Решение № 464 от 11.09.2023, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 464 гр. К., 11.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Й.Б.П. при участието на секретаря Р.Г.Д. като разгледа докладваното от Й.Б.П. Гражданско дело № 20235510100045 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 вр. с чл.99 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че със съобщение е уведомен, че по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника Д. И. И., ЕГН********** е връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и в законоустановения срок упражнява законовото си право да предяви иск за установяване на вземането си. Твърди, че между “К.“ ЕАД, ЕИК:*** в качеството си на кредитодател и Д. И. И., с ЕГН-********** като кредитополучател бил сключен по електронен път по силата на ЗПФУР договор за потребителски кредит №*** г.. Договорът бил сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника била предоставена цялата информация, изискуема по закон. Договорът за потребителски кредит бил сключен при спазване на изискванията на ЗПК, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги , ЗПФУР и приложимото законодателство. От Общи условия и сключения договор за потребителски кредит №*** на ***г. по безспорен начин се установявало сключения между страните по него договор, по който ответникът не изпълнил в срок задълженията си съобразно условията на договора. Процесният договор бил действителен като сключен според повелителните норми на чл.10, чл.11 и чл.22 от ЗПК. По силата на сключения на *** г. с „К.“ АД договор за потребителски кредит №*** длъжникът Д. И.

И., с ЕГН-********** получил сумата от 500 лв., срещу което се съгласил да 1 върне кредита на 6 броя вноски по 93.64 лева в срок до 31.12.2017 г., когато падежирала последната вноска, съгласно Приложение №1 към Договор за потребителски кредит, съдържащ Погасителен план, неразделна част от Договора за кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %, както и годишен процент на разходите по кредита в размер на 50%.

В Раздел Х, чл.2 от Общите условия за предоставяне на кредити на Заемодателя /“ОУ“/, неразделна част от Договора за кредит, страните са се съгласили, че при забавяне на плащането на погасителна вноска Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с всички разноски за извънсъдебното и/или съдебно събиране на вземането, направени от „К.“ АД.

В Раздел VI, чл.8 и Раздел Х, чл.5 от ОУ страните са постигнали съгласие длъжникът да заплаща всички разноски, свързани с неизпълнението му. В Раздел Х, чл.2 от Общите условия за предоставяне на кредити на заемодателя, неразделна част от Договора за кредит страните се съгласили, че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. В Раздел VI, чл.7 от ОУ, страните постигнали съгласие длъжникът да заплаща всички разноски свързани с неизпълнението му. В Раздел VIII, чл.2.6 от ОУ било уговорено правомощие на К. да уведомява Длъжника за забавата му чрез водене на кореспонденция, изпращане на съобщения, писма и стикери. С договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от *** г. „К.“ АД като цедент прехвърлило своите вземания към длъжника по договора за потребителски кредит на цесионера “А.“ ЕООД, ЕИК:*** като страните договорили, че всички вземания се индивидуализират в Приложение №1, неразделна част от договора. Длъжникът бил уведомен за цесията на посочената от него в договора електронна поща с имейл от 01.04.2021 г. С Приложение №1 към описания по-горе договор, “К.“ ЕАД и “А.“ ЕООД е прехвърлил на цесионера “А.“ ЕООД, ЕИК:***. В Приложение №1 вземането на “К.“ ЕАД и “А.“ ЕООД към ответника по договора за кредит №*** било прехвърлено на “А.“ ЕООД, ЕИК:***, за сумата от 749.91 лв. Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента - на длъжника, имал за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следвало да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. Връчването на уведомлението нямало характер на лично и незаместимо действие, поради което било възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. В съдебна практика се приемало, че няма пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл.99, ал.3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следвало да се счита надлежно извършено, но в случай, че съдът не приемел, че уведомяването на длъжника - ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, то моли да приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба. Ответникът Д. И. И., ЕГН********** не е изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита и задължението все още не било погасено. Въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК било образуваното ч.гр.д.№2527/*** г. за 2 вземане в общ размер 749.91 лв., формирано както следва: главница от 500 лв.; договорна възнаградителна лихва в размер на 61.84 лв. за период от 31.07.2017 г. до 31.3.2017 г.; законна лихва за забава в размер на 188.07 лв. за периода от 31.07.2017 г. до 31.12.2017 г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземането. Претендираната сума за лихва за забава представлявала обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление № 426 на МС от *** г. за просрочени парични задължения, която се дължала от Д. И. И., с ЕГН-********** по силата на чл.2, раздел X.“Забава. Предсрочна изискуемост“ от ОУ, неразделна част от договора за кредит. За периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за забава по договора за кредит не била начислявана с оглед изискванията на чл.6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - ДВ, бр.44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.). Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Д. И. И., ЕГН-**********, че съществува вземане на “А.“ ЕООД, ЕИК:***, за сумите: 500.00 лв. главница, 61.84 лв. договорна възнаградителна лихва от 31.07.2017г. до 31.12.2017г., 188.07 лв. законна лихва за забава от 31.07.2017г. до 23.02.2021г. и законна лихва върху главницата от 26.10.***г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.

№2527/*** г. и претендира разноски в заповедното и исковото производства.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът не е подал отговор на исковата молба, не се е явил в о.с.з. и не е взел становище по предявения иск.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установена следното:

От приложеното ч.гр.д.№2527/*** г. по описа на Районен съд- К. се установява по подадено заявление от “А.“ ЕООД, ЕИК:*** е издадена Заповед №**** г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Д. И. И., с ЕГН-**********, с настоящ и постоянен адрес гр.К., ***, сумите: 500.00 лв. главница, 61.84 лв. договорна възнаградителна лихва от 31.07.2017г. до 31.12.2017г., 188.07 лв. законна лихва за забава от 31.07.2017г. до 23.02.2021г. и законна лихва върху главницата от 26.10.***г. до изплащане на вземането, както и 75.00 лв. разноски по делото.

С влязло в сила разпореждане №4317/**** г. заявлението на “А.“ ЕООД, ЕИК:***, в частта за сумите: 291.48 лв. възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и за 97.56 лв. законна лихва за забава от 23.02.2021 г. до *** г. по договор за предоставяне на поръчителство е отхвърлено като неоснователно. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и в срока по чл.415, ал.4 вр. с ал.1, т.2 от ГПК кредиторът предявява иска за установяване съществуването на вземанията си.

По делото е приет неподписан договор за потребителски кредит №*** г. и приложение №1 към него, в който се сочи че е сключен между "К." АД и Д.

И. И., с ЕГН-********** от гр.К. като кредитополучател, по който "К." АД се е задължил да предостави на кредитополучателя потребителски кредит въз 3 основа на приложени към него Общия условия и заявлението от него, представляващи цялостно и единно споразумение между страните. Според чл.4, ал.1 на договора, в случай, че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същият следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението: да представи на К. банкова гаранция съгласно ОУ в срок до 10 дни от подписване на заявлението; или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от К. юридическо лице /поръчител/ в срок до 48 часа от подаване на заявлението, срокът за одобрение на заявлението на кредитополучателя е 24 часа от предоставянето на обезпечението. Съгласно чл.12 на договора кредитополучателят дава съгласието си К. да използва телефон /отразен в договора / и адрес и е-mail адрес за кореспонденция /отразени в договора/ във връзка със сключването, изпълнението и прекратяване на договора. В приложение №1 към договора за потребителски кредит №*** г. е видно, че кредитът е потребителски с условие с погасителен план, със срок на кредита 6 месеца, брой погасителни вноски – 6, размер на погасителните вноски: 93.64 лв., падежната дата на първата погасителна вноска-31.07.2016 г. и падежна дата на последната- 31.12.2017 г., Общ размер на предоставения кредит500.00 лв., лихвен процент по кредита - 41.24% и годишен процент на разходите /ГПР/ - 50% и с общ размер на всички плащания- 561.84 лв.

Представени са Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, съгласно чл.5, ал.2 от ЗКП и Общи условия /ОУ/ за предоставяне на кредити.

С договор за предоставяне на поръчителство от *** г./ л.19 на делото/, сключен между "А." ЕООД в качеството на поръчител и Д. И. И. като потребител, поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство с "К." АД, по силата на който да отговоря пред "К."АД солидарно с потребителя за изпълнение на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по същия договор. За поемане на тези задължения, потребителят дължи възнаграждение на поръчителя, което е посочено в Приложение 1 към този договор– 48.59 лв. на месец за периода на действие на договора за кредит. Съгласно чл.3, ал.1 от Договора за предоставяне на поръчителство, поръчителят е длъжен при писмено поискване от страна на "К." да плати всички изискуеми задължения на потребителя, а според ал.2 -поръчителят е длъжен да уведоми потребителя по електронната поща за постъпило от кредитора искане за плащане найкъсно в деня, следващ постъпването на искането, както и да му предостави получената от "К." информация за общия размер на задълженията и съответно за размера на задължението по пера. Поръчителят е длъжен да уведоми потребителя и за извършеното от него плащане и да му представи информация за същото. Въз основа на този договор е сключен договор за поръчителство от *** г. /л.24 на делото/ между "К." АД и "А." ЕООД, съгласно който поръчителят се е задължил да отговоря пред "К." солидарно с потребителя за всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит. Съгласно чл.4, ал.1 от Договора за поръчителство, поръчителят е длъжен при писмено поискване от страна на "К." да плати всички изискуеми задължения на потребителя по договора за 4 потребителски кредит.