Решение № 853 от 25.06.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 853 гр. София, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело № 20251000502996 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК – Въззивно обжалване. Въззивното производство е образувано възоснова на въззизвна жалба с вх. Рег. № 75812 от 20.06.2025г., подадена от ищцата в исковото производство, а именно А. Н. И., действаща чрез пр. представител адв. Б. от САК срещу Решение № 2905 от 14.05.2025г. постановено по гр.д. № 4902 по опис на СГС за 2023г., с което са отхвърлени предявените при условията на обективно кумулативно съединяване, на осъдителни искове предявени против Й. Ж. Ф., като следва: иск с пр. основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 286 от ЗЗД за заплащане на сумата от 9000 евро представляваща дължимо възнаграждение по Договор за посредничество при продажба на недвижим имот със изключителни права от 14.10.2022 г. съединен по реда на чл. 210 от ГПК и иск с пр. основание чл.92,ал.1 ЗЗД за заплащане на за сумата от 18 000 евро, претендирана като неустойка по чл.10 от същия договор. Решението се обжалва и в частта за разноските, без да се претендира изменение или допълване. Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно и необосновано поради допуснати съществени процесуални нарушения свързани със събиране и оценката на писмените доказателства.

Иска се неговата отмяна и постановяване на акт по същество, с което исковете да бъдат уважени. Претендира разноски в размер на внесената държавна такса от 539.92 евро (1056 лева) посочена в списък за разноски по чл. 80 от ГПК.

1

Въззиваемата-ответница в исковото производство, а именно Й. Ж. Ф., в писмен отговор оспорва въззивната жалба като неоснователна, моли обжалваното решение да бъде потвърдено и претендира разноски в размер на 1022.68 евро (2000 лева) уговорени в договор за защита и съдействие и заплатени чрез банков превод.

В съдебно заседание въззивницата писмено, а въззиваемата чрез представител, поддържат становищата си изложени във въззивната жалба и отговора.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Върховният касационен съд е разяснил с Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, че въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, като относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.

Обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски градски съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.

Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е и допустимо.

Преценявайки основателността на депозираната въззивна жалба съобразно изложените в нея оплаквания, въззивният съд намира решението и за правилно и обосновано, като съображенията са следните:

Пред първата инстанция, страните спорят относно съществуването на облигационна връзка между тях, основана на договор за посредничество при покупката на недвижим имот , който е закупен от ответницата.

Ищцата твърди, че между нея и ответника, като клиент, е сключен договор за посредничество при продажба на недвижим имот с изключителни права от 14.10.2022 год., по силата на който Й. Ж. Ф. е възложила на А. Н. И. да посредничи при продажба на неин недвижим имот с идентификатор *** представляващ АПАРТАМЕНТ № 6 , с администритавен адрес *** , гр. София, за цена от 250 000 евро при уговорена комисионна за посредника от 3% или 7500 евро без ДДС. Ответницата отрича съществуването на такъв договор.

Ищцата твърди, че ответницата е продала имота. Излага, че купувачите са били доведени от нея в изпълнение на договора за посредничество, но ответницата не заплатила уговореното възнаграждение за този труд, поради което претендира от съда, да осъди ответницата, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 286 от ЗЗД да заплати сумата от 2

9000 евро представляваща дължимо възнаграждение по договор за посредничество от 14.10.2022 г. и на основание и чл.92,ал.1 ЗЗД сумата от сумата 18 000 евро – неустойка по същия договор, ведно с лихви върху главните вземания от датата на предявяване на иска 26.04.2023 г. до окончателното им изплащане.

Ответницата се защитава с правоизключващо възражение, като оспорва съществуването на договора, както и твърдението на ищцата, че ответницата се е задължила по този договор с подписа си върху него. Оспорва истинността на подписите върху представения от ищцата договор, като по излага и фактически твърдения, 1./че не е поставяла подписи върху този документ; 2./че подписът върху първата страница е неин по форма, но е привнесен от друг документ; 3./ че подписът на втората страница от документа изобщо не е неин. Не отрича да се е разпоредила със своя собственост и не оспорва истинността на нотариален акт № 47, том ХІV, рег. № 33312, дело № 2306/2022г. , който обективира разпоредителна правна сделка с имот посочен в исковата молба.

Съобразно разпределението на доказателствената тежест, ищцата е следвало да докаже съществуването на писмения документ. Тя е представила такъв със съдържание, описано в исковата молба, но като заверен от нотариус препис от документ, представен в ориГ.л пред нотариус.

Нотариална заверка не обхваща с удостоверителната сила подписването на договора, т.е. подписите не са поставени пред нотариуса. Представянето на ориГ.л от документ пред нотариуса не се оспорва. Не е спорно, че ответницата е продала недвижим имот със съответните индивидуализиращи белези и цена, идентична с тази посочена в представения като копие, от нотариално заверен ориГ.л от документ , с нотариална заверка № 1542 от 17.02.2023г. по регистъра на Нотариус № ***.

Спорът пред първата инстанция е за това, дали подписът върху възложител по така представения документ (първоначално представен като копие - с исковата молба), а после представен и в ориГ.л съдържащ ориГ.лното нотариално удостоверяване, а не ориГ.лът представен пред нотариуса (в съд. заседание проведено на 07.03.2024 г. ) е поставен на ответницата и чия е доказателствената тежест, когато ответницата оспорва, че подписът поставен под възложител не е неин.

Настоящият състав на САС като съобрази, че ответницата своевременно е изискала да бъде представен ориГ.л от договора и такъв не е представен (представения е нотариално заверен препис от ориГ.л), то следва, че ищцата е доказала само факта, че на 17.02.2023г. е представила на помощник нотариуса документ в ориГ.л със съдържание, удостоверено с нотариална заверка върху снет от ориГ.л препис. Ответницата не носи задължение или доказателствена тежест да представя ориГ.л от същия документ, след като оспорва съществуването на такъв документ и че подписът поставен върху преписа не неин. Липсва нотариално удостоверяване, че подписът е поставен от ответницата. Доказателствената сила на нотариалното удостоверяване не се разпростира върху истинността на подписите поставени върху ориГ.ла, а само досежно съществуването на такъв документ към определена дата, която предхожда съдебния процес.

В производството пред първата инстанция е оспорена истинността на подписа 3 поставен от ответницата върху преписа. При липса на ориГ.л от документ, а само на нотариално заверен препис, не може да се поставя въпроса за тежестта на доказване истинността на подпис, защото документът няма ориГ.лен подпис, който да бъде обект на изследване. В тежест на ищцата е да представи ориГ.л. Тя представя нотариално заверен препис от ориГ.л. Затова и ответницата не носи доказателствената тежест да установи, че подписът не е неин. Такава тежест ще тежи върху нея, ако ищцата беше представила ориГ.ла, който може да бъде обект на изследване от графолог. След като липсва ориГ.л, представения от нотариуса препис от ориГ.л, доказва само, че към определена дата в случая 17.02.2025 г. ищцата е държала ориГ.лен документ, а към датата на образуване на делото разполага с копие от препис, който е снет от ориГ.ла пред нотариуса.

Затова страната, която твърди, че е налице договор, носи доказателствената тежест, че подписът поставен под възложител е на ответницата. Ищцата може да се освободи от доказателствената тежест, само ако представи ориГ.ла от документа. Тогава ответницата носи доказателствената тежест, че подписът върху ориГ.ла не е неин.

Независимо, че не е носила доказателствената тежест, ответницата е провела насрещно пълно доказване относно истинността на подписа върху представения нотариално заверен препис от ориГ.л и възоснова на заключението на СГр.Е, се установява,че подписите за „възложител“ в представеното копие на Договор за посредничество при продажба на недвижим имот със изключителни права от 14.10.2022 г., са копия на подписи, които са положени от Й. Ж. Ф., като в голяма степен на вероятност имената „Й. Ф.“ и подписът на втората страница са привнесени от друг документ. От заключението на повторната СГрЕ следва, че изписването на името „Й. Ф.“ и подписа след него на реда срещу „Възложител:” на стр. 2 в Договора са пренесени по електронен път от друг документ и „монтирани“ чрез компютър на определеното за това място върху предварително подготвения макет (проект) на Договора за посредничество.

Съдът кредитира изцяло заключенията като компетентно дадени.

Настоящият съд не обсъжда свидетелските показания, като приема, че те са недопустими към предмета на доказване, на основание чл. 164, ал.1 т. 3 от ГПК.

От правна страна, настоящият състав приема, че ищцата не е доказала с обвързваща доказателствена сила на наториалната заверка на представяния с исковата молба договор, неговото съществуване. По делото е установено, че подписите на една от посочените като договарящи страни (ответницата), не са поставени върху договора, а са пренесени „монтирани“ от друг документ, поради което този документ е неистински и не доказва наличието на облигационна връзка, независимо от неговото съдържание.

Правните изводи на въззивния съд, съвпадат с тези, изложени в обжалваното решение на първата инстанция, поради което и на основание чл. 272 от ГПК настоящият съд препраща към тях като приема, че решението е правилно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено.

По разноските: С оглед изхода от въззивното обжалване, правото на разноски 4 принадлежи на ответницата, която е претендирала за присъждане на заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 1022.58 евро (2000 лева).

Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на САС

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2905 от 14.05.2025г. постановено по гр.д. № 4902 по опис на СГС за 2023г.

ОСЪЖДА А. Н. И. с ЕГН ********** от гр. ***, ул. „***, бл. *, вх. *, ап. * ДА ЗАПЛАТИ на Й. Ж. Ф. с ЕГН ********** сумата от 1022.58 (хиляда двадесет и две точка петдесет и осем) евро (2000 лева), на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5