Решение № 1518 от 12.11.2024, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Гражданско дело 4526/2024
- Вид
- Решение № 1518
- Подписан
- 12.11.2024
- В сила
- 12.11.2024
- Състав
- Милена Ганчева Трифонова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.238 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.239, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414а · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 1518 гр. Русе, 12.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Милена Г. Трифонова при участието на секретаря Теодора Ив. Петрова като разгледа докладваното от Милена Г. Трифонова Гражданско дело № 20244520104526 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл.415 във вр. с чл.422 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 и чл. 86 ЗЗД от „Водоснабдяване и канализация“ ООД - Русе, представлявано от управителя И.М., против Ф. М. С. от гр. Русе за признаване за установено по отношение на ответницата съществуването на парично задължение в полза на ищеца в размер на 333,12 лева - главница и лихва за забава за периода от 01.01.2024 г. до датата на подаването на заявлението по чл.410 ГПК - 17.06.2024 г., съгласно издадени 6 броя фактури за доставена питейна вода и такси канал за имот с адрес: град Русе, ул. „И......
Твърди се, че ответницата е потребител на ВиК услуги с абонатен №......, партида №........ и не е заплатила задълженията си към ищеца по 9 бр. фактури на обща стойност 581,01 лв. – главница и 30,76 лв. лихва за забава. По подадено от „Водоснабдяване и канализация“ ООД – Русе заявление по чл.410 ГПК било образувано ЧГД 3366/2024 г. и с разпореждане на съда на ищеца било указано да предяви установителен иск за вземането си, с оглед факта, че длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение. Ищецът сочи, че част от задълженията на ответницата, за които е издадена заповед за изпълнение, са погасени чрез плащане, като по 6 фактури са останали неизплатени задължения в претендираните с исковата молба размери. В срока за отговор по чл.131 ГПК ответницата не е представила такъв.
След като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Договорните отношения между страните се основават на Общи условия, одобрени на 1
11.08.2014г. от ДКЕВР, влезли в сила на 27.09.2014г. Съгласно чл.33 от ОУ потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в рамките на 30 дни след датата на фактуриране, като при неизпълнение в срок на това задължение, дължат на В и К оператора обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ищцовото дружество.
На името на Ф. М. С. е открита партида при „Водоснабдяване и канализация” ООД – Русе, за доставка на питейна вода и отвеждане на канални води в имот с абонатен №......, находящ се в гр.Русе, бл. „............. Ответницата не заплатила дължимите към ищеца задължения за ползвани ВиК услуги.
В качеството си на кредитор, ищецът входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение №1666/18.06.2024г. по частно гражданско дело №3366/2024г. по описа на РРС срещу Ф. М. С., ЕГН ********** за сумите:
581,01 лева – незаплатена, изразходвана и отчетена питейна вода за периода 15.06.2023г. 12.04.2024г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.06.2024г.; 30,76 лева – лихва за забава за периода 31.08.2023г. до 17.06.2024г.; и 49 лева – разноски по делото.
Длъжникът подал възражение по чл.414а ГПК с приложена разписка за платени 334,64 лева към кредитора. Заявителят изразил становище, че са заплатени част от дължимите суми, с оглед на което съдът му указал да предяви в 1-месечен срок иск за установяване на вземането си.
Исковете за установяване на вземанията на ищцовото дружество по издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК са предявени в срока по чл. 415 ГПК, поради което се явяват процесуално допустими.
В първото заседание по делото процесуалният представител на ищеца е направил искане за постановяване на неприсъствено решение. Съдът счита, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК:
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответницата не е представила писмен отговор на исковата молба, не се е явила в първото открито съдебно заседание, не е направила искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие, като с разпореждане от 08.08.2024 г. са й указани последиците по чл.239, ал.1, т.1 от ГПК.
Налице са и предпоставките, визирани в чл.239, ал.1, т.2 ГПК. От представените по делото писмени доказателства се установява, че между страните са възникнали облигационни отношения във връзка с доставянето на питейна вода за процесния имот, ползван от ответницата. Приложени са фактури за задълженията на ответницата, които не са оспорени, от нейна страна не са ангажирани доказателства, установяващи погасяване на всички задължения по представените фактури.
Предвид представените по делото писмени доказателства и тези съдържащи се в ч.гр.дело №3366/2024г. по описа на РРС, с оглед факта, че ответникът не е ангажирал доказателства за недължимост на процесното вземане, може да се направи извод за 2 вероятната основателност на установителните искове.
По изложените съображения съдът приема, че претенцията като основателна следва да бъде уважена.
На осн. чл.78 ГПК, съобразно изхода на спора и направеното искане от ищеца, в негова полза следва да се присъдят сторените в исковото производство деловодни разноски в размер на 175 лева за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ф. М. С. с ЕГН **********, с адрес гр. Русе, ул. „..........., че същата дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ООД - Русе, с ЕИК 827184123, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Добруджа“ №6, представлявано от управителя И.М., сумите в общ размер на 333,12 лв. - главница за предоставени ВиК услуги за периода от 16.10.2023 г. до 12.04.2024 г. по партида №........ и лихва за забавено плащане за периода от 01.01.2024 г. до датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 17.06.2024 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по частно гражданско дело №3366/2024г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА Ф. М. С. с ЕГН **********, с адрес гр. Русе, ул. „..........., да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ООД - Русе, с ЕИК 827184123, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Добруджа“ №6, представлявано от управителя И.М., сумата от 175 лева – деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3