2023г., за което е издадена Застрахователна полица №***** от 08.09.2022г. със застрахователна стойност от 30000лв. за недвижимо имущество-сграда, допълнителна постройка тип барбекю, басейн, ограда, порта, гараж и 2000лв. за движими вещи.

Според представеният по делото препис от титул за собственост ищеца притежава ½ ид.ч. от въпросният имот.

Видно е от книжата по Щета №2214220800, заведена при ответника на 01.12.2022г. за събитие настъпило на 24.11.2022г. въз основа на подадено Заявление за плащане на 4 обезщетение от 25.11.2022г., че на 16.12.2022г. представител на ответника е извършил оглед и е съставил протокол и опис на увредено и/или унищожено имущество. Видно е още, че застрахователя е отказал да плати обезщетение с мотив, че щетите са настъпили в период преди настъпване на твърдяното от застрахования застрахователно събитие.

По делото е представена преписката по заведена пред “ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД по заявление на ищеца, Щета №11142132300338 за настъпило на 04.04.2023г. застрахователно събитие-“Дъжд-буря“ по Застрахователна полица “Комфорт за дома+“, със срок на действие от 23.02.2023г. до 22.02.2024г. за същия имот. Видно е от книжата по въпросната преписка, че “ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД е обезщетило ищеца за вреди, идентични с описаните в исковата молба, които са настъпили в резултат теч от поведени битумни керемиди на покрива, като му е превело сумата от 2425.76лв.