Решение № 18 от 27.02.2026, Районен съд - Девин

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Девин, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Илияна Р. Ферева - Зелева при участието на секретаря Диана Ал. Стоева като разгледа докладваното от Илияна Р. Ферева - Зелева Гражданско дело № 20255410100386 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен иск, на основание чл.124 ГПК, във връзка с чл.26, ал.1, предл. I, II и III ЗЗД, във връзка с чл.22, чл.11 и чл.19 ЗПК, във връзка с чл.143 ЗЗП.

Образувано е по искова молба от Г. М. Ш., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес с. Б., общ. Борино, обл. Смолян, ул. Х. А. № **, чрез пълномощник адв. М. Л. Л., със съдебен адрес гр. С., ул. Г. С. Р. № ***, ет.* против „С. К. К. Г.“ АД, с ЕИК: *********, с адрес на управление гр. С., район „И.“, ж. к. „Д.“, ул. В. К., бл. **, ет. *, представлявано от А. С., с искане да прогласи недействителността / нищожността на Договор за потребителски микрокредит от разстояние (без номер) от 03.01.2023 г., сключен при противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД.

В условие на евентуалност, ако съдът приеме, че процесният договор за потребителски кредит е действителен, да се прогласи нищожност на отделни клаузи, съдържащи се в него, а именно клаузата, регламентираща заплащането на възнаградителна лихва при годишен лихвен процент от 45,60% и клаузата, регламентираща заплащането на неустойка при не изпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение. Претендира за присъждане на направените в настоящото производство съдебно - деловодни разноски.

Ищцата твърди, че на 03.01.2023г. е сключила договор със „С. К.

К. Г.“ АД за потребителски микрокредит от разстояние (без номер), по силата на който и е предоставен кредит в размер на 1 200.00 лева, който се е задължила да върне при: 1) Годишен лихвен процент 45,60%; 2) Годишен процент на разходите 56,45%; 3) Брой вноски 18 и 4) Общо дължима сума за погасяване

1 678.68 лева.

Съгласно § 6 от процесния договор за кредит, ищцата е следвало 1 да предостави обезпечение, отговарящо на условията, посочени от кредитодателят (§ 6, б. „а“ от договора), като в случай, че такова не бъде предоставено, клаузата на § 7 от договора, предвижда, че ищцата следва да заплати неустойка в размер на 1 300.68 лева.

Твърди, че ДПК е изцяло недействителен, съгласно чл. 22 ЗПК, тъй като не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал.

2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9.

Нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК - ГЛП е посочен в цифрово изражение, а в ГПР не е включена като разход и дължимата се неустойка, начислена съобразно § 7 от процесния договор за кредит, което също представлява нарушение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. ГПР не отговаря на действително приложения, което води до недействителност на целия договор за кредит.

Предвид всичко гореизложено и съгласно чл. 22 и чл. 23 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7 - т.

12, т. 20 ЗПК, чл. 12, ал. 1, т. 7 - т. 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.

ДПК е сключен при накърняване на принципа на „добрите нрави“, поради значителна нееквивалентност на насрещните престации.

Кредитодателят е определил неподлежащ на предоговаряне годишен лихвен процент в размер на 45,60%, който надхвърля над 4 пъти размера на законната лихва.

Нищожна е и клаузата на § 7 от процесния договор за кредит, в който е уговорено заплащането на неустойка при непредставяне на съответното обезпечение от страна на кредитополучателя. Клаузата създава задължение, което практика е неизпълнимо и надхвърля присъщите обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции, тъй като е допълнително възнаграждение за кредитополучателя.

В срока по чл.131 ГПК от ответника „С. К. К. Г.“ АД, е постъпил отговор, с който оспорва иска. Невключването на разхода за заплащане на неустойка в ГПР не заобикаля забраната на чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като обезпечението по § 7 от договора е разход, който не е елемент от ГПР. В съдържанието на договора, общите условия и погасителния план, изрично са посочени размерите на ГПР и ГЛП, съобразени със законовите изисквания. По начало по общо правило, щом е допустимо договаряне между кредитора и кредитополучателя вторият да предостави на първия обезпечение за изпълнение на поетите по договора задължения (чл. 71 ЗЗД) и такова договаряне не само не е забранено от ЗПК, а е допустимо (чл.23, чл.11, ал.1, т.18 ЗПК), правно логически е очевидно, че е допустимо и уговаряне на неустойка за непредоставяне на обещаното обезпечение, тъй като правилото на чл.92, ал.1 ЗЗД дава свобода за прилагане при всякакъв вид неизпълнение на договорно задължение.

Неустойката има за цел обезпечаване на вреди, които могат да възникнат като допълнителни разходи при събиране на неизпълнение на необезпечените кредитни парични вземания за главница и лихва и няма никакъв конфликт с ограничението на чл.ЗЗ, ал.2 ЗПК отнасящо се до максимално допустимия размер на правото на мораторна лихва при 2 неизпълнение на паричните задължения по договора за потребителски кредит.

По отношение на искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. прави възражение за прекомерност. С оглед постановеното решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22 г., при определяне размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/09.07,2004 г. размери на адвокатските възнаграждения, тъй като те могат да служат единствено като ориентир, без да са обвързващи за съда, като уговореното възнаграждение подлежи на преценка с оглед вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

Моли съда да обърне внимание, че освен настоящото производство, от ищеца и неговия процесуален представител са предявени множество идентични претенции с идентични по съдържание искови молби, по които в Районен съд - Девин са образувани дела срещу финансови институции, по всяко от които би се достигнало до присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

С оглед на гореизложеното и след като се убеди в истинността и основателността на изложените в настоящия отговор твърдения, моли да постанови Решение, с което да отхвърли като неоснователен предявеният иск от Г. М. Ш. срещу “С. К. К. Г.“ АД.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК да осъди Г. М. Ш. да заплати на "С.

К. К. Г.“ АД всички разноски, сторени от дружеството във връзка с настоящото исково производство.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът, чрез адв. М. Л. в писмено становище поддържа иска.

Ответникът „С. К. К. Г.“ АД, поддържа представения писмен отговор.

Съдът, прие от фактическа и правна страна следното:

Няма спор, а и от представения Договор за потребителски микрокредит от разстояние, без номер от 03.01.2023г. се установи, че ответното дружество като кредитор е предоставил потребителски кредит на ищцата, съгласно § 1 в размер 1 200.00 лева, за срок от 18 месеца, при фиксирана годишна лихва 45.60 %, лихва на ден 0,1249%, годишен процент на разходите 56.45 %, като общата сума за погасяване е в размер на 1 678.68 лева.

Съгласно § 3 Кредитополучателят е длъжен да върне предоставения потребителски кредит от разстояние в размер 1 200.00 лева на 18 равни месечни вноски, всяка в размер 93.26 лева, дължими на всяко 3-то число от съответния месец, подробно описани в погасителния план в § 19.

Съгласно § 6 Кредитополучателят се е задължил в тридневен срок от сключване на Договора за потребителски микрокредит от разстояние да осигури на Кредитора едно от следните обезпечения: а) Поръчителство на едно физическо лице, което да представи служебна бележка от работодател, 3 доказваща нетен размер на трудовото възнаграждение в размер надвишаващ 90% от стойността на отпуснатия кредит, но не по нисък от 1.5 минимални работни заплати; или б) Поръчителство на две физически лица, които да представят служебна бележка от работодател, доказваща нетен размер на трудовото възнаграждение в размер надвишаващ 50% от стойността на отпуснатия кредит, но не по нисък от 1.5 минимални работни заплати.

Съгласно § 7 В случай, че независимо от изразеното от Потребителя преди отпускане на Кредита съгласие за предоставяне на обезпечение, Потребителят не представи в срок някое от обезпеченията по § 6 от Договора и не упражни правото си на отказ от договора, страните приемат, че за Кредитора настъпват вреди от намаляване на кредитоспособността на Потребителя, свързани с предприемане от Кредитора на нарочни мерки за регулиране на финансовия риск, и затова Страните се съгласяват, че Потребителят заплаща на Кредитора обезщетителна неустойка в размер на 1 300.68 лева, платима на 18 равни части в размер на 72.26 лева, на падежите по § 3 по-горе, заедно със съответната погасителна вноска, както общият размер на месечните плащания на всеки съответен падеж по Договора е в размер на 165.52 лева, платими на 18 месечни вноски, считано от първа погасителна вноска 03.02.2023г. и последна погасителна вноска 03.07.2024г.

При тези данни от фактическа страна, от правна съдът прие следното:

Предявен е иск на основание чл.26, ал.1, предл. I, II и III ЗЗД, във връзка с чл.22, чл.11 и чл.19 ЗПК, във връзка с чл.143 ЗЗП за прогласяване нищожност на Договор за потребителски микрокредит от разстояние, без номер от 03.01.2023г., поради сключването му при нарушения на императивни разпоредби на Закон за потребителския кредит и Закон за защита на потребителите.

Съгласно чл.22 ЗПК „Когато не са спазени изискванията на чл.10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл.12, ал.1, т.7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен“.

Доводите за нищожност на процесния договор се свеждат до несъответствие на съдържанието му с чл.11, ал.1, т.9 и т.10, във връзка с чл.19, ал.4 ЗПК, във връзка с чл.22 ЗПК. Съгласно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК договорът трябва да съдържа „годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин“. Съгласно чл.19. (1) ЗПК „Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора); Ал. (2) Годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула, съгласно Приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания, както и общо дължимата по него сума; Ал. (4) Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена 4 с постановление на Министерския съвет на Република България; Ал.5 Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни“.

В гл.6, чл.20 - чл.24 ЗПК изчерпателно са изброени основанията за недействителност на договора за потребителски кредит.

Процесният договор за потребителски кредит, съгласно чл.11. ал.1, т.11 ЗПК, трябва да съдържа погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.

В § 1 от Договора е посочен размер на кредита 1 200.00 лева, при годишен лихвен процент 45.60 %; годишен процент на разходите 56.45 % и общ размер на плащанията 1 678.68 лева.

В § 19 Погасителен план по Договора с начален падеж 03.02.2023г. и последна падежна дата 03.07.2024г.; Бр. вноски 18бр. по 165.52 лева.

Договорът е сключен при неспазване на императивните разпоредби на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като липсва ясно разписана методика и разходи, формиращи ГПР в размер 56.45 % и посочената общо дължима сума в 1 678.68 лева, която съставлява сбора на дължимите 18 бр. месечни вноски по 165.52 лева.