Решение № 88 от 01.07.2019, Апелативен съд - Варна

Р

Е Ш Е Н И Е

Номер 88/01.07. Година 2019

Град Варна

Варненският апелативен съд, Наказателно отделение, втори състав

На тринадесети май, Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Румяна Панталеева

ЧЛЕНОВЕ: Росица Тончева

Десислава Сапунджиева съдебен секретар Геновева

Ненчева прокурор Стефка Якимова като разгледа докладваното от съдия Р.Тончева ВНОХД № 134 по описа на съда за 2019г., при произнасянето си взе предвид следното:

С жалба по чл.318 ал.6 от НПК е сложено началото на настоящето въззивно производство, чийто предмет е правилността на присъда №19/05.03.2019 година по НОХД №1413/18 г. на Окръжен съд-Варна и процесуалната дейност, предхождаща произнасянето й. С тази присъда подсъдимият Д.А.С. е признат за виновен в извършване на две престъпления в условията на реална съвкупност, наказуеми по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 от НК и по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 от НК, като при действието на чл.23 ал.1 от НК е наложено наказание в размер на пет години лишаване от свобода, изпълнимо при първоначален строг режим.

Със същия съдебен акт са решени въпроси във връзка с чл.70 ал.7 от НК, чл.59 от НК, по веществените доказателства и разноските.

Въззивната жалба се позовава на всички основания за неправилност на присъдата. В синтезиран вид – атакува се фактическата страна на вътрешното убеждение на първоинстанционния съд и се твърди нарушение на принципа по чл.303 ал.1 от НПК относно престъплението по чл.199 от НК, както и несправедливост на наказанието за престъплението по чл.196 от НК. Оплакванията се отнасят към правомощията на въззивния съд по чл.336 ал.1 т.3 и чл.337 ал.1 т.1 от НПК.

В пренията на въззивното съдебно заседание прокурорът пледира в полза на правилността на атакуваната присъда, защитникът поддържа въззивната жалба.

В лична защита подсъдимият опровергава възможността за контакт с пострадалия, като в последната си дума моли за справедлива присъда, подчертавайки, че не е правил грабеж.

Варненският апелативен съд след като взе предвид подадената въззивна жалба, след като обсъди доводите на страните в съдебно заседание и служебно провери правилността на атакуваната присъда по реда на чл. 313 и чл. 314 ал.1 НПК, намери за установено следното:

Подсъдимият С. е предаден на съд по две обвинения за престъпления против собствеността:

-по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 от НК, защото на 11.11.2017 г. в гр. Варна, при условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи-чантичка от плат и други на обща стойност 345.85 лева от владението на С.

Валентинов С. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила;

-по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 от НК, защото на 13.11.2017г. при условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи – шест мобилни телефона и други на обща стойност 722.65 лева от владението на Михаил Николаевич Красников и други лица, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

Първоинстанционният съд е провел пълно съдебно следствие, в чиито предели е извършил проверка на доказателствени източници от досъдебното производство, въз основа на които е пристъпил към решаване на въпросите по чл.301 от НПК. След въззивното попълване на доказателствената съвкупност с допълнителни гласни и писмени доказателства, настоящият състав счита за установени следните релевантни фактически положения:

С вл.с.пр. на 11.06.2014 година по НОХД №1472/2014 година на РС-Варна подс.С. бил признат за виновен и осъден за престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.3 вр. чл.26 ал.1 от НК, съответно наказан с две години и осем месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване. Малко по-късно влязло в сила определение по ЧНД № 2723/2014 година на РС-Варна, с което наказанието по НОХД №1472/2014 година и наказанията по НОХД №№6599/2012г., 3066/2013г., 3347/2013г., 5137/2013г., 956/2014г. били групирани по реда на чл.25 от НК, като след приложение на чл.24 от НК, подсъдимият следвало да изтърпи четири години и шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим. Към това наказание с определение по ЧНД №204/2016 година на РС-Провадия на основание чл.27 ал.1 от НК било присъединено изцяло наказание от три месеца лишаване от свобода, наложено на подс.С. с присъда по НОХД №169/2015 година.

На

22.09.2017 година подсъдимият бил освободен от затвора.

На

11.11.2017г. около 17.20 ч. подсъдимият С. и св.С. се срещнали случайно пред заведение в гр.Варна, ул.„Братя Миладинови".

Двамата се познавали от престоя си в затвора. Св.С. имал среща, към която отпътувал с управляван от него л.а. „Опел Астра" с ДК № В

7479 НК. По собствено желание бил придружен от подс.С..

Свидетелят паркирал автомобила си на паркинг. Когато слязъл от колата той носил в ръка торбичка, а през рамото му била преметната мъжка чантичка от плат, в която се намирали: мобилен телефон марка „Нокия“ със СИМ-карта, флаш-памет, автомобилен ключ, лична карта и сумата от

250 лева.

Внезапно подс.С. препречил пътя на свидетеля с тяло, като първо го избутал, после му нанесъл удар с лява ръка в областта на корема. Пострадалият изпуснал торбичката, подсъдимият я ритнал с крак и после ударил познатия си с ръка в областта на лявата скула,предизвиквайки падане на св.С. на колене. В този момент подс.С. издърпал преметнатата през рамото на пострадалия чантичка от плат и побягнал. Св.С. направил неуспешен опит да го догони.

Поведението на двете лица било записано от охранителна камера, монтирана на сграда на ул.„ Дръзки” № 13.

Веднага след деянието св.С. подал сигнал в І РУ ОД МВР Варна, като подс.С. бил обявен за издирване.

На

13.11.2017 година около 15.30 часа подсъдимият влязъл в сградата на СОУ „Найден Геров" в гр.Варна. Използвайки отсъствието на ученици в VIб клас от класната стая на трети етаж, пребъркал дрехите и чантите им, от където взел:

– мобилен телефон марка „Енджой" модел

"V50A-SM" с карта памет 3gb, стъклен протектор и прозрачен гръб общо на стойност от 156.15лв., ползван от М.К., собственост на св.К.;

-мобилен телефон марка „Нокиа 7230" на стойност от 59.50лв., ползван от А.Д., собственост на св.К.Д.;

-мобилен телефон „Самсунг Галакси“ на стойност 125.30лв., ползван от А.К., собственост на св.Д.К.;

-мобилен телефон „Хуавей" на стойност 161.10лв, ползван от И.Н., собственост на св.п.Н.;

-мобилен телефон „УМИ - Ромекс" на стойност 115.20лв., монета от 1лв, владени от Д.К., собственост на св.Н.К.;

-мобилен телефон „Лоджиком" на стойност 104.40лв., ползван от М.М., собственост на св.М.М.. след което напуснал сградата.

Действията на подсъдимия били записани от охранителни камери в училището.

На

14.11.2017 година подс.С. бил задържан от органите на полицията. При обиск в него били открити част от инкриминираните вещи - мобилни телефони „Лоджиком", „Самсунг", лична карта на св.С. С., както и документи за самоличност на други три лица, две портмонета, банкови карти, документи за л.а.„Опел Астра" с ДК № В 7479 НК.

Така описаната в мотивите към присъдата фактическа обстановка е установена правилно и се подкрепя от съвкупния анализ на всички събрани доказателства.

Подсъдимият

С. признава релевантните обстоятелства по обвинението за квалифицирана кражба и отрича да е извършвал грабеж. В обясненията си (л.108 от НОХД№1413) твърди, че по повод на спречкване в колата последователно блъснал два пъти св.С., който при опит да му отвърне изтървал найлонова торбичка и от нея по улицата се пръснали вещи. Последвало сбиване между двамата, от което подсъдимият избягал със собствената си чантичка с документи и дискове, носена от него през рамо. Малко по-късно (след 15-20 минути) установил липсата на телефона си и когато се върнал да го търси на мястото на инцидента, намерил калъф с документи, сред които и личната карта на св.С..

Варненският апелативен съд извърши на основание чл.13, чл.14, чл.18 и чл.107 ал.ал.3, 5 от НПК проверка и анализ на всички релевантни доказателства, събрани в наказателното производство установявайки следното:

Повдигнатото обвинение пред съда срещу подс.С. за квалифициран грабеж по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 от НК е единствената спорна фактическа конструкция по делото. Според защитата, обясненията на подсъдимия и показанията на св.С. от съдебната фаза внасят сериозни съмнения в обосноваността на обвинението, като окръжният съд е издал осъдителната присъда по пункт първи по недопустим от чл. 303 ал.1 НПК начин. Преди да провери оплакването, въззивният състав би искал да припомни, че във всяко наказателно производство се цели правилно изясняване достоверността, доказателствената сила и значение на всяко едно доказателство, негов източник и на цялата доказателствена съвкупност, така че да се очертае действителната картина на инкриминираното събитие в пределите по чл.102 от НПК. В конкретния казус доказателствената съвкупност проявява симптоми на противоречие, което предполага внимателна процесуална дейност по проверката й за празноти и колизии, както и изчерпателна оценка за доказателственото значение и силата на доказателствените материали. Окръжният съд е положил съответните процесуални усилия в тази насока, като е достигнал до верен фактически извод относно деянието и авторството.

Собственият въззивен анализ на фактическите данни по делото и източниците им очертава следните положения:

Показанията на св.С. от д.пр.

(л.98-99) са достоверни. За пунктуалност, гласното ДС следва да се счита за приобщено към доказателствената съвкупност в хипотезата на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК, а не на посоченото от първата инстанция основание по чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 от НПК, поради неспазеното условие по чл.281 ал.7 от НПК. Допуснатото процесуално нарушение е несъществено и без отношение към рестрикцията по чл.281 ал.8 от НПК, т.к. обсъжданите показания са логически единни с наличните по делото ВДС-и, други гласни, писмени и веществени доказателства и заключението на СТЕ.

Внимателният анализ на доказателствения източник от досъдебното производство позволява да се очертае последователността на отделните инкриминирани действия, да се извлекат сведения за вещите в отнетата чантичка, като и контролни факти – описание на облеклото и външния вид на подсъдимия.

Проверката за достоверност на обсъжданите показания се проведе при съпоставяне на фактическото им съдържание със запис от камера, монтирана на сграда на ул.“Дръзки“ №13 и заключението на СТЕ. Становището на вещото лице по чл.152 от НПК установява:

1.Автентичност на двата видео файла, предадени доброволно за нуждите на разследването на 14.11.2017 година;

2.Наличието на чантичка, носена през рамо от св.С. и найлонова торбичка в ръката му преди деянието;

3.Последователността на действията на подсъдимия по нападение чрез бутане и удряне;

4.Реализираното собствено владение от страна на С. върху чантичката на пострадалия (не става въпрос за найлоновата торбичка);

Разпечатката съдържа 60 от 104 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ca165dab-e603-4e02-9693-f3751525d481