Определение № 170 от 26.02.2026, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 170 гр. ХАСКОВО, 26.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: М. Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ Въззивно частно гражданско дело № 20255600501019 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 18741/21.10.2025г., подадена от Р.

К. К., чрез адвокат Х. Ч., против Разпореждане № 2854 от 19.09.2025 г., постановено по гр. д. № 3318/2024 г. по описа на Районен съд Хасково, с което е върната подадената от Р. К. въззивна жалба.

В частната жалба се излага становище, че обжалваното разпореждане е неправилно, незаконосъобразно, нецелесъобразно и противоречащо на етиката и морала, както и че е порочно, поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. В подкрепа на жалбата се излагат твърдения, че представляващият жалбоподателя адвокат Ч., през периода от 15.08.2025 г. до 01.09.2025 г. е бил в отпуск, поради което е пребивавал в с. Б., община ***, за което бил оставил писмено уведомление на входната врата на кантората си в гр.***. Твърди също, че на съобщението, залепено на вратата, е посочил номерата на два телефона и две електронни пощи, но не бил получил нито съобщение, нито обаждане по телефона, нито оставено съобщение на вратата на кантората. Поради изложеното, моли обжалваното разпореждане да бъде отменено.

Окръжен съд Хасково, след като обсъди изложените в частната жалба 1 съображения, с оглед данните по делото, приема следното:

Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал.1 ГПК, подадена е от надлежни страни и е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Районен съд Хасково е констатирал нередовности в подадената от Р. К.

К. чрез адвокат Х. Ч. въззивна жалба против Разпореждане № 2854 от 19.09.2025 г., по гр.д. № 3318 по описа за 2024 г. на Районен съд Хасково, изразяващи се в липсата на пълномощно на адвокат Ч., за процесуално представителство за въззивната инстанция, както и липсата на документ, удостоверяващ внасянето на дължимата ДТ в размер на 122.40 лева по сметка на Окръжен съд Хасково. За тези нередовности, жалбоподателят е бил уведомен съответно с разпореждане № 1846/20.06.2025 г. /л.19/ и с разпореждане № 2075/11.07.2025 г. /л.24/, като е била отстранена само първата нередовност – представено е пълномощно за въззивната инстанция. Не е била внесена обаче дължимата държавна такса за въззивната жалба, поради което същата е била върната с обжалваното разпореждане.

Основният въпрос, с оглед съдържащите се в частната жалба оплаквания, е дали жалбоподателят е бил редовно уведомен за разпореждането на съда относно втората нередовност на жалбата, за определения срок за отстраняването й, както и за последиците от неизпълнението на това разпореждане в указания срок.

Данните по делото налагат положителен отговор на този въпрос.

По делото е приложено съобщение от 17.07.2025 г. /л.26/, адресирано до посочения от самия жалбоподател съдебен адрес: гр. ***, адв. Ч., в което е отбелязан диспозитива на разпореждане № 2075/11.07.2025 г., и указания, че при неизпълнение на разпореждането в срок, въззивната жалба ще бъде върната.

В съобщението е отбелязано от връчителя, че адреса е посетен три пъти – на 23.07.,2025 г., на 16.08.2025 г. и на 26.08.2025 г., по различно време на деня, че търсеното лице не е намерено на адреса; че при позвъняване на единия от оставените телефони, не е отговорено; както и че по сведения на Е.

К. от етажната собственост, адв. Ч. не е виждан да посещава кантората.

Отбелязано е и поставеното от адвокат Ч. съобщение, че е в отпуск „до 20 август 2025 г.“.

2

Освен, че извършените от връчителя отбелязвания в съобщението се ползват с материална доказателствена сила, те не само не се опровергават, но и се подкрепят от съдържащите се в частната жалба твърдения на адвокат Ч., с изключение на крайната дата, до която същият е отсъствал от служебния адрес – този на адвокатската му кантора. Това несъответствие в случая е ирелевантно относно преценката за редовността на връчването, доколкото не променя основния с оглед на тази преценка извод – че адвокат Ч. е бил в отпуск и за повече от месец е отсъствал от заявения по делото съдебен адрес гр.***, където е следвало да се връчват съдебните книжа на ответника, съобразно с правилото на чл. 39, ал.1 ГПК.

Без значение с оглед редовността на връчването е обстоятелството, че адвокат Ч. е „обявил“ отпуска си и периода на отсъствие от кантората чрез залепяне на уведомление на външната й врата, след като не е изпълнил задължението, произтичащо от приложимата в случая разпоредба на чл. 41, ал.

1 ГПК. В конкретния случай, жалбоподателят не твърди, а и по делото не са представени доказателства, пълномощникът да е уведомил съда за новия си адрес. В такъв случай и след като връчителят е събрал данни за продължителното – за повече от месец – отсъствие на пълномощника от заявения по делото адрес за връчване на книжата, правилно администриращият съд е приложил разпоредбата на чл.41, ал. 2 ГПК, след което и разпоредбата на чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК, тоест да върне нередовната въззивна жалба.

За пълнота следва да се отбележи, че въпреки неизпълненото от страна на адв. Ч. задължение по чл. 41, ал. 1 ГПК, връчителят удостоверява, че са положени и допълнителни усилия за връчването на съдебните книжа.

Направен е опит същият да бъде намерен по телефон, а последното от посещенията на адреса е било след посочената на вратата на кантората крайна дата на отпуск на адвоката. Съответно са положени необходимите усилия за откриване на адресата, отсъстващ за повече от месец от посочения по делото адрес, но това е останало неуспешно именно поради неизпълнението на задълженията на пълномощника в такава ситуация и правилно съдът е приложил разпоредбата на чл. 41, ал. 2 ГПК и е приел връчването за редовно.

Предвид изложеното изводът на въззивната инстанция обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.

3 е, че

Мотивиран от горното, Окръжен съд Хасково

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 2854 от 19.09.2025 г., постановено по гр.д. № 3318 по описа за 2024 г. на Районен съд Хасково.

Определението може да се обжалва с частна жалба едноседмичен срок от съобщаването му на страната. пред ВКС в

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 170 гр. ХАСКОВО, 26.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: М. Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ Въззивно частно гражданско дело № 20255600501019 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 18741/21.10.2025г., подадена от Р.

К. К., чрез адвокат Х. Ч., против Разпореждане № 2854 от 19.09.2025 г., постановено по гр. д. № 3318/2024 г. по описа на Районен съд Хасково, с което е върната подадената от Р. К. въззивна жалба.

В частната жалба се излага становище, че обжалваното разпореждане е неправилно, незаконосъобразно, нецелесъобразно и противоречащо на етиката и морала, както и че е порочно, поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. В подкрепа на жалбата се излагат твърдения, че представляващият жалбоподателя адвокат Ч., през периода от 15.08.2025 г. до 01.09.2025 г. е бил в отпуск, поради което е пребивавал в с. Б., община ***, за което бил оставил писмено уведомление на входната врата на кантората си в гр.***. Твърди също, че на съобщението, залепено на вратата, е посочил номерата на два телефона и две електронни пощи, но не бил получил нито съобщение, нито обаждане по телефона, нито оставено съобщение на вратата на кантората. Поради изложеното, моли обжалваното разпореждане да бъде отменено.

Окръжен съд Хасково, след като обсъди изложените в частната жалба 1 съображения, с оглед данните по делото, приема следното:

Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал.1 ГПК, подадена е от надлежни страни и е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Районен съд Хасково е констатирал нередовности в подадената от Р. К.

К. чрез адвокат Х. Ч. въззивна жалба против Разпореждане № 2854 от 19.09.2025 г., по гр.д. № 3318 по описа за 2024 г. на Районен съд Хасково, изразяващи се в липсата на пълномощно на адвокат Ч., за процесуално представителство за въззивната инстанция, както и липсата на документ, удостоверяващ внасянето на дължимата ДТ в размер на 122.40 лева по сметка на Окръжен съд Хасково. За тези нередовности, жалбоподателят е бил уведомен съответно с разпореждане № 1846/20.06.2025 г. /л.19/ и с разпореждане № 2075/11.07.2025 г. /л.24/, като е била отстранена само първата нередовност – представено е пълномощно за въззивната инстанция. Не е била внесена обаче дължимата държавна такса за въззивната жалба, поради което същата е била върната с обжалваното разпореждане.

Основният въпрос, с оглед съдържащите се в частната жалба оплаквания, е дали жалбоподателят е бил редовно уведомен за разпореждането на съда относно втората нередовност на жалбата, за определения срок за отстраняването й, както и за последиците от неизпълнението на това разпореждане в указания срок.

Данните по делото налагат положителен отговор на този въпрос.

По делото е приложено съобщение от 17.07.2025 г. /л.26/, адресирано до посочения от самия жалбоподател съдебен адрес: гр. ***, адв. Ч., в което е отбелязан диспозитива на разпореждане № 2075/11.07.2025 г., и указания, че при неизпълнение на разпореждането в срок, въззивната жалба ще бъде върната.

В съобщението е отбелязано от връчителя, че адреса е посетен три пъти – на 23.07.,2025 г., на 16.08.2025 г. и на 26.08.2025 г., по различно време на деня, че търсеното лице не е намерено на адреса; че при позвъняване на единия от оставените телефони, не е отговорено; както и че по сведения на Е.

К. от етажната собственост, адв. Ч. не е виждан да посещава кантората.

Отбелязано е и поставеното от адвокат Ч. съобщение, че е в отпуск „до 20 август 2025 г.“.

2

Освен, че извършените от връчителя отбелязвания в съобщението се ползват с материална доказателствена сила, те не само не се опровергават, но и се подкрепят от съдържащите се в частната жалба твърдения на адвокат Ч., с изключение на крайната дата, до която същият е отсъствал от служебния адрес – този на адвокатската му кантора. Това несъответствие в случая е ирелевантно относно преценката за редовността на връчването, доколкото не променя основния с оглед на тази преценка извод – че адвокат Ч. е бил в отпуск и за повече от месец е отсъствал от заявения по делото съдебен адрес гр.***, където е следвало да се връчват съдебните книжа на ответника, съобразно с правилото на чл. 39, ал.1 ГПК.