Решение № 1025 от 28.08.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1025 гр. Варна, 28.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 22 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо М. Минев при участието на секретаря Красимира М. Добрева като разгледа докладваното от Христо М. Минев Административно наказателно дело № 20253110202191 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „НИШИКЛИ ТРАВЕЛ“ ЕООД с ЕИК 116047390, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. Вл. Варненчик № 185, представлявано от М.Н., ЛНЧ **********, депозирана от Г. С. от АК - Ст.Загора срещу Наказателно постановление № 23-0002949/30.05.2024 г. на Началника на ОО“АА“-Варна, с което на основание чл. 99 пр. 3 от ЗАвПр на юридическото лице е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 40 ал. 5 пр. 2 от Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТС /Наредбата/. В жалбата се сочи, че процесното НП е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Извеждат се твърдения, че са налице предпоставките за прилагане на нормата на чл. 28 от ЗАНН поради маловажност на случая, тъй като деянието не е с висока степен на обществена опасност и липсват данни за настъпили вредни последици. Навеждат се твърдения, че посочената в НП квалификация е непълна, неточна и неясна ,като от описателната част на постановлението не е видно кога и къде е осъществено нарушението, а именно - в гр. Шумен или в гр. Варна. Сочат се нарушения на нормите на чл. 42 т. 3 и чл. 57 ал.1 т. 5 от ЗАНН. Иска се НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и в полза на въззивника да бъдат присъдени сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

1

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, не се представлява. Постъпило е писмено становище от адв. С., с което се поддържа жалбата с наведените в нея основания. Оспорва се компетентността на АНО.

Адресира се до съда искане НП да бъде отменено и да се присъдят в полза на въззивника сторените разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:

Въз основа на постъпил на 12.03.2024 г. сигнал в ОО“АА“ – Варна, за нарушения на маршрутното разписание при извършван международен превоз от въззивното дружество. Извършена е проверка на обстоятелствата, посочени в сигнала от служители на посоченото учреждение – свид. П.. В хода на проверката било установено, че въз.дружество притежава лиценз на Общността за международен автомобилен превоз на пътници с № 0470, валиден до 31.12.2026 г., като в полза на същото е издадено разрешително № 2017550016 за международен превоз на пътници с автомобилен транспорт, валидно до 15.11.20027 г. по редовна международна автобусна линия с маршрут гр. Силистра – гр. Малко Търново- Дереквой- гр. Истанбул.

Съгласно маршрутното разписание към разрешителното, превозът по посочения маршрут е следвало да се извършва по разписание с час на тръгване от Автогара Шумен - 22.45 часа. Въз основа на дневник за изпълнение на курсовете в Автогара Шумен за 10.09.2024 г. е установено, че дружеството-жалбоподател е осъществило превоз с автобус „Мерцедес“ , кат М3, с рег. № А7540 НТ с час на тръгване от Автогара Шумен в 20.20 ч., а не съгласно маршрутно разписание в 22.45часа. При така установените факти бил съставен на възз.дружество АУАН за нарушение на чл. 40 ал. 5 пр. 2 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС за това, че на 10.09.2023 г., в гр. Варна, на адреса по седалището на „НишиклиТравел“ ЕООД - гр. Варна, бул.

Владислав Варненчик № 158 юридическото лице в качеството на превозвач, притежаващ лиценз за международен автомобилен превоз на пътници, не е осигурило спазването на маршрутното разписание към Разрешение № 2017550016 за международен превоз на пътници с автомобилен транспорт , валидно до 15.11.2027г. по редовна международна автобусна линия с маршрут - гр. Силистра – гр. Малко Търново- Дереквой- гр. Истанбул. Актът е бил 2 връчен на надлежно упълномощено лице на датата на съставянето му, като в законоустановения срок не е постъпило възражение срещу същия. Въз основа на акта Началникът на ОО“АА“ – Варна издал обжалваното НП, с 2 което на основание чл. 99 пр. 3 от ЗАвПр наложил на дружеството – жалбоподател административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 40 ал. 5 пр. 2 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС.

Фактическата обстановка не се оспорва от страните по делото.

Приобщени са към материалите по делото като писмени доказателства приложените документи към административнонаказателната преписка.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани по делото доказателства, както писмени така и гласни, които преценени поотделно и в своята съвкупност са оценени като непротиворечиви, кореспондиращи помежду си и при анализа им не водят на различни правни изводи, поради което се кредитират от съда изцяло.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства, а именно писмените доказателства преписката по АНП, вкл.АУАН, заповеди, разрешително за международен превоз на пътници с автомобилен транспорт, маршрутно разписание, извадка от дневника на Автогара - Шумен, сигнал, извадки от регистър на ОО „АА“, пълномощни и др., които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” –гр.Варна, съгласно Заповед № РД-08- 107/29.02.2024г. на Министъра на транспорта и съобщенията. Съдът не споделя становището 3 депозирано от процесуалния представител на наказващия орган, че предвид неточно посочените разпоредби на ЗАНН липсва овластяване, респективно компетентност на Началника на ОО “АА“ - Варна да издава НП. Съгласно чл.92, ал.2 от ЗАвПр, Наказателните постановления се издават от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или от определени от него длъжностнилица с изключение на наказателните постановления по чл. 93а, които се издават от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или от определени от него длъжностни лица и наказателните постановления за установени нарушения от лицата по чл. 91, ал. 11, които се издават от кмета на съответната община или от оправомощени от него лица. В случая компетентен да издаде НП е министърът на транспорта и съобщенията, който е овластен от закона да делегира правомощия на длъжностни лица от структурите, които ръководи.

Ирелевантно е, че при издаване на заповедта е допусната непрецизност поради вписани основания по чл.47, ал.2 вр. чл.47, ал.1, б.“б“ от ЗАНН вместо по чл.47, ал.2 вр. чл.47, ал.1, б.“а“ от ЗАНН. Така или иначе компетентността на Министъра на транспорта и съобщенията не произтича от ЗАНН, а от специалния закон - Закона за автомобилните превози, който му дава права да делегира правомощия. Ето защо и възраженията в становището на възз. не се споделят от настоящия съдебен състав. АУАН също е съставен от компетентно лице - инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация” – гр.Варна.

При извършена служебна проверка за законосъобразност по образуване и провеждане на административнонаказателното производство съдът констатира, че АУАН и НП са издадени в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Безспорно АУАН е съставен в присъствието на един свидетел и това е К.К. присъствал при установяване на нарушението и съставяне на АУАН.

Актът е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е от категорията на съществените, водещи до опорочаване на производството, тъй като то не рефлектира пряко върху правото на защита на наказания субект да разбере за какво точно нарушение е наказан. Използваната от законодателя множествена форма на съществителното име „свидетели“ не може да се обоснове извод за нередовност на съставянето на акта за установяване на административно нарушение, поради подписването му от един свидетел.

Освен това, чл. 40 ал. 4 от ЗАНН предвижда, че когато нарушението е 4 установено въз основа на официални документи, актът може да се състави и в отсъствие на свидетели. Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение от категорията да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАННадминистративно-наказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е „маловажен“, да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или писмено нарушителя. Но административно-наказващият орган няма задължение да мотивира така извършената преценка и да изложи съображения като задължителен реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че според него случаят не е маловажен. Както в акта, така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват нарушението вменено на въззивника, посочени са дата и място на извършване както и нарушените законови норми като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. Мястото на нарушението е ясно посочено в НП и това е на територията на гр.Варна.

Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на адм.наказателното производство и в тази връзка не споделя наведеното в жалбата възражение. Липсата на посочване на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства - реквизит на чл.57, ал.1, т.8 от ЗАНН е ирелевантно в случая, тъй като наказан субект е ЮЛ, а не физическо лице , че да се обсъжда въпросът за вината. Правилно е било прието, че нарушението е извършено на 10.09.2023г. /датата на извършване на превоза по маршрута гр.Силистра - гр.Истанбул/. Мястото на нарушението също е правилно определено и това е не само мястото където е нарушено разписанието, но и седалището на дружеството, по което е следвало превозвача да създаде организация и да осигури спазването на разписанието. Как и по какъв начин е следвало да се осигури спазването на разписанието е ирелевантно, тъй като възз. като превозвач разполага с комплекс от мерки по осигуряване задълженията си вменени му със законите и подзаконовите нормативни актове, касателно притежаваното от него разрешително. И доколкото мястото на извършване и установяване на нарушението е на територията на гр.Варна, то предполага и териториална компетентност на наказващия орган – 5

Началника на ОО"АА" - Варна. Нещо повече, според настоящия съдебен състав доколкото ЗДвП не предвижда териториална компетентност на наказващия орган /НП се издава от МТИТС или определени от него длъжностни лица/, то всяко овластено от МТИТС с подобни правомощия лице може да издаде НП. В случая със Заповед № РД-08-107/29.02.2024год.

/приложена към преписката/ министърът на транспорта и съобщенията е делегирал правомощия на началниците на областните отдели "АА" да издават НП за нарушения по ЗАвПр без да обвързва тезиправомощия с територията на която са извършени нарушенията.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът намира, че са събрани безспорни и категорични доказателства, че въззивникът е извършил нарушение, за което му е повдигнато обвинение с НП. В конкретния случай, по делото, няма спор, че въззивното дружество е "превозвач" по смисъла на § 1, т. 5 от ЗАвПр, който дефинира, че "превозвач" е всяко физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, което извършва обществен превоз на пътници и товари с помощта на превозни средства, предназначени за тази цел. Това не се оспорва от жалбоподателя, а и се доказва от факта, че същият притежава лиценз за международен превоз на пътници.