Решение № 101 от 09.02.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Сливен, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ива Ил. Стойчева Коджабашева при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско дело № 20252230102760 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.

59, ал. 11, вр. чл. 127, ал. 2 СК от Д. П. Г. срещу Г. К. К., двамата от гр. Сливен за промяна на режима на упражняване на родителските права по отношение на малолетното дете на страните Д. Д.ова Г.а.

Ищецът твърди, че с ответницата са родители на малолетното дете Д., родено на 10.12.2022 г. от фактическото им съжителство. След раздялата им, страните постигнали споразумение от 18.05.2023 г. по реда на Закона за медиацията, с което родителските права се предоставяли на ответницата. След първоначалната им раздяла през м. май 2023 г., страните отново заживели заедно, като се разделили окончателно в края на м. октомври 2024 г. Ищецът твърди, че ответницата не полага необходимите грижи за детето, употребява алкохол и наркотици и с поведението си застрашава живота и здравето на дъщеря им. Излага, че той е по-пригодният родител за отглеждане на детето, поради което моли упражняването на родителските права по отношение на детето да се предостави на него.

Ответницата е подала отговор на исковата молба, с която изразява становище за неоснователност на иска. Оспорва изцяло твърденията на ищеца, че отглежда детето в неподходящи условия, както и че не полага адекватни грижи за Д.. Излага, че от раждането на детето тя се грижи основно за нея, 1 като детето е на все още изключително крехка възраст и се нуждае от майчина грижа. Ответницата е предявила и насрещни искове с правна квалификация чл. 127, ал. 2 СК за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете на майката и определяне на местоживеенето му при нея, определяне на режим на лични контакти на детето с бащата и осъждане на бащата да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 350,00 лв., както и с правна квалификация чл. 149, вр. чл. 143, ал. 1 СК за осъждане на бащата да заплати на детето издръжка за минало време, а именно за периода от 12 месеца преди датата на подаване на насрещната искова молба в размер на общо 3000 лв. Ищцата по насрещния иск твърди, че тя е попригодният родител за отглеждане на малолетното дете Д., тъй като тя е нейна майка и би се грижила по-добре за нея.

Ответникът по насрещните искове е подал писмен отговор, с който ги оспорва като неоснователни.

С Протоколно определение № 945 от 13.06.2025 г. по делото съдът е постановил привременни мерки, като е предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето на майката, определил е местоживеенето на детето да бъде при майката, определил е свободен режим на лични отношения на бащата с детето, както и задължителен режим всяка втора и четвърта седмица от месеца от 18:00 ч. на петъчния ден до 18:00 ч. на неделния ден с преспиване; 15 дни през м. юли 2025 г. и 15 дни през м. август 2025 г. и е осъдил бащата да заплаща на детето Д., чрез нейната майка и законен представител месечна издръжка в размер на 300,00 лв., считано от датата на постановяване на определението - 13.06.2025 г. до влизане в сила на окончателния съдебен акт по делото.

В проведеното открито съдебно заседание по делото ищецът, редовно призован, се явява лично и с упълномощения си представител - адвокат, чрез който поддържа предявения иск и моли да бъде уважен, евентуално претендира упражняването на родителските права да бъде предоставено съвместно на двамата родители.

Ответницата, редовно призована, се явява лично и със своя пълномощник - адвокат, чрез който оспорва предявения първоначален иск и моли да бъдат уважени предявените от нея насрещни искове. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

2

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а се установява и от писмените доказателства по делото, че ищецът и ответницата са родители на детето Д. Д.ова Г.а, ЕГН:

**********, родена от фактическото им съжителство.

Д. е единствено дете и за двамата родители. Тя е на три навършени години и от м. септември 2025 г. посещава редовно ДГ „Зорница“ в гр. Сливен.

От приетите по делото писмени доказателства се установява още, че на 18.05.2023 г. страните са подписали споразумение по чл. 127, ал. 1 СК по реда на Закона за медиацията, с което упражняването на родителските права по отношение на Д. е предоставено на майката. Страните не спорят, че няколко месеца след това отново заживели заедно, като окончателната им раздяла е настъпила в края на м. октомври 2024 г. Оттогава основните грижи за детето се полагат от майката.

Ищецът е трудово ангажиран като таксиметров шофьор, докато ответницата не работи.

От приетите по делото справки за съдимост се установява, че майката на Д. не е осъждана, а баща й е бил осъждан за държане на наркотични вещества, но е реабилитиран през 2024 г. Ищецът не оспорва тези обстоятелства, като излага, че след осъждането си не е държал или употребявал наркотични вещества.

Видно от приетото по делото съдебно-медицинско удостоверение детето Д. е имало травма от изгаряне на ръката, както и сублуксация на главата на лъчевата кост на лявата ръка.

От приетата прокурорска преписка се установява, че детето е изгорило ръчичката си с бульон при битов инцидент през м. декември 2024 г., а на 12.03.2025 г. при посещение на детска площадка, майката дръпнала детето за ръката, при което се получила описаната сублуксация. Изложените от ищеца в сигнала притеснения обаче, че майката не полага адекватни грижи за детето, както и че употребява алкохол и наркотици и живее на семейни начала с мъж, който е наркозависим и многократно осъждан, не са потвърдени от събраните в хода на проверката материали, поради което преписката е прекратена с 3

Постановление за отказ за образуване на досъдебно производство.

От приетите по делото социални доклади от ДСП - Сливен се установява, че и двамата родители изразяват готовност и желание да полагат грижи за своята дъщеря. И двамата родители разполагат с необходимия родителски капацитет да упражняват родителските права по отношение на детето, като осъзнават родителските си задължения и отговорност. И майката, и бащата на Д. са осигурили отлични жилищно-битови условия за отглеждане на детето, като всеки от родителите може да разчита на подкрепата на своите близки в грижите за Д.. Между майката и детето има изградена силна емоционална връзка, като майката се грижи пълноценно за детето. Между бащата и детето също има изградена емоционална привързаност.

Описаните обстоятелства в социалните доклади се потвърждават и от показанията на разпитаната по делото свидетелка М. Д. - социален работник, които съдът кредитира изцяло като обективни, логични, последователни и непротиворечиви.

От показанията на свид. Д. се установява, че при посещение на адресите и на двамата родители, те са били спокойни, разговорите са преминали адекватно, а детето е говорило с привързаност и за майка си, и за баща си, сякаш за нея те все още са заедно.

От личното изслушване на майката и бащата, съдът придоби преки впечатления за изразената и от двамата готовност и желание да упражняват родителските права спрямо детето. И двете страни осъзнават родителската си отговорност, проявяват искрена загриженост за развитието на детето и заявяват, че не биха пречили на пълноценното общуване на детето с другия родител, на когото не са предоставени родителските права.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявен е първоначален иск с правна квалификация чл. 59, ал. 11, вр. чл. 127, ал. 2 СК от Д. П. Г. срещу Г. К. К. за промяна на режима на упражняване на родителските права по отношение на малолетното дете на страните Д. Д.ова Г.а, ЕГН: **********, като упражняването на родителските права по отношение на детето се предостави на бащата, определи се местоживеенето на детето при бащата, определи се режим на лични отношения на детето с майката и майката да бъде осъдена да заплаща на 4 детето издръжка в размер на 250,00 лв. месечно.

Предявени са и насрещни искове с правна квалификация чл. 127, ал. 2 СК за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете на майката и определяне на местоживеенето му при нея, определяне на режим на лични контакти на детето с бащата и осъждане на бащата да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 350,00 лв., както и с правна квалификация чл. 149, вр. чл. 143, ал. 1 СК за осъждане на бащата да заплати на детето издръжка за минало време, а именно за периода от 12 месеца преди датата на подаване на насрещната искова молба - от 23.05.2024 г. до 23.05.2025 г. в размер на общо 3000 лв.

Предявеният първоначален иск е процесуално допустим, тъй като принципно между страните съществува подписано споразумение по чл. 127, ал. 1 СК по реда на Закона за медиацията, поради което е допустимо искането за изменение на уговорения режим.

Съдът намира обаче за процесуално допустими и насрещните искове от ответницата, тъй като на практика страните не придават задължителна сила на постигнатото по реда на ЗМед споразумение между тях, поради което режимът на упражняване на родителските права по отношение на детето Д. следва да се определи от съда.

Производството по чл. 127, ал. 2 СК е такова по спорна съдебна администрация. При произнасяне по сезиралата съда молба относно упражняването на родителските права и местоживеенето на детето съдът следва да прецени всички обстоятелства с оглед интересите на детето, като възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите, пола и възрастта на детето, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности, в който смисъл е и разпоредбата на чл. 59, ал. 6 СК.

Съгласно Постановление № 1 от 1974 г. на Пленума на ВС, което макар и постановено по отменения Семеен кодекс от 1968 г., все още не е загубило значението си, предвид идентичността на разпоредбите както в Семейния кодекс от 1985 г., така и в действащия Семеен кодекс от 2009 г., определянето на родител, който еднолично ще упражнява родителските права става като се държи сметка за интересите на детето. В понятието „интереси на детето“ се 5 включват необходимостта от правилното му отглеждане и възпитание, създаване на трудови навици и дисциплинираност, подготовка за общественополезен труд, така че всяко дете да стане хармонично развита личност и добър гражданин. В това понятие влизат и материалните интереси на детето - обезпечаване на жилище, битови условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му, представителството и др.

Решаващо значение за интересите на детето има цялата съвкупност от интереси, но от аспекта на всестранното развитие на личността. Желанието на родителите и това на детето, а също така и мненията на близките, не са задължителни за съда. Те обаче се обсъждат на общо основание и се вземат предвид при оценката на събраните доказателства с оглед интересите на детето и съвкупността от обстоятелствата на разглеждания случай. Тези обстоятелства са от най-разнообразно естество като по-съществени от тях са възпитателските качества и моралния лик на родителите.

В настоящия случай съдът намира, че с оглед ниската възраст на малолетното дете от женски пол и установения адекватен родителски капацитет на майката, полаганите от нея непрестанни и пълноценни грижи за отглеждането и развитието на детето, то упражняването на родителските права по отношение на Д. следва да се предостави именно на нея. Макар и да се установи, че бащата също разполага с добър родителски капацитет и възможност да се грижи за дъщеря си, съдът намира, че майката ще е поподготвена да извършва ежедневните дейности по отглеждане на малолетното дете, свързани с хранене, обличане, поддържане на лична хигиена и т. н.