Решение № 606 от 01.07.2026, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 606 гр. Горна Оряховица, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира Ив. Николова-Петрова при участието на секретаря Милена Гр. Димитрова като разгледа докладваното от Красимира Ив. Николова-Петрова Гражданско дело № 20254120103308 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание искове с правно основание чл.2б,ал.1 от ЗОДОВ.

Ищецът К. Г. Т. с ЕГН **********, с адрес: град К. 5070, ул. ***, твърди в исковата си молба, че по повод подадена от него искова молба за обезвреда на деликтно основание е образувано исковото производство по гр. дело № 577/2024г. на РС - Свищов, което поради отстраняване на всички съдии от състава на този съд на осн. чл.23,ал.3 от ГПК е изпратено на ВТОС за определяне на друг родово компетентен съд от неговия съдебен район, който да го разгледа и за такъв е отреден да бъде Павликенския РС, пред който производството се е движило под гр. дело № 735/2024г. на РС-Павликени. Заявява, че поради погрешна интерпретация на фактология, без да са съобразени правните му доводи, касателни за реда, по който следва да се разгледа делото, същото е изпратено по правилата на родовата подсъдност на ВТОС, пред който производството е приключило окончателно по гр. дело № 1/2025г. на ВТОС по причини, дължащите на непознаване на относимата по казуса правна материя. Счита за видно от представения констативен протокол изх. № РС-25-238 от 27.05.2025г. на ИВСС, за което навежда и твърдения, че вследствие на нарушаване на разумна продължителност на „главното производство", като източник на дирената от ищеца нематериална обезвреда, съчетано с наличието на изначална "обективна безпристрасност", е претърпял и продължава да търпи неимуществени вреди вследствие на тази „закъсняла справедливост", а чл.6, §.1 от КЗПЧОС задължава договарящите се страни да организират правните си системи така, че да дадат възможност на съдилищата да се съобразят с разнообразните му изисквания. Сочи, че като изисква делата да бъдат разглеждани в 1

„разумен срок", КЗПЧОС подчертава важността на правораздаването без забавяне, което може да застраши неговата ефективност и надеждност. Що се отнася до началната точка на съответния период, счита, че срокът обикновено започва да тече от момента на предявяване на иска пред компетентния съд. Счита, че изискването за разумен срок се прилага за всички етапи на съдебното производство, целящо уреждане на спора, без да се изключват етапите след решението по същество, като причиняването на усещане за тревога от нарушената сигурност в държавността, за което по делото ще се съберат доказателства, е достатъчно, за да се ангажира отговорността на ответника. Твърди, че не е необходимо каквото и да е активно поведение от негова страна като пострадало лице, за да се приеме, че действително е изживял негативни емоции, и като съдът е надлежно сезиран за обезщетяване на не‐ приятните чувства, усещания и преживявания в рамките на посоченото по-горе, независимо дали в исковата молба те са подробно описани. Счита, че не е условие за редовността на исковата молба в нея да бъде посочено кое длъжностно лице се явява пряк причинител на вредите, за които се претендира обезщетение, като се позовава на Решение № 164/04.07.2012г. по гр. д. № 570/2011г., ВКС, IV г.о., и на TP 3-2005-ОСГК на ВКС, че за обезщетяване на вредите отговорността е на държавата, тази отговорност е обективна, не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите. Заявява, че за това не е необходимо непременно да се установи поименно кое конкретно длъжностно лице е допуснало съответното действие или бездействие, причинило увреждането, а това значи, че посочването му не е и условие за редовност на исковата молба.

Твърди, че ответниците като компетентни органи не са могли своевременно да защитят накърнените му права да получи желания съдебен акт, вследствие на което е засегната значително и неимуществената му сфера, като е накърнено и чувството му за справедливост, изпитвал е безсилие, гняв от това противоправно поведение на компетентните органи, обида от незачитането на правото му като пострадало лице да бъде извършено бързо и адекватно решаване на делото, а самото възприемане, че са нарушени конституционно признати права, е достатъчно да се приеме, че са настъпили неимуществени вреди, че общия критерий за размера на дължимото обезщетение по чл. 6, §. 1 КЗПЧОС не може да бъде установен, тъй като залогът за пострадалия по всяко забавено гражданско производство е различен принцип на риска, а не на вината при обективната (безвиновната) отговорност на държавата по чл.6, §.1 КЗПЧОС, с оглед конкретните обстоятелства по делото и предвид критериите, установени в съдебната практика, по-специално сложността на делото и поведението на жалбоподателите и съответните държавни органи, въпреки че от негова страна не се изисква от активно да сътрудничи на съдебните власти, нито може да бъде държан отговорен за пълноценното използване на средствата за правна защита, с които разполага, съгл. националното законодателство или за последствията, свързани с тяхно заболяване, а рискът е създаден от ответниците по делото, съгл. стандартите поставени от ЕСПЧ, че извънредно стараните се изисква от властите по делото на жалбоподател с „намалена очаквана продължителност на живота", а преценката за претърпените неимуществени вреди - вид и размер, касае делото по същество.

Завежда настоящия иск за неимуществена обезвреда за „закъсняла справедливост" и моли 2 съда осъди ответниците на основание чл.2б,ал.1 вр. чл.4,ал.2 от ЗОДОВ да му заплатят солидарно сумата от 6 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, последица от нарушаване правото му на разглеждане на делото в „разумен срок", прокламирано в чл.6, §.1 от КЗПЧОС в исковото производство по гр. дело № 577/2024г. на РС-Свищов, преобразувано на осн. чл.118,ал.2 от ГПК и приключило окончателно в производството по гр. дело № 1/2025г. на ОС-В. Търново, ведно със законната лихва върху определеното му компенсаторно обезщетение, считано от завеждане на иска, чрез паричен превод на „Български пощи“ ЕАД.

В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се явява, не се представлява.

Ответникът Районен съд Павликени, с адрес гр. Павликени, ул. „Ат. Хаджиславчев" № 8 чрез Р.Ф. - Адм. ръководител - Председател, депозира писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК. Заявява, че ако съдът счете предявения иск за допустим, то намира същия за изцяло неоснователен.

Посочва, че производството по гр. д. № 735/2024 г. пред РС - Павликени е продължило около три месеца и с определение от 17.12.2024 г. е прекратено поради неподсъдност на спора, тъй като ищецът е увеличил цената на предявения иск. Заявява, че през времето, през което делото е било висящо пред РС - Павликени, съдът се е произнасял ритмично, въпреки нееднократните молби за отлагане на съдебни заседания, с които е бил сезиран. Твърди, че делото е насрочено в разумните срокове и е прекратено пред този съд по воля на ищеца. С оглед изложеното по-горе, счита, че не е изпълнен фактическият състав на чл.2б,ал.1 ЗОДОВ. Заявява, че по гр. д. № 735/2024г. по описа на РС - Павликени няма забавяне, дължащо се на неправомерно действие, респ. бездействие на съдиите или други лица от състава на РС - Павликени, което да доведе до необосновано и извън разумния срок разглеждане на делото, от което да са произлезли неимуществени вреди за ищеца. Счита за очевидно, че субективната представа на ищеца за разумен срок не се припокрива със стандартите, установени в практиката на ЕСПЧ. Сочи, че според разпоредбата на чл.2б ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, §1 ЕКПЧОС, като целта на разпоредбата е да създаде ефективен механизъм на вътрешното право за адекватно обезщетяване на засегнатите от нарушения на правото да се гледа делото в разумен срок по стандартите на Конвенцията за правата на човека и практиката на Европейския съд по правата на човека. Посочва, че при преценката за разумност на релевантния период съдът прилага три критерия: фактическа и правна сложност на делото, поведението на компетентните органи и поведението на самия носител на правото. Сочи като възможно накърняване на разумния срок за разглеждане на делото, въпреки формалното спазване на законово определените процесуални срокове, както е възможно и обратното - удовлетворяване на изискването за "разумен срок" при фактическо надвишаване на процесуалните срокове. Заявява, че според ЕСПЧ предписанието за разумен срок на делото се нарушава само от закъснения, за които са отговорни държавните органи; разумният характер на продължителността на производството трябва да бъде преценен в 3 светлината на конкретните обстоятелства по всяко дело и с оглед на следните критерии: фактическата и правна сложност на делото, поведението на жалбоподателя и съответните органи и значението на делото за ищеца и вида на правата, за които търси защита. Предвид факта, че в случая се търси ангажиране отговорността на РС-Павликени, счита, че значимият период на продължителност на производството, пред който, според ищеца е извън рамките на разумния срок, следва да обхваща само и единствено разглеждането на делото пред този съд. Посочва, че производството по гр. д. № 735/2024 г. е продължило около три месеца и няколко дни, като след образуването му пред РС-Павликени, където делото е постъпило по реда на чл.23 от ГПК, след отвод на всички съдии от друг районен съд, са разменени книжата по реда на чл.131 ГПК, делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание; проведени са 2 открити съдебни заседания - на 29.11.2024 г. и на 17.12.2024 г., като в последното съдебно заседание делото пред РС - Павликени е прекратено. Заявява, че при преценката за разумния характер на времетраенето на производството следва да се съобрази на първо място квалификацията на исковете, като в конкретния случай производството по гр. д. № 735/2024 г., образувано пред РС-Павликени, не се отличава с изключителна фактическа и правна сложност, тъй като не се налага събиране на допълнителни доказателства и извършване на множество процесуални действия при нормално развитие на производството. Единствено за пълнота на изложението отбелязва, че разглеждането на гр. д. № 735/2024 г. пред РС Павликени реално е продължило около три месеца, делото е насрочено в открито съдебно заседание, въпреки давани указания до ищеца. Прави му впечатление, че от образуването на делото пред РС - Павликени съдът е сезиран с множество молби и становища от ищеца, в които са изложени твърдения за нарушаване правото на ищеца за разглеждане на делото му в разумен срок, като същевременно именно ищецът с молбите си за отлагане на разглеждането на делото в открито съдебно заседание сам се дезинтересира от бързото му приключване. Заявява, че нещо повече, всички тези молби са депозирани в деня на съдебното заседание, непосредствено преди обявения час, като тези прийоми, използвани от ищеца, биха могли да бъдат преценени като равносилни на злоупотреба с правото на защита на страната в производството, и няма как да не бъдат взети предвид при преценката и на критерия "поведение на страните". Посочва, че по последния критерий "значението на делото за ищеца и вида на правата, за които търси защита", счита, че предметът на делото не е от видовете, изискващи бързо или приоритетно разглеждане, както това се изисква по трудови дела, дела за издръжка, за родителски права и попечителство, дела за осиновяване, дела, отнасящи се до обезщетение за причинени телесни увреждания, за трудова злополука, дела, засягащи гражданско състояние, наказателни дела, при които обвиняемият или подсъдимият е с мярка за неотклонение "задържане под стража" и т. н.

С оглед изложеното по-горе, моли съда да отхвърли претенциите на ищеца като изцяло неоснователни. В заключение си позволява да отбележиа, че очевидно се касае за тенденциозно поведение на ищеца, доколкото и в настоящото производство, въпреки очевидно заявеното желание на ищеца за разглеждане на делото му в разумен срок, производството е прекратено, поради поискано от него самия и допуснато увеличение 4 цената на предявения иск. Счита, че цялостното поведение на ищеца, не само по това дело, а по множество други, заведени от него, се характеризира с действия по цК.сочено забавяне на производствата - молби за отлагане, искания за отводи, изменение размера на претенциите, които действия могат да се охарактеризират единствено като показателен пример за израз на злоупотреба с право на защита на страната в производството и опит да дискредитира съдебната институция.