Определение № 4662 от 30.09.2026, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4662 гр. Бургас, 30.09.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нина Р. Моллова Белчева като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Гражданско дело № 20262120103930 по описа за 2026 година

Производството е образувано по повод исковата молба на „Йеттел България“ ЕАД против К. К. П., ЕГН **********, за приемане за установено съществуване на вземане на ищеца в общ размер от 705,98 евро, представляващо стойността на неизплатени абонаментни такси, неустойка и сума за мобилно устройство по договори, сключени между страните, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1027/2026 г. по описа на РС- Търговище.

При преценка относно допустимостта на предявената претенция по чл.422 ГПК, съдът констатира следното:

Видно от електронното досие на ч.гр.д. № 1027/2026 г., РС- Търговище е издал заповед за изпълнение на парично задължение за процесната сума. Първоначално съобщение до длъжника е било изпратено на посочения в заявлението адрес в *******. Същото се е върнало с отбелязване, че лице с такова име не живее и никога не е живяло на този адрес.

Извършена е била справка в НБД, в която е констатирано, че П. е със заявен постоянен и настоящ различен адрес в ***********. В тази връзка е било издадено разпореждане № 2562/10.06.2026 г., с което заповедният съд е постановил да се извърши връчване на заявения в НБД адрес от длъжника, на който в случай, че не бъде открит, да се спази срока и начина на удостоверяване на връчването по реда на чл.47 от ГПК и да се залепи уведомление.

Съобщението е било изпратено до РС- Бургас, като се е върнало с отбелязване, че кв. ***** не се обслужва от Бюро „Призовки“ и следва книжата да се изпратят за връчване чрез кметството, което е било и сторено. Съобщението отново е било върнато в цялост на 15.07.2026 г. с отбелязване, че по сведение от С. П.- родственица, К. П. е в чужбина.

Изрично е посочено, че уведомление не е било залепено, тъй като не е било приложено към съобщението, който факт се установява и от електронната папка на ч.гр.д.- не е генерирано и издавано такова към съобщението от 12.06.2026 г.

На 23.07.2026 г., съдът е приел, че е налице редовно връчване на съобщенията по реда на чл.47, ал.5 от ГПК на настоящия адрес на длъжника /приет е, че това е този на улица *****/, и е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземанията си в едномесечен срок.

Настоящата инстанция намира, че така предявената установителна претенция е недопустима към момента, като преждевременно предявена на следните основания:

Съгласно постановките на т.10а от ТР № 4/2013 от 18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС, преценката на съда в заповедното производство, изразяваща се в даване на заявителя на указания по чл.415, ал.1 ГПК, не обвързва съда, разглеждащ установителния иск. Спазването 1 на установен от законодателя преклузивен срок е абсолютна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск, като особеността в случая произтича от обвързаността на правото на иск на кредитора от депозирано от длъжника в заповедното производство възражение, подаването на което също е ограничено със срок. При обусловеността на правото на иск на ищеца от надлежно извършено процесуално действие на ответника служебната проверка на съда, разглеждащ установителния иск, обхваща и наличието на възражение на длъжника по чл.414, ал.1 ГПК и спазването на срока по чл.414, ал.2 ГПК за подаването му пред съда по заповедното производство.

В настоящият случай съдът намира, че към момента заповедта не следва да се счита за връчена по реда на чл.47, ал.5 вр. ал.1 ГПК. Това е така, тъй като на заявения от длъжника настоящ и постоянен адрес в гр. *****, квартал *****, не е залепвано уведомление.

Съгласно разпоредбата на чл.47, ал.1 ГПК съобщението се изпраща до посочения в заявлението адрес, което е било сторено. Предвид неустановяване на лицето е било залепено уведомление на адрес в гр. *****, улица *****. Квартал ***** и улица ***** са различни адреси, намиращи се на територията на гр. *****, с отдалеченост с километри, което е било и ясно предвид посочването от Бюро „Призовки“ към РС- Бургас, че квартала не се обслужва от бюрото, докато на улица ***** е било залепено уведомление, т.е. последния адрес се обслужва от бюрото.

Ал.3 на чл.47 ГПК повелява, че ако лицето не бъде намерено на адреса по заявлението, на който е било залепено уведомление, след изтичане на двуседмичния срок, следва да се извърши справка в НБД и ако заявения от лицето адрес е друг, да се постанови връчване на новия адрес. Именно на това основание с разпореждане № 2562/10.06.2026 г. заповедният съд е постановил да се извърши връчване на заявения от длъжника в НБД адрес, на който в случай, че не бъде открит, да се спази срока и начина на удостоверяване на връчването по реда на чл.47 от ГПК и да се залепи уведомление. Такова уведомление, обаче, не е било залепено от страна на връчителя към кметството, поради което не може да се приеме, че е било налице редовно връчване на заповедта по чл.47, ал.5 ГПК и оттам да е възникнало вече задължението на заявителя да предяви иск за установяване на претенцията си.

Посоченото обуславя липсата на правен интерес към момента у заявителя да предявява иск по чл.422 ГПК, установяващ съществуването на вземане, тъй като неизпълнението на процедурата по чл.47 ГПК предпоставя и неизтичане на срока за подаване на възражение от страна на длъжника. Едва след залепване на уведомление и на заявения от длъжника в НБД настоящ и постоянен адрес, изтичане на съответния двуседмичен срок, в който книжата могат да бъдат получени, както и едномесечния срок за подаване на възражение, са налице предпоставките на чл.415 ГПК, съответно започва да тече и едномесечния срок за заявителя да предяви установителен иск. Преди изтичането на сочените срокове предявената претенция се явява недопустима, поради което и образуваното производство следва да бъде прекратено.

Що се касае до издаденото определение № 852/23.07.2026, съобразно соченото погоре тълкувателно решение, същото не обвързва исковия съд.

Мотивиран от горното и на основание чл. 130 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 3930/2026 г. по описа на Районен съдБургас.

Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- гр. Бургас в едноседмичен срок от уведомяването на ищеца.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

2

3