Решение № 297 от 25.10.2024, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 297 гр. Стара Загора, 25.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно гражданско дело № 20245500500430 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба на „Т.“ ООД, представлявано то С.П.-А., чрез адв.О. М. от АК – София, против Решение № 145/20.03.2024г., постановено по гр.д. № 2775/2023г. по описа на Районен съд – Казанлък, с което се признава за установено, че „Т.“ ООД, гр. К. не е собственик на ½ ид.част от сграда с идентификатор ***, съгласно Скица на поземлен имот № 15- 1221267/17.11.2023 г., издадена от СГКК гр. С.З.; отменя се на основание чл. 537 ал. 2 от ГПК Констативен нотариален акт №11, том V, рег. № 6338, нот. дело № 666/2019г., по описа на нотариус П.К., с рег. № 100 при НК, вписан с вх.рег. № 7701, акт № 1, том 28, дело № 5739/02.12.2019 г. в Агенцията по вписванията; присъдени са разноски.

Въззивникът обжалва изцяло първоинстанционното решение като неправилно и необосновано. Твърди, че още с отговора на исковата молба оспорили предявения иск като недопустим, поради липса на активна процесуална легитимация от страна поне на единия от ищците. Първият въззиваем не сочил доказателства, които да установяват активната му процесуална и правна легитимация да депозира настоящия иск. Не бил притежател на евентуално засегнати материални права, които биха могли да бъдат предмет на настоящия иск. Намира за неправилен и неоснователен извода на съда, че бил налице правен интерес за него, т.к. същият продал притежаваната от него идеална част от терена с всички постройки и насаждения и получил цена, в която били калкулирани въпросните 1 подобрения. Вторият ищец неправилно заявил процесуална и правна легитимация да депозира процесния иск с твърдение, че бил собственик на процесния имот, на основание Споразумение от 03.12.2019г., подписано между Д.И.Т., в качеството му на ЕТ „Д.Т.-М.“ и лицето Г.М.К., в качеството му на изп. директор на „Т.-*“ АД. Въпросното споразумение било недействително, защото било нищожно, поради невъзможен предмет, тъй като към датата на подписване на споразумението, описаният като продавач в същото, а именно: „Т.-*“ АД не било притежател на собственически права, както върху поземлен имот с идентификатор ***, така и на сгради, находящи се върху същия имот. Счита, че вторият ищец не бил притежател на евентуално засегнати материални права, които биха могли да бъдат предмет на настоящия иск. От приложените по делото писмени доказателства „Т.-*“ АД идентифицирало собствеността си върху процесния имот чрез Акт за държавна собственост № 6143/1995г. Процесната сграда била незаконно строителство, защото същата не фигурирала в приложения списък на сградния фонд на „Т.-*“ АД, описан в АДС № 6143/1995г. Посочва, че видно от извадка от Плана за регулация, одобрен с Решение на Общински съвет на Община Казанлък № 433/2006г. и Решение на Общински съвет на Община Казанлък № С-777/2013г., процесната сграда с идентификатор *** била построена като помощно строителство към сграда с идентификатор ***, която била собственост на „Т.“ ООД, по силата на Нотариален акт № 110, том VI, peг. № 8838, нот. дело № 1004/2004г. На следващо място счита, че съдът постановил обжалваното решение, като приел за установени факти, които противоречали на писмените доказателства и константната съдебна практика. Твърди, че съдът се опрял единствено на събраните гласни доказателства. Счита, че същите били противоречиви, непоследователни, лишени от конкретика и не можели да служат на съдебното производство. Намира за неправилен извода на съда, че не били доказани твърденията, че сграда № 11 имала спомагателен характер и обслужвала сграда № 7. Заявява, че поради липса на предварителен доклад по делото, съдът не се произнесъл предварително по всички въпроси, както и по допускане на доказателствата с определение на основание чл.140, ал. 1 от ГПК.

Моли съдът да прекрати производството, поради недопустимост на предявения иск. В случай, че съдът приеме, че искът е допустим, моли да бъде отменено изцяло обжалваното решение, както и в частта му, в която на основание чл. 537 ал. 2 от ГПК, съдът е отменил Констативен нотариален акт № 11, том V, peг. № 6338, нот. дело № 666/2019г., по описа на нотариус П.К., с peг. № 100 при НК, вписан с вх.рег. № 7701, акт № 1, том 28, дело № 5739/02.12.2019 г. в Агенцията по вписванията. Моли да бъде отменено обжалваното решение и в частта, с която са присъдени разноски на въззиваемите в размер на 750 лв.

Въззиваемите страни „Т.-*“ АД и ЕТ „Д.Т.-М.“, чрез пълномощника си 2 адв. Д. К. оспорват изцяло подадената въззивна жалба и изложените в нея доводи. Намират обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно.

Излагат подробни съображения по оплакванията в жалбата.

Молят съдът да потвърди атакуваното решение с произтичащите от това законни последици. Претендират разноски.

Съдът, като обсъди направените в жалбите оплаквания и становищата на страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 92 ЗС.

Ищците „Т.-*" АД, гр. К., представлявано от председателя на Съвета на директорите Г.М.К. и ЕТ „Д.Т.-М.", гр. К., представляван от Д.И.Т., твърдят, че първият ищец бил собственик на поземлен имот, с идентификатор № ***, по КККР на гр.К., заедно с построени в него 11 броя сгради с различно предназначение. На 31.07.1997г. с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 44, том. VIII, нот. дело № 2343/1997 г., съставен от П. К. нотариус при Районен съд - Казанлък, ЕТ „И.-П.-О.П.", представлявано от О.

И.П. закупил от дружество „Т.-*” АД сграда- чепкало с площ от 260 кв.м., с идентификатор № *** и сграда- дюшеци с площ от 150 кв.м., с идентификатор №***, построени в поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр.К., ведно с терена под тях. С договор за покупко-продажба от 18.01.2001г. ЕТ „И.-П.-О.П.", представлявано от О. И.П. придобило от първия ищец, построените в поземлен имот с идентификатор № *** шест сгради: с идентификатори №

***.

№

***,

№***,

№

***, № *** и № ***. , без земята. С договор за прехвърляне на търговско предприятие от 02.06.2003 г. „Т.“ ООД придобило търговското предприятие на ЕТ „И.-П.-О.П.". С влязло на 13.08.2019 г. в сила съдебно решение, „Т." ООД било признато за собственик на 410/6291 ид.части от поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. К.. С констативен нотариален акт от 02.12.2019 г. „Т.“ ООД било признато за собственик на ½ ид.част от сграда с идентификатор № ***, построена в поземлен имот с идентификатор №

*** по КККР на гр.К..

С нот.акт № 92 том I, рег. № 727 дело № 92 от 2017г., извършен от Нотариус Р.Б. рег.№ 97 в регистъра на Нотариалната камара, вписан Вх.р. № 1109/09.07.2007г., акт № 46, том II, дело № 321/2018 год., парт.книга: том 8147, стр.22831 и нот.акт за поправка на НА №44, том V, вх.рег.№ 9192, дело № 686/2018г., извършен от нотариус Н.К. рег.№700 при Нотариалната камара, ЕТ „Д.Т.-М.“ придобил 184/6291 ид.части от поземлен имот с идентификатор ***, по КККР на гр.К.. С нотариален акт № 16, том VI, рег. № 1106, дело № 841 от 2018г., и поправката към същия, извършени от Нотариус Н.К., рег.№700 в регистъра на Нотариалната камара, “Т.-*“АД продало на ЕТ „Д.Т.М.“ притежаваните от първия ищец 5697/6291ид.части от поземлен имот с 3 идентификатор № *** по КККР на гр.К.. В нотариалния акт не било казано нищо за построените в имота сгради, но съгласно постоянната практика на ВС и ВКС, след като не било отбелязано изрично, че земята се прехвърля без сградите, се считало, че мястото е продадено с всичко, което се намирало под него и над него, затова и в уточняващото споразумение от 03.12.2019г. била включена и сграда с идентификатор ***., като предмет на продажбата. Сочи, че описаната сграда с идентификатор № *** била част от патримониума на „Т.-*‘АД, с която дружеството искало да се разпореди, чрез продажба на ЕТ „Д.Т.-М.“, предмет на нот.акт № 16, том VI, рег. № 1106, дело № 841 от 2018г., с поправката към същия, извършени от Нотариус Н.К. рег.№700 в регистъра на Нотариалната камара и уточняващото споразумение от 03.12.2019г. За тях бил налице правен интерес да установят, че ответникът - „Т.“ ООД не е собственик на идеална част от сграда с идентификатор ***, за което му бил издаден и констативен нот.акт по документи- нот. акт №11, том V, рег. № 6338, нот. дело № 666/2019г. по описа на нотариус П.К., с рег. № 100 при НК.

Сградата съществувала към момента на покупката от ищеца на другите сгради и част от терена, във връзка с което, той не би могъл да придобие описаната сграда на основание чл. 92 от ЗС, нито за ид.част, нито дори 410/6291 ид.ч., каквато част от терена притежавал.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът не е собственик на 1/2 ид.част от сграда с идентификатор *** и на основание чл. 537 ал.2 от ГПК да отмени констативен нот. акт №11, том V, рег. № 6338, нот. дело № 666/2019г., по описа на нотариус П.К., рег. № 100 при НК, вписан с вх.рег. № 7701, акт № 1, том 28, дело № 5739/ 02.12.2019г. в Агенцията по вписванията.

Ответникът „Т.“ ООД, оспорва изцяло предявения иск. Счита предявеният иск за недопустим. В случай, че съдът приеме същия за разглеждане, то заявява, че искът е неоснователен и недоказан. Сочи, че предявеният иск е недопустим поради липса на активна процесуална легитимация от страна поне на единия от ищците. Първият и вторият ищец не били притежатели на евентуално засегнати материални права, които биха могли да бъдат предмет на настоящия иск. Ищецът „Т.-*“ АД, неправилно твърдял, че бил активно легитимиран да предяви настоящия иск като бивш собственик на процесния имот. „Т.-*“ АД идентифицирало собствеността си върху процесния имот, чрез Акт за държавна собственост № 6143/1995г., от който било видно, че процесната сграда била незаконно строителство, същата не фигурирала в приложения списък на сградния фонд на “Т.-*“ АД, описан в АДС № 6143/95г. Видно било от извадка от Плана за регулация, одобрен с Решение на Общински съвет на Община К. № 433/2006г. и Решение на Общински съвет на Община К. № С-777/2013 г., че процесната сграда с идентификатор *** била построена като помощно строителство към сграда с идентификатор ***, собственост на „Т.“ ООД, по силата на Нотариален акт № 194, том VI, pen № 9348, нот. дело № 1072/2004г.

4

По силата на константната съдебна практика, а именно: Тълкувателно решение № 44 от 18.05.1971 г., на ОСГК на ВС на НРБ, по отношение на спомагателни постройки, предназначени да обслужват други, съществуващи такива, следвало да се приложи хипотезата на чл. 92 от ЗС, а именно, същите следват собствеността на сградата, която били предназначени да обслужват, т.е процесната постройка с идентификатор *** оставала индивидуална собственост към сградата, която била предназначена да обслужва, а именно сграда с идентификатор ***, която била собственост на „Т.“ ООД.

Моли съдът да прекрати производството поради недопустимост на предявения иск. В случай, че съдът приеме, че искът е допустим, то моли да отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан предявения от „Т.-*“ АД и ЕТ „Д.Т.-М.“ иск срещу „Т.“ ООД, за признаване за установено, че „Т.“ ООД, ЕИК *** не е собственик на 1/2 ид. част от сграда с идентификатор ***, в следствие, на което да отмени Констативен нотариален акт № 11, том, рег. № 6338, по нот. дело № 6668/2019г.

За да постанови обжалваното решение, Казанлъшкият районен съд е приел за установена следната фактическа обстановка: С констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 11 от 02.12.2019 г., том V, рег. № 6338, дело № 666/2019 г. на нотариус П. К., рег. № 100, с район на действие Районен съд - Казанлък, ответникът „Т.“ ООД е признат собственик на ½ ид.част от сграда с идентификатор № ***, построена в поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр.К.. От нот.акт № 92, том I, рег. № 727, дело № 92 от 2007г., на нотариус Р.Б., рег.№ 97 в регистъра на Нотариалната камара и нот.акт за поправка на предходния нотариален акт, №44,том V, вх.рег.№ 9192, дело № 686/2018г., на нотариус Н.К., рег. №700 в регистъра на Нотариалната камара съдът е установил, че ЕТ „Д.Т.-М.“ е придобил 184/6291 ид.части от поземлен имот с идентификатор ***, по КККР на гр.К.. С нотариален акт № 16, том VI, рег. № 11086, дело № 841 от 2018г. и поправката към същия на нотариус Н.К., рег.

Разпечатката съдържа 33 от 94 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ca16a3d6-9b22-4959-ab16-ad33111b23f9