Решение № 580 от 01.12.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 580 гр. София, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Виктория Р. Стоилова при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Виктория Р. Стоилова Въззивно гражданско дело № 20251800500743 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 210 от 08.11.2024 г., постановено по гр.д. № 71/2024 г. по описа на Районен съд – Сливница е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на И. Н. Н. на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата в размер на 800 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат от незаконно образувано срещу него ДП № 307/2022 г. при РП – Костинброд, ТО - Сливница за престъпление по чл.343б, ал.3 НК, прекратено с влязло в сила Постановление на прокурора от 14.06.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 31.01.2024 г. до окончателното плащане, като е отхвърлен искът за неимуществени вреди за разликата над сумата от 800.00 лв. до пълния предявен размер от 5000.00 лв. Със същото решение е отхвърлен и искът за имуществени вреди - пропуснати ползи, в резултат от същото незаконно образувано срещу него досъдебно производство в общ размер на 10 500 лв., представляващ размера на доходите, които ищецът е пропуснал да получи за периода от м.11.2022 г. до м. 06.2023 г. Разпределена е и отговорността за разноски, като ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 62.45 лв. съразмерно с уважената част от исковете.

Решението е обжалвано от ищеца И. Н. Н., чрез процесуалния му представител, в частите, в които са отхвърлени исковете за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди до пълните предявени размери. Излага се, че в тази чист решението е неправилно, необосновано и 1 незаконосъобразно. Основните доводи на ищеца са, че приетия размер на обезщетението за неимуществени вреди е занижен и определен в противоречие с нормата на чл. 52 ЗЗД. Поддържа се, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че ищецът е претърпял и имуществени вреди. Моли да се отмени решението в оспорените части и исковете да се уважат изцяло. Претендира разноски за производството.

Въззиваемата страна ответникът - Прокуратурата на РБ, чрез представителя си, не е депозирала писмен отговор в срока по чл. 263 ГПК, но в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните пред първоинстанционния съд доказателства, е описана коректно и изчерпателно в обжалваното решение, поради което не е необходимо да се възпроизвежда изцяло в настоящия съдебен акт.

В производството пред въззивната инстанция не са събирани доказателства.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният съд споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.

Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 2, ал.

1, т. 3, предл. второ ЗОДОВ.

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. второ ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. За да възникне притезателното право на увредения за обезвреждане на неимуществените и имуществените вреди, причинени му от орган на Прокуратурата на Република България вследствие на повдигане на незаконно обвинение, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки (юридически факти): 1./ на ищеца да му е повдигнато обвинение от Прокуратурата на Република България за извършено от него престъпление; 2./ наказателното производство да е било прекратено поради неизвършване на деянието от обвиняемия или съдът да е оправдал подсъдимия с влязла в сила присъда, като в този случай повдигнатото му обвинение е незаконно; 3./ подсъдимият да е претърпял неимуществени и имуществени вреди и 4./ причинените неимуществени и имуществени вреди да са необходима, естествена, закономерна последица от повдигнатото незаконно обвинение, т.е. да е налице причинно-следствена връзка между наказателното производство, по което е било повдигнато 2 незаконното обвинение, и причинения вредоносен резултат. Посочените елементи от фактическият състав трябва да се докажат от ищеца, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест - чл. 154, ал. 1, изр.

1-во ГПК.

Съгласно чл. 4 ЗОДОВ държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени от виновно длъжностно лице. От така цитираната разпоредба следва, че държавата носи пълна имуществена отговорност - осигурява пълна обезвреда на претърпените вреди, пропуснатите ползи, болките и страданията, които са претърпели гражданите от незаконосъобразното поведение на държавните органи и служители. Отговорността на държавата по ЗОДОВ е гаранционна и обективна, което означава, че не е необходимо вредите да са причинени виновно от длъжностните лица.

В конкретния случай по делото не е спорно, че срещу ищецът И. Н. Н. е било е образувано на 18.11.2022 г. ДП № 307/2022 г. при РП – Костинброд, ТО Сливница за престъпление по чл.343б, ал.3 НК, като същият не е привличан в качеството на обвиняем. Също не е спорно, че с Постановление на РП – Костинброд от 14.06.2023 г. в частта за престъплението по чл.343б, ал.3 НК, досъдебното производство е било прекратено, доколкото извършеното не е престъпление. Не се спори, че на ищеца било отнето СУМПС на осн. чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП по силата на ПАМ , както и че същия бил задържан за срок от 24 ч. по реда на ЗМВР.

Съобразно утвърдената съдебна практика, употребеният в чл. 2, ал. 1, т.

3 ЗОДОВ израз „обвинение в извършване на престъпление“ следва да се тълкува в по-широк смисъл за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателно-процесуален смисъл, като при прекратяване на наказателно производство поради липса на доказателства за извършено престъпление е осъществена хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, макар и да не е повдигано обвинение и уличеното лице да не е привличано в качеството на обвиняем, какъвто е и настоящият случай.

С оглед на това настоящият състав приема, че въззиваемият е търпял вреди от това, че спрямо него са предприети действия по разследване на престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, за което е образувано ДП № 307/2022 г. при РП – Костинброд, ТО Сливница.

По отношение конкретния размер на вредите, следва да се има предвид, че неимуществените вреди представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, поради което обезщетението е заместващо, а не компенсаторно, и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие.

То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Трябва да се вземе предвид 1./ продължителността на незаконното наказателно преследване (дали с оглед на сложността на 3 разследването, броя на обвиняемите и необходимите процесуални следствени действия, този срок е разумен по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЕКПЧ); 2./ тежестта на престъплението, за чието извършване е повдигнато незаконното обвинение; 3./ вида, тежестта и продължителността на взетата мярка на процесуална принуда – мярката за неотклонение; 4./ дали наказателното производство е било прекратено или незаконно обвиненият е бил признат за виновен в предходни съдебни инстанции; 5./ дали незаконното обвинение е в причинно-следствена връзка с влошаване на здравословното и психическото състояние на ищеца, с ограничаване на неговите трудови, политически и социални права; 6./ общата икономическа среда и стандарта на живот в страната към периода на уврежданията на пострадалия; 7./ дали наказателното дело е медийно отразено, вкл. с посочване на подсъдимия; 8./ съпричиняването на вредоносния резултат от противоправното поведение на незаконно обвинения, както и всички останали релевантни обстоятелства. Необходимо е всеки един от тези факти да се анализира и да се посочи какво е неговото конкретно значение при определяне на заместващото обезщетение в насока за увеличаването или за намаляването му.

Както е възприето и в Решение № 113 от 17.09.2018 г. на ВКС по гр. д.

№ 1603/2017 г., IV г. о., ГК, нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което в последствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване като в тази именно връзка е и възприетото в съдебната практика разбиране, че при установяване на този вид неимуществени вреди, не бива да се изхожда само от формалните, външни доказателства. Когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, то тогава те трябва изрично да бъдат посочени в исковата молба, за да могат да станат част от предмета на иска. При наличие на хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ съдът може да присъди обезщетение за претърпени вреди в рамките на обичайното и без да са налице други доказателства освен посочените погоре за установяване на основанието за възникване на отговорността. В този смисъл е и Решение № 55/11.03.2013 г., постановено по гр. д. № 1107/2012 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о.

При изложените съображения и за да определи размера на обезщетение за неимуществени вреди, съдът съобрази, че от свидетелските показания се установява, че разследването се е отразило негативно на психиката и емоционалното състояние на ищеца, като последният изпитвал срам, притеснение и неудобство от случилото се, като се затворил и в себе си.

Според разпитаните по делото свидетели последния получавал паник атаки и изпаднал в силна депресия след случая. От показанията на свидетелката С. Р.

/живееща на семейни начала с ищеца/ се установява, че И. Н. започнал да приема медикаменти за лечение на депресия още през 2019 г. Отделно лишаването му от право на управление на МПС му е създало затруднения в 4 ежедневието. При определяне на справедливото обезщетение съдът отчита и че престъплението, във връзка с което са предприети процесуално-следствени действия по воденото досъдебно производство не е тежко по смисъла на чл.

93, т. 7 НК, на ищеца не е вземана мярка за неотклонение или друга мярка за процесуална принуда по НПК, като същият е бил задържан за 24 часа по ЗМВР и е освободен преди изтичане периода на задържане. Размерът на обезщетението за вредите от незаконно задържане се включва в общия размер на дължимото обезщетение, съгласно приетото в т. 13 от ТР № 3 на ВКС по тълк. д. № 3/2004 г. на ОСГК. Съдът отчита и факта, че единствените действия, извършени с участието на ищеца, са именно взимането на проби кръв и урина. Размерът на обезщетението за вредите от незаконно задържане се включва в общия размер на дължимото обезщетение, съгласно приетото в т.

13 от ТР № 3 на ВКС по тълк. д. № 3/2004 г. на ОСГК. Следва също да се изтъкне, че видно от ДП 307/2022 г. по описа на РУ – Сливница причината, поради която ищецът е спрян за проверка от полицейските служители е неадекватното му поведение на пътя, управлявайки лекия си автомобил без да се съобразява с пътни условия. При опит за спиране за проверка при подаден звуков, светлинен и сигнал с палка да спре, ищецът не само не е спрял, но и е ускорил скоростта на управляваното от него МПС, като не се подчинил на органите на реда. Именно това поведение на ищеца е причина да бъде тестван за алкохол и употреба за наркотици. За това деяния – противозаконна попречил на орган на власт да изпълнява служебните си задължения, което е престъпление по чл.270, ал. 1 НК, ищецът се е признал за виновен и е осъден по НОХД № 35/2024 г. по описа на РС – Сливница.