Протокол № 997 от 26.06.2024, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 997 гр. Пазарджик, 10.05.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря И. Панчева

Сложи за разглеждане докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело № 20225220103409 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 15:45 часа се явиха:

Ф. М. П. (ищец), редовно уведомена от предходното заседание, се явява лично и с адвокат Г. П. С. - Ц. от АК–Пазарджик, надлежно упълномощена, с пълномощно, представено по делото.

П. М. П. (ответник), редовно уведомен от предходното заседание, се явява лично и с адвокат П. Е. Х. от АК–Пазарджик, надлежно упълномощен, с пълномощно, представено по делото.

АДВОКАТ Ц.: – Моля да се даде ход на делото.

АДВОКАТ Х.: – Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото, с оглед на което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

СЪДЪТ ДОКЛАДВА: Постъпила е молба- становище с вх.

№6046/07.03.2024 г. от адвокат Ц., с която заявява, че разпечатките от 1 банкови сметки не възразява да бъдат приети.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА като писмени доказателства представените от ответника П.

М. П. с молба в предходното заседание 23.02.2024 г., с приложение:

Извлечение от банкова сметка за период 02.01.2018 г. до 19.12.2023 г., издадено от "ОББ" АД.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА: Постъпил е отговор с писмо вх. №

6678/13.03.2024 г. от Летище София, че нямат информация, съответно, че такава информация има в друго дружество – собственик, а именно: „СОФ Кънект„ АД.

Дружеството собственик „СОФ Кънект„ АД запитано на своя ред, също е отговорило с писмо вх. № 11319/30.04.2024 г. на съда, че не разполага с исканата информация и евентуално да се поиска информацията от РД „Гранична полиция“- Аерогари.

АДВ. Ц.: Уважаема госпожо съдия, запозната съм с докладваните от вас две писма постъпили по делото. В предходното съдебно заседание свидетелката Г. П., която е съпруга на ответника при разпита си заяви цитирам: “За В. заминахме За В. заминахме, защото очаквахме да се роди внучето, то се роди на 1.2. /първи февруари/ 20-та година. Ние стояхме десет дни във В., от 14.1. до 24.1.2020 г.“

С оглед така направеното изявление от тази свидетелка, която е съпруга на ответника, аз смятам, че фактът дали ответникът през януари 20 г. е пътувал до В. и колко дни е бил престоят му във В., че не е спорен, тъй като неговата съпруга направи такова изявление.

Поради горното, оттеглям на така направеното искане – за изискване на информация през 2020 г. ответникът дали е пътувал до В., А. и какъв е бил престоят му във В., А.. Считам, че не е необходимо да бъде изисквана такава информация от РД „Гранична полиция“- Аерогари.

2

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЛАГА докладваните по-горе писма по делото, а именно: писмо вх.

№ 6678/13.03.2024 г. от Летище София и писмо вх. № 11319/30.04.2024 г.

„СОФ Кънект" АД София.

СЪДЪТ счита, че следва да се допусне оценителна експертиза с оглед образуване на наследствената маса, включително и на нивите, които към момента на смъртта на страните не са били част от тяхното имущество, а са продадени на синовете на Ф., тъй като част от спорните въпроси по делото е дали стойността на тези имоти е от значение за определянето на запазените части, което с решението ще стане.

Общо са въведени твърдения за два имота предмет на ИМ - два парцела с къща, а в ОИМ се твърди, че наследството включва изброени 9 ниви, една от които обаче още преди това е излязла от имуществото на наследодателите.

Отделно се твърди, че родителите са продали на П. и В. една нива в местността М., която в последствие е продадена на трето лице, или общо 14 имота.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА съдебно оценителна експертиза, която да се извърши от вещото лице В. В. И.-В.

ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 800 лв. вносим по-равно от страните, в срок 10 дневен считано от днес.

АДВ. Ц.: Уважаема госпожо председател, аз считам, че по делото действително следва да бъде допусната и изготвена СОЕ, така както е 3 поискана с исковата молбата на процесните два недвижими имота, като в единият има и построена жилищна сграда, като вещото лице следва да съобрази, че СОЕ следва да бъде към датата на откриване на наследството /че оценката следва да се определи към датата на откриване на наследството/. Тук е много важно да се подчертае факта, първият процесният имот с идентификатор *********, находящ се в гр. П., ул. Т. К . 10, с квадратура 474 квадрата по нотариален акт следва да бъде оценяван към - 04.04.2022 г., а именно към датата на откриване на наследството от наследодателя М. К., само към тази дата - 04.04.2022 г.- датата смъртта на М. К..

Другият процесен имот с площ 251 кв.м., в който е построена и жилищна сграда от 65 кв.м. с идентификатор на парцела ********** ½ ид. ч. от този имот, следва да бъде оценена към 25.12.2021 г., и 1/2 ид.ч. другата дата е 04.04.2022 г., тъй като този имот е дарен на ответника от двамата наследодатели, т.е. първият имот е дарен само от единият наследодател и е бил лично негов явно, а вторият имот е дарен от двамата наследодатели, затова следва да бъде съобразено това.

Съответно вещото лице следва да съобрази и земеделските имоти описани в писмения ОИМ кой наследодател е наследил кои имоти и към коя дата се отнасят те.

Не следва да бъде правена оценка вписания в писмения ОИМ - нива от 24,534 дка в местността К. л., тъй като по делото има доказателства, че наследодателите приживе са се разпоредели на други наследници с този имот.

Възразявам по допускането оценяването на два имота, а именно - имот намиращ се в местността Т., който е бил продаден през 2009г. на Т. П.в П.в и М. П.в П.в.

Възразявам и по оценяването на недвижим имот в м. М., който е продаден от Р. К. и М. К. на ответника П. М. П. през 2012 г. като в последствие този имот през 22 г. е бил продаден.

Като считам, че на основание чл. 31 ЗН това е недопустимо и не следва да бъдат оценявани тези два имота В същия чл. 31 ЗН се казва, че: „За да се определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника, образува се една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му.“

4

Видно от представените нотариалните актове наследодателите са се разпоредели през 2009 г. и 2012 г. със свои имоти, т.е. много преди тяхната кончина. Поради което е недопустимо в нарушение на законовите разпоредби оценяването на недвижими имоти, които са били продадени приживе от наследодателите на страните.

С оглед на това, ще Ви моля да бъде ревизирано вашето определение, в което се цитира кои имоти следва да бъдат оценявани.

АДВ. Х.: При оценката на двата поземлени имота процесните два - 865 и 867, единият с къща, построена в него, моля да бъде указано на вещото лице, тъй като доверителят ми е придобил собствеността още през 2012 г. и твърди, че е направил подобрения в тези имоти като собственик, придобил имота по-точно след 27.9.2012 г. е станал собственик на двата имота и е правил подобрения вече като собственик. Да се укаже на вещото лице изчислявайки стойността към релевантния момент, да оцени стойността на подобренията от една страна. С други думи: да даде вариант за оценка на имотите без подобренията, приспадайки стойността на извършените подобрения, както и вариант, в който да прецени с колко /или доколко подобренията са увеличи стойността на имотите и в този вариант да прихване тази увеличена стойност от стойността на имотите към датата на откриване на наследството.

АДВ. Ц.: Госпожо съдия, аз възразявам по така направеното искане, тъй като дали ответникът е правил подобрения, какви, кога, къде, какво, и на каква стойност, дали преди датата на откриване на наследството, или след датата на откриване на наследството, т.е. след 25.12.2021 г. респективно 04.04.2022 г.

Самата свидетелка, съпругата на ответника в предходното съдебно заседание при разпита заяви: “Това всичко е помагал и с труд, и със средства дядо М.“, т.е. дядо М., който е наследодател на страните. Смятам, че е невъзможно вещото лице да установи кога, от кого, на какво, и в какъв размер са правени твърдените от ответната страна подобрения.

Считам, че това възражение е от изключително значение за правилното 5 решаване на делото, тъй като още в предходното съдебно заседание при разпита на свидетелите се установи, че самият наследодател М. К. активно е участвал и е поддържал недвижимите имоти с труд и средства след датата на дарението м. септември 2012 г., т.е. самият наследодател е извършвал подобренията в имота си.

АДВ. Х.: Не съм искал вещото лице да преценява кой, кога и какви подобрения е направил, с какво разпределение на труд, средства и усилия, не съм искал такова нещо, това е правен въпрос. Вижте, имаме показания в тази насока.

М. К. след дарението вече и да е участвал в подобренията на имота след 2012 г. той не е собственик. Той е ползвател и не прави тези подобрения като собственик, той помага на собственика, ако е имало някаква помощ, следователно не трябва да се включват в наследствената маса за това, което е допринесъл М. К. след 2012г. Вижте това е въпрос по същество.

АДВ. Ц.: Поправям се - М. е бил ползвател, но ползвателят си е плащал всичко и си е поддържал сам имота, даже и свидетелите го установиха това нещо. М. е бил ползвател по това време и е било задължение, той да си поддържа имота, както е и задължение да си плаща данъците.

АДВ. Х.: Това ще го кажете в хода по същество.

АДВ. Ц.: Както е и задължение да си плаща местните данъци съгласно ЗМДТ, така е задължение и да си поддържа имота.

СЪДЪТ намира следното:

Наистина следва да се допълни задачата на вещото лице за тези два имота с искането за оценка и на подобренията и на стойността, с която те да увеличи имота. При това всяко подобрение следва да се оцени отделно, тъй като не вещото лице, а съдът и страните в последствие ще преценяват от кого и с чии средства е направено то, и кога е направено то. Това налага и увеличаване на депозита, тъй като усложнява задачата.