Решение № 1231 от 09.04.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1231 гр. Варна, 09.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Симона Р. Донева при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева като разгледа докладваното от Симона Р. Донева Гражданско дело № 20243110107655 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от А. О. Х. срещу П.Р.Б. осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от образувано ДП № ***** г. по описа на ССП – ОДМВР – гр. Варна и пр. преписка № 6213/2023 г. по описа на Районна прокуратура – Варна, прекратено с Постановление от 29.11.2023 г. на Районна прокуратура – Варна, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.06.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.

Твърди се в исковата молба, че на 11.05.2023 г. около 00,24 часа в гр.

Варна на бул. „Владислав Варненчик“ като управлявал автомобил марка „Фолксваген Туран“ с рег. № ******* ищецът бил спрян за проверка от служители на Пътна полиция при ОД на МВР – гр. Варна. При проверката му бил извършен тест с техническо средство Drug test 5000, който отчел положителен резултат за наркотични вещества или техни аналози. Ищецът заявил, че желае доброволно да даде кръв и урина за изследване. Съставен му е АУАН № 988953/11.05.2023 г. по ЗДвП за управление на МПС след употреба 1 на наркотични вещества, като му е издаден талон за медицинско изследване.

Били снети регистрационните табели на лекия автомобил, както и иззети СУМПС и контролния талон към него за срок до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Било образувано ДП № ***** г. по описа на ССП – ОДМВР – гр. Варна и пр. преписка № 6213/2023 г. по описа на Районна прокуратура – Варна за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК. По собствено желание на 11.05.2023 г. ищецът си направил доброволно изследване за употреба на наркотични вещества в медицинска лаборатория „Надежда“ в гр. Варна и тестовете били отрицателни, вкл. за „Бензодиазепан“.

Представил резултатите от изследванията с изрична молба до Районна прокуратура – гр. Варна на 15.05.2024 г., но наложените му принудителни административни мерки не били прекратени. Едва след излизане на резултата от токсикохимичната експертиза № 23/ТЛ-211 по ДП № ***** г. с Постановление от 29.11.2023 г. Районна прокуратура – Варна прекратила наказателното производство, поради обстоятелството, че не е открито наличие на бензодиазепини, респ. техни метаболити.

Поддържа се, че в продължение на осем месеца ищецът не можел да изпълнява трудовите си задължения, състоящи се в обслужване и зареждане на вендинг-апарати на територията на гр. Варна. Прокуратурата лишила ищеца от възможността да работи и издържа семейството си, както и да води и взима от училище и различни извънучилищни занимания двете му деца.

През периода, в който бил лишен от право да управлява МПС, изпитвал затруднения, както в личния си живот, така и в бизнеса си, като претърпял големи финансови загуби. Понесъл много горчивина от неразбирането на органите, че не е виновен, през целия процес бил притеснен, уплашен, психически разстроен и в съС.ие на стрес. Ищецът се чувствал безперспективен и обезнадежден, с голямо напрежение и тревожност, в депресия и с непреодолим страх, нервност и отчаяние, поради възможността да бъде осъден без вина. С това производство били накърнени моралните и нравствените му ценности, както и социалното му общуване. С образуваното производство пред Районна прокуратура – гр. Варна било унизено човешкото му достойнство, вследствие несправедливо повдигнатото му обвинение и множеството обяснения, които трябвало да дава. Всичко това било крайно негативно за него, разстройстващо психичното му съС.ие и отнело спокойствието и нормалния му сън. Счита, че П.Р.Б. е материалноправно 2 легитимирана да отговаря за иска, доколкото и действията на органите по разследването се извършват под ръководството на съответната прокуратура.

С уточняваща молба от 13.08.2024 г. ищецът пояснява, че процесуалноследствените действия по образуваното наказателно производство, които са били извършени с негово участие, са проведен разпит и завеждане за даване на кръвна проба с цел провеждане на токсилогичната експертиза. Навежда довод, че претърпените от него неимуществени вреди с лишаването му от възможността да управлява личното си превозно средство, поради обстоятелствата, че му е отнето СУМПС и са снети регистрационните табели на същото, са вследствие от воденото досъдебно прозводство, доколкото всички материали по делото са представени на наблюдаващия прокурор и той е бил лицето, което е можело да разпореди връщането на тези вещи на ищеца, а не да бъдат задържани по досъдебното производство за период от осем месеца и ищецът да бъде лишен от тях. Твърди, че не става въпрос за водено административно производство, а за действия на Прокуратурата, поради което претенцията е предявена единствено към нея.

При тези съображения моли за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените съдебни разноски.

В срока по реда на чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника П.Р.Б., в който се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Излага се, че ищецът не е представил доказателства, че е бил обвиняем по посоченото досъдебно производство, поради това не е налице нито една от хипотезите на чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ, вкл. по т. 3 на посочената алинея, което води до извод, че ищецът не е претърпял никакви вреди, причинени от Прокуратурата. Сочи се, че липсват и доказателства, че отнетото СУМПС и регистрационни табели на автомобила на ищеца са били иззети и приобщени по делото като веществени доказателства. Навежда се довод, че предвид изготвения АУАН и издадената ЗППАМ, посочени от ищеца, СУМПС е било отнето, а регистрационните табели са снети по административен ред. Поддържа се, че Прокуратурата няма задължение, съотв. няма правомощие да се произнася във връзка с тях, тъй като не са веществени доказателства по делото. Твърди се, че всички хипотетични вреди, заявени от ищеца, вследствие на отнемането на СУМПС, не са резултат от действия или бездействие на Прокуратурата. Оспорва настъпването на твърдените от ищеца неимуществени вреди, както 3 претенцията на ищеца за обезщетение по размер, като прекомерно завишена.

В този смисъл се моли за отхвърляне на предяввения иск, а в условията на евентуалност се възразява срещу размера му по гореизложените съображения.

В о. с. з. ищецът, редовно уведомен, представлява се от адв. С.. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, явява се прокурор Кехецикян. Моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установени следните фактически положения:

От приложената преписка по ДП № ***** г. на ОД- МВР – Варна се установява, че на 11.05.2023 г. е съставен протокол от МВР за проверка за употреба на наркотични вещества, на водача на движещ се по бул. „Владислав Варненчик“ в гр. Варна, л. а. „Фолксваген Туран“, рег. № *******. В в съдържанието, на същия е посочено, че е направен Drug test 5000 с положителен резултат. Със ЗППАМ на водача е наложено временно отнемане на СУМПС за срок не повече от 18 месеца. От заключението по токсикохимична експертиза № 23/ТЛ-211, назначена по досъдебното производство не е установено наличие на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества. В досъдебното производство е изготвен протокол за разпит от 11.05.2023 г. на ищеца.

В производството не се оспорва, че с Постановление от 29.11.2023 г. на Районна прокуратура – Варна е прекратено ДП № ***** г. по описа на ССП – ОДМВР – гр. Варна и пр. преписка № 6213/2023 г. по описа на Районна прокуратура – Варна, поради липсата на доказателства за престъпление по чл.

343б, ал. 3 НК или друг от общ характер, доколкото А. Х. не е употребил наркотични вещества.

Видно от разписка от 07.12.2023 г. на ищеца са му предадени два броя регистрационни табели, както и СРМПС, издадено з а л. а. „Фоклсваген Туран“с рег. № *******.

В производството са събрани гласни доказателствени средства 4 посредством разпит на свидетелите – М.Д.С. и М.Д.М..

От показанията на свидетеля С. се установява, че А. е задържан при проверка за алкохол и наркотици през май месец 2023 г. Излагам че са взели шофьорската му книжка и са я върнали в края на 2024 г. Сочи, че майка му е болна, че ищецът има две деца. Споделя, че вземането на книжката му се е отразило зле, правил е разходи за таксита, за да обслужва вендинг машините си. Излага, че е станал раздразнителен, нервен, вземал е аналгин. Споделя, че му е помагала със средства.

Свидетелят М. при разпита си излага, че са в приятелски отношения с А.. Сочи, че е спрян при движение на лекия си автомобил и се установява положителна проба за наркотици. Споделя, че приятелят му бил шокиран, станал раздразнителен, афектиран, държал се грубо с майка си и децата.

Посочва, че той е смятал, че е невинен, като впоследствие кръвната проба се е оказала отрицателна и са го оневинили. Сочи, че случилото се е отразило негативно на психическото му съС.ие, както и че е получавал нервни кризи, на които е присъствал свидетелят.

При така установена фактическа обстановка, от правна страна съдът приема следното:

Искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е деликтен иск за вреди от неоснователно упражнена принуда при или по повод на повдигнато обвинение. Образуването на наказателно производство, както и действията по разследване срещу уличено лице са предварителни и подготвителни действия за събиране на доказателства за вината на уличения и за повдигане на обвинение (чл. 215 и чл. 219 НПК). Предварителните действия са свързани с упражняване на държавна принуда и когато са неоснователни - причиняват вреди. По правната си същност искът за вреди от тези действия, дори когато не се е стигнало до повдигане на обвинение, е същия иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, тъй като неоснователно е осъществена принуда във връзка с бъдещо повдигане на обвинение. Разликата в двата случая е в количеството на упражнената принуда, защото не е повдигнато обвинение, но правилото е че който може по голямото, може и по- малкото. Следователно за неоснователно упражнената принуда срещу уличеното лице, дори когато не е повдигнато обвинение, а наказателното производство е прекратено поради липса на доказателства, ПРБ ще носи отговорност по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Това е частен случай, който се включва в общата хипотеза на правната норма.

Неоснователно упражнената принуда в този случай ще обхваща мерките срещу уличеното лице, за които образуваното наказателно производство е 5 необходимо и достатъчно условие за осъществяването им, например- мерки за процесуална принуда срещу уличеното лице, както и принудителните административни мерки (ПАМ), които са налагат при условията на обвързана компетентност заради образуваното наказателно производство, доколкото административният орган не действа при условията на оперативна самостоятелност, за да прецени дали да наложи ПАМ или не. Прокуратурата на РБ отговаря по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за неимуществените вреди, причинени от наложените принудителни мерки- "задържане за 24 часа" по чл.

72, ал. 1, т. 1 ЗМВР и "временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността" по чл. 171, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДвП, при образувано наказателно производство по чл. 343 "б", ал. 3 НК, което е прекратено поради липса на доказателства за извършено престъпление, без да е повдигнато обвинение. В този смисъл е практиката на касационната инстанция, обективирана в решение № 50084 от 30.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1961/2022 г., III г. о., ГК, решение № 50009 от 8.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 932/2022 г., III г. о., ГК, решение № 187 от 13.06.2012 г. по гр. д. № 1215/2011 г. на ВКС, III г. о., решение № 353 от 06.11.2015 г. по гр. д. № 892/2015 г. на ВКС, IV г.о., решение № 397 от 26.11.2015 г. по гр. д. № 6047/2013 г. на ВКС, IV г.о., решение № 425 от 01.12.2015 г. по гр. д. № 3143/2015 г. на ВКС, IV г.о., определение № 277 от 09.04.2020 г. по гр. д. № 880/2020 г. на ВКС, III г. о., както и практиката на ОС-Варна, обективирана в решение № 736 от 8.07.2024 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 759/2024 г., решение № 867 от 23.07.2024 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 897/2024 г. и други/. Всички в смисъл, че употребеният в чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ (редакция след изм. в ДВ бр. 98/2012 г.) израз "обвинение в извършване на престъпление" следва да бъде тълкуван по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния наказателно-процесуален смисъл. Когато наказателното производство е образувано срещу определено лице, а в последствие производството е прекратено поради липса на доказателства за извършено престъпление, то е осъществен съставът на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, макар и да не е било повдигнато обвинение и лицето да не е било привличано в качеството на обвиняем по смисъла на НК.