Определение № 732 от 23.10.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 732 гр. Варна, 23.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно частно гражданско дело № 20253000500545 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на В. Б. Н., чрез процесуалния й представител – адв. И. З. от АК - Сливен, срещу разпореждане № 260312/17.06.2025г. постановено по гр. д. № 2840/2015г. по описа на ОС – Варна, с което е отхвърлена молба вх. № 260891/21.03.2025 г., уточнена с молба вх. № 261334/12.05.2025г. за обезсилване на издаден по същото дело обратен изпълнителен лист № 495/09.12.2019г.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и необоснованост на съдебния акт. Посочва се, че необосновано и неправилно е прието, че в идентична хипотеза по предходна молба със същите оплаквания Апелативен съд – Варна е приел, че се касае за искане за извършване на поправка на очевидна фактическа грешка, поради което искането с молба с вх.

№ 260891/21.03.2025 г., уточнена с молба вх. № 261334/12.05.2025 г., е разгледано по аналогичен ред. Поддържа се становище, че не е проверимо дали е идентична хипотезата, съответно, че оплакванията са различни. Счита, че е налице новонастъпил факт - постановеното определение № 260006/09.12.2024 г. на ВАпС, който не бил отразен като основание за издаване на изпълнителен лист. С посоченото определение е допуснато отстраняване на очевидна фактическа грешка в определение № 737/26.11.2019 г. по в. ч. гр. д. № 563/2019 г. на ВАпС.

С молба вх. № вх.

№ 260891/21.03.2025 г., уточнена с молба вх. № 261334/12.05.2025 г., е поискано обезсилване на издаден обратен изпълнителен лист, а не поправка на очевидна фактическа грешка. Изразено е становище, че ВОС неправилно е 1 приел, че не разполага с правомощие да обезсили изпълнителния лист, предвид мотивите на съда за предходно обезсилен обратен изпълнителен лист с разпореждане № 7615/09.12.2019 г. по гр. д. № 2840/2015 г. по описа на ВОС.

Наличието на подобно правомощие било констатирано и от Апелативен съд – Варна. Оспорва се като неправилен извода на ВОС, че несъответствието във времево отношение на обратния изпълнителен лист и последващите го актове, с които е упражнен инстанционен контрол на разпореждането, въз основа на което е издаден изпълнителния лист, няма отношение, както към валидността на изпълнителния лист и изпълняемостта на разпоредените с него права. Сочи се, че при това положение би било незаконосъобразно постановено разпореждане № 7615/09.12.2019г. по гр. д. № 2840/2015г. по описа на ВОС, с което е обезсилен изпълнителен лист № 290 от 10.07.2019г. Излага се, че изпълнителният лист съставлява процесуална ценна книга, която не може да съдържа грешки, а ако такива са допуснати, те се отстраняват от въззивната съдебна инстанция посредством обезсилване на изпълнителния лист.

Издаденият обратен изпълнителен лист № 495 от 09.12.2019 г. съставлява процесуална ценна книга, подлежаща на обезсилване, предвид поправянето му, поради допусната очевидна фактическа грешка, която е следвало да е част от съдържанието му. Изтъква се, че различията са установими при съпоставка на текста на обратен изпълнителен лист № 495/09.12.2019г., издаден по гр. д.

№ 2840/2015 г. по описа на ВОС с окончателния съдебен акт на инстанционен контрол. Отправеното до настоящият съд искане е за отмяна на обжалваното разпореждане.

В срока по чл. 276 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна, чрез процесуален представител – адв. Б. Ж. от АК – Варна, с който е изразено становище за неоснователност частната жалба, съответно е отправено искане за оставянето й без уважение. Искането, отправено с молбата, представлява поредно искане за обезсилване на изпълнителен лист, който е издаден, след което е бил обект и на инстанционен контрол, което означава, че съдът е проверил неговата законосъобразност.

Частната жалба е подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално недопустима и не следва да бъде разглеждана по същество по следните съображения:

Предмет на настоящото производство е разпореждане

№ 260312/17.06.2025г. постановено по гр. д. № 2840/2015г. по описа на ОС – Варна, с което искането за обезсилване на обратен изпълнителен лист отправено с молба с вх. № 260891/21.03.2025г., уточнена с молба вх.

№ 261334/12.05.2025г., поради несъответствие на диспозитива на изпълнителния лист, с този на определение № 260006/09.12.2024г. по в. ч. гр. д. № 563/2019г. по описа на Апелативен съд – Варна.

Първостепенният съд е приел, че депозираните молби следва да се разгледат по реда на производството, в което е било поискано поправка на очевидна фактическа грешка. Достигнал е до извод за неоснователност на 2 молбата, по съображения, че изразните средства „да върне собствеността“ и „да върне“ се отнасят за едни и същи фактически действия, които подлежат на изпълнение – предаване на имотите, описани в обратния изпълнителен лист, от страна на В. Б. в полза на Р. Я.. С оглед изходът от водените между страните дела не е налице основание последната да задържи имотите, какъвто е и смисъла на производството по чл. 245, ал. 3 ГПК. Изложените от молителката съображения за семантичния смисъл на двата израза „да върне“ и „да върне собствеността“ са приети за несъстоятелни. Прието е, че първоначално въведените с обратния изпълнителен лист насрещни задължения за връщане на парични суми са отменени, като в тази хипотеза намира приложение чл.

433, ал. 1, т. 4 ГПК. В този случай, ако е образувано изпълнително производство, същото следва да бъде прекратено в частта, в която е било образувано за връщане на съответните парични суми. Посочено е, че съдът, издал изпълнителния лист няма правомощия да го обезсили. По тези мотиви, Окръжен съд – Варна е оставил без уважение молбите.

В практиката на ВКС /обективирана в определение № 3489/03.07.2025 г. по ч. гр. д. № 1076/2025 г., II г. о., определение № 1058/06.03.2025 г. по гр. д.

№ 596/2025 г., I I I г. о. на ВКС/ е прието, че подлежащите на обжалване определения са преграждащите, които временно или постоянно препятстват развитието на исковото производство (чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК) или тези определения, с които се дава разрешение по съществото на други производства или се прегражда тяхното развитие. Тези други производства са изброени в ТР № 5 от 12.07.2018 г. по т. д. № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС, въз основа на очертаване на присъщите им характеристики като обособени самостоятелни, независимо дали протичат предварително, успоредно или след исковото производство; постановените в тези производства актове пораждат собствени правни последици; имат самостоятелен живот, като се проявяват като тяхна възможна част или се развиват съвсем самостоятелно, каквото например е производството по издаване на охранителен акт; произнасянето по тях няма привременен характер и с тях се решава въпросът за основателността на искането; в тях и да не се разрешава спор за материално право, се дава или отказва търсената в съответното производство защита; на отчитане в тези производства подлежи значимостта на ефекта на приключващия ги акт и доколко невъзможността за обжалване би осуетила следващите стъпки за защита на съответното право, както и невъзможността да се получи защита и съдействие по друг ред извън съответното производство.

Предмет на обжалване в случая е разпореждане, с което е оставена без уважение молба за обезсилване на обратен изпълнителен лист, поради допусната, според молителката, очевидна фактическа грешка. Съгласно чл.

245, ал. 3 от ГПК обратен изпълнителен лист се издава на длъжника срещу взискателя за връщане на сумите или вещите, получени въз основа на допуснато предварително изпълнение на решение, впоследствие отменено и постановено ново решение за отхвърляне на съответната искова претенция. С влизане в сила на отхвърлителното решение, след установяване, че длъжникът 3 е понесъл принудително изпълнение без основание, последният може да поиска от съда, постановил отхвърлянето на иска, издаване на обратен /насрещен/ изпълнителен лист.

Обжалваното разпореждане не попада в обхвата на актовете, подлежащи на обжалване с частна жалба очертан в ч л . 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.

Настоящият случай следва да бъде разграничен и от този, при който е допустимо еднократно обжалване на разпореждане на първоинстанционен съд за издаване или за отказ да се издаде обратен изпълнителен лист, съобразно разрешенията по т. 3 и т. 4 от ТР № 5 от 12.07.2018г. по ТД № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС. В посочената хипотеза се касае за акт на съда, с който се произнася по молба за издаване на изпълнителен лист, макар и без наличие на изпълнително основание по чл. 404, т. 1 ГПК, в което производство се прилага реда на чл. 405 и сл. ГПК, включително и процесуалните способи за защита. В настоящия случай съдът не се е произнесъл по молба за издаване на (обратен) изпълнителен лист, а за обезсилване на такъв.

Предвид гореизложеното съдът намира, че посоченото разпореждане не е преграждащо и неговата обжалваемост не е предвидена в закона, поради което частната жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а настоящото производство да бъде прекратено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба на В. Б. Н., чрез процесуалния й представител – адв. И. З. от АК - Сливен, срещу разпореждане № 260312/17.06.2025г. постановено по гр. д. № 2840/2015 г. по описа на ОС – Варна, с което е отхвърлена молба вх. № 260891/21.03.2025 г., уточнена с молба вх. № 261334/12.05.2025 г.

Настоящото определение подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд на Република България в едноседмичен срок от съобщаването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 732 гр. Варна, 23.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно частно гражданско дело № 20253000500545 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на В. Б. Н., чрез процесуалния й представител – адв. И. З. от АК - Сливен, срещу разпореждане № 260312/17.06.2025г. постановено по гр. д. № 2840/2015г. по описа на ОС – Варна, с което е отхвърлена молба вх. № 260891/21.03.2025 г., уточнена с молба вх. № 261334/12.05.2025г. за обезсилване на издаден по същото дело обратен изпълнителен лист № 495/09.12.2019г.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и необоснованост на съдебния акт. Посочва се, че необосновано и неправилно е прието, че в идентична хипотеза по предходна молба със същите оплаквания Апелативен съд – Варна е приел, че се касае за искане за извършване на поправка на очевидна фактическа грешка, поради което искането с молба с вх.

№ 260891/21.03.2025 г., уточнена с молба вх. № 261334/12.05.2025 г., е разгледано по аналогичен ред. Поддържа се становище, че не е проверимо дали е идентична хипотезата, съответно, че оплакванията са различни. Счита, че е налице новонастъпил факт - постановеното определение № 260006/09.12.2024 г. на ВАпС, който не бил отразен като основание за издаване на изпълнителен лист. С посоченото определение е допуснато отстраняване на очевидна фактическа грешка в определение № 737/26.11.2019 г. по в. ч. гр. д. № 563/2019 г. на ВАпС.

С молба вх. № вх.

№ 260891/21.03.2025 г., уточнена с молба вх. № 261334/12.05.2025 г., е поискано обезсилване на издаден обратен изпълнителен лист, а не поправка на очевидна фактическа грешка. Изразено е становище, че ВОС неправилно е 1 приел, че не разполага с правомощие да обезсили изпълнителния лист, предвид мотивите на съда за предходно обезсилен обратен изпълнителен лист с разпореждане № 7615/09.12.2019 г. по гр. д. № 2840/2015 г. по описа на ВОС.