Определение № 124 от 05.02.2025, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 124 гр. Габрово, 05.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Кремена Големанова като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно частно гражданско дело № 20234200500047 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа на подадена от Х. Д. Д. жалба с вх.№333/24.01.2023г. против Определение №1919/14.12.2022г.- по гр.д.№511/2022г. по описа на РС Севлиево.

В жалбата се излага, че Определение №279/24.03.2022г. по адм.д.№494/2019г. на АдмС Ловеч, с което делото се изпраща за разглеждане на РС Севлиево е обжалвано от Д., като подадената от него жалба не е администрирана.

Излага се и че във връзка с повдигнат спор за подсъдност с Определение №12/12.05.2022г. по гр.д.№10А/2022г. на петчленен състав на ВАС и ВКС исковата молба подадена от Х. Д. е изпратена за разглеждане от РС Севлиево. Д. подал искова молба против това определение,по която е образувано гр.д.№40145/22г.на 150-ти състав на РС София.

В жалбата се твърди, че при наличие на две висящи производство относно подсъдността на предявения от Х. Д. иск до приключването им под въпрос била компетентността за разглеждане и решаване на спора от РС Севлиево, поради което районният съд следвало да спре производството по делото. Тъй като това не било сторено жалбоподателят счита, че постановеното определение от РС Севлиево за прекратяване на делото (предмет на жалбата) е незаконосъобразно.

Излагат се и съображения по същество на спора, а именно, че изложените мотиви на районния съд са оборими, спорни, противоречащи си и произволни, с въведени в тях несъществуващи или неправилно интерпретирани факти. С това за пореден път се преиначавал и подменял предмета на спора. Доколкото процесиите гробни места са предоставени преди повече от 70-80 години при неуточнен към настоящия момент режим и са отнети преди приемане на съответната Наредба от общинския съвет в гр.Севлиево през 2014г., то спорен бил въпроса дали в случая е възникнало или е налице облигационно по дефиниция правоотношение с местната администрация. Актовете на оторизираните общински органи, респ. длъжностни лица по управлението на общински или предоставени за стопанисване на общините недвижими имоти безспорно имали административен характер. Невярно било приетото от съда, че ищецът е предявил установителен иск с предмет вечното право на ползване на гробните места. Неправилно съдът се позовал на предявен от него иск, с друг предмет, който бил оттеглен преди няколко години. Съдът приел три различни и взаимоизключващи се неща:

1/ че е предявен иск за прогласяване нищожност на акта, с който гробните места са обявени за изоставени, съединен с евентуален иск за установяване неистинност на отбелязванията в регистъра, като не било ясно кое от тези две искания съдът квалифицира 1 като „факти".

2/ Съдът неправилно приел, че иск може да бъде предявен само за установяване на едно правоотношение. Фактическият състав, от който то възниква не можело да бъде установяван в самостоятелно производство. В случая фактическият състав, от който възниква правото /не правоотношението/ на ползване на гробните места бил очевиден извършените погребения на близки роднини на ищеца в съответните гробни места. Тези факти не били спорни. Именно за това ищецът и претендирал установяване на факта на погребенията, нито възникналото правоотношение - т.нар. право на гробоползване, каквато и да е неговата природа. Съгласно чл.124, ал.1 ГПК обаче имало и други възможности - да бъде предявен иск за възстановяване на едно право, когато то е нарушено, както и за съществуването и несъществуването на едно право. В настоящето производство не бил предявен такъв иск и това не нито било необходимо, нито задължително.

3/ В противоречие с възприетото от самия него, съдът приел, че с предявените искове се цели установяване съществуването на факти /а не на правоотношение/. Този извод бил неверен. Освен това, не било посочено кои факти според съда жалбоподателят искал да установи и как е направена преценка, че те не са предвидени в закон, поради което исковете са недопустими.

Твърди се, че изложените от съда мотиви са изцяло неотносими към предмета на делото и не могат да обосноват постановеното от съда определение. Исковете били формулирани пределно ясно и се свеждали единствено до искане за прогласяване нищожност на един - административен по характер акт на общинска администрация, алтернативно да се установи неистинността на съответния административен акт. Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

С Определение №73/06.02.2023г. по настоящото дело съдът е констатирал, че жалба вх.№1880/17.05.2022г. против Определение №279/24.03.2022г. по адм.д.№494/2019г. по описа на АдмС Ловеч, с което производството по адм.д.№494/2019г. и делото е изпратено на РС Севлиево не е администрирана и е указал на РС Севлиево да я администрира. С Разпореждане №202/13.02.2023г. по гр.д.№511/2022г. РС Севлиево е изпратил посочената жалба на ВАС по компетентност. Същата с Разпореждане №772/10.07.23г. е оставена без разглеждане, а производството по делото е прекратено. Това разпореждане е потвърдено с Определение №12797/19.12.2023г. по адм.д.№12002/2023г. по описа на ВАС.

Пред РС София е образувано гр.д.№40145/22г. на 150-ти състав. Постъпило е писмо вх.№706/23.02.2023г. от РС София, от което е видно, че гр.д.№40145/22г. на 150-ти състав е образувано по подадена от Х. Д. Д. искова молба против ВКС и ВАС, с правно основание чл.270 ГПК за прогласяване нищожността на съдебен акт, а именно Определение №12, постановено на 12.05.2022г. от петчленен състав на ВКС и ВАС по гр.д.№10 А по описа за 2022г., с което е било прието, че компетентният съд, който да се произнесе по искането за обявяване на нищожността на административния акт за обявяване на гробни места №34 и №35 на ред втори, блок пети в стария гробищен парка на гр.Севлиево. С Определение №38141/26.10.2023г. производството по делото е прекратено. Същото е потвърдено с Определение №14997/27.09.2024г. по ч.гр.д.№2952/2024г. на СГС, което не е допуснато до касационно обжалване с Определение №5971/19.12.2024г. от ч.гр.д.№4724/2024г. на ВКС.

С Определение №114/24.02.2023г. производството по делото е спряно до влизане в сила на съдебен акт по гр.д.№40145/22г. на 150-ти състав на РС София, на осн. чл.229, ал.1, т.4 ГПК

От изложеното по-горе е видно, че причината за спиране на производството по настоящото дело е отпаднала и същото следва да бъде възобновено.

Въззивният съд, счита че въззивната частна жалба е подадена от надлежна страна, в предвидения от закона срок, поради което същата е процесуално допустима.

Производството по настоящото дело е образувано пред АдмС Габрово въз основа на подадена от Х. Д. Д. срещу Община Севлиево искова молба, в която са заявени следните искания :

1 . да бъде прогласена нищожност на административният акт за обявяване на две гробни места като изоставени, материализиран или изразен в дописването им като изоставени в съответния специализиран регистър, поради липса на достоверни данни, обосноваващи такова действие, време на извършването му, противоречие с нормативната уредба и липса на идентификация и данни за компетентност на лицето, извършило този 2 административен акт;

2 . в случай, че не се намери достатъчно основание за т о в а , да се установи неистинността на административния акт-определянето на двете гробни места за изоставени., по която е образувано гр.д. № 511/2022 г. по описа на PC - Севлиево.

Поради отвод на всички съдии от АдмС Габрово делото е изпратено за разглеждане от АдмС Ловеч, където е образувано под №494/2019г. С Определение №279/24.03.2022г.

АдмС Ловеч е прекратил производството пред себе си и го е изпратил на РС Севлиево.

В РС Севлиево е образувано гр.д.№511/2022г. С Разпореждане №700/04.07.2022г. РС Севлиево е повдигнал препирня за подсъдност с Адм.С Ловеч.

С Определение №12/12.05.2022г. по гр.д. №10 А/2022г. петчленен състав на ВКС и ВАС е постановено, че компетентен да разгледа исканията на Х. Д. е РС Севлиево. Смесения състав на ВКС и ВАС е приел, че самото предоставяне на гробно място съставлява облигационно правоотношение между съответната община и отделното физическо лице, спор за облигационно право на ползване върху определено гробно място, произтичащо от неформална гражданско - правна сделка, сключена между равнопоставени субекти, по силата на която едно лице, респ. неговите наследници, придобиват право за определен срок или завинаги да ползва/т това гробно място срещу заплащане на определена цена на общината, стопанисваща съответния гробищен парк, като компетентен да се произнесе по спора относно това право на ползване с общия съд. За въведените в спорния предмет твърдения за нищожност и неистинност на вписвания в гробищния регистър, е прието, че гражданският съд разполага с правомощие да се произнесе, като преюдициални въпроси.

По гр.д.№511/2022г. на РС Севлиево неколкократно са давани указания на ищеца да поясни исковата си молба.

С писмена молба от 05.12.2022г. в изпълнение на поредните дадени му указания, ищецът изрично е посочил, че в настоящото производство няма никакви други искания и претенции освен изрично посочените за прогласяване нищожността на административния акт на Община Севлиево, с който гробните места са обявени за изоставени, а при условията на евентуалност — установяване на неистинността на същия акт по реда на чл.128, ал.9 АПК. Ищецът е заявил, че н е претендира установяване на правото му н а ползване върху процесните гробни места и не ангажира съда с разглеждане на такава претенция.

Първоинстанционният съд приел, че ищецът е предявил иск за прогласяване нищожност на акт за обявяване на гробни места като изоставени, материализиран или изразен в дописването им като изоставени в съответния регистър, поради липса на достоверни данни, обосноваващи такова действие, време на извършването му, противоречие с нормативната уредба и липса на идентификация и данни за компетентността па лицето, извършило този административен акт и в условията на евентуалност - иск за установяване неистинност на административен акт - определянето на двете гробни места за изоставени. С така предявените искове се целяло да се установят факти с правно значение, какъвто ред не е предвиден в закона. Разпоредбата на чл.124 ГПК допуска установителни искове само за права и правоотношения, а по изключение, само в предвидените в закона случаи, за факти с правно значение. Нищожността е неправомерен юридически факт, като действителността на акта, с който са обявени процесните гробни места за изоставени би могъл да бъде предмет на изследване, след като лицето предяви иск за защита на правото си на ползване на тези места /установителен или осъдителен/ или иск за последици/вреди от неизпълнение но гражданско правоотношение.

В исковия процес, съдът на общо основание преценява правния интерес на ищеца като положителна процесуална предпоставка при установяване съществуването на материални права и правоотношения, като законодателят запазва правото да регламентира тази преценка с норма, когато се касае за особени искови производства с предмет конститутивна промяна в чужда правна сфера или установяване на факт с правно значение.

В случаите, когато не се касае за установяване или възстановяване на субективно материално право на ищеца чрез иск, като форма на защита, възможността за исков процес е императивно предопределена и ограничена. Установителен иск за други факти, които законът не е въздигнал изрично в предмет на установяване, са недопустими и противоречат на изискванията за процесуална икономия. В с е к и факт, релевантен за гражданско правоотношение, може да бъде проверен и установен п о повод на делото относно това правоотношение. Когато обаче фактът е релевантен за гражданското правоотношение, съдът е длъжен чрез тълкуване на исковата молба и чрез разяснителни въпроси до ищеца да провери дали ищецът цели да установи само факта, или пък цели чрез него да установи 3 правоотношението, което този факт поражда. С оглед на последното, на ищеца многократно била предоставена възможност от съда да уточни дали предявява иск относно претендираното от него субективно материално право и правоотношенията и последиците произтичащи от атакуваните от него актове, но ищецът посочил, че съдът се опитва да въведе с указанията си претенции извън предмета на искането, с което е сезиран.