Решение № 256 от 22.01.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 256 гр. *, 22.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Неделина Маринова при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело № 20243110110189 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по предявени от В. И. И., ЕГН **********, с адрес: град *, Община *, Област *, ул. „*“ № 30, срещу „*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *, пл. „*“ № 13Б, обективно съединени искове, както следва:

1. главен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за приемане за установено в отношенията между ищцата и ответника, че Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № * от 17.04.2024 г., по който същите са страни, е нищожен, поради противоречието му със закона;

2. евентуално предявен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 2, т. 5, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 29 от Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № * от 17.04.2024 г., поради противоречието й със закона;

3. евентуално предявен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 29 от Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № * от 17.04.2024 г., поради противоречието й с добрите нрави.

Твърди се в исковата молба, че на 17.04.2024 г. ищцата сключила с ответника Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № * . Излага, че по силата на договора ответното дружество й предоставило кредит в размер на 950 лева, която сума се задължава да върне на 12 анюитетни месечни вноски, всяка от които в размер на 165,71 лева, в която били включени главница, лихва и неустойка. ГЛП бил фиксиран и възлизал на 36 %, при Г П Р 28,32 %. Падежът на първата вноска бил 17.05.2024 г., а на последната вноска 17.04.2025 г.

1

Релевира се недействителност на процесния договор поради противоречие с разпоредбата на чл. 22 ЗПК, доколкото не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Сочи се, че в процесния договор е предвидено представяне на гаранция по кредита, като възнаграждението за непредствавяне на такова не е включено като разход в ГПР и потребителят няма възможност да откаже предоставянето на подобна гаранция. Заявява се, че по начина на формулиране на неустоечните клаузи в договора не е възможно да се установи коя неустойка би била дължима от кредитополучателя, съответно как би се обременило задължението по договора за кредит. Твърди се, че записването в договора на ГПР, който не е реално приложения между страните, представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП, съответно води до недействителност на процесния договор на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Изразява се становище за нищожност на предвидените в чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от процесния договор клаузи за неустойка, тъй като същите противоречат на добрите нрави, в разрез са с принципа на добросъвестността при договарянето и водят до заобикаляне на Закона за потребителския кредит. Сочи се, че клаузата за предоставяне на обезпечение след сключване на договора, цели да заобиколи нормата на чл. 16 ЗПК, според която преди сключване на договор за кредит кредиторът оценява кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, а в настоящия случай на длъжника се вменява задължение да осигури гаранция, която да обезпечи кредита, след като той вече е отпуснат.

Твърди се още, че заемателят не може да избегне плащането на неустойка, тъй като реално не може да изпълни условията и вземането за неустойка ще възникне в сферата на кредитора във всички случаи. Посочва се, че вземането за неустойка представлява скрито възнаграждение за кредитора, което не е включено в ГПР в договора, както и че не е упоменато кои разходи са включени в ГПР и кой разход какъв процент от ГПР формира.

По изложените съображения, се иска уважаване на предявените искове, както и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника, с който се оспорват исковете по основание.

Н е с е оспорва твърдението, че страните в производството са сключили Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № *, съобразно правилата на ЗЕДЕУУ, ЗПК и ЗПФУР, като на същата дата дружеството е погасило служебно предходен кредит на ищцата и е предоставил на последната остатъка от заемната сума в брой на каса на Изипей.

Оспорват се твърденията за нищожност на клаузата за неустойка, като се сочи, че неустойката представлява самостоятелен договор, който в случая е обективиран в процесния договор за кредит, но по отношение на него не се прилагат разпоредбите на ЗПК и Директива 2008/48, а общите условия на ЗЗД. Същата представалявала обезпечение в случай на неизпълнение от страна на длъжника на непаричното му задължение по договора, а начинът на определяне на размера й съответствал на функциите на неустойката, съгласно текста на чл. 92 ЗЗД, и не предвиждал неоснователно обогатяване.

С оглед на изложеното се тв ърди, че процесният договор, в частност неустоечна 2 клауза, са валидни и годни да породят своите правни последици. Същите нито противоречат на закона, нито го заобикалят. Не противоречат и на добрите нрави, поради което се иска отхвърляне на предявените искове като неоснователни. Претендира се присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.

Подадено е становище от ищцата по отговора на исковата молба, с което се поддържа изложеното в исковата молба, както и предявените със същата искове.

В открито съдебно заседание ищцата не се явява и не се представлява. В писмено становище се поддържат исковите претенции, както и се претендират сторените в производството разноски.

В открито съдебно заседание ответникът не се представлява. В писмено становище се поддържа отговора на искова молба и се иска отхвърляне на предявените искове. Изразено е становище по отношение на дължимостта на разноските за производството.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, че на 17.04.2024 г. между страните в производството е сключен Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № *.

Съгласно чл. 1, т. 5 от договора, ГЛП по кредита е 36 %, а съгласно чл. 1, т. 6, ГПР по кредита е 28,32 %.

Видно от приетия като писмено доказателство по делото Погасителен план към процесния договор за кредит, месечната погасителна вноска, при липса на предоставено обезпечение, е в размер на 165,71 лева, като същата включва гланица, договорна лихва и неустойка при непредоставяне на обезпечение.

Съобразно чл. 29, ал. 1 от договора, кредитополучателят дължи неустойка от 0,9 % от усвоената сума по кредита за всеки ден на непредставяне на обезпечението, предвидено в чл. 19 от договора. Видно от последния, в тридневен срок от сключване на договора кредитополучателят трябва да представи едно от следните обезпечения: 1. действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по ЗЗД с и в полза на кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнение на всички задължения на потребителя или 2. да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договора в срок от един работен ден от получаване на искането. Предвидено е посочените обезпечения да отговарят на Общите условия към договора.

Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

По предявения главен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 3

ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК:

Процесният договор за кредит е с характер на потребителски договор, поради което, на основание § 13, т. 1 ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП), следва, че освен правилата на ЗПК, които важат за всички договори за потребителски кредит и уреждат императивните правила за определяне на тяхното съдържание и клаузи, приложими са и правилата на ЗЗП.

Нормите, уреждащи неравноправни клаузи/нищожността на сделките са от императивен характер и за приложението им съдът следи и служебно, защото когато страна се позовава на договор, съдът е длъжен да провери неговата действителност, респ. нищожност, пряко изводима от вида и съдържанието на договора, респ. надлежно въведените в процеса, и без да има позоваване на нищожност (в този смисъл Решение № 384 от 02.11.2011 г. по гр.д. № 1450/2010 г. по описа на ВКС, I г. о., ГК).

За да е нищожна като неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, тя следва да не е уговорена индивидуално и да осъществява някой от фактическите състави на чл. 143 ЗЗП, като същевременно не попада в някое от изключенията на чл. 144 ЗЗП.

В процесния случай, твърденията за недействителност на Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № * от 17.04.2024 г. следва да бъдат разгледани в светлината на процентната стойност на ГПР, разписана в чл. 1, т. 6 от договора.

Разпоредбата на чл. 19 от договора възлага в тежест за заемателя да осигури обезпечение, чрез трето физическо лице – поръчител или банкова гаранция (които следва да отговарят на кумулативно поставени изисквания). При неизпълнение на това задължение, съобразно чл. 29, ал. 1 от договора и погасителния план към него, длъжникът дължи на кредитора неустойка в общ размер на 879,44 лева.

Прочитът на съдържанието на клаузите на чл. 19 и чл. 29 от договора и съпоставянето им с естеството на сключения договор за паричен заем налага разбирането, че по своето същество те представляват скрито възнаграждение за кредитора ( което последният е прикрил, обозначавайки го като неустойка). Изискванията, които клаузата на чл. 29 от договора възвежда за потребителя, са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търси паричен кредит в сравнително нисък размер (950 лева). Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури поръчител или банкова гаранция, които да отговарят на многобройните, кумулативно поставени изисквания към същите. Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да се обогати, като капитализира допълнително вземане, което обозначава като "неустойка". Същевременно, кредиторът не включва т. нар. от него "неустойка" към договорната лихва, дължима по кредита и към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК (съобразно чл. 7 от договора за кредит, вземането за неустойка не се включва в предвижданията, формиращи размера на ГПР).

Тези изводи са красноречиво илюстрирани и от факта, че самият кредитор в 4 погасителния план към договора изначално разсрочва вземането за "неустойка", като при формирането на всяка анюитетната вноска добавя и част от дължимата сума за "неустойка".

В тази връзка, явно е кредиторовото очакване, че длъжникът не би могъл да покрие изискването за осигуряване на обезпечение. Именно предвид гореизложеното съдът счита, че вземането за неустойка на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора (съответно, сигурен разход за потребителя) и като такова е следвало да бъде включено в годишния процент на разходите.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя - настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси".