Решение № 16045 от 23.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16045 гр. София, 23.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20241110124732 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e по реда на Глава XIII ГПК

Производството е образувано по искова молба с вх. №

139495/26.04.2024 г., от М. Д. Д. с ЕГН: ********** с постоянен адрес гр.

София, ул. „......“ 1, притежаващ л.к. № ........., валидна до 29.12.2032 г., чрез пълномощника си, Еднолично адвокатско дружество „Д. М." вписано в регистър БУЛСТАТ под № ............, фирмено дело № 24/2021 г. по описа на 24 св. Софийски градски съд, с адрес на упражняване на дейността: гр. София, бул. „А......., представлявано от Д. М. М. -Управител, e-mail: [email protected] срещу „Ф Б" ЕООД, с ЕИК: .............., със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Младост" ж.к. Младост 3, бул. ............ представлявано от И В Д и Д В Н, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове, с правна квалификация, както следва:

1. положителен установителен иск, с който се иска да се приеме, че са налице пороци, обуславящи нищожността на договор за потребителски кредит № 962346, сключен между М. Д. Д. С ЕГН: ********** и „Ф Б" ЕООД, с ЕИК: .............., със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Младост" ж.к. Младост 3, бул. ............ представлявано от И В Д и Д В Н, чиято недействителност моли да бъде прогласена.

1. главен иск, на основание чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като не съдържа начина на изчисляване на ГПР и липсва яснота как е формиран същия

1 евентуален, на основание чл.22 вр. чл.11 и чл.19 ЗПК, действителният ГПР надвишава законово определения размер ГПР 3. евентуален, да се провъзгласи нищожността на клаузата на чл. 5 в Договор за предоставяне на потребителски кредит № 962346, сключен между М. Д. Д. С ЕГН: ********** и „Ф Б" ЕООД, с ЕИК:

.............., със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Младост" ж.к. Младост 3, бул. ............ представлявано от И В Д и Д В Н, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение - поръчителство от "Ferratum Bank" в полза на ответника „Ф Б" ЕООД, с ЕИК: .............., като неравноправна по смисъла на чл.143, т.9 ЗЗП и като нарушаваща разпоредбите на чл.10, ал.2, чл.Юа, ал.4, чл.19, ал.1 и 4 ЗПК.

2. частичен осъдителен иск по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, за сумата от 5 лева от 165.87 лева, с който да се осъди ответника Ф Б" ЕООД, с ЕИК:

.............., със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Младост" ж.к. Младост 3, бул. ............ представлявано от И В Д и Д В Н, да заплати на М. Д. Д. с ЕГН: **********, сумата в размер на 5 лв.

/частичен иск от 165,87 лв./, представляваща платена при изначална липса на правно основание по договор за потребителски кредит № 962346, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба (26.04.2024 г.) до окончателното й изплащане.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните, ищецът като заемополучател, а ответникът като заемодател, е сключен договор за потребителски кредит № 962346/17.12.2020 г. при следните параметри: главница – 800 лева, срок за връщане на заема – 30 дни, с падежна дата 16.01.2021 г., ГЛП – 3.38 %, договорна лихва в размер на 27.04 лева, ГПР – 49.85 %. Общата сума, което ищецът е следвало ва върне е 800 лева главница и 27.04 лева лихва, което се равнявало на 827.04 лева. Твърди, че договорът е следвало да бъде обезпечен с поръчителство. Съгласно чл.5 от договора, страните се договорили, че договорът за поръчителство се сключва не покъсно от края на работния ден, в който е сключен заемът. Поръчител, гарант бил „Ф Б p.l.c“, базиран в Малта, заемодател „Ф Б“ ЕООД, а клиентът бил заемополучателят М. Д. Д.. Срещу този договор за поръчителство, клиентът е заплатил такса в размер на 165.87 лева, която се изплаща към договора за заем.

Твърди, че договорът е нищожен на основание чл.22 ЗПК. С таксата за поръчителство се нарушава размерът на ГПР по чл.19 ЗПК, заобикаляло се законът, не е ясно как е сформиран ГПР, нарушава се чл.10а ЗПК и чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Твърди, че ищецът е погасил задълженията си по договора. Счита, че след като договорът е недействителен, то и платеното е без правно основание, затова моли да бъде върнато.

Моли съда да уважи исковата претенция. Претендира разноски. Прави възражения за прекомерност. Моли делото да се гледа в негово отсъствие.

2.

2

Прави искане за постановяване на неприсъствено решение. Посочва банкова сметка на ищеца: BG83CECB979050C6694200, BIC: CECVVGSF В срока по чл.131 ГПК, ответникът изцяло оспорва исковете. Твърди, че сключването на договор за гаранция не е условията за сключване на договора за заем. Твърди, че уговорката е индивидуално уговорена. Сам ищецът е избрал поръчителство в електронния формуляр, поради което твърди, че не е неравноправна клауза. Твърди, че исковете за недопустими, тъй като не са насочени срещу надлежен ответник, трябвало да е срещу Ф Б.

Оспорва да е налице нарушение на чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като гаранцията не влиза в общия разход. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.

Ищецът, редовно призован не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание (о.с.з.). С допълнителна молба поддържа иска. Прави увеличение цената на иска, като да се счита за предявен за 165.87 лева, който вече не е предявен като частичен, а пълен размер на вземането. Претендира разноски. Представя списък с разноски.

Ответникът, редовно призован не се явява и не се представлява в о.с.з.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По валидността и допустимостта на производството

С оглед доклада по делото, съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес.

Заплатена е необходимата държавна такса. Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.

По основателността на иска

С определение № 27238/03.07.2024 г. съдът е отделил спорно от безспорно, поради което съдът приема, че с цел процесуална икономия не е необходимо да повтаря изложеното в настоящиясъдебен акт (л.34-41 от делото).

С оглед направеното изявление за увеличаване цената на осъдителния иск, въпреки, че няма отделно произнасяне от настоящия съдебен състав в о.с.з., съдът приема, че искането е допустимо – направено от страна по делото, с правен интерес, в преклузивния срок, заплатена е такса. Ето защо на основание чл.214 ГПК следва да се счете, че осъдителният иск е предявен за 3

165.87 лева и за него да постанови диспозитив.

Съдът след преценка на съдържанието на договора и анексите към него приема, че клаузите за таксата за обезпечение покриват такива по чл.10а, ал.2 ЗПК, тъй като с тези услуги дейности, които са свързани пряко с кредита – неговото обезпечение.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, която съдът напълно кредитира като обективна, пълна и безпристрастна. От заключението се установи, че ГПР с включена такса за липса на обезпечение е 2431.65 % (пети въпрос). Към момента на сключване на договора за кредит, пекратният размер на законната лихва по просрочени задължения в левово, определена с ПМС е 50 %. От заключението се установи, че ищецът е заплатил на ответника сумата от 827.04 лева по договора за кредит и 165.87 лева по договора за поръчителство. Общата платена сума е 192.91 лева (л.68-73 от делото).

С оглед даденото в решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 на СЕС съдът приема, че с таксата за липса на представено обезпечение заобикаля императивна правна норма, а именно чл.10 ЗПК и чл.19 ЗПК, с което води до оскъпяване на кредита. Същевременно тази такса не е включена в ГПР, а представлява възнаграждение на кредитора. Всеки разход, който не е включил при изчисляване на ГПР, но представлява възнаграждение на кредитора, е нарушение на чл.10а, чл.19 ЗПК, което води до невъзможност потребителят да разбере как е сформиран ГПР, как е изчислен, какво се включва в него, което води до липса на посочен ГПР – нарушение на чл.11, ал.1, т.10-11 ЗПК.

Ето защо съдът приема, че представеният договор за потребителски кредит е недействителен, на основание чл.22 ЗПК вр. чл.10а, чл.11, ал.1, т.10, чл.19 ЗПК.

След като договорът е недействителен, то на основание чл.23 ЗПК, ищецът, като потребител, като заемополучател, следва да върне само чистата стойност на кредита. Следователно заплатената от него сума за възнаграждение (такса) за поръчител е платена без основание. След като е платена без основание, то на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД следва да бъде върната на ищеца от ответника.

Платена без основание е договорната лихва в размер на 27.04 лева, но тя не е предмет на осъдителния иск.

С оглед изложеното, съдът приема, че исковете са доказани по основание и размер.

Доколкото главният установителен иск е доказан по основание и размер, то не са налице предпоставките за разглеждане на евентуално съединените искове.

Съдът следва да постанови такъв диспозитив, съгласно написаното в петитума на ИМ.

Ето защо следва да бъде прието за установено, по предявен от М. Д. Д. с 4

ЕГН: ********** с постоянен адрес гр. София, ул. „......“ 1 срещу „Ф Б" ЕООД, с ЕИК: .............., със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Младост" ж.к. Младост 3, бул. ............ установителен иск, че са налице пороци, обуславящи нищожността на договор за потребителски кредит № 9 6 2 3 4 6 , на основание чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, чиято недействителност моли да бъде прогласена.

Следва да се осъди „Ф Б“ ЕООД, с ЕИК: .............., със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Младост“ ж.к. Младост 3, бул. ............ да заплати на М. Д. Д. с ЕГН: ********** с постоянен адрес гр. София, ул. „......“ 1, сумата в размер на 165,87 лева (сто шестдесет и пет лева и осемдесет и седем стотинки), представляваща платена при изначална липса на правно основание по договор за потребителски кредит № 962346, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба (26.04.2024 г.) до окончателното й изплащане, на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.

По разноските

С оглед изхода на делото ищецът има право на разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Ищецът претендира следните разноски (л.49 от делото) и представя доказателства за тях както следва:

100 лева – държавна такса за иск. По делото е налице доказателства само за заплатена държавна такса в размер на 50.80 лева (л.16 от делото).

Съгласно т.1 от ТР 6/06.11.2013 г. по тълк .д .№ 6/2012 на ОСГТК на ВКС, следва да бъде признат само разход, за който се представят доказателства.

30.00 лева за съдебни удостоверение – л.51 от делото 1000.00 лева депозит за експертиза – л.50 от делото адвокатско възнаграждение за двата иска по чл.38 ЗА. В размер на 480.00 лева с ДДС

При това положение разходите, които следва да се признаят лично на ищеца са в размер на 1080.80 лева.

Ето защо следва да се осъди „Ф Б“ ЕООД, с ЕИК: .............., със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Младост“ ж.к. Младост 3, бул. ........ да заплати на М. Д. Д. с ЕГН: ********** с постоянен адрес гр. София, ул.

„......“ 1 сумата в размер на 1080.80 лева (хиляда и осемдесет лева и осемдесет стотинки), представляващи разноски по гр. д. № 24732/2024 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.