Решение № 404 от 30.03.2023, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 3309/2022
- Вид
- Решение № 404
- Подписан
- 30.03.2023
- В сила
- 20.03.2024
- Състав
- Ася Събева, Кристина Филипова, Даниела Христова
Цитирани разпоредби
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 50 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 40 и сл. · Закон за защита на животните
- чл. 40, ал. 1 · Закон за защита на животните
- чл. 41 · Закон за защита на животните
- чл. 47 · Закон за защита на животните
- чл. 48 · Закон за защита на животните
- чл. 50, т. 2 · Закон за защита на животните
- § 1 · Закон за защита на животните
- чл. 129, ал. 2 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 404 гр. София, 30.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Ася Събева
Членове:
Кристина Филипова
Даниела Христова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско дело № 20221000503309 по описа за 2022 година
С решение № 2103 от 01.08.2022 г. по гр. д. № 9505/2021 г. ОСЪЖДА на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД вр. чл. 40 и сл. ЗЗЖ Столична община да заплати на М. И. Я. сумата от 26 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от бездействието на ответника да организира и изпълнява дейностите, вменени му по закон по овладяване на популацията на безстопанствени кучета и осигуряване на безопасна градска среда, ведно със законната лихва, считано от 22.06.2021 г. до окончателното изплащане.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от Столична община, в която се твърди, че ищецът не е доказал наличието на противоправно поведение на ответника, като подчертава, че травмите са от падане от колело (и то поради загуба на контрол от самия ищец), а не от ухапване от куче.
Подчертава, че ищецът е следвало да докаже безстопанствения характер на кучетата, което не е сторено, тъй като се установява, че те са обитавали колиба, направена от живущите в блока, които са ги и хранели, а следователно те са били под техен надзор (70 ЗВетМД). Твърди, че практически кучетата имат стопанин, макар и той да не е установен и се позовава на съдебна практика в тази насока. Отделно твърди, че самото 1 съществуване на безстопанствени кучета не е противоправно, тъй като е предвидено в закона – според действащата общинска програма след кастриране и обезпаразитяване животните се връщат на местата, от където са взети. Изтъква, че в случая от значение е полагането на всички усилия за вземане на конкретни мерки с дължимата грижа, а непостигането на крайната цел не е противоправно поведение (Решение № 488 от 7.02.2012 г. по гр.д. № 899/2010 г., ІV ГО, ВКС, решение № 308 от 3.01.2018 г. по гр.д. № 1068/2017 г., ВКС, ІV ГО). Моли да се отмени решението и да се отхвърли иска. В допълнителна молба след указания на съда е заявил, че в претенцията за отмяна на решението е включено и оплакване относно размера на присъденото обезщетение, тъй като решението е неправилно и по отношение на него.
Ответникът М. И. Я. оспорва жалбата. Подчертава, че от показанията на очевидеца, който му се е притекъл на помощ и го е спасил, е видно,че кучетата са много злобни, чипирани и с марка на ухото, поради което те следва да се третират като безстопанствени. Намира, че представената Програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета 2012 2016 г., справки от ОП „Екоравновесие“ и отчети, не установяват изпълнение на задълженията по чл. 40, чл. 41, чл. 47 и чл. 48 от ЗЗЖ за полагане на дължимата грижа от общината. Счита, че е налице неизпълнение на чл. 50, т.
2 ЗЗЖ. Намира, че според последния отчет от 2019 г. кучетата са прибрани чак след като са застрашили хора. Изтъква още, че след като грижата за кучетата е оставена на хора от блока, то това означава именно, че СО не е полагала адекватна такава. Позовава се на съдебна практика – Решение № 368/18.11.2015 г. по гр.д. № 2045/2015 г., ВКС, Решение № 183 от 30.06.2017 г. по гр.д. № 4028/2016 г., ВКС. Сочи, че размерът на обезщетението е съобразен с чл. 52 ЗЗД, като счита, че оплакване относно същия е преклудирано, тъй като такова не е включено във въззивната жалба.
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 49 ЗЗД.
Ищецът М. И. Я. твърди, че на 22 срещу 23 юни 2021 г. в гр. София, 2 управлявайки велосипеда си бил нападнат от три безстопанствени кучета, едно от които го захапало за лявата маратонка, а другото за крачола на панталона, при което в опит да ги отблъсне загубил равновесие и паднал върху паркирал на улицата лек автомобил, в резултат на което получил травматични увреждания – разкъсни рани по лицето, главата, ръцете и крака, избиване на зъб. На помощ му се притекъл свидетел, който разгонил кучетата и повикал „Бърза помощ“. Ищецът твърди, че претърпял медицински интервенции (зашиване и залепване на рани), възстановявал се дълго, имал затруднения в ежедневието и изпитвал болки, нуждаел се от помощ, срамувал се от външния си вид в работата си с клиенти като зам.управител на „Технополос“, изпитвал страх, отчуждил се, не спортувал. Твърди, че Столична община не е изпълнила задълженията си да организира и изпълнява дейностите, вменени със закон по овладяване на популацията на безстопанствените кучета и осигуряване на безопасна градска среда, поради което претендира да му се изплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 26 000 лв., ведно със законната лихва от 26.06.2021 г. и разноски.
Ответникът Столична община счита иска за неоснователен, тъй като е изпълнила задълженията си по закон, като е приела Програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета 2008 г. - 2011 г. и 2012 г. - 2016 г., и е възложила изпълнението й на трето лице. Намира, че поради осъществяване на дължимата грижа, макар и да не е постигнат очаквания резултат, не следва да носи отговорност. Твърди, че кучетата не са били безстопанствени, като възразява и относно фактите по настъпването на самия инцидент. Оспорва размера и причинната връзка с вредите, като подчертава, че те са настъпили поради падане от велосипеда, а не от ухапване от куче.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на страните във въззивното производство, се установява следната фактическа обстановка:
Няма спор, че ищецът е претърпял инцидент на 21-22 юни 2021 г. в гр.
София. Според СМЕ и данните в представените медицински документи се установява, че той е получил разкъсно-контузни рани и охлузвания в областта над челото и дясната вежда, на гърба на носа, на носния отвор, на горната устна, долната част на дясната очница, дясната предмишница, десния лакът и 3 дясната ръка, дясната подбедрица, коляното, лигавицата на устната кухина и долната устна, както и избиване на 2-ри зъб долу в дясно (което затруднило храненето). Дадено е становище, че уврежданията са получени при падане от превозно средство и няма такива от ухапвания. Ищецът е бил опериран за трансплантация на краче и ламбо на устната лигавица на горната устна и гърба на носа, а хирургично са обработени и нараняванията на носа. Въпреки извършената пластична операция е останал белег и кожен дефект на горната устна. Мекотъканните наранявания при ищеца са зараснали за 45 дни, период по-дълъг от обичайния за рани на лицето, с оглед факта, че при две от неговите рани е имало кожен дефект, наложил извършване на кожна пластика с присаждане на кожа с проходими кръвоносни съдове. Това е наложило продължително провеждане на мазеви превръзки през 3-4 дни. През посоченият период ищецът е търпял болки и страдания (най-интензивни след инцидента, пластичната операция и периодичните превръзки). Налично е било затруднение при храненето, а белезите трайно са променили външния вид, като макар и зараснали, раните са оставили кожни козметични дефекти на лицето, които са видими.
Св. В. М. С., сочи, че срещу тези улични кучета жена му и тъщата му многократно са подавали сигнали до общината. Разказва, че видял поредното нападение на въпросните кучета от балкона си - те изскочили от една ниша срещу ищеца, който карала колело по улицата. Сочи, че живущите от блока направили колиба на кучетата и те не се виждали, като идваш по пътя.
Кучетата започнали да го дърпат и да го бутат, той загубил контрол и се чукнал в паркираната кола на свидетеля, като паднал жестоко. Свидетелят излязъл веднага, защото лично много се ядосвал на тези кучета и много пъти искал да се саморазправи с тях. Не очаквала, че е така сериозно, но видял локвата кръв и забравил за кучетата. Я. бил в потресаващо състояние, с обезобразено лице, висели парчета кожа, месо, кръв, джука, нос, вежда, много зле бил. Свидетеля извикал спешна помощ, полиция, разпитвали ги, питали за кучетата. Били тогава три кучета, а сега, така нареченото Мечо още е там, като имало и едно женско, което било доста злобно. От блока ги хранели, затова стояли там, до трафопоста. Свидетелят видял, че по-рано нападнали и друг велосипедист. Свидетелят не знае да са собственост на някой, но едно от глутницата, което било много по-агресивно, го припознали от блока, като свое и в момента го гледали вътре в двора. Останалите били навън, което 4 според свидетеля го водело към мисълта, че няма собственост върху кучетата.
Кучетата били чипирани. Допълнил е, че преди инцидента едно от кучетата е отглеждано от блока, като свое, като предполага, че ако има собственост тя е на някой конкретно от блока, но всички хранели и това и останалите кучета.
Съпругата на ищеца, Т. С. Б., разказва, че след претърпяната операция той изглеждал потресаващо, всичко го боляло, с драматични рани по лицето.
Той се възстановявал месеци, като психически не се стабилизирал, променил се, сънувал кошмари, страхувал се от кучета, спрял да кара колело, забранил и на детето да кара. Не спортувал вече, не ходел пеша, а най-голямото му притеснение бил външният вид, тъй като работел с хора - притеснявал се безкрайно, прикривал белезите си, не искал да се бръсне. Корона вируса и носенето на маска му помогнало, като така ходел по-смело на работа.
По делото от страна на ответника са представени Програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Столична община 2012-2016., Решение № 3 от 8.02.2018 г. за продължаване на изпълнението на мерките по посочената програма, План за действие, ежегодни справки за дейността на ОП "Екоравновесие" за периода 2008 до 2021 г., Отчети на изпълнението на мерките от Програмата за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Столична община 2012-2016 г. и годишен отчет за дейността на ОП "Екоравновесие", съгласно които Общината е започнала работа за овладяване проблема с безстопанствените кучета, които се кастрират, обезпаразитяват, ваксинират и връщат по местообитанията си. От посочените справки, касаещи 2021 г.
(когато е настъпил инцидента) се установява, че до м. май на тази година са заловени 1763 кучета, 1178 са кастрирани, 809 са осиновени, 165 са включени в кампании за дворни кучета, а 724 са върнати, като е отразена и бройката на починалите и евтаназирани животни. В справка е отразено за предходните години, че броят на заловените и кастрирани кучета е съответно за 2020 г. – 3450 и 2336, за 2019 – 3282 и 2484, за 2018 – 3713 и 2941 и пр. Всяка година част от кучетата (отбелязани в графа 3 по справките) са били връщани на местата от където са били взети. В справките са отбелязани и броят на животните, които са осиновени или съответно настанени в клиники за лечение. В приложените годишни отчети е видно, че дейностите, касаещи мерките за овладяване на популацията на безстопанствените кучета са допълнени като в тях са включени разширяване на приютите, закупуване на 5 апарати за изследване на животните, предприемане на мерки (глоби и др.) спрямо граждани, които изоставят домашните си животни, всекидневни проверки, разгръщане на кампании за осиновяване, кастрации и пр.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се налагат следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 49 ЗЗД (В този смисъл и решение № 7 от 21.01.2010 г. по гр. д. № 3623/2008 г., Г. К., І Г. О. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК). Ищецът поддържа, че общината, чрез своите служители, е нарушила вменените й от закона задължения, като не е взела необходимите мерки безстопанствените животни да не създават опасност за хората, както и не е организирала в достатъчна степен изпълнението на програмите за овладяване на популацията на безстопанствените кучета.