Решение № 260057 от 01.02.2021, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

Номер ІV-302 Година

2021, 01 февруари гр.Бургас

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Бургаският окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав на двадесет и първи декември година две хиляди и двадесета, в откритото заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА

2. мл.с.ДЕТЕЛИНА ДИМОВА секретар

Ваня Димитрова като разгледа докладваното от съдия Даниела Михова въззивно гражданско дело № 1844 описа за 2019 година

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба на „ЮЛИЯ 2003“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.Пловдив 4015, район Западен, кв.Прослав, ул.Борис Петров № 30, против решение № 139 от 18.07.2019 г. по гр.д.1025/2017 г. по описа на Несебърски районен съд, с което е отхвърлен поради недопустимост на делбата поради естеството на правото и по разпореждане на закона, предявеният от въззивното дружество против „ПЪЛДИН ВАКЕИШЪН“ АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.Пловдив 4000, район Централен, бул.Шести септември № 84, ет.2, ап.6, иск за съдебна делба на Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Несебър, находящ се в гр.Несебър, с адрес на имота: ***, с площ 2886 кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - за курортен хотел, почивен дом, при квоти от правото на собственост между съделителите: за „ПЪЛДИН ВАКЕЙШЪН“ АД - 2416/2886 ид.ч. и за „ЮЛИЯ 2003“ ЕООД - 470/2886 ид.ч.; и с което решение въззивникът е осъден да заплати на „ПЪЛДИН ВАКЕЙШЪН“ АД съдебни разноски в размер на 573 лв, както и по сметката на PC-Несебър държавна такса в размер на 100 лв. Твърди се, че решението на НРС е неправилно поради нарушение на материалния закон, както и – необосновано.

Твърди се, че при правилни и обосновани изводи на съда относно наличието на съсобственост между страните и размер на квотите им в съсобствеността на процесния имот, неправилни и необосновани са изводите за недопустимост на делбата поради обстоятелството, че тъй като имотът е застроен, теренът на процесния ПИ е обща част по смисъла на чл.38, ал.1 от ЗС, обслужваща построените върху него обекти, поради което, поради предназначението му и съгласно чл.38, ал.3 от ЗС, делбата на терена е недопустима. Излагат се твърдения по фактите и се сочи, че в резултат на поредица от сделки, страните са съсобственици в процесния ПИ при квоти: „ПЪЛДИН ВАКЕЙШЪН“ АД - 2416/2886 ид.ч. и „ЮЛИЯ 2003“ ЕООД - 470/2886 ид.ч., като „ПЪЛДИН ВАКЕЙШЪН“ АД притежава и сграда с идентификатор ***, построена в имота, а „ЮЛИЯ 2003“ ЕООД – сгради с идентификатор *** и ***.

Твърди се, че изводите на първоинстанционният съд за недопустимост на делбата са в противоречие с актуалната и трайна съдебна практика – решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, съгласно която, ако е възможно от дворното място да се обособят нови УПИ, във всеки от които да попада сграда, лична собственост на отделни съделители, делбата ще бъде допустима. Сочи се, че първоинстанционният съд не е изследвал, в нарушение на чл.201 ЗУТ, дали в случая е налице такава възможност, поради което е постановил неправилно решение. Претендира се отмяна на решението на НРС и постановяване на решение, с което делбата се допуска. Претендират се разноски за двете инстанции. В съдебно заседание възизвната жалба се поддържа от процесуалния представител на въззивника. Представени са нови доказателства.

Въззиваемият

„ПЪЛДИН

ВАКЕИШЪН“ АД гр.Пловдив оспорва въззивната жалба като неоснователна и недоказана с писмен отговор в законовия срок, както и в съдебно заседание – чрез процесуалния си представител. Не се оспорва твърдението на въззивника, че страните са съсобственици в процесния ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Несебър, при посочените в исковата молба квоти в съсобствеността. Твърди се, че ответникът е собственик и на построената в имота сграда с идентификатор ***, оспорва се твърдението на ищеца, че е собственик на другите две сгради - с идентификатор *** и с идентификатор *** по КККР на гр.Несебър, като се твърди, че още с отговора на исковата молба, ответникът е заявил, че тези сгради са станали собственост, на основание чл.92 ЗС, на собствениците на терена към момента на реализирането им, т.е.сградите са съсобствени на страните по делото.

Твърди се, че възражението на ищеца за придобиване по давност на двете сгради - с идентификатори *** и ***, е недоказано. Твърди се, че изводите на съда за недопустимост на делбата, са правилни и съобразени с трайната съдебна практика, както по изложените от съда съображения, така и по съображения, изложени от въззиваемия. На следващо място се сочи, че делбата е недопустима и тъй като имотът е неподеляем по смисъла на чл.201, ал.2 ЗУТ, което се установява от приетите по делото експертизи. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на съдебни разноски. След попълване на делото във въззвната инстанция с нови доказателства – назначаване на комплексна съдебно-техническа експертиза и изпълнение на процедурата по чл.201 ЗУТ, въззиваемият продължава да твърди, че делбата е недопустима, тъй като процесният имот е неподеляем.

Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което е допустима.

С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът приема от фактическа и правна страна, следното:

Производството пред първоинстанционния Несебърски районен съд е образувано по искова молба на въззивника „Юлия 2003“ ЕООД против въззиваемия „Пълдин Вакейшън“ АД за допускане и извършване на съдебна делба на съсобствен на страните недвижимимот - Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Несебър, находящ се в ***, с площ 2886 кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - за курортен хотел, почивен дом, при квоти: за ответника „Пълдин Вакейшън“ АД - 2416/2886 ид.ч. и за ищеца „Юлия 2003“ ЕООД - 470/2886 ид.ч. Ищецът твърди, че с нот.акт № *** г. на нотариус М.Бакърджиева, рег.№ 810 на НК, е придобил дворно място с площ 361 кв.м., съставляващо УПИ ІІІ от кв.30 по плана на ТК „Слънчев бряг - изток“, ведно с построения в него ресторант, както и всички останали подобрения, намиращи се в имота, който УПИ ІІІ, впоследствие е обединен с други имоти на други собственици в УПИ І. Твърди се, че впоследствие ищецът е закупил (с нот.акт № *** г.) и 109/2886 ид.ч. от правото на собственост на ПИ с идентификатор ***. Сочи, че след извършване на доброволна делба между съсобствениците на поземлени имоти с идентификатори: ***, ***, *** и ***, собственици на Дял ІІ- ПИ с идентификатор *** с площ от 2886 кв.м., са станали „АБВ“ ООД с 2416/2886 кв.м.ид.части и „Юлия 2003“ ЕООД – с 470/2886 кв.м.ид.части. Твърди се, че с нот.акт № *** г., ответникът „Пълдин Вакейшън“ АД е придобил собствеността върху 2416/2886 кв.м.ид.части от ПИ с идентификатор ***, при което ищецът и ответникът са станали съсобственици на процесния ПИ с идентификатор *** при посочените по-горе квоти. Твърди се, че в процесния имот, ищцовото дружество е собственик на Сграда с идентификатор *** и Сграда с идентификатор ***, а ответникът е собственик на Сграда с идентификатор ***.

Твърди се, че е допустимо извършването на делба на съсобствено застроено дворно място, в което има постройки – индивидуална собственост, ако към момента на първата фаза на делбата се установи, че от дворното място могат да се обособят два или повече самостоятелни УПИ при спазване на изискванията на чл.19 ЗУТ за лице към улица, повърхнина и отстояние на сградите една от друга. С твърдението, че това в случая е възможно, се иска допускане и извършване на делба на имота.

Предявеният иск е с правно основание чл.34 ЗС, като делбата е в първата фаза – по допускането й.

Ответникът е оспорил иска. С писмения си отговор на исковата молба се изразява становище за неоснователност на иска поради недопустимост на делбата на процесния имот. Признава се, че процесният ПИ е съсобствен на страните при посочените в исковата молба квоти, но се оспорва претенцията, че сградите с идентификатор *** и *** са индивидуална собственост на ищеца, като се твърди, че те също са съсобствени на страните на основание чл.92 ЗС. Във връзка със собствеността на двете сгради се излагат твърдения, че съгласно нот.акт № *** г., на ищеца е учредено право на надстрояване на четириетажна сграда хотел-ресторант, и последната е в режим на узаконяване при условията на пар.184 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ, като се твърди, че ищецът не представя доказателства за узаконяването на тази сграда и дали тя е идентична със сграда с идентификатор № ***, както и, че липсват твърдения и доказателства за собствеността на сграда с идентификатор № ***. Твърди се, че делбата на поземления имот е недопустима съгласно чл.38, ал.3 ЗС, тъй като той представлява обща част по смисъла на чл.38, ал.1 от ЗС. Допълнително се излагат твърдения, че имотът се намира в режим не етажна собственост, тъй като е застроен с три сгради, за две от които /с идентификатор №№ *** и ***/ в исковата молба се твърди, че са собственост на ищеца, а сграда с идентификатор *** в писмения отговор се твърди, че е собственост на ответника. В случай, че се установи, че ищецът не е индивидуален собственик на двете посочени в исковата молба сгради, се твърди, че делбата на ПИ е недопустима по арг.от т.1, б.“е“ от ППВС № 2/1982 г. Ако се установи, че ищецът все пак е индивидуален собственик на двете сгради се твърди, че делбата е недопустима съгласно т.1, б.“д“ от ППВС № 2/1982 г., тъй като се касае за делба на обща част в режим на хоризонтална етажна собственост.

С обжалваното решение НРС е отхвърлил иска за делба на поземления имот поради недопустимост на делбата поради естеството на правото и по разпореждане на закона.

При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че обжалваното решение валидно и допустимо.

По наведените във възизвната жалба оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:

По делото не е спорно, а се установява и от събраните в двете инстанции доказателства, че:

На 12.08.2003 г. с нот.акт № *** г. на нотариус М.Бакърджиева, рег.№ 810 на НК, ищецът „Юлия 2003“ ЕООД е придобил дворно място с площ 361 кв.м., съставляващо УПИ ІІІ от кв.30 по плана на ТК „Слънчев бряг - изток“, ведно с построения в него ресторант със застроена площ от 244 кв.м.

На 04.08.2003 г., с нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** г. на Нотариус с peг.№ 110 на НК, ответникът „Пълдин Вакейшън” ООД е придобил собствеността върху УПИ I от кв.30 по плана на КК „Слънчев бряг- изток”, с площ от 31 239 кв.м.

Със заповед № 602/24.11.2003 г. на

Кмета на Община Несебър е одобрено частично изменение на ПУП за УПИ І, ІІ и ІІІ в кв.30 по плана на КК „Слънчев бряг - изток“, с което трите УПИ се обединяват в новообразуван УПИ І, отреден „За ресторант, обслужващи функции и жилища“.

С нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** г. на Нотариус с peг.№ 110 на НК, „Пълдин Вакейшън” ООД е продал на „АБВ” ООД собствените си 11239/31239 ид.части от правото на собственост на върху УПИ I от кв.30 по плана на КК „Слънчев бряг - изток”.

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** г. „АБВ” ООД е продал на „Пълдин Вакеишън” ООД правото на собственост на върху 8884/34155 ид.части от УПИ I от кв. 30 по плана на ТК „Слънчев бряг - изток”.

Със заповед № 1113/22.12.2004 г. на

Кмета на Община Несебър е одобрено частично изменение на ПУП за УПИ І в кв.30 по плана на КК „Слънчев бряг - изток“, с което УПИ І е разделен на новообразувани УПИ І, отреден „За курортно строителство, обслужващи функции, паркинги, спорт, атракции и озеленяване“, УПИ ІІ - „За хотел, обслужващи функции, паркинги, спорт, атракции и озеленяване“, УПИ ІІІ и УПИ ІV – „“ За КОО и озеленяване.

С нот.акт № *** г., ищецът „Юлия

2003“ ЕООД е закупил 109/2886 ид.ч. от правото на собственост на ПИ с идентификатор ***.

С Договор за доброволна делба от

10.07.2007 г., сключен между съсобствениците на поземлени имоти с идентификатори: ***, ***, *** и ***, Дял ІІ, включващ ПИ с идентификатор *** с площ от 2886 кв.м., е станал собственост на „АБВ“ ООД с 2416/2886 кв.м.ид.части и „Юлия 2003“ ЕООД – с 470/2886 кв.м.ид.части.