Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 549 от 10.02.2020, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 8881/2019
Вид
Решение № 549
Подписан
10.02.2020
В сила
15.07.2020
Състав
МАГДАЛЕНА СТОЯНОВА МАРИНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.83, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.142, ал.1, т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.142, ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.178 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 178, ал.1, т.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187, ал.9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.46, ал.2 · Закон за нормативните актове
  • чл.140, ал.2 · Кодекс на труда
  • чл. 262 · Кодекс на труда
  • чл.9 ал.2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата

Р Е Ш Е Н И Е

№ 549

10.02.2020 година град Бургас

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Бургаски районен съд пети граждански състав

На шестнадесети януари през две хиляди и двадесета година в публично заседание в състав:

Председател: Магдалена Маринова и при секретаря Марина Димова, като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 8881 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод искова молба от

Р. Д. К. с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат С.К., против Областна дирекция на МВР – град Бургас, с адрес: град Бургас, ул. „Христо Ботев“ №46, представлявана от директора, за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 624 лева, представляваща дължимо и неплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 104,104 часа за периода от 14.10.2016 година до 01.12.2017 година, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото.

Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:

Ищецът излага, че през периода от 14.10.2016 година до 01.12.2017 година е работил на длъжност старши полицай в Четвърто РУ –

Бургас към ОДМВР – Бургас. За този период е положил общо 728 часа нощен труд, който след преизчисляване с коефициент 1,143 възлиза на 832,104 часа извънреден труд. В исковата молба е изложен довод, че при преизчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50 %, съгласно чл.187, ал.5 от ЗМВР, всеки извънреден час следва да бъде компенсиран по 6 лева. Поради това счита, че задължението на материално правно легитимирания да отговаря по иска ответник ОД на МВР Бургас е в размер на

624 лева за посочения период.

По приложението на материалния закон в исковата молба ищецът, чрез процесуалния си представител, е изложил подробни доводи за приложението на чл.176 от ЗМР, 187 ЗМВР, чл.178 от ЗМВР, Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, КТ и ЗДСл. Направил е извод, че следва да бъде определен коефициент 1,143 като нормалната продължителност на 8 часовия дневен труд се раздели на нормалната продължителност от 7 часа нощен труд.

Поради изложените фактически твърдения и при тези правни доводи ищецът предявява исковете си. В исковата молба е посочил доказателства.

В преклузивния едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответникът ОД на МВР Бургас, представлявана от директора, чрез юрисконсулт Владимирова, е дал писмен отговор на предявения иск. По отношение на претенциите за главница процесуалният представител на ответника заявява, че го оспорва по основание и по размер.

В писмения отговор са изложени следните фактически твърдения и правни доводи:

Ищецът е държавен служител по служебно правоотношение с Министерството на вътрешните работи, т.е. ищецът е държавен служител по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР. В писмения отговор е изложен довод, че според разпоредбата на чл.142, ал.2 от ЗМВР статутът на държавните служители в МВР се урежда единствено от Закона за Министерството на вътрешните работи, с оглед на което цитираните в исковата молба като приложими разпоредби на Кодекса на труда, на Закона за държавния служител и на Наредбата за структурата и организацията на работната извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени. В ал.9 е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Посочено е още, че през исковия период от 01.01.2016г. до

31.12.2018г. са действали последователно Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.

Наредба № 8121з-592 е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.дело № 5450/2016 г., влязло в сила от датата на постановяването му и обнародвано - 29.07.2016г. На 02.08.2016г. в „Държавен вестник“, бр.60 е обнародвана Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Изложено е твърдение, че текстовете на чл. 3, ал.З и в двете наредби са идентични, според които "При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период".

В писмения отговор процесуалният представител на ответника излага, че в чл.31, ал.2 от отменената Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /ДВ, бр.69 от 19.08.2014 г., отм. ДВ, бр.40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г./. изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. се умножава по коефициент 0,143. В Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и в Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. изрична регламентация за преизчисляване липсва, поради което ответникът счита, че незаконосъобразно в исковата молба е посочен алгоритъм за преизчисляване, предвиден в отменената Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. , която е неотносима към исковия период. Посочено е в писмения отговор, че в случая не е налице празнота в нормативната уредба, която да обоснове препращане по аналогия към Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, а специална законова регламентация, която предвижда друг ред за отчитане и заплащане на нощния труд, положен от държавните служители по чл. 142, ал.1, т.1 от ЗМВР.

Тъй като ограничението в Наредба № 8121з-592 от

25.05.2015 г. и в Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. е за полагане на не повече от 8 часа нощен труд от държавните служители в МВР, дори да се приеме за законосъобразно препращането по аналогия към чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (съгласно който при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място), при приравняване на нощен труд, положен от държавните служители по ЗМВР, към дневен се получава коефициент 1 (8 часа нощен труд към 8 часа дневен труд).3аявеният в исковата молба коефициент 1,143 се получава при приравняване на 7 часа нощен труд към8 часа дневен труд, което е приложимо при трудови правоотношения по реда на Кодекса на труда и служебни правоотношения по реда на Закона за държавния служител, но не и в настоящия случай.

В писмения отговор е посочено още, че през исковия период са действали последователно подзаконови нормативни актове - заповед № 8121з-791/28.10.2014г. и заповед № 8121з -1429/23.11.2017г., издадени от Министъра на вътрешните работи, в чл. 1 на които е изрично предвидено, че за всеки отработен час през нощта или за час от него между 22,00 часа и 6,00 часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0, 25 лв.В тази връзка правилно в исковата молба е направено уточнение, че ЗМВР изрично разграничава заплащането на извънреден от заплащането на нощен труд, но в същото време и с цел да се обоснове претендиралият размер на възнаграждението за положен нощен труд от 6,00 лв. за час, заявеният като неотчетен и незаплатен нощен труд незаконосъобразно е преизчислен в извънреден труд.

Ответникът посочва още, че разпределението на работното време за заеманата от ищеца длъжност е организирано в работни смени, определени в месечен график, изготвен от специално натоварен служител и утвърден от началника на районното управление. Отработените часове над нормативно установения брой за времето от 22,00 до 6,00 часа са отчетени с протоколи, Приложение № 6 към чл.31, ал.1 от Наредбата, изготвени от специално натоварен служител. Екземпляр от протоколите е изпращан в сектор ’’Финансово осигуряване” при ОДМВР Бургас за изплащане на отчетения нощен труд. Изложено е твърдение, че положеният от ищеца нощен труд за исковия период е своевременно отчетен и заплатен.

Ответникът е приложил писмени доказателства, поискал е допускане на съдебно – икономическа експертиза.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител – адвокат К., поддържа предявения иск, сочи доказателства. В заседание по същество на спора излага подробни доводи за основателността му.

В съдебно заседание е прието на основание чл.214 от ГПК изменение на иск за осъждане на ответника да заплати главница, представляваща извънреден труд чрез увеличаването му с посочения в исковата молба коефициент в размер на 549, 69 лева.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор. В заседание по същество на спора излага подробни фактически и правни доводи за неоснователност на предявения иск. Позовава де на съдебна практика.

Предявен иск с правно основание чл. 150 във връзка чл.

262 от КТ във връзка с чл.

187 от МВР.

От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява следното от фактическа и правна страна:

По фактите между страните не е спорно, че ищецът е бил в служебно правоотношение с ОД МВР – Бургас за периода от 14.10.2016г. до 01.12.2017 г. Не се спори, че е полагал нощен труд. Заемал е длъжността „старши полицай“ в Четвърто РУ – Бургас, към ОД на МВР.

От заключението на вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно – икономическа експертиза, което съдът приема за обосновано, а и не е оспорено от страните, се установява, че за периода от 14.10.2016 година до 01.12.2017 година ищецът е положил 634 часа нощен труд. Преизчислен с коефициент 1, 143 нощният труд е в размер от 724, 66 часа за целия период. Разликата между преизчисления и отчетен по протоколи нощен труд възлиза на 90,66 часа и трудовото възнаграждение е в размер на 549,69 лева.

По делото не е спорно, че тази сума не е платена.

Страните спорят по приложението на закона относно заплащане на възнаграждение за този труд.

При тази фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл.176 от Закона за МВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.

Съгласно чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд.

В чл.187 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.

В чл.140, ал.2 от КТ е посочено, че нощен е трудът, който се полага от 22,00 часа до 06,00 часа. Съгласно ал.1, изречение второ, нормалната продължителност на работното време през нощта при 5 – дневна работна седмица е 7 часа. В чл. 187, ал.3 от ЗМВР е посочено, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. По мнения на настоящия състав приложението на чл.