Протоколно определение № 3371 от 05.07.2024, Софийски градски съд

ПРОТОКОЛ

№ 3371 гр. София, 05.07.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 16 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иво Юр. Хинов при участието на секретаря Анита Г. Г. и прокурора И. Любч. Т.

Сложи за разглеждане докладваното от Иво Юр. Хинов Частно наказателно дело № 20241100203926 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

За Софийска градска прокуратура – редовно призована, се явява прокурор И. Т..

Явява се инспектор Г., упълномощена със Заповед на Началника на Затвора, гр. София, да го представлява в съдебни производства.

Инспектор Г.: Представям справка за изтърпяното наказание на осъденото лице.

ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА И. Н. Н. – редовно призован, доведен от ЗО. Казичене – гр. София, се явява.

За него се явява адвокат В. В..

СТАНОВИЩЕ НА СТРАНИТЕ ПО ХОДА НА ДЕЛОТО

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

ИНСПЕКТОР : Да се даде ход на делото.

АДВ. В.: Да се даде ход на делото.

ОСЪДЕНИЯТ Н.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, предвид на което

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

1

СЪДЪТ СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ.

И. Н. Н. – ЕГН: **********, българин, български гражданин, осъждан, неженен – с дете, работил преди задържането си във вътрешни ремонти на частно, в момента изтърпява наказание „Лишаване от свобода“.

Самоличността снета по служебна бележка и досие на осъдения.

СЪДЪТ РАЗЯСНИ на лишения от свобода правата, които има в наказателния процес, включително правото му на отвод по чл. 274 от НПК и правото му по чл. 275 от НПК.

ОСЪДЕНИЯТ Н.: Разбрах правата, които имам. Отводи няма да правя.

Нямам искания.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме искания преди даване на ход на съдебното следствие по реда на чл.274-275 от НПК.

Предвид изявленията на страните и липсата на искания по реда на чл.274 и чл.275 от НПК,

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ДОКЛАДВА се молбата на адв. В. за искането на осъденото лице за условно предсрочно освобождаване.

АДВ. В.: Поддържам искането. Имам доказателствено искане, да се приеме удостоверение за раждане на детето В. И.а Н.а – дъщеря на осъденото лице, родена през 2013г.

ОСЪДЕНИЯ Н.: Поддържам това искане. Да се приеме

ПРОКУРОРЪТ: Оспорвам искането. Нямам доказателствени искания.

ИНСПЕКТОР Г.: По Ваша преценка. Аз считам, че не е относително към предмета на днешното дело. Ясно е в доклада от социалния инспектор, че осъденият има дете. Представям Ви справка за изтърпяното наказание.

СЪДЪТ приема, че представеното от адв. В. писмено доказателство е относимо към предмета на делото, като същото следва да бъде прието заедно със справката, представена от инспектор Г.. Поради, което ОПРЕДЕЛИ:

ПРОЧИТА и ПРИЕМА писмените материали по затворническото досие на осъденото лице И. Н. Н., както и писмените материали, представени от осъдения с неговата молба за условно предсрочно освобождаване, а именно становище на началника на затвора и доклад, както и днес представените два броя писмени доказателства.

2

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ

Адв. В.: Моля да уважите молбата на И. Н. като основателна, като аргументите, които ще изложа това са следните: Действително И. Н., съгласно споразумение по НОХД № 697 по описа на Районен съд Карлово, на основание чл.381 и следващите от НПК е с присъда „лишаване от свобода“ за срок от 5 месеца, при първоначален общ режим, като на 07.05.2024г. същият е приведен на територията на затворническо общежитие Казичене. Характерите на извършените престъпления от Н. е коментиран и взет в предвид от решаващият съдебен състав определяне на присъдата и затова предмет на обсъждане в днешното съдебно заседание са предпоставките за предсрочно освобождаване. На първо място, съгласно информацията, съдържаща се в приложеното по делото становище, доклад на началникът на затвора и актуална справка, представена в днешното съдебно заседание за изтърпяната и неизтърпяната част от наложеното му наказание към днешна дата. Н. е изтърпял 3 месеца и 17 дни „лишаване от свобода“. Тоест, съгласно разпоредбата на чл.70, ал.1 от НК, условно предсрочно освобождаване може да бъде постановено по отношение на лице, което е дал доказателства за своето поправяне и е изтърпял фактически не по-малко от ½ от наложеното спрямо него наказание. Съпоставяйки визираният срок в чл.70 от НК спрямо изтърпяната част от наложеното на Н. наказание, в процесният казус се установява, че е налице именно тази предпоставка, доколкото Н. е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание, като остатъка, който следва да търпи се равнява към настоящия момент на 1 месец, видно от справката, предоставена днес. На второ място, относно останалите предпоставки, регламентирани в закона, във връзка с преценката дали същите са налице за предсрочно освобождаване, а именно докладът, който сочи за промяна на осъденият по време на изтърпяване на наказанието, съгласно изискванията на чл.439а от НПК, а именно доброто му поведение, участие в трудови и образователни, квалификационни спортни дейности. Освен това, положителни данни и доказателства за поправяне на осъдения, следва да се установяват и оценката на същия по чл. 155 и чл. 156 от ЗИНС. А именно, работата по индивидуалния план, както и всички други източници. В процесният случай, видно от представените по делото материали се налага изводът, че са приложени изискуемите по закон такива доказателства. Това са становището на началника на затвора в гр. София, доклад за лишения от свобода, изготвена от ИСДВР ЗО Казичене, лицето Б. и главен инспектор Д..

Безспорно е, че се установява положителна характеристика по отношение на лицето. Видно е, че същият е емоционално балансиран, устойчив и е преобладаващ позитивният фон на настроението му. Като няма повишени 3 стойности на стрес, тревожност и депресивност, което от своя страна намираме, че говорим за съхранени способности за адаптация. Не се установява от доклада, Н. да има враждебни нагласи, да е конфликтен или да има проблемни области в частта за гняв и агресивно поведение. Видно от представеният доклад, Н. е включен в трудовата дейност с Заповед № 095 от 21.05.2024г., като работи на В. с външно нощуване на обект. Работата, която той извършва е в хигиенната област, общ работник. Действително, същият не е награждаван към момента, но няма и наложени наказания. В смисълът на горното, първоначално регистрираният риск от сериозни вреди към настоящия момент е със снижени стойности от рецидив и вреди, стигащи до среден, като в същото време оценката за правонарушител се сочи, че липсата за вреди за обществото е нисък, а като цяло рискът от вреди се определя като среден. Както споменах по-горе, по отношение на трудовата дейност, с която И. Н. е ангажиран считаме, че работата, която той изпълнява, съзнателно и влага необходимата отговорност, което говори за изградени трудови навици и умения. Показател в случая е фактът за възприемане от страна на Н., на вината си за извършено от него деяние, за което Районен съд Карлово му е определил наказанието „лишаване от свобода“, като самото наказание осъденият възприема за справедливо. Този извод намираме да се подкрепя от обстоятелството, че за разлика от други осъдени лица, същият не се е възползвал от правото си в 6-месечен срок от влизане на определението в сила, да иска възобновяване на производството. В тази връзка, моля да имате предвид и постановление № 7 от 197 5г. на Пленума на ВКС, в което Върховната инстанция сочи, че целите на наказанието включват не само индивидуална превенция върху самия осъден, а и генерална такава, касаеща останалите членове на обществото, които съотнесено към настоящия казус и с оглед доказателствата по делото, сочи за намален риск от рецидив и вреди.

Моля, да имате предвид, че в доклада се сочи именно „рискът от вреди е нисък за обществото“. За нас, в случая не възниква съмнение, че колегите са работили по корекционната дейност с осъденото лице, но не става ясно как се позовават съответните длъжностни лица, дали отрицателното становище за прилагане на института на условно предсрочно освобождаване, независимо от добрите характеристични данни за лицето. Какво друго, ако не положителната оценка за него е казаното дотук, за неговото активно участие в трудовата дейност, за спазване на режимните ограничения и забрани в изолираната среда, в която е поставен. За положителното отношение и системно участие в дейността, която извършва. За това, че няма данни, не са събрани такива, не се сочат, за незаконни доходи по време на престоят му или негламентирани дейности. Единственият извод, който се прави и до който се стига в тази становища е, че корекционната дейност продължавала и не били налице убедителни доказателства за успешно проведена и приключила такава дейност и че процесът на превъзпитание не е завършен към момента. В противоречие на тези становища намирам, че всички очертани по-горе характеристични личностови и поведенчески данни по отношение на Н., дават 4 утвърдителна база, от която може да се направи извод за наличие на втората изискуема от закона предпоставка за постановяване на определение за предсрочно освобождаване. Доколкото, в доклада е записано „омаловажава постъпката си и не приема поведението си за проблемно“, не намираме, че са събрани данни, които да говорят за отрицателни негови черти. В този смисъл Н. е доказал в достатъчна степен, че наказанието изтърпяно от него до момента е изпълнило своите цели и дава възможност това негово поведение да бъде спазвано и за напред в условията на обществения живот. Безспорно е от днес представеното удостоверение за раждане, че И. Н. Н. е баща на детето В. И.а Н.а, която към настоящия момент е на 11 години. В действителност, същият не живее с майката на детето си, но имат добри отношения помежду си, като към момента той живее на семейни начала от 8 години и се грижи за детето и на дамата, с която живее, което е на 6 години. Моля, при взимане на Вашето решение за постановяване на определението, да имате предвид, че Н. на 25 март беше приведен в Пловдив, без никаква причина за това, след което по наша молба беше приведен в София, но отново към Софийски централен затвор, а не в затворническото общежитие, в което трябваше да бъде приведен и това всъщност беше грешка от страна на пловдивската администрация, доколкото той не следваше тогава да търпи и то при строг режим. Тоест, в случая при него, той трябваше два пъти да бъде в затвора, а не в затворническо общежитие. Един път в Пловдив, един месец, след което в София в прием на две седмици. Намирам нашата молба за основателна и моля да бъде уважена, доколкото към момента той работи и с работата, в края на месец юли, би следвало да излезе. И последно искам само да подчертая, че молбата, която днес разглеждате, подадохме на 30 май и е получена. Без да омаловажавам работата на колегите, но в действителност за доклад от два листа, един месец молбата не беше придвижена към Софийски градски съд за разглеждане.

ПРОКУРОРЪТ: Моето становище е и становището на прокуратурата е, че молбата, така подадена в своята същност е допустима, но същата се явява неоснователна. Смитам, че процесът на поправителното сдействие към промяната на мисленето на осъдения, повишаване на уменията му за адекватно решаване на проблемите и постигане на значителни, трайни положителни промени в съзнанието му, следва да продължи. Мнението ми е, че в преписката липсват безспорни доказателства, които категорично да обосновават извода за настъпили, трайни и необратими промени в поведението му. Дефинирането на доказателствата, както посочи защитата, спрямо осъденият се извеждат от процесуалната разпоредба на чл.439а, ал.2 от НПК, но в преписката аз не намирам такива изискуеми доказателства, както и не виждам наказанието да е изиграло своята индивидуална превенция, заложено в разпоредбата на чл.36, ал.1 от НК. Действително, към момента поведението на осъдения е такова, каквото е изискуемо, но в същото време трябва да се отбележи, че то с нищо не дава основание, да бъде определено като надхвърлящо обичайното добро изискуемо поведение от лишените от 5 свобода. Ето защо считам, че така подадената молба е неоснователна.