Решение № 3042 от 12.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3042 гр. София, 08.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира И.а

Членове:

Райна Мартинова

Петя Попова при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира И.а Въззивно гражданско дело № 20231100500112 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 11054/12.10.2022г. по гр.д. № 9822 по описа за 2022г. на Софийски районен съд, 141-ви състав са отхвърлени исковете, предявени с искова молба вх. № 36605/24.02.2022г. на С. Е. Г., ЕГН ********** със съдебен адрес: адв. В. М., гр. София, ул. ******* срещу „Т.А.-Т.Х.Й.“ТБ, Булстат ******* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„*******, Лендмарк център, офис 01-14 с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 , т. 2 и т. 3 вр. с чл. 225, ал.1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със Заповед без номер и дата издадена от представителя на Турски авиолинии-Т.Х.Й.“ТБ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „маркетинг-представител; за осъждане на ответника да му заплати сумата от 23680,62лв., представляващи обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 11.02.2022г. До 11.08.2022г.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх. № 242806/09.11.2022г по регистъра на СРС от ищеца - С. Е. Г., ЕГН ********** в частта, в която искове са отхвърлени. Изложил е съображения, че 1 решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила, необосновано , постановено в нарушение на материалния закон. Посочил е, че наказанието било наложено при нарушение на чл. 193 от КТ, не били поискани обяснение в рамките на дисциплинарно производство за конкретно нарушение. На 02.12.2021г. Бил в отпуск поради нетрудоспособност и не бил в състояние да дава обяснения, през целия период на лечението му бил притесняван от и-мейли и съобщения по „Вайбър“ с искане за обяснения, въпреки кислородната терапия в болнично заведение и лечение след това, искана била информация за случка от преди месец и то без да е уведомен че е започнало дисциплинарно производство.

Състоянието му по това време не позволявало да си организира защитата Не били искани писмени обяснения за конкретно по време и място поведение, описано с индивидуализиращите му белези. Изпратеният от него по ел. Поща на ответника писмо било в момент в който бил нетрудоспособен с интензивни страдания, висока температура и отпадналост, поради което не можело да се приеме че покривал изискванията за писмени обяснения преди налагането на наказанието. Уволнителната заповед била мотивирана само привидно.

Начинът по който било описано поведението му не позволявало да се идентифицира конкретно нарушение на трудовите му функции, каква информация е предоставил и на кого, как е установено нарушението, какви правила е нарушил и т.н. Действително, възможно било като мотиви да се ползват документи от дисциплинарната преписка, но само тези, които са съставени от работодателя и доведени до знанието на работника, а не към писмените обяснения на работника Нямало признание от ищеца за извършено от него нарушение, защото в и-мейл от 02.12.2021г. Посочил че позволил на бащата на г-н И. да направи снимка на екрана на компютъра, но нямало признание каква информация е съдържала тази снимка. Неправилно било прието че била преодоляна закрилата по чл. 333 от КТ. Разрешението от инспекцията по труда било дадено въз основа на документи представени от ответника к конкретни вх. № и дати. Работодателят не бил поискал от ищеца информация за актуалния му здравословен статут, а тоя страдал от карцином на дебелото черво и ползвал закрилата по чл. 333 от КТ. Още с исковата молба посочил че се ползвал от такава закрила, която не била преодоляна.

Следвало да се кредитират показанията на св. Г.а, независимо от близките й отношения с ищеца, защото само най-близките му биха могли да имат преки 2 впечатления за посочените от нея обстоятелства , включително и поради наложената карантина във връзка със заболяването „Ковид 19“. Твърденията на трето неидентифицирано лице в представената от ответника електронна кореспонденция останали недоказани. Не било установено да е извършил нарушения за които е уволнен. Същите изисквали умишлено поведение , тоест преднамереност с цел извличане на облага, а доказателство за същото не били ангажирани по делото. Не било доказано работодателят да е посочил на ищеца кои сведения са поверителни , представеното съобщение било насочено към клиентите, а не към служителите. Разпоредбата на чл. 25,т. 7 от Правилника за вътрешния трудов ред и чл. 7 от трудовия договор също не сочели същото. Нямало фактически твърдения в уволнителната заповед кои технически правила и технологични правила не е спазил, нито че е извършил други тежки нарушения на трудовата дисциплина, районният съд не бил изложил мотиви за тези нарушения. Наложеното наказание не съответствало на тежестта на нарушението. Работил при ответника от 2008г. , многократно бил обучаван и поощряван, самият той бил обучител на новопостъпили колеги, не бил наказван. Не било доказано какви лични данни бил предоставил, че са наложени санкции на работодателя. Неправилно било прието от СРС че не било доказано недобросъвестно упражняване на права от работодателя. Претендирал е разноски.

Възизваемият-ответник по исковете Т.А.-Т.Х.Й.“ТБ, Булстат ******* в предоставения му срок е оспорил жалбата. Посочил е, че решението в обжалваната част е правилно. Посочил е, че обясненията били поискани на 02.12.2021г. като било обяснено на ищеца причината за искането им – запитване от централното управление във връзка с оплакване на клиент на дружеството за теч на лични данни с участието на ищеца, обясненията били предоставени от ищеца. Обясненията били дадени само няколко часа след искането им, което опровергавало твърдението на ищеца, че състоянието му не позволявало същото, напротив много точно и изчерпателно обяснил случая, като изложил и собствена защитна теза. Нямало доказателства, че заболяването му водело до нарушение на когнитивни способности, тоест проблеми с паметта, езика, логическото мислене, вниманието, възприятието, способност за вземане на решение и др. Ищецът не се бил оплакал пред работодателя че не разбира какво го питат, както и неразбиране на естеството на нарушението, поради което тези обяснения се изискват. Нямало пречка 3 обяснения да се поискат и дадат по електронна поща. Не бил длъжен да уведоми работника, че обясненията се искат във връзка със започнало дисциплинарно производство. Достатъчно било да се посочи за кои нарушения на трудовата дисциплина се искат. Уволнителната заповед била достатъчно мотивирана, сочела имена на нарушител, конкретното нарушение, дата на извършването му, основание за налагане на дисциплинарното уволнение, дата на връчване. Получи предварително съгласие от

Инспекцията по труда за уволнението, на която представил всички документи по преписката включително болничните листове от 30.11.2021г. , така преодолял закрилата ползвана от лицата по чл. 333, ал.1,т. 5 от КТ. Даденото разрешение съгласно чл. 333, ал.1, т. 4 от КТ доказвало законосъобразност на уволнението. Нямало твърдение в исковата молба че ищецът страда от заболяване попадащо в хипотезите на Наредба № 5/20.02.1987г.,едва с писмената защита работникът е посочил, че страда от карцином на дебелото черво, поради което и това възражение било преклудирано. Доказано било, че ищецът бил извършил нарушенията за които било наложено наказанието, че същото съответства на тежестта на нарушението. Коя информация е поверителна била посочена в чл. 7 от трудовия договор. Разпространяването на лични данни подлежало на сурови санкции по ЗЗЛД, включително глоби от 4% от годишния оборот. Не бил провел недобросъвестно поведение.

Претендирал е разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 36605/24.02.2022г. на С. Е. Г., ЕГН ********** със съдебен адрес: адв. В.

М., гр. София, ул. ******* срещу „Т.А.-Т.Х.Й.“ТБ, Булстат ******* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „*******, Лендмарк център, офис 01-14, с която е поискал от съда на основание на чл. 344, ал.1, т. 1 , т. 2 и т. 3 вр. с чл. 225, ал.1 от КТ да признае за незаконно и отмени на уволнението, извършено с връчена му на 11.02.2022г. Заповед без номер и дата издадена от представителя на Турски авиолинии-Т.Х.Й.“ТБ, да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност „маркетингпредставител“ и да осъди ответника да му заплати сумата от 23680,62лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба -24.02.2022г., до изплащането й, представляващи обезщетение за оставане без работа поради 4 незаконното уволнение за периода от 11.02.2022г. До 11.08.2022г., като му присъди съдебни разноски. Навел е твърдения, че работел при ответника по трудов договор от 25.02.2008г. за неопределено време, длъжността му била първоначално „продажба на билети и обслужване на пътници, а считано от 07.04.2010г. - „маркетинг- представител“. Заявил е, че считано от 30.11.2021г. до 22.01.2022г. бил в отпуск поради временна нетрудоспособност поради заболяването „Ковид 19“ от 06.12.2021г. до 23.12.2021г. бил хоспитализиран, болничния лист от 28.01.2022г. сочел диагноза „друга вирусна пневмония“.

На 11.02.2021г. майка му получила уволнителна заповед за налагане на дисциплинарно уволнение, по това време бил в отпуск поради временна нетрудоспособност. Наложеното наказание било незаконно, защото не била спазена процедурата по налагането му, не бил извършил нарушенията, те не съответствали на тежестта на нарушението. Не му били поискани писмено обяснения за конкретно нарушение. Действително , на 02.12.2021г. изпратил и-мейл, но в този момент бил в отпуск поради временна нетрудоспособност и не бил в състояние да дава обяснения, не бил уведомен че се касае за процедура по налагане на дисциплинарно наказание, в този момент бил в тежко състояние и не можел адекватно да дава отговори и да дава обяснения.

В други случаи работодателят сформирал дисциплинарна комисия и се изслушвал служителя, а това не било направено. Заповедта била привидно мотивирана, не сочела конкретно поведение, време на извършването му.

Уволнението било извършено без да е преодоляна закрилата по чл. 333, ал.1, т. 4 от КТ от която ищецът се ползвал. Полученото разрешение от Инспекцията по труда не доказвало преодоляването на закрилата, защото работодателят не представил на инспекцията всички документи за здравословното състояние на ищеца. Посочил е, че работодателят бил длъжен преди уволнението да събере информация за здравословното му състояние , включително и за заболяванията по Наредба № 5/20.021987г., а това не било направено, така не била преодоляна закрилата по чл. 333, ал.1 от КТ. С писмената защита изрично е посочил, че страда от заболяването карцином на дебелото черво, установено още през 2017г., за което бил представил ЕР на ТЕЛК . Не било установено да е извършил нарушения, за които е уволнен.

Същите изисквали умишлено поведение , тоест преднамереност с цел извличане на облага, а доказателство за същото не били ангажирани по делото. Не било доказано работодателят да е посочил на ищеца кои сведения 5 са поверителни , представеното съобщение било насочено към клиентите, а не към служителите. Нямало фактически твърдения в уволнителната заповед кои технически правила и технологични правила не е спазил, нито че е извършил други тежки нарушения на трудовата дисциплина. Наложеното наказание не съответствало на тежестта на нарушението. Работил при ответника от 2008г. , многократно бил обучаван и поощряван, самият той бил обучител на новопостъпили колеги, не бил наказван. Не било доказано какви лични данни бил предоставил, че са наложени санкции на работодателя.

Работодателят провел недобросъвестно поведение , не бил поискал писмени обяснения, при знание че ев отпуск поради болест и то поради заболяване „Ковид 19“ с продължителен и тежък период на лечение и възстановяване работодателят притеснявал ищеца с и-мейли, телефонни обаждания, съобщения по „Вайбър“ от представителя на работодателя без да съобрази състоянието му и кислородната терапия в болнични условия. Това поведение на работодателя било ежедневен натиск с цел да убеди ищеца да приеме изменение на правоотношението, с което ищецът не бил съгласен.