Решение № 4435 от 09.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4435 гр. С., 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА при участието на секретаря Л. ГР. ПАНОВА като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20251110111679 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на Е. И. Б. срещу „Ф. ц.“ ООД , с която са предявени обективно съединени в условията на евентуалност искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключения между страните Договор за потребителски кредит № ******** от 21.03.2023 г. поради противоречие със закона; и евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, евентуално пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на т. 11.3 от сключения между страните Договор за потребителски кредит № ******** от 21.03.2023 г., предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение поради противоречие със закона, евентуално поради накърняване на добрите нрави.

В исковата молба се твърди, че на 21.03.2023 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ******** за сумата от 200,00 лв., като ищецът се задължил да върне сумата от 219,99 лв., погасима на 5 бр. вноски, всяка в размер на 44,00 лв., при ГЛП 39,16 % и ГПР 42,25 %. В т. 11 - т.

11.3 от договора било уговорено, че в 7-дневен срок от сключването на договора кредитополучателят се задължава да представи на финансовата институция някоя от следните гаранции по изпълнение на задължението: банкова гаранция, издадена от търговска банка, със седалище в Република България, валидна до 30 дни след крайния срок на договора и гарантираща всички плащания по главницата, лихвата, неустойките и разходите по договора на стойност не по-малка от 219,99 лева или застрахователна полица за сключена в полза на финансовата институция застраховка срещу риск от неизпълнение на договора. В т. 11.3 от договора било уговорено, че ако потребителят не предостави исканите обезпечения, същият дължи неустойка в размер на 125,01 лв., платима наред с погасителните вноски по кредита.

1

Твърди, че с подписването на договора била начислена неустойка, въпреки предвидения 7-дневен срок за предоставяне на обезпечение. Така месечната погасителна вноска възлизала на 69,00 лв. вместо 44,00 лв., а общата подлежаща на връщане сума – 345,00 лв. Оспорва клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка като нищожна поради накърняване на добрите нрави, като излага, че същата води до нееквивалентност на насрещните престации, злепоставяне интересите на ищеца, противоречи на принципите на добросъвестността и справедливостта, като излага и че неустойката излиза извън присъщите функции. Счита, че така уговорената неустойка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на кредитодателя по оценка на кредитоспособността на кредитополучателя върху самия длъжник, поради което твърди че клаузата е неравноправна съгласно чл. 143, т. 5 от ЗЗП. С оглед изложеното прави искане за прогласяване нищожността на целия договор, поради това, че същият съдържа неравноправни клаузи, а в условията на евентуалност за прогласяване нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявените искове като неоснователни.

Ответникът не оспорва, че между страните е сключен договор за кредит.

Твърди, че на 09.05.2023 г. ищецът е депозирал молба за предсрочно погасяване на задълженията по договора за кредит, като страните подписали и споразумение, с което се договорили, че договорът за кредит се прекратява по взаимно съгласие; ответникът заявил, че оттегля паричните си претенции към длъжника и няма да има парични, вещни и правни претенции към ищеца, свързани с Договора; ищецът заявил, че няма и няма да има парични, вещни и правни претенции към „Ф. ц.“ ООД; всички финансови отношения между страните били уредени, като изрично посочили, че нямат взаимни претенции една към друга във връзка с Договора от 21.03.2023 г. С оглед изложеното, ответникът счита, че ищецът няма правен интерес от предявяването на иска. В тази връзка излага и че ищецът прави искане за обявяване нищожността на договор, който вече е прекратен по взаимно съгласие на страните, с което счита, че ищецът действа недобросъвестно, т. к. нарушава уговорките в споразумението. Излага съображения, че договорът за кредит е сключен при спазване на нормативните изисквания, а наличието на неравноправни клаузи в договора, не води до нищожност на целия договор. Излага доводи, че уговорената неустойка не излиза извън присъщите й функции, както и че не накърнява добрите нрави. Сочи и че същата не следва да се включва в размера на ГПР. При тези твърдения моли съда да отхвърли предявените искове.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

По делото е безспорно, че между страните е сключен договор за потребителски кредит ********/21.03.2023 г. и ответникът е предоставил на ищеца потребителски кредит в размер на 200 лв. за задоволяване на потребителски нужди, със срок на кредита от 5 месеца, със срока на плащане на погасителни вноски – съгласно погасителен план (Приложение №1), неразделна част от договора за кредит, при уговорен фиксиран годишен 2 процент в размер на 39,16 % и ГПР в размер на 42,25%. Съгласно т. 7 от Раздел I на договора общо дължимата от клиента сума е в размер на 219,99 лева, а крайният срок за издължаване на кредита е 21.08.2023 г. /т. 8/. Съгласно т. 9 кредитът следвало да се издължи на 5 броя последователни вноски, считано от 20.03.2023 г. до 21.08.2023 г., с размер на всяка вноска от 44,00 лв /т. 9.1/. Съгласно т. 11 от договора е предвидено в 7-дневен срок от подписване на договора задължение кредитополучателят да предостави на „Ф. ц.“ ООД някоя от следните гаранции, относно изпълнение на задълженията по договора – банкова гаранция, издадена от търговска банка със седалище в Република България, валидна до 30 дни след крайния срок на договора и гарантираща всички плащания по договора за сума не по-малка от 219,99 лв. или застрахователна полица за сключена в полза на финансова институция договор за застраховка с одобрен застраховател срещу риск за неизпълнение на финансовите задължения по договор от страна на кредитополучателя във връзка с договора, както и да поддържа валидна застраховка за срока на договора. В т. 11.3 е уговорено задължение за неустойка в размер на 125,00 лв. в случай, че кредитополучателят не изпълни задължението си по т. 11 от договора, платима на части, заедно с всяка от погасителните вноски по Приложение № 1, съгласно таблица № 1, съдържаща се в договора, т. е. дължи 5 месечни погасителни вноски, които се заплащат едновременно с месечната погасителна вноска по кредита.

По делото е представена молба от ищеца до ответника, с искане за прекратяване на договора за кредит от 09.05.2023 г.

В молбата е инкорпорирано споразумение между страните от същата дата, съгласно което страните се договорили по взаимно съгласие да прекратят договор за кредит ********/21.03.2023 г. /чл. 1/. Предвидено е, че с подписване на споразумението Е. И. Б. няма и няма да има парични вещни и правни претенции към „Ф. ц.“ ООД /чл. 3/, както и че всички финансови отношения между страните са уредени и те нямат взаимни претенции една към друга във връзка с договор за кредит ********/21.03.2023 г. /чл. 4/.

Споразумението съдържа подписи за страните.

Процесният договор за кредит е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди) и небанкова финансова институция. Приложение намира ЗПК (обн., ДВ, бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.), който се прилага като закон, уреждащ правоотношението към датата на възникването му, за договори за заем (чл. 240 ЗЗД), сключени с потребители (арг. от чл. 9, ал. 1 ЗПК). Същият закон предвижда приложимост на правилата за неравноправни клаузи по чл. 143 - чл. 148 ЗЗП (обн. ДВ, бр.

99/9.12.2005 г., в сила от 10.06.2010 г.), за които съдът следи служебно - чл. 7, ал. 3 ГПК.

Съгласно чл. 11 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и следва да съдържа реквизитите, посочени в чл. 11, ал. 1 ЗПК, включително годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин – чл. 11, т. 10 ЗПК.

3

Съгласно нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК , годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съгласно §1, т. 1 ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

В представения по делото договор за кредит № ********/21.03.2023 г.

ГПР е в размер на 42,25 %, но не е посочен начинът, по който е формиран този размер и какви компоненти включва. В тази връзка следва да се посочи, че в практиката на СЕС е възприето, че съществено значение има изискването в договора за кредит да се посочат данни като годишният процент на разходите п о член 10, параграф 2, буква ж) от Директива 2008/48 , броят и периодичността на погасителните вноски съгласно член 10, параграф 2, буква з) от тази директива, както и евентуално задължението за плащане на нотариални такси, изискваните обезпечения и застраховки, както предвижда член 10, параграф 2, букви н) и о) от посочената директива. Прието е, че непосочването в договора за кредит на тези данни би могло да попречи на потребителя да прецени обхвата на своето задължение /решение на Съда (трети състав) от 9 ноември 2016 година по дело C-42/15/. Целта е на потребителя да се предостави пълна, точна и ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за може да направи икономически обоснован избор още към момента на сключване на договора за потребителски кредит. Освен това в решение на Съда (шести състав) от 16 юли 2020 година по дело C-686/19 е прието, че „общи разходи по кредита за потребителя" означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия“. Става ясно, че разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, също се включват в общите разходи по кредита.

Предвид гореизложеното процесният договор за кредит не отговаря на императивното изискване по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК , доколкото липсва яснота кои точно компоненти са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР. Не са посочени допусканията, които са взети предвид при посочване на годишния процент на разходите. Следователно не са спазени 4 императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК годишният процент на разходите е посочен като процент, но не са ясно и изчерпателно дефинирани компонентите, включени в посочения размер.

Разпечатката съдържа 28 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ca15e6e4-fe7a-4293-81f5-719546a79232