Решение № 1524 от 23.11.2020, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2382/2020
- Вид
- Решение № 1524
- Подписан
- 23.11.2020
- Състав
- Цветелина Георгиева Хекимова, Ивелина Диянова Чавдарова, Светлана Тодорова Кирякова
Цитирани разпоредби
- чл. 229, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269, ал. 1, изр. второ · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 306, ал. 1 т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 461, т.1 и 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 461, т.1 и 2 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
Номер 1524
23.11.2020 г.
Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Варна
III състав
На 21.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:
Членове:
Светлана Т. Кирякова
Цветелина Г. Хекимова
Ивелина Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно гражданско дело № 20203100502382 по описа за 2020 година
Образувано е по въззивна жалба вх. №37534/16.06.2020г. от „СОФКОНСУЛТ“ ООД, ЕИК 103972133 със седалище и адрес на управление: гр. Варна, к.к. „Св. Константин и Елена“ № 35 срещу решение №1758/30.03.2020г. по гр.д. №17280/2018г. на РС – Варна в частта, с която са уважени предявените от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г.М.Димитров“, № 1 искове за приемане за установено, че ищецът има подлежащи на изпълнение вземания, за които е издадена заповед № 6529/31.08.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 13131/2018г. по описа на ВРС, както следва: сумата от 18922.77 лева, част от задължение в общ размер от 38922.77 лева, представляващо незаплатени застрахователни премии по сключени от ответника, в качеството му на застрахователен брокер и от името на ищеца застрахователни договори, съгласно договор за застрахователно посредничество № 146/11.04.2016г., за която сума е издадена фактура № 0000005030/01.08.2018г., сумата от 147.18 лева, представляваща лихва за забава, начислена за периода от 01.08.2018г. до 28.08.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 30.08.2018г. до окончателното заплащане на задължението.
В жалбата се твърди, че
1 решението е неправилно и незаконосъобразно относно извода на съда за основателност на частичната претенция, без да съобрази постановеното и вече влязло в сила решение по гр.дело №17279/2018г., с което е уважен друг частичен иск между същите страни на същото основание, с което се превишава общия размер на процесното вземане, както е установено от първоинстанционния съд. В жалбата не са направени доказателствени искания.
Отправената към съда молба е за отмяна на решението в обжалваната част и за отхвърляне на предявените искове за размера над 6849,64 лв. главница, като се присъдят и направените разноски.
В срока по чл. 263 ГПК, е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Сочи се, че мотивите на решението по другия частичен иск не са обвързващи за съда по настоящото производство, както и че изводът на първоинстанционния съд, че задължението на ответника е по-малък от претендирания като общ размер се основава на извършено съдебно прихващане, каквото не е заявено в процеса, тоест е налице произнасяне по непредявен иск. Доказателствени искания не са направени.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени oт „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„Дианабад“, бул. „Г.М.Димитров“ № 1 срещу „СОФКОНСУЛТ“ ООД, ЕИК 103972133 със седалище и адрес на управление: гр. Варна, к.к. „Св.
Константин и Елена“ № 35 по реда на чл.415 от ГПК за установяване на вземането, предмет на Заповед № 6529/31.08.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 13131/2018г. по описа на ВРС за следните суми: сумата от 18922.77 лева - част от задължение от 38922.77 лева, представляващо незаплатени застрахователни премии по сключени от ответника, в качеството му на застрахователен брокер и от името на ищеца застрахователни договори, съгласно договор за застрахователно посредничество № 146/11.04.2016г., за която сума е издадена фактура № 0000005030/01.08.2018г., сумата от 150.00 лева, представляваща лихва за 2 забава, начислена за периода от 01.08.2018г. до 28.08.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 30.08.2018г. до окончателното заплащане на задължението. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 11.04.2016г. между страните е сключен договор за застрахователно посредничество № 146, съгласно който ответното дружество следвало да извършва застрахователно посредничество от името и по възлагане на потребителите на застрахователни услуги, да договаря условията и да сключва застрахователни договори със застрахователя. Брокерът се задължавал още да събира премиите по сключените от него застрахователни договори и да осигурява превеждането им в полза на застрахователя в срок не по-късно от седем дни след сключването на договорите. Въпреки това ответното дружество не изпълнило задълженията си да преведе дължимите на застрахователя премии, за което от страна на ищцовото дружество била издадена фактура
№
0000005030/01.08.2018г., в която бил обективиран размера на вземането от 38922,77 лева.
В законоустановения срок ответникът „СОФКОНСУЛТ“ ООД, ЕИК 103972133 е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който се оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че процесната фактура не е подписана и приета от представител на ответника. В същата липсвали задължителни реквизити, а именно ставка на данъка, както и основание за начисляването му. Оспорва се истинността на фактурата. Твърди се, че ответното дружество е отчело всички сключени чрез него като застрахователен посредник застрахователни договори на място в брой в офиса на ищцовото дружество, като отчетите са приети от застрахователя с подпис. Излага се, че застрахователят е заплатил на брокера комисионно възнаграждение, за което са издадени фактури с касов бон.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбите, инициирали настоящото въззивно произнасяне, са подадени в срок, от надлежно легитимирани страни, при наличието на правен 3 интерес от обжалване, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.
Наличието на предходно образувано производство за установяване дължимостта на частична сума от същото вземане не представлява пречка по допустимост на настоящото производство, доколкото предходното гр.дело №17279/2018г. на ВРС понастоящем е приключило с влязло в законна сила решение от 06.03.2020г. Съобразно разрешението по тълк.дело №3/2016г. на ОСГТК към момента на образуване на настоящото производство съдът е следвало да спре производството до влизане в сила на съдебното решение по първоначално предявения частичен иск на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК с оглед съобразяване на постановеното решение: ако първоначално предявеният частичен иск бъде уважен, съдът следва да възобнови спряното производство и да зачете СПН, с която се ползват установените с решението по частичния иск общи правопораждащи факти на спорното право, ако частичният иск бъде отхвърлен като неоснователен, производството по последващия частичен иск следва да бъде прекратено като недопустимо, тъй като със СПН се отрича цялото спорно материално право. Производството не е било спряно, но доколкото към настоящия момент вече първоначално заведеното производство е приключило, СПН на постановеното решение следва да бъде съобразена при произнасяне по висящите в настоящото производство искове.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбите оплаквания за несъобразяване на постановеното и вече влязло в сила решение по гр.дело №17279/2018г., с което е уважен друг частичен иск между същите страни на същото основание, с което се превишава общия размер на процесното вземане, както е 4 установено от първоинстанционния съд.
С оглед основателност на предявените искове с правно основание по чл.422 вр. с чл.415 ГПК във вр. с чл.79 и чл.86 от ЗЗД ищецът следва да установи наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение по договор за застрахователно посредничество с ответника, изпълнение на поетите по договора задължения, възникване на задължение за ответника за отчитане и заплащане на застрахователни премии в определен размер, забава на ответника. При установяване на горното ответникът следва да установи изпълнение на задълженията си по договора за посредничество за отчитане и заплащане на дължимите застрахователни премии към застрахователя.
От представените по делото писмени доказателства се установява и не се спори между страните относно сключването на договор за застрахователно посредничество № 146 от 11.04.2016г., по силата на който ответното дружество в качеството на застрахователен брокер следва да извършва застрахователно посредничество от името и по възлагане на потребителите на застрахователни услуги, да договаря условията и да сключва застрахователни договори със застрахователя, като следи сроковете за подновяване на договорите и съдейства на потребителя на застрахователни услуги при уреждането на претенциите при настъпване на застрахователно събитие.
В чл. 6 т. 1 от договора за посредничество е предвидено задължение на брокера да прехвърля платената му застрахователна премия по изрично посочена банкова сметка, не по-късно от 7 дни след сключване на застрахователен договор или събирането на дължимата вноска при разсрочено плащане на премията, а по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите да превежда на застрахователя до края на следващия работен ден след плащането събраните вноски съгласно чл. 44 от Наредба № 49 от 16.10.2014г. за задължителното застраховане по чл. 461, т.1 и 2 от КЗ и за методиката за уреждане на претенции за вреди, причинени на МПС.
Брокерът е задължен още да предостави на застрахователя номера на клиентската сметка, в случай, че е декларирал да гарантира изпълнението на задълженията си по чл. 306, ал. 1 т. 2 от КЗ.
Между страните не е налице спор по отношение изпълнението на 5 задълженията на застрахователя по него, доколкото в отговора на исковата молба се сочи, че застрахователят е заплатил на брокера възнаграждение на място в брой, за което е издадена фактура с касов бон.
Относно правопораждащите факти по предявения иск следва да бъде съобразена и силата на присъдено нещо по постановеното решение по предходно воденото производство. Съобразно цитираното тълк.решение при уважаване на частичния иск обективните предели на СПН обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите факти, от които правоотношението произтича/, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата част от вземането.
Като елемент от правопораждащите факти следва да се приеме за установен и факта, че ответникът не е изпълнил задължението си да отчете и заплати на застрахователя събраните от третите лица суми за застрахователни премии. Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието на вземането и правната му квалификация.
На доказване по настоящия иск подлежи размера на претендираното вземане за разликата над присъдената в предходния процес частична сума, а именно над 20 000 лв. до общия твърдян размер на вземането 38 922,77 лв.
Възприетият от съда по предходното дело общ размер на вземането от 26 949,64 лв. не е част от правопораждащите факти и съответно не се приема за установен със СПН, а подлежи на установяване в настоящото производство.