Решение № 3025 от 27.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3025 гр. София, 27.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело № 20211110144993 по описа за 2021 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане поравно на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия и мораторна лихва за забава в плащането на цената.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. Твърди още, че с последно приетите общи условия, в сила от 12.03.2014 г., клиентите били длъжни да заплатят месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им в интернет страницата на продавача.

Ответникът П. С. И. оспорва исковете по основание и размер. Възразяват за изтекла погасителна давност на вземанията.

Ответникът С. С. И. не е подал отговор в срока по чл. 131 ГПК.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира следното:

Предявените искове са за задължение за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия. От събраните в хода на производството доказателства се установява, че ответниците са съсобственици на имота, за който ищецът твърди да е начислил топлоенергия, че същият се намира в сграда, която е топлоснабдена и на основание чл.106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ/отм./ и чл.153 ЗЕ имат качеството на потребители на топлинна енергия, съответно на основание чл. 150, ал. 2 от същия закон са обвързани от Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди и без изричното им писмено приемане, че в сградата е въведена система за дялово разпределение, 1 както и че доставената и реално потребена топлинна енергия за процесния имот през исковия период е в размер на претендирания. Поради това съдът намира за установено по делото възникването на облигационно отношение между страните по договор за продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените количества за топлоснабден имот – апартамент 27 в гр. С.., абонатен № .., задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и изпадането в забава на длъжниците. Налице е ликвидно и изискуемо вземане на ищеца в претендирания размер.

По искане на страните и във връзка със сключено между тях споразумение за разсрочено плащане на процесните задължения производството по делото е било спряно с определение от 04.08.2022 г. На 09.12.2022 г. същото е възобновено по искане на ищеца, с което прави изявление, че ответникът е изплатил сумите по споразумението и моли за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. От представеното споразумение става ясно, че ответникът е превел на ищеца цялата сума по претенциите, включваща дължими главници, мораторни и законни лихви за исковия период, както и съдебни разноски за държавна такса и внесени депозити. Този факт на погасяване на цялото задължение чрез плащане в хода на делото се признава от ищеца. Същият следва да се отчете на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, тъй като е настъпил в хода на процеса и е от значение за спорното право. Поради правопогасяващия му ефект предявените искове следва да се отхвърлят.

Доколкото обаче ответниците са дали повод за завеждането им с извънпроцесуалното си поведение, като не са платили, след като са били поканени извънсъдебно, преди предявяване на иска, по аргумент на обратното от разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК на ищеца следва да се присъдят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в размер на 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК .. против П. С. И., ЕГН ********** и С. С. И., ЕГН ********** осъдителни искове по чл. 79, ал. 1, пр.

1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане поравно на сумите 1 967,82 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., мораторна лихва в размер на 250,02 лева за периода от 15.09.2019 г. до 16.07.2021 г., 33,77 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.06.2018 г. – 30.04.2020 г., мораторна лихва в размер на 6,42 лв. за периода от 31.07.2018 г. до 16.07.2021 г., ведно със законна лихва от 30.07.2021 г. до изплащане на вземането, които суми касаят топлоснабден имот – апартамент 27 в гр. С.., абонатен № .., като ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ в хода на процеса.

ОСЪЖДА П. С. И., ЕГН ********** и С. С. И., ЕГН ********** да заплатят поравно на „Т.С.” ЕАД, ЕИК .. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 50 лв. разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

2

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3