Определение № 741 от 03.11.2020, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 741

27.10.2020 г.

Апелативен съд - София

Град София

5-ти наказателен

На 27.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Веселин Пенгезов

Десислав Любомиров

Атанаска Китипова като разгледа докладваното от Атанаска Китипова Въззивно частно наказателно дело № 20201000601187 по описа за 2020 година Производството е по реда на чл.440 от НПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от осъдения М. Н. Ч., чрез упълномощения защитник адв.А. И., против протоколно определение от 09.10.2020г. на СГС, постановено по чнд №3006/2020г., с което е оставена без уважение молбата на осъдения Ч. за предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „Лишаване от свобода“.

В жалбата се сочи, че осъденият е дал достатъчно данни, че се е поправил, съгласно разпоредбата на чл.439а от НПК, изразява се несъгласие с извода на съда, че осъденият не се е поправил, а също и с изтъкнатите доводи, свързани със съдебното му минало. Според жалбата, не може да се обсъждат предишните осъждания, за които вече се търпи наказание, налице е изпълнение на плана на присъдата, което не е формално, а ефективно, осъденият не е спирал да работи, изминали са повече от шест месеца от налагането на наказание, освен това той е бил и награждаван. Не са обсъдени здравословните проблеми, които чуждият гражданин Ч. желае да лекува при семейството си, тъй като няма регистрация в България.Това, че той не е преминал към по-лек режим не означава, че процесът на поправяне не е завършил, още повече, че почти 2/3 от наказанието е изтърпяно чрез работа. Според защитата, наложеното наказание е изиграло своята рола, затова се иска да бъде прието, че са налични всички предпоставки по чл.70, ал.1 от НК и жалбоподателят да бъда условно предсрочно 1 освободен.

САС в настоящия състав, след като се запозна с доводите, посочени в жалбата, с доказателствата по делото и мотивите на атакуваното определение, намери за установено следното:

Жалбата е допустима като подадена в срок и от лице с активна процесуална легитимация за това, не се налага насрочване на открито съдебно заседание за разглеждането й, а по същество е неоснователна по следните съображения:

М. Ч. изтърпява от 21.07.2016г. наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две години, приведено в изпълнение по реда на чл.68, ал.1 от НК, от 30.05.2018г. изтърпява наказание „Лишаване от свобода“ за срок от четири години, определено по нохд №873/2016г. на ОС Хасково. Към 09.10.2020г. той е изтърпял всичко 2г., 11м. и 14дни, остават му за изтърпяване 1г., 0м. и 16дни, т.е. към настоящия момент осъденият е изтърпял ½ от наказанието, което е законно определеният минимум по чл.70, ал.1, т.1 от НК.

В писменото становище на началника на Затвора София е посочено, че то е отрицателно, тъй като осъденият не отговаря на изискванията по чл.439а от НПК, не са налице данни за поправянето му, наказван е, не са изпълнени целите, заложени в плана на присъдата.

В доклада по повод молбата за УПО подробно е посочено, че още от адаптационния период за изтърпяване на наказанието осъденият е създавал проблеми, нарушавал е режимните изисквания, не се отнасял с уважение и респект към пенитенциарните служители, претенциозен е, предизвиква напрежение, склонен е към рисково и безразсъдно поведение, включително към другите лишени от свобода, не е награждаван, многократно е наказван. Рискът от рецидив е намалял само с 2 точки – от 33 до 31 точки, рискът от вреди за обществото е нисък след проведената корекционна дейност. По отношение на присъдата и нарушението, отговорността за това е приета частично, формално се изразява разбиране на мотивите, в определена степен са осъзнати вредите. Корекционната работа по отношение на позитивна промяна в поведението на Ч. според доклада трябва да продължи, тъй 2 като не е изпълнен изцяло планът на присъдата и този процес не е завършил, не са налице убедителни резултати в посока личностна промяна.

Пред първоинстанционния съд прокурорът е поддържал, че молбата не следва да се уважава.

Становището на затворническата администрация относно условното предсрочно освобождаване, изразено в съдебно заседание пред първоинстанционния съд от упълномощения представител на СЦЗ, е отрицателно.

При преценка на доказателствата и доводите на първоинстанционния съд настоящият състав намира, че правилно е прието, че условното предсрочно освобождаване на осъдения все още би било преждевременно, тъй като към момента на преценката осъденият все още не е дал достатъчно доказателства за промяна на нагласите си за водене на законосъобразен начин на живот. Предвид рисковото поведение на осъдения, както и че наказанието се изпълнява все още при условията на строг затворнически режим, а също и наложените наказания, не може да се приеме, че по време на престоя в затвора Ч. е коригирал в достатъчна степен поведението си, за да са изпълнени изискванията по чл.439а от НПК за добро поведение.

Предпоставката да е изтърпял повече от половината от размера на наказанието не е достатъчна, за да бъде уважено искането за УПО, след като осъденият не е дал доказателства за трайно поправяне, молбата за условно предсрочно освобождаване правилно е приета от първоинстанционния съд за неоснователна. Предвид изложеното, настоящият състав също приема, че се налага се извод, че процесът на поправяне и превъзпитание следва да продължи за постигане на трайна и устойчива нагласа за законосъобразен начин на живот и извън границите на заведение за изтърпяване на лишаване от свобода. Затова правилно първостепенният съд е приел, че не са налице предпоставките за постановяване на условно предсрочно освобождаване, като в тази връзка е съобразено и че не са налице достатъчно доказателства за поправяне и превъзпитание на лицето и в този смисъл не е налична втората предвидена от закона предпоставка за уважаване на молбата за предсрочно условно освобождаване по чл.70, ал.1 от НК осъденият да е 3 дал доказателства за поправянето си, въпреки че е изтърпяно повече от половината от наказанието. Изложените доводи от служебния защитник, че осъденият е бил награждаван, не намират подкрепа в доказателствата по делото. Категорично неговото съдебно минало не е основанието, на което се е позовал първостепенният съд, за да откаже УПО, а твърденията да наличие на промяна в поведението, отговаряща на изискванията на закона за допускане на УПО, също са изцяло голословни, доколкото подробно документираното поведение на осъдения изобщо не е такова, напротив, в доклада по повод поисканото предсрочно освобождаване много ясно е посочено, че планът на присъдата не е изпълнен по отношение на корекционната дейност.

По изложените съображения, Софийският апелативен съд прие, че атакуваното определение е правилно, обосновано и законосъобразно, и следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл.440, ал.2 от НПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 09.10.2020г. на СГС, постановено по чнд №3006/2020г., с което е оставена без уважение молбата на осъдения М. Н. Ч. за постановяване на условно предсрочно освобождаване.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4