Решение № 336 от 29.07.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 336 гр. Русе, 29.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боян П. Войков при участието на секретаря Ралица С. Костадинова като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно наказателно дело № 20264520200565 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на "МАРИСАН & КОЛЕВ" АД, ЕИК 203275007, със седалище и адрес на управление в гр. Русе, ул. „Калнъ дере“ № 15, чрез адв. К. Н. К. от АК – Русе със съдебен адрес гр. Русе, ул. „Александровска“ № 50, ет. 2, против Наказателно постановление № 18-2600007/26.02.2026 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, с което на жалбоподателя е наложено наказание имуществена санкция в размер на 800 евро на основание чл. 413, ал. 2 КТ за нарушение на чл. 173, ал. 1, вр. чл. 2 от Наредба № 7/23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.

Жалбоподателят счита обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно, неправилно, постановено в нарушение на процесуалния закон и при неправилно приложение на материалния закон. В НП не били посочени какви конкретни защити са липсвали на процесната машина, коя система за безопасност отсъства, коя е техническата норма или стандарт, който е нарушен, не била представена експертна техническа оценка. Поради 1 тези съображения административното нарушение се явявало недоказано.

Визираното оборудване било технически изправно, а липсвало причинноследствена връзка между инцидента и твърдяното нарушение, защото наранилият се работник сам не спазил правилата за работа с машината и поради това негово непредвидимо поведение се наранил. Работодателят от своя страна предприел всички необходими мерки за безопасност, не се установило от компетентните одиторски органи да е имало проблем с безопасната експлоатация на визираната машина. Моли за приложението на чл. 28 ЗАНН в условията на алтернативност, както и за отмяната на обжалваното наказателно постановление и за присъждане на направените в хода на делото разноски.

В съдебното заседание дружеството жалбоподател, редовно призовано, не изпраща представител. Постъпила е писмена защита от упълномощения защитник – адв. К. К., в която поддържа жалбата, моли за нейното уважаване и за присъждане на разноски за производството.

Наказващият орган – директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, редовно призован, се представлява от юрк. П. С.-Й., която поддържа наказателното постановление, моли жалбата да бъде отхвърляна и претендира разноски за производството – юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок на 16.03.2026 г., при положение че наказателното постановление е било връчено на представител на нарушителя по пощата на 05.03.2026 г., поради което се явява процесуално допустима.

По същество жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

Наказателно постановление № 18-2600007/26.02.2026 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе е издадено за това, че на 06.11.2025 г., при извършена проверка от органите на ДИТ – Русе по работни места на дружеството жалбоподател, с обект на контрол – предприятие за производство и търговия със сухи строителни смеси и стиропор в гр. Русе, ул. „Калнъ дере“ № 15, е констатирано, че работодателят е допуснал използването на работно оборудване – машина за рязане на стиропор с инвентарен номер 204079, разположена в цех EPS, ет. 1, която е с липсващи системи за защита, свързани 2 с безопасността на труда. В резултат на липсата на тези защити, на същата датата, при работа с тази машина, с работника на дружеството жалбоподател Р. Р. Б., заемащ длъжността „оператор производство“, настъпила злополука, което наложило неговото настаняване за лечение в отделението по „Ортопедия“ в УМБАЛ „КАНЕВ“ АД.

От разпита на актосъставителя както и от приложените по делото доказателства, се установи следната фактическа обстановка:

Р. Р. Б. имал сключен договор с дружеството жалбоподател "МАРИСАН & КОЛЕВ" АД за длъжността „оператор производство“. Сутринта на 06.11.2025 г. той изпълнявал работните си задължения в предприятието за производство и търговия със сухи строителни смеси и стиропор, което принадлежало на дружеството жалбоподател, намиращо се в гр. Русе, ул.

„Калнъ дере“ № 15. Р. Б., с негов колега, следвало да нагласят необходимия размер на струните на машина за рязане на стиропор с инвентарен номер 204079, разположена в цех EPS, ет. 1. Преди пускането на машината в работа Б. решил да провери за последно дали машината е настроена правилно, като се покатерил и стъпал с левия си крак върху едното рамо на машината за подобра видимост. Неговият колега не забелязал тези негови действия и включил машината, при което левият крак на Б. бил затиснат от машината и получил нараняване на левия крак, за което бил откаран за лечение в отделение „Ортопедия“ при УМБАЛ „КАНЕВ“ АД.

Тази фактическа обстановка съдът установи като несъмнена и безспорна между страните, като спорен е само въпросът дали така описаното в АУАН и НП деяние се явява административно нарушение. Спорът е съсредоточен единствено върху приложението на материалния закон спрямо установените по делото фактически положения.

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са 3 субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното лице. Съдът не споделя доводите на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването на обжалваното НП.

Обстоятелството дали актосъставителят или друг орган, имащ отношение към административнонаказателното производство, следва да извърши проверка на системите за безопасност на съответната машина и да установи тяхното състояние, респективно наличността или липсата им, е въпрос по същество, касаещ конкретния случай. Съобразно чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗАНН в АУАН следва да се съдържа описанието на нарушението и обстоятелствата, при които същото е било извършено. Това неминуемо ще е налице, когато в АУАН са описани всички относими към субективната и обективната страна на процесното нарушение, като те бъдат максимално конкретизирани откъм фактически обстоятелства в съответствие с установеното по преписката към този момент. Съставът на нарушението по чл. 413, ал. 2 КТ предписва работодателят да не изпълни задълженията си, свързани с осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Така описаното деяние се характеризира с бездействие като поведение на субекта на административнонаказателна отговорност. Чл. 173, ал. 1 от Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. изисква от работодателя да не допуска експлоатация на работно оборудване, с липсващи или нефункциониращи системи за защита. С други думи, когато такива системи не са налице, работодателят трябва да действа и да разпореди неизползването на съответното работно оборудване и да предприеме действия за неговото обезопасяване. Описанието на нарушението е достатъчно ясно, за да се направи връзката с крайния извод на актосъставителя, респективно на наказващия орган, че констатацията за липсващи системи за защита е направена въз основа на настъпилата трудова злополука, т.е. изводът както на актосъставителя, така и на наказващия орган обвързват настъпването на трудовата злополука с липса на достатъчно адекватни системи за защита, защото в противен случай такава злополука не би следвало да настъпи. С какви системи за защита е следвало да разполага съответната машина и дали наличието или липсата им може да бъде в 4 причинно-следствена връзка с настъпилата трудова злополука, доколкото тезата на административнонаказващия орган е, че същата няма как да настъпи при изправни и налични системи за защита, е въпрос, който следва да бъде разгледан по същество. Поради същите съображения съдът намира за неоснователни и твърденията, че трябва да бъде посочен нарушеният технически стандарт или да бъде представена експертна техническа оценка, поради което не намира административното обвинение за „абстрактно“ и непозволяващо да се установи какво точно нарушение се твърди, доколкото то е достатъчно описано и е посочено, че административното нарушение се изразява в липса на системи за защита, свързани с безопасността на труда.

За да бъде налице нарушение по чл. 413, ал. 2 КТ работодателят следва да не изпълни свое конкретно задължение във връзка с осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд. Бланкетната норма в настоящия случай е обвързана с текста на чл. 173, ал. 1 от Наредба № 7 от 23 септември 1999 г., като актосъставителят и административнонаказващият орган са посочили липсата на системи за защита на работно оборудване – машина за рязане на стиропор с инвентарен номер 204079, разположена в цех EPS, ет. 1 на предприятие за производство и търговия със сухи строителни смеси и стиропор в гр. Русе, ул. „Калнъ дере“ № 15. Нарушението по чл. 413, ал. 2 КТ е формално, като не е необходимо общественоопасни последици да са настъпили, макар че е обичайно и житейски закономерно при неизпълнение на тези задължения от страна на работодателя такива да настъпят. Затова би оставило място за съмнение за нарушаване на съответните правила при настъпване на трудова злополука, която хипотетично може да бъде видимият резултат от бездействието на работодателя касателно осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд. Тази обичайна последователност е подтикнала актосъставителя, а в последствие и административнонаказващия орган, да направят извода, че е налице нарушение на чл. 173, ал. 1 от Наредба № 7 от 23 септември 1999 г., защото трудовата злополука с работника на жалбоподателя Р. Б. е настъпила по време на работа с работно оборудване.

Поради тези обстоятелства, за да бъде доказано извършено нарушение по чл.

413, ал. 2 КТ в настоящия случай, е необходимо да се изследва въпросът дали настъпването на трудовата злополука е в причинно-следствена връзка с неизпълнението на задължението на работодателя по чл. 173, ал. 1 от Наредба № 7 от 23 септември 1999 г.

5

От показанията на актосъставителя се установява, че въпросната машина за рязане на стиропор не е била обезопасена и на нея не са били монтирани оптични блокировки и сензори или датчици, които да блокират работния цикъл на машината, ако в обсега на действието попаднат части от тялото на работник. Представените от жалбоподателя писмени доказателства – Декларация за съответствие на ЕО и протокол за проведена 72-часова проба при експлоатационни условия на първо място не установяват с какви точно системи за безопасност е снабдена машината. На второ място, същите са издадени от около преди 20 години и едва ли отразяват актуалното състояние на машината. На трето място, следва всеки работодател да съобрази задължението си, което има съгласно чл. 186, ал. 1 от Наредба № 7 от 23 септември 1999 г., според която разпоредба движещите се части на работното оборудване, които създават риск за злополуки, се ограждат с предпазни устройства, осуетяващи достъпа до опасните зони, или се снабдяват с устройства, спиращи движението им при достигане на опасната зона от човек или предмети. Това очевидно не е било сторено, доколкото е позволило на работника Б. да постави крака си върху част от машината, която се намира в обсега на работното действие при режим на работа, вследствие на което е настъпила злополуката. Това е било констатирано и от органите на ДИТ – Русе, които са извършили обследване на местонастъпването на трудовата злополука, включително и на процесната машина за рязане на стиропор. Като причина за настъпване на самата злополука. Именно нормата на чл. 186, ал. 1 от Наредбата задължава за машини като находящата се в предприятието за производство и търговия със сухи строителни смеси и стиропор цех, да се направи обезопасяване чрез съответните датчици за блокировка. Липсата въобще или наличие на неработещи такива датчици, както в процесния казус, нарушава тази разпоредба и е основание както за издаване на акт за спиране, до привеждането в режим на безопасна работа, така и за ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицето, отговорно за допускането и експлоатацията в такова състояние, което в случая се явява работодателят - "МАРИСАН & КОЛЕВ" АД. Допускането на експлоатация машината в такова състояние пък нарушава чл. 173, ал.1 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г., като в този смисъл е и Решение от 27.11.2013 г. на АдмС - Русе по к. а. н. д. № 496/2013 г. Обстоятелството, че са налице данни за съпричиняване от страна на работника, доколкото последният е бил 6 инструктиран и извършената от него „проверка“ на машината очевидно не представлява нормативно утвърдена практика да проверява настройките на машината по този начин, само по себе си не е достатъчно да изключи административнонаказателната отговорност на работодателя за извършеното нарушение, но евентуално би било отчетено като обстоятелство, влияещо върху индивидуализацията на наказанието, като в подобен смисъл е и Решение № 694 от 23.02.2024 г. на АдмС - Русе по к. а. н. д. № 430/2023 г. При това положение съдът намира, че работодателят е осъществил състава на административното нарушение по чл. 413, ал. 2 КТ, защото, нарушавайки разпоредбата на чл. 173, ал. 1, вр. чл. 2 от Наредба № 7/23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, като е допуснал в експлоатация работно оборудване – машина за рязане на стиропор, с липсващи системи за контрол, защита, сигнализация и автоматизация, свързани с безопасността на труда, не е осигурил здравословни и безопасни условия на труд. Нарушението е формално, като не е изискуемо да е настъпил някакъв противоправен резултат, макар че в настоящия случай такъв е налице, а именно настъпването на трудова злополука с работника Р. Б.. Доколкото деянието е осъществено от юридическо лице, то въпросът за вината не следва да се обсъжда, тъй като административнонаказателната отговорност на юридическите лица е безвиновна и обективна. Поради тези съображения съдът намира, че така описаното административно нарушение се явява доказано.