Разпореждане № 152195 от 22.10.2024, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 152195 гр. София, 22.10.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Частно гражданско дело № 20241110119775 по описа за 2024 година

РАЗПОРЕДИ:

Делото ДА СЕ ВЪРНЕ на Софийския градски съд за извършване на преценка досежно наличието на очевидна фактическа грешка в Определение № 15652/08.10.2024г. по в.ч.гр.д. № 9382/2024г. на СГС, ГО, II-Е възз.с-в, доколкото и в отменения акт на районния съд, и в мотивите на въззивното определение, се сочи, че сумата от 11,12 лева е възнаградителна лихва, а в диспозитива му е посочено, че е лихва за забава, както и на основание чл. 8.3 от Правилата за определяне и поставяне на индекси на съдебните актове за резултатите от инстанционната проверка и от производствата за възобновяване по наказателни дела /ПОПИСАРИППВНД/, приети от ВСС, на Софийския градски съд, II-Е възз. състав, за произнасяне по възражението на Богдан Русев – съдия-докладчик по гр.д. № 19775/2024г. на СРС, относно поставен индекс от инстанционен контрол за Разпореждане № 62061/25.04.2024г. по ч.гр.д. № 19775/2024г. на СРС, изложено по-долу.

ВЪЗРАЖЕНИЕ от Богдан Русев – Председател на 173 състав на І ГО на СРС, по чл. 8.3 от ПОПИСАРИППВНД относно поставен индекс за осъществен от Софийския градски съд инстанционен контрол

С Определение № 15652/08.10.2024г. по в.ч.гр.д. № 9382/2024г. на СГС, ГО, II-Е възз.с-в, е отменено Разпореждане № 62061/25.04.2024г. по ч.гр.д. № 19775/2024г. на СРС, 173 състав, в частта му досежно сумата от 11,12 лева за лихва, поискана от заявителя като възнаградителна. За да отмени акта на районния съд, съставът на Софийския градски съд е приел, че с оглед приетата норма на чл. 19, ал. 4 ЗПКр не може да се приеме, че уговорката за заплащане на договорна лихва в размера съобразно процесния договор е нищожна при 1 положение, че ГПР по договора не надхвърля размера по чл. 19, ал. 4 ЗПКр. Въззивният съдебен състав е аргументирал произнасянето си и с посочване на съдебна практика на Върховния касационен съд в указаната насока, като е поставен индекс от инстанционен контрол 1-5А, който се поставя на съдебен акт, който не е обжалван, потвърден е или не е допуснат до касационно обжалване в едната част, а в другата част е отменен от по-горната инстанция и е постановен акт по същество или е отменен и делото е върнато за разглеждане.

Въпросът относно това дали уговорка за възнаградителна лихва в размер над два или пъти размера на законната такава, е нищожна на собствено основание поради противоречие с добрите нрави, е обект на противоречива практика на Върховния касационен съд. Факт е, че действително е налице съдебна практика на върховната съдебна инстанция в насоката, възприета от въззивния състав, включително р.50086/21.12.2023г. по т.д. № 1027/2022г. на ВКС, I т.о., опр. 2483/21.05.2024г. по гр.д. № 3850/2023г. на ВКС, III г.о. В същото време обаче е налице и практика в различна насока, цитирана в оспорения пред въззивната инстанция съдебен акт, обвързваща валидността на клаузата за заплащане на възнаградителна лихва със съответствието на уговорения ú размер и добрите нрави. Това виждане се застъпва и в по-новата текуща практика на съдилищата, например опр.260283/17.09.2020г.-ч.гр.д.9521/2020г.-СГС,ТО-VІ, опр.266415/17.12.2020г.ч.гр.д.10945/2020г.-СГС-ІІ-Г, опр.266852/29.12.2020г.-ч.гр.д.7204/2020г.-СГС-І-24с-в, опр.260551/12.01.2021г.-ч.гр.д.12338/2020г.-СГС-ІV-Д, опр.261885/29.01.2021г.ч.гр.д.10946/2020г.-СГС-І, опр.264704/11.03.2021г.-ч.гр.д.842/2021г.-СГС-І, опр.267499/22.04.2021г.-ч.гр.д.3671/2021г.-СГС,

ТО-VІ, опр.268991/20.05.2021г.ч.гр.д.5247/2021г.-СГС-ІІІ-В, опр.1227/16.07.2021г.-ч.гр.д.8622/2021г.-СГС,ІV-Е, опр.1614/09.08.2021г.-ч.гр.д.9449/2021г.-СГС-ГК, опр.2820/30.09.2021г.-ч.гр.д.10400/2021г.СГС-ГО-ІV-А, опр.2810/01.10.2021г.-ч.гр.д.11619/2021г.-СГС-ЧЖ-І-К, опр.3352/14.10.2021г.ч.гр.д.5828/2021г.-СГС-ГО-ІV-Е, опр.275245/29.10.2021г.-ч.гр.д.5236/2021г.-СГС-ІV-В, опр.3737/29.10.2021г.-ч.гр.д.11615/2021г.-СГС-ІІ-Д, опр.3689/28.10.2021г.-ч.гр.д.11629/2021г.СГС-ІІ-Б, опр.5127/15.12.2021г.-ч.гр.д.14401/2021г.-СГС, опр.

260474/21.01.2022г.ч.гр.д.2624/2021г.-СГС-ІІ-Д, опр. 1161/15.02.2022г.-ч.гр.д.890/2022г.-СГС-І-К, опр.662312.07.2022г.-ч.гр.д.898/2022г.-СГС-І, опр.6309/01.07.2022г.-ч.гр.д.190/2022г.-СГС-ГО-ІVГ, опр.6150/28.06.2022г.-ч.гр.д. 1249/2022г.-СГС-ГО-ІІД, и др.

В конкретния случай, доколкото релевантният за произнасянето на първоинстанционния съд въпрос е решаван при наличието на противоречива практика на Върховния касационен съд, то, според Правилата, следва да се постави индекс от група 4 на част II от ПОПИСАРИППВНД и в частност индекс 1-4д.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2