Протокол № 961 от 08.07.2025, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 961 гр. Пазарджик, 08.07.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня П.а

Съдебни

ДИМИТРИЙКА АТ. заседатели: КРАТУНЧЕВА

ПЛАМЕН АС. КАЛОФЕРОВ при участието на секретаря Ива Чавдарова и прокурора Б. Ат. П.

Сложи за разглеждане докладваното от Таня П.а Наказателно дело от общ характер № 20255220200172 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 09:00 часа се явиха:

Подсъдимият Д. Т. Г. – уведомен от предходното съдебно заседание, се явява лично и с адв.К. К. от АК-Пазарджик - редовно уведомен от предходното съдебно заседание, надлежно упълномощен отпреди.

Явява се свидетелят И. Б. С. – редовно призован.

За РП - Пазарджик се явява прокурор Б. П..

В залата присъства и свидетелят С. Ц..

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че не е налице процесуална пречка и моля да се даде ход на делото.

АДВ. К.: Да се даде ход на делото. Поддържам становището на прокурора.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което

ОПРЕДЕЛИ

1

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Сне се самоличността на свидетеля, както следва:

И. Б. С. – на 19 години, от гр.Пазарджик, българин, български гражданин, неженен, със средно образование, безработен, неосъждан, без родство с подсъдимия.

На свидетеля се разясниха правата му по НПК и в частност разпоредбата на чл.121 от НПК.

Свидетелят предупреден за отговорността по чл.290 от НК.

Свидетелят обеща да каже истината.

Пристъпи се към разпит на свидетеля С., както следва:

СВИД. С.: Д. Г. го познавам. Имаме къща в с.Мокрище където живее той и там сме се виждали. С него сме на „здравей и здрасти“. Срещали сме се в Мокрище, не излизаме заедно.

Миналата година по спомени Д. Г. ми се обади да го закарам до града.

Аз бях в училище, когато той ми се обади. Отидох да го взема от с.Мокрище и оттам отидохме в с.Лозен да вземем лицето С.. Д. ми се обади и ми каза дали мога да го закарам до Пазарджик. Когато отидох да взема Д. Г., той ми каза, че трябва да вземем и С.. Аз С. не го познавам, виждали сме се, но не го познавам лично. Преди този случай един съм карал Д. до С.. Не съм оставал в дома на С., само един път съм бил закарал Д. до там преди този случай. При предходния случай се бяха събрали да празнуват нещо. Този случай, за който съм тук, беше вторият път, в който трябваше да вземем С.. Взехме С. и дойдохме в Пазарджик. Това беше вечерта към 20-21 ч. Дата не си спомням.

Месецът беше октомври-ноември миналата година. Трябваше да ги закарам до „Ескейп“ и щяхме да си вземем от там кокаин от едно момче С. К.. Като отидохме на място там, една бяла кола „Пежо“ без фарове и без нищо тръгна с пълна газ след мен. Колата беше паркирана зад заведение „Ескейп“. С. беше там отвън сам, помаха ми, аз го видях и отидох към него с колата и спрях до него. В този момент една бяла кола „Пежо 306“ без пуснати фарове тръгна срещу нас и слязоха от нея 3-4 човека. Не се представиха, не бяха с униформени. Те спряха от лявата страна на моята кола. Те излязоха и се опитаха да отворят моята шофьорска врата. Аз се изплаших и потеглих, 2 защото мислех, че ще ни бият или оберат. Те бяха едри, а аз съм младеж и се изплаших. Потеглих в посока Мокрище да се прибирам. Завих един път наляво и после още един път наляво. На този завой видях как Д. хвърля някакъв пакет найлонов от колата. Д. стоеше отдясно на мен до шофьорското място. Отвори прозореца и изхвърли пакет. Не зная откъде го е взел този пакет, но видях, че отвори прозореца и изхвърли пакета. Аз се изплаших и бягах от някакви хора. На завоя на Моста на лютата със силна скорост не можах да хвана завоя и се ударих в бордюра на моста, спусках гума и колата остана там. В този момент аз излязох, мисля че и другите и отидох да търся помощ. Имаше отсреща павилион за плодове и зеленчуци и кафе и от там звъннах на пътна помощ. Докато говорех дойдоха полицаите - полицейска кола от КАТ. В този момент аз се върнах и те ми поискаха документи.

Попитаха дали аз съм шофьора и тогава ми писаха, че съм избягал от ПТП и ми взеха книжката за 3 месеца, а аз бях в района на удара. Освен от КАТ после дойдоха и лицата, които дърпаха да отворят вратата с бялото „Пежо“. Дойдоха четирима човека. Като дойдоха, те ме питаха в прав текст: „Къде е тревата, тук мирише на трева, цялата кола мирише“. Те бяха отворили колата ми и бяха проверили всичко. Аз им казах, че не знам за каква трева говорят. Закараха ме в полицията и там писах обяснения. Там на място ми сложиха белезници и ме биха. Казаха ми в прав текст какво да пиша на обясненията. Аз от страх, че ще ме бият, написах показанията, които съм написал там, но не помня точно какво съм писал при дознателя, но това всичко ми го казаха дословно какво, как, защо, в колко часа и подробности. Това беше г-н С. - един от полицаите.

Той ми казваше да пиша, че сме забрали Д. Г. и С., по пътя ми е замирисало на трева, после отиваме при „Ескейп“, тръгваме, в това време Д. бърка във вътрешен ляв джоб на якето и вади един плик с марихуана и го хвърля през прозореца. Това бяха думите на г-н С.. На мен не ми е миришело на марихуана, аз и сега нямам обоняние, без обоняние съм.

Поради грубо нарушаване на реда в съдебната зала, председателят на съдебния състав прикани св. С. Ц. да напусне съдебната зала.

Св. Ц. напусна съдебната зала.

Продължава разпита на св. С..

СВ. С.: Д. и С. стояха 1-2 минути след ПТП-то и тръгнаха, а полицаите дойдоха може би 10 минути след това. Аз останах да чакам пътната помощ. Аз 3 като тръгнах да търся помощ, Д. и С. останаха една минута при колата и си тръгнаха. Мисля, че Д. Г. се прибра у тях, както и С.. Не знам как се е прибрал Д. у тях. Видях, че ги няма там. Като дойдоха полицаите, аз звънях на Д., защото полицаите ме биха и ми взеха телефона и ми казаха да се обадя на Д..

Видяха ми паролата, набраха Д. Г. и аз му казах да дойде, защото така ми казаха полицаите. Аз казах на полицаите, че видях Д. как хвърля пакета.

После Д. го закараха в полицията с мен.

На следващия ден бях тук в съда и давах пред съдия показания и те бяха същите като другите. Съдията ме предупреди за наказателната отговорност.

Мен ме беше страх още и не съм казал на съдията, че са ме били. Аз на съдията му казах това, което казвам и на Вас - че миришеше на марихуана.

Д. Г. би трябвало да има книжка. Не се е случвало да му давам да управлява моя автомобил. В конкретната вечер аз карах автомобила. С. стоеше зад мен в автомобила. Стана много бързо всичко и аз се уплаших. С. и Д. казаха: „Карай, махни се, може да стане нещо беля“. Не са ми казвали тези лица какви са. Аз мисля, че никой не разбра, че са полицаи. Казаха ми: „И.е, карай, не спирай“. Аз това и направих.

Аз видях Д. Г. да изхвърля от колата пакет. Когато бях в полицията, аз писах обяснение пред някакъв дознател. Писах ги на ръка на лист. Когато ме разпитваше разследващият полицай, бяхме само двамата. Тогава никой не е упражнявал насилие върху мен. Преди това беше упражнено. Разследващият полицай ми разясни наказателната отговорност за лъжесвидетелстване. На него не съм му казал, че някой ме е бил. Не съм пускал жалба срещу полицаите. Не съм ходил при съдебен лекар да ме освидетелства. Не са ме задържали мен. Биха ме с ръцете. Аз бях вързан с белезници отзад и ме удряха в корема и в стомаха. Не ме удря С.. Този, който ме удря, беше с брада. Тогава бяха С., Т., С. и четвърто лице, на което не зная името и четвъртото лице ме удряше. Тези полицаи бяха големи мъже и ме беше страх.

ПРОКУРОРЪТ:

Уважаема госпожо съдия, считам, че е налице хипотезата на чл.281 от НПК, а именно налице е противоречие между показанията, които свидетелят даде днес в хода на съдебното следствие и тези, дадени в качеството му на свидетел в ДП и по-точно относно обстоятелството какъв е бил мотивът да напусне мястото и да избяга от четиримата човека. В 4 протокола за разпит на свидетел е заявил, че мотивът е бил, тъй като обвиняемият е казал, че това са полицаи, а днес каза нещо различно и моля да прочете в тази част показанията, ако прецените. Показанията са дадени от свидетеля И. С. пред съдия.

АДВ.К.: Считам, че искането е неоснователно. Това е ирелевантно по отношение предмета на доказване

Съдът намира, че са налице противоречия в показанията на свидетеля И.

С., дадени на ДП пред съдия и тези, които даде в днешното съдебно заседание, свързани с предмета на делото, с оглед на което на основание чл.281 ал.1 т.1 от НПК

ОПРЕДЕЛИ

ПРОЧИТА показанията на свидетеля И. Б. С., дадени на ДП пред съдия и отразени в протокол от проведено съдебно заседание на 27.11.2024г. по ЧНД №1552/24г. на Районен съд - Пазарджик.

СВ.С.: Пак Ви казвам, че Д. Г. го изхвърля пакета. Пак Ви казах, че го вади от якето. Казаха ми да карам и да не спирам. Истината е, че видях как Д.

Г. хвърля пакета. Казаха ми да не спирам. Впоследствие аз разбрах какво има в пакета от полицаите и че в него има трева. Този пакет беше голям като две шепи /показва с ръце/. Беше найлонов пакет и стоеше почти като кръг. Като влезе Д. в колата със С., аз не съм видял да влиза с пакета. Аз видях как си го изкарва от якето от вътрешен джоб. Преди това отвори прозореца. По спомени не мога да кажа дали е миришело на марихуана или не.

Думите, че съм видял, че Д. е извадил от якето пакета и го в хвърлил, са мои думи. Аз лично го видях с моите очи, че изхвърля пакета от якето и го хвърля през прозореца. Този пакет беше найлонов плик и в бързината не съм успял да видя съдържанието му, не съм сигурен.

Полицаите аз не ги познавам. Аз ги знам по имена заради случая, те се представиха после като дойдоха. Така ги запомних- едни с фамилия, други с малки имена. На този с брадата, който ме удряше, не му знам името. Помня, че бяха четирима човека.

На свидетеля се предяви фотоалбум към протокол за оглед на местопроизшествие и по-конкретно снимка №5, находящ се на л.3-7 от ДП.

5

СВ.С.: Това беше найлонката, която Д. извади от джоба и я изхвърли през колата. На снимка 7 се вижда още по-ясно тази найлонка.

Поради изчерпване на въпросите съдът ПРИКЛЮЧВА разпита на свидетеля. Със съгласие на страните съдът ОСВОБОДИ свидетеля и същият напусна съдебната зала.

АДВ. К.: Моят подзащитен желае да даде обяснения.

Пристъпи се към изслушване обясненията на подсъдимия Г..

ПОДСЪДИМИЯТ: Аз бях в заведение в с.Мокрище, когато се обадих на И. да дойде да ме забере, като предварително се бях чул със С. от Лозен да го заберем и него и да да отидем до Пазарджик да си купим кокаин и щяхме да се събираме у С. същата вечер. Аз и С. искахме да си купим кокаин. Лицето, от което щяхме да купим се казва С. и е приятел на И. и той ни свърза с него, като мисля, че са съученици. И. ни забра от кафето в с.Мокрище. След това отиваме в Лозен да заберем С.. Може би го изчакахме С. около 15-20 минути не пред тях, а пред магазина на центъра на селото. С. се качи и тръгнахме за Пазарджик, като преди това по пътя И. звънна на С., който му е приятел. Той не си вдигна телефона, но преди това уговорката беше на паркинга зад заведение „Ескейп“ да отидем. Като пристигаме там, отдалече С. маха с ръка, И. завива и имаше спрени няколко коли, които бяха може би на работници.

Имаше и две коли леко по-напред спрени - джип и „Пежо“, като нито една беше обозначена, защото полицаите казаха, че колите са обозначени със син буркан и това не е така. И. спира до една от колите и от нея излизат 4 момчета и почват да дърпат по вратите от дясната страна, т.е. там, където стоя аз предна и задна дясна врата. „Отваряй, отваряй“ - това бяха думите. И. потегли и ние действително му казахме: „Карай“, защото С. каза, че ще ни пребият. На първото кръстовище И. тръгна много бързо да завива наляво и след може би 100 метра на главния път пак зави наляво и се блъсна в бордюра. От там слязохме от колата и изчакахме може би 1-2 минути полицаите. Те казаха, че са тръгнали по нас и всичко са видели. И. казва, че полицаите са дошли може би след 10-тина минути, но аз след 1 минути си тръгнах. Ние се чухме с И. и той каза, че е звъннал на пътна помощ и чака там. Това беше след като аз си тръгнах. Аз си хванах такси и се прибрах вкъщи. Впоследствие И. ми звъни от 6 неговия телефон да изляза пред нас, защото ме чака с полицаи. Каза и име, но аз не го помня. Закараха ни в полицията двамата поотделно. С. го нямаше, може би не е намерен същата вечер. Разпитвали са ни двамата. Мен ме задържаха за 24 часа, а после за 72 часа. По време на разпита полицаите ми казвах също на мен какво да пиша. Единият от тях, който беше по-нисък, бил някакъв шеф и не го познавам и каза: „Ти много ли си смел, пиши всичко“.