Решение № 259 от 07.07.2026, Районен съд - Гоце Делчев

РЕШЕНИЕ

№ 259 гр. Гоце Делчев, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стоян Г. Хаджиев при участието на секретаря Ирена Анг. Кардашева като разгледа докладваното от Стоян Г. Хаджиев Гражданско дело № 20261220100267 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от И. Н. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Г. Д., ул. „П. Б. Д.“ № **, чрез процесуалния му представител адв. П.Р. от Софийска адвокатска колегия, против „С.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц. ш.“ № ****, ет. **.

Ищецът твърди, че на **.**.**** г. е сключил с ответното дружество Договор за потребителски кредит № *****, по силата на който му е отпусната главница в размер на ***** лева за срок от 6 месеца при обявен ГПР от 47.70% и фиксирана лихва от 40.05%.

Твърди се, че съгласно чл. 5 и чл. 11 от договора, в 3-дневен срок заемателят е задължен да предостави изключително тежки и практически неизпълними алтернативни обезпечения (поръчителство от лица с доходи над 7 или 4 пъти МРЗ или банкова гаранция), като при неизпълнение на това задължение се начислява фиксирана неустойка в размер на****лева, разсрочена в погасителния план (Приложение № 1), с което общата сума за връщане нараства на ******лева.

Ищецът поддържа, че договорът е изцяло недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл.

10, ал. 2, чл. 10а, чл. 11, ал. 1, т. 9-10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като реалният ГПР е прикрит, а уговорената неустойка всъщност представлява разход по усвояването на кредита, с който се заобикаля законовият таван на ГПР. Алтернативно се поддържа, че клаузата за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави (чл. 26, ал. 1 от ЗЗД) и поради неравноправност по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, тъй като надхвърля размера на главницата, няма обезщетителна функция и служи за неоснователно обогатяване на търговеца. Предвид това се претендира обявяване на недействителността на договора и кумулативно – осъждане 1 на ответника да върне сумата от ****лева, представляваща надплатена сума над главницата.

Алтернативно се иска прогласяване нищожността на клаузите за неустойка и лихва и осъждане на ответника да върне сумата от *****лева – платена неустойка и *****лева – платена лихва, като получени без основание (чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД), ведно със законната лихва от датата на исковата молба и сторените разноски.

Ответникът „С.......“ ООД, чрез процесуалния си представител адв. Х. М. от САК, е депозирал в срок писмен отговор по чл. 131 от ГПК, с който изцяло оспорва исковете като неоснователни. Поддържа, че договорът е сключен от разстояние при спазване на ЗПК и ЗПФУР, като на потребителя е предоставен Стандартен европейски формуляр (СЕФ) на имейл адреса му, а Общите условия са били достъпни и приети. Твърди се, че ГПР от 48.71% (съгласно отговора) не надхвърля законовия лимит по чл. 19, ал. 4 от ЗПК (петкратния размер на законната лихва). Изтъква се, че уговорената неустойка не следва да се включва в ГПР съгласно чл. 19, т. 2 от Директива 2008/48/ЕО, тъй като тя е санкция за неизпълнение на акцесорно задължение, възникващо след сключването на договора, и стойността е била изцяло известна и прозрачно разпределена в погасителния план. Оспорва се твърдението за нищожност на неустойката, като се сочи, че същата е израз на свободата на договаряне, има фиксирани параметри и заемателят е имал 14-дневен срок да се откаже от договора без последици, което не е сторил, демонстрирайки недобросъвестно поведение.

Съдът, след като прецени събраните по делото писмени доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните е сключен валиден договор за потребителски кредит от разстояние по смисъла на ЗПК и ЗПФУР. По силата на договора на ищеца е предоставена главница от ****** лева. В самия договор (чл. 5 и чл. 11) е заложено задължение за предоставяне на обезпечение в 3-дневен срок, а при неизпълнение – заплащане на фиксирана сума от *****лева, наречена „неустойка“, която автоматично е разпределена в погасителния план като част от ежемесечните вноски.

По основния иск с правно основание чл. 22 във вр. с чл. 11 и чл. 19 от ЗПК: Съгласно чл.

19, ал. 4 от ЗПК, Годишният процент на разходите (ГПР) не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения. В ГПР се включват всички разходи по кредита, които потребителят трябва да заплати (чл. 19, ал. 1 от ЗПК).

Макар ответникът да се позовава на европейското законодателство, че такси за неизпълнение не се включват в ГПР, съдът е длъжен да изследва действителния характер на уговореното плащане, а не неговото наименование.

Поставените условия за обезпечение – поръчители с изключително високи доходи (7 и 4 пъти МРЗ) или банкова гаранция в кратък 3-дневен срок – са обективно нереалистични и предварително трудно изпълними за средния потребител на този вид кредитни продукти.

Това обосновава извода, че клаузата е формулирана така, че да провокира неизпълнение и да доведе до автоматичното начисляване на сумата от *****лева. Следователно тази сума няма характер на класическа неустойка, обезпечаваща вреди, а представлява скрито калкулирана цена на кредита (възнаграждение за кредитора), чиято цел е заобикаляне на императивното 2 ограничение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Когато към първоначалния ГПР се прибави това задължително оскъпяване, общият ГПР драстично надхвърля законовия максимум.

Посочването на невярна и неотразяваща реалните разходи стойност на ГПР в договора представлява нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което на основание чл. 22 от ЗПК води до недействителност на договора за потребителски кредит.

При недействителност на договора потребителят дължи връщане само на чистата стойност на главницата (чл. 23 от ЗПК), а всички суми, платени над нея (под формата на лихви, такси или скрити неустойки), се явяват получени без основание и подлежат на връщане. Тъй като ищецът е предявил частичен иск за сумата от ****лева, представляваща платени суми над главницата, този иск се явява изцяло основателен и доказан и следва да бъде удовлетворен.

Поради уважаването на главния иск за недействителност на целия договор, съдът не дължи произнасяне по алтернативните претенции за нищожност на отделни клаузи.

По отношение на адвокатското възнаграждение, процесуалният представител на ищеца е направил искане за определяне и плащане на възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 във вр. с ал. 2 от Закона за адвокатурата (оказване на безплатна правна помощ). Съдът, като съобрази фактическата и правна сложност на делото и предвидените в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения лимити, намира, че на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв в полза на адв. П. Р. следва да се определи и присъди адвокатско възнаграждение в размер на левовата равностойност на ****евро. Тази сума следва да бъде заплатена от ответника директно на адвоката.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски, включително за платена държавна такса , съобразно представените доказателства.

Водим от горното, Районният съд в гр. Гоце Делчев

РЕШИ:

ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК Договор за потребителски кредит № ****, сключен на **.**.**** г. между И. Н.

Х., ЕГН **********, и „С.“ ООД, ЕИК *****.

ОСЪЖДА „С..“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц. ш.“ № ***, ет. **, ДА ЗАПЛАТИ на И. Н. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Г. Д., ул.

„П. Б. Д.“ № ***, сумата от *** лева (****евро), представляваща частично предявен иск за недължимо платена сума над изтеглената главница по Договор за потребителски кредит № ******от **.**.***** г., получена на отпаднало основание, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – **.**.**** г до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „С........“ ООД, ЕИК *******, ДА ЗАПЛАТИ на И. Н. Х., ЕГН **********, сумата от *****евро, представляваща направените в производството съдебни разноски за 3 внесена държавна такса.

Сумата следва да бъде преведена по посочената от пълномощника на ищеца банкова сметка: IBAN: *************, при У....... АД, с титуляр П.Е.Р..

ОСЪЖДА „С..........“ ООД, ЕИК ******, ДА ЗАПЛАТИ на адв. П. Е. Р. от Софийска адвокатска колегия, сумата от *********евро, представляваща определеното на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство на ищеца.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Благоевград в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________

4