Решение № 6 от 08.01.2025, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Девня, 08.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА Административно наказателно дело № 20243120200304 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на „Б.“ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя Е. Р. Б. против Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено с електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1 от Закона за пътищата № 8504757842 /наричан по долу ЕФ/, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ – София, с който на въззивника за нарушение по чл. 102 ал. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 179 ал. 3б вр. чл. 187а ал. 2 т. 3 от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева.

Въззивникът намира атакувания ел. фиш за незаконосъобразен и неправилен и претендира неговата отмяна. На първо място счита, че в обжалвания ЕФ не е посочена дата на издаването му/подписването му, което препятства преценката дали са спазени императивните разпоредби на чл. 34 от ЗАНН. На второ място твърди, че към датата на нарушението не е съществувала законова възможност за санкционирането му с ЕФ. В подкрепа на това становище сочи подробни аргументи и цитира богата съдебна практика на различни административни съдилища. На следващо място излага, че предвидената в чл. 179 ал. 3б от ЗДвП санкция, определена в твърд размер от 2 500 лева противоречи на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. Сочи и на допуснати в хода на проведеното административно – наказателно 1 производство по издаването на атакувания ЕФ съществени процесуални нарушения, довели до накърняване на правото му на защита, като непълно и неясно описание на нарушението. Твърди, че не е извършил нарушението, за което е санкциониран, доколкото е имал сключен и действащ договор с национален доставчик на услуги, по който е съществувал баланс. На тези основания моли за цялостна отмяна на обжалвания ЕФ.

В с.з. въззивникът се представлява от редовно упълномощен проц. представител, който поддържа жалбата и доводите, изложени в нея.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна – Агенция "Пътна инфраструктура", редовно призована, не изпраща представител за участие в делото. Чрез редовно упълномощен от Председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“ проц. представител представя писмено становище, в което излага аргументи за неоснователност на въззивната жалба и искане за потвърждаване на обжалвания ел. фиш.

РП – Варна, редовно уведомени за с.з. не изпращат представител за участие в делото.

Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 04.08.2021 г. в 13:07 часа, в землището на гр. Девня, обл. Варна, с устройство № 10071 - елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1 от ЗП, било установено, че моторно превозно средство, собственост на въззивника - ППС ***, с рег. № ***, с технически допустима максимална маса 19 000, с брой оси 2, категория Евро 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44 000, се движи по път А - 2, км 399 + 703, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да е заплатена изцяло дължимата пътна такса съобразно категорията, а именно няма валидно подадена тол - декларация или валидна маршрутна карта. За така констатираното нарушение, на 17.02.2023 г. бил съставен атакувания ЕФ, връчен по надлежния ред на въззивника на 24.04.2024 г.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства, приложени към АНП и допълнително представените от страните, приети по делото и приобщени по реда на чл. 283 от НПК, които преценени в своята съвкупност не налагат различни фактически изводи.

Съдът, въз основа императивно вмененото задължение за цялостна проверка на издадения акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наказателното постановление направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок срещу подлежащ на атакуване електронен фиш и от лице, което има право на жалба.

2

Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните съображения:

Разпоредбата на чл. 189ж ал. 1 изр. първо от ЗДвП, в приложимата редакция към датата на извършване на нарушението /ДВ, бр. 105/2018 г., в сила от 01.01.2019 г. / регламентира, че при нарушение по чл. 179 ал. 3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а ал. 3 от ЗДвП, може да се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. ЕФ съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10 ал. 2 от ЗП, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане.

В нормата не е предвидена възможност да се издаде електронен фиш за нарушение като процесното. Липсва и друга разпоредба, която изрично да предвижда такава възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а впоследствие да се издаде НП, а не да се съставя електронен фиш. Следователно, към момента на извършване на нарушението не е налице изрична нормативна регламентация, предвиждаща възможност за издаване на електронен фиш за нарушение по чл. 179 ал. 3б от ЗДвП.

По отношение на санкцията следва да бъде съобразено и произнасянето на СЕС по дело С - 61 на СЕС, а именно: посоченото в член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г. изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административно - наказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса", с фиксиран размер. Ето защо, санкционната норма на чл. 179 ал. 3б от ЗДвП, предвиждаща абсолютен размер на санкцията за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б ал.

1 от Закона за пътищата, а именно - глоба или имуществена санкция в размер 2 500 лева, следва да остане неприложена. В ЗДвП липсва друга норма, предвиждаща възможност за налагане на санкция за нарушение по чл. 10б ал.

3 от ЗП, следователно не е налице нормативно основание за прилагане на санкция за конкретното нарушение.

Поради гореизложеното обжалвания електронен фиш подлежи на 3 отмяна от съда като изцяло незаконосъобразен.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д от ЗАНН в тежест на ответната страна следва да бъдат възложени направените от въззивника разноски. Въззивникът претендира и доказва реално извършени разноски в размер на 550 лева за договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение, видно от представения договор за правна защита и съдействие. Възражението на ответната страна за неговата прекомерност се преценява като неоснователно, доколкото договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е в минимален размер, определен съгласно разпоредбата на чл. 18 ал. 2 вр. чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и напълно съобразено с фактическата и правна сложност на делото и обема на извършената от проц. представител работа.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 ал. 2 т. 1. от ЗАНН съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено с електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1 от Закона за пътищата № 8504757842, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ – София, с който на „Б.“ЕООД, ЕИК: *** за нарушение по чл. 102 ал. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 179 ал. 3б вр. чл. 187а ал. 2 т. 3 от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева.

ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" - София ДА ЗАПЛАТИ на „Б.“ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя Е. Р. Б. сумата от 550 лева /петстотин и петдесет лева/, представляваща направени по делото разноски, на основание чл. 63д ал. 1 от ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, пред

Административен съд Варна в 14-дневен срок от съобщаването до страните.

Съдия при Районен съд – Девня: _______________________ 4