Определение № 94 от 07.02.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 94 гр. Пазарджик, 07.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елеонора П. Серафимова като разгледа докладваното от Елеонора П. Серафимова Гражданско дело № 20255200100855 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.140 от ГПК.

Образувано е по предявен иск от Р. Х. Д., ЕГН **********, от гр.П., подаден чрез адв. Р. П. против Прокуратурата на Република България, гр.София, бул. „Витоша“ № 2.

В исковата молба са изложени следните обстоятелства:

Твърди се, че ищцата е регистрирана като ЕТ «Р. - Р. Д.» с ЕИК ***, гр.П. и развивала търговската си дейност в търговски обект - магазин в гр.П..

След извършена на 16.01.2020г. проверка от полицейските служители С.

К и Р. Б. било констатирано наличието на дрехи с марки: Н. И. С. В. - С.. А. А..

А. И. М. Б.В., Т. Х. и Л. Ф., които била използвала без правно основание и предлагала за продажба.

Последвали редица следствени действия, вкл. и разпит под формата на обяснение поради отказ на ищцата да дава обяснения, подробно описани.

Твърди се, че вследствие на тях на 11.05.2020г. било повдигнато обвинение на Д. за извършено тежко престъпление по чл. 1726,ал.1 от НК във вр. с чл. 13,ал.2,т.2 и ал.1 от ЗМГО на обща стойност 2469.60 лева и взета мярка за неотклонение «подписка». На 19.05.2020 г. била извършена и полицейска регистрация по реда на чл.68 от ЗМВР.

Разследването продължило до 16.10.2020г., когато от РП Панагюрище бил внесен обвинителен акт в PC Панагюрище и образувано НОХД № 231/2020г. по описа на РС – Панагюрище, като било насрочено разпоредително заседание на 08.12.2020г. В това заседание било направено 1 възражение за допуснати съществени процесуални нарушения, ограничили правото на защита, но съдът ги оставил без уважение. Това определение било обжалвано и с определение от 25.01.2021 г. постановено по ВЧНД №25/2021 г. по описа на Пз ОС било отменено и делото върнато на РП Панагюрище за отстраняване на допуснатите нарушения.

След изпълнение на указанията на съда, на 22.02.2021 г. било повдигнато «прецизирано» обвинение на Д. за извършено тежко престъпление по чл. 1726, ал. 1 от НК във вр. с чл. 13, ал.2, т.2 и ал. 1 от ЗМГО на обща стойност 2469.60 лева и взета мярка за неотклонение «подписка».

На 08.03.2021г. повторно бил внесен обвинителен акт в Панагюрския РС и образувано НОХД № 69/2021 г. След 6 съдебни заседания на 02.02.2022 г. с Присъда №260000 Д. била призната за виновна в извършването на тежко престъпление по чл. 1726,ал.1 от НК във вр. с чл. 13,ал.2,т.2 и ал.1 от ЗМГО на обща стойност 3718.00 лева и осъдена на «пробация» с пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес при периодично явяване 2 пъти седмично за срок от 1 година и задължителни срещи с пробационен служител за срок от 1 година. Съответно стоката е отнета в полза на държавата, която да бъде унищожена и да заплати разноски на ОДМВР Пазарджик (274.50лв.) и Съдебната власт (708.73лв.).

Присъдата била обжалвана и образувано ВНОХД № 148/2022г. на ПзОС. който след съдебно заседание на 09.05.2022г„ с Решение № 59/23.05.2022г. потвърдил присъдата на ПщРС. Д. заплатила на 10.06. 2022г. сумите: 713.23 лева. вкл. с банкова такса 4.50лв.. по сметка на Съдебната власт и 279.00 лева. вкл. с банкова такса 4.50лв., но сметка на ОДМВР-Пазарджик. За адвокатска защита в досъдебното и съдебно производство ищцата била заплатила общо 1800 лева.

В изпълнение на наказанието «пробация за срок от 1 година», Д. се явявала по 2 пъти седмично и провеждала срещи с пробационния служител в периода от 13.06.2022г. до 12.03.2023г.. т.е изтърпяла 8 месеца и 29 дни от наложеното наказание (останали за изтърпяване още Зм. и 1д., съгласно удостоверение изх.№ 587/15.03.2023г. на Районна служба «Изпълнение на наказаниеята» - Пазарджик, приложено по ВНОХД № 196/2022г. на ПзОС).

На

22.11.2022г. била направено

2 искане за възобновяване на наказателното производство по реда на чл.422 от НПК пред Апелативен съдПловдив (ПАС) и било образувано НОХД/възобновяване/№ 478/2022г. и насрочено о.с.з. на 19.12.2022г.

С Решение № 25/06.02.2023г. постановено по НОХД №478/2022 г. на ПАС возобновил ВНОХД № 148/2022г. на ПзОС, отменил Решение № 59/23.05.2022г. и върнал делото на ПзОС за ново разглеждане от друг състав.

Възобновеното наказателно производство било образувано като ВНОХД № 196/ 2023г. на ПзОС и насрочено о.с.з. на 21.03.2023г. В това възобновено производство се установи, че стоката е вече унищожена.

С Присъда № 10/21.03.2023г. била отменена Присъда № 260000 02.02.2022г. по НОХД№ 69 2021г. на ПщРС и призната Р. Д. за невиновна и оправдава в извършването на тежкото престъпление по чл. 1726,ал.1 от НК във вр. с чл.13,ал.2,т.2 и ал.1 от ЗМГО на обща стойност 3718.00лева, като постановява разноските по делото да останат за сметка на държавата и потвърждава присъдата в останалата част.

Присъдата не била протестирана и влязла в сила на 06.04.2023г.

За снемане от полицейска регистрация ищцата направила искане на 08.06.2023 г. и едва след образуване на производството пред Пз АдмС, със заповед Директора на ГДНП от 30.08.2023 г. снема посочената регистрация.

Предвид изложеното ищцата твърди, че за целия период на наказателно преследване, вкл. и до снемането й от полицейска регистрация била в силен стрес и се срамувала без вина., затворила се в себе си. Съпругът й и съ‐ чувствал, но не могъл да я успокои. При редките излизания след този показен „оглед на местопроизшествие” и официалното повдигане на обвинението и вземане, макар и на най-леката мярка за неотклонение, имало колеги и хора, който непрекъснато я питали дали вече не е осъдена. Преживяла негативни емоции от това, че е обвиняема и подсъдима- притеснения довели до загуба на съня, тревожност, безапетитие, лесна умора. Повишила раздразнителността си. което се отрази на семейните отношения. Избягвала контактите и с приятелките си и се чувствала омерзена. Голяма част от хората които познавала се отдръпнали от нея. Бил накърнен професионалния авторитет на честен търговец, доброто име и репутация в обществото и накърнено достойнството, особено с полицейската регистрация.

Разследващите едностранно, необективно и само с обвинителен уклон 3 били разпитвали свидетелите, но не проверили, дори елементарно, че за покупките на стоката били издавани съответните документи и на практика самата ищца била подведена, с материална загуба в размер на стойността на конфискуваната стока, което допълнително я депресирало, загубила вяра в справедливостта и правосъдието.

Тези негативни чувства и състояние се изострили особено след влизане в сила на осъдителната присъда на 23.05.2022г. и позорното изпълнение на наказанието „пробация” за 9 месеца, с явяване 2 пъти в седмицата и срещите с пробационния служител до възобновяване на делото.

Самото изпълнение на присъдата я затруднявало да окаже помощ при отглеждане на внуците, тъй като практически с честото явяване седмично не е могла да пътува до гр.С.. където се намирали. Предизвикало и неприятни ситуации в семейството й.

Описаните незаконни действия на Прокуратурата й причинили неимуществени вреди- стрес, неудобство, накърняване на доброто име. чест, достойнство и авторитет в обществото, загуба на вяра в правосъдието, които оценявала общо на 60000 лева и се дължали заедно със законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда на 06.04.2023г. до окончателното изплащане.

Претърпяла и имуществени вреди в общ размер на 2 792,23 лева, представляващи възнаграждение за адвокатска защита в общ размер 1800 лева и такси в размер на 992,23 лева.

Заявеният петитум е да се осъди Прокуратурата на Република България да заплати на Р. Х. Д. сумите:

1 / 60000 (шестдесет хиляди) лева, на основание чл.2.ал.1 .т.З от ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди за незаконно наказателно преследване по НОХД № 69/ 2021г. на Районен съд Панагюрище (ДП № 17/2020г. на РУ-Панагюрище, ВНОХД№ 148/2022г. на ПзОС, НОХД /възобновяване/ № 478/ 2022г. на ПАС. ВНОХД № 196/2022г. на ПзОС, преди това НОХД № 231/2020г. на ПщРС), заедно със законната лихва от 06.04.2023г. до окончателното й изплащане,

2/ 2792.23 (две хиляди седемстотин деветдесет и два лева и двадесет и три стотинки) лева, на основание чл.2,ал.1,т.З от ЗОДОВ обезщетение за имуществени вреди- разноски. от които за адвокатска защита 1800.00 лева и 4

992.23 лева за съдебноделоводни разноски (279.00 лева в полза на ОДМВРПазарджик и 713.23 лева в полза на Съдебната власт), заедно със законната лихва от 06.04.2023г. до окончателното й изплащане.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства описани в раздел „Доказателства” на същата. Направено е искане за събиране на гласни доказателства – показанията на четирима свидетели, при режим на довеждане, за установяване причинените неимуществени вреди.

Направено е доказателствено искане за допускане на СПЕ с подробно поставени въпроси, на които вещото лице да отговори след събиране на гласните доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от Прокуратурата на РБ чрез представител от страна на ОП-Пазарджик.

Становището е, че предявеният иск е допустим, но неоснователен.

Оспорва се и размера на претенцията, а също и че същата кореспондира като пряка последица с действията на Прокуратурата.

Възразява се, че твърденията на ищеца са общи и не са подкрепени с конкретни доказателства установяващи отрицателни последици в имуществен и емоционален план. По този повод се изтъква, че ако в процесния период са търпени вреди, то те не са били единствено и само резултат от действията на ответника. В тежест на ищцата било да докаже и установи твърдяните неимуществени вреди, размерът на обезщетението на които не следвало да служи като източник за обогатяване.

Наред с това се сочи, че липсвали доказателства за прекомерна интензивност на упражнената наказателна репресия спрямо ищцата. В този смисъл се подържа, че е необходимо да се съобрази, че съгласно НПК образуването на наказателно производство и провеждане на разследването е с цел да се разкрие обективната истина и установи евентуално извършено престъпление.

Излагат се съображения, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, в разглежданата хипотеза, производството е протекло в разумен срок.

Възразява се, че изложените в ИМ твърдения, описващи характера на претърпените неимуществени вреди, в т.ч. тези за поведението на ищеца в близкото му обкръжение, за засягането на личния му и професионален 5 профил, не били подкрепени с никакви доказателства. Не били приложени и медицински документи за твърдяното влошаване на неговото психоемоционалното състояние.

Като неоснователни и недоказани се оспорват и претенциите за претърпени вреди от наложена принудителна полицейска регистрация по чл.68 от ЗМВР.

Възразява се, че размера на претенцията е прекомерен и не е несъобразен с принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД, с трайната съдебна практика по аналогични случаи (включително и тази на ЕСПЧ), както и с общественоикономическите условия в страната. В т.11 от ТР №3/2004 г. на ВКС по т.гр.д.

№3/2004 г., ОСГК приема, че обезщетението се определя с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи.

Оспорена е и претенцията за заплащане на имуществените вреди, като в този смисъл се възразява, че размерът на заплатеното адвокатско възнаграждение надвишавал разумния и обичаен такъв. Заплатените такси и разноски не били по сметка на ответната прокуратура и затова и също не били дължими.

Посочените до тук възражения са подробно мотивирани.

Не се сочат доказателства. Възразява се относно приемането на представените писмени доказателства, т.к. не са надлежно заверени. По искането за събиране на гласни доказателства се възразява, че не са спазени изискванията на чл.156, ал.2 и чл.159 ал.2 от ГПК. Възразява се и по искането за допускане на СПЕ, тъй като с това доказателствено средства не може да се установи психологичното състояние на ищцата към един минал момент.

Не се противопоставя на искането на ищцата за прилагане на НОХД №69/2021 г. по описа на Панагюрския РС.