Определение № 749 от 25.05.2023, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№***49 гр. Плевен, 23.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. Г.-ПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. Г. като разгледа докладваното от МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ Въззивно частно гражданско дело № 20234400500331 по описа за 2023 година Производството е по чл.274 и сл. ГПК.

С определение № 1039 от 06.03.2023г. по гр.д. № 2695/2022г. на ПлРС – III-ти гр.с-в, съдът е ОСТАВИЛ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от Е. П. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Плевен, ул. ’’***” №*** и съдебен адрес: гр.Плевен, бул. ”***” №***, ет.2, офис, чрез адв.И. Н. от ПАК против В. Г. Б., ЕГН ********** и Б. С. Д.,ЕГН **********, и двамата с адрес гр.Г., ул.*** №***, като наследници на починалата в хода на делото С.Б.Д., иск с правно основание чл.108 от ЗС като недопустим и ПРЕКРАТИЛ производството по гр.д. №2695/2022год. в тази ЧАСТ.

Срещу определението е подадена частна жалба от Е. П. А. от гр.Плевен, ЕГН **********, в която се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че ответниците упражняват фактическа власт върху реална Част от стълбищната площадка на 13-ти етаж в бл.***, на ж.к.***, която е обща Част на сградата, но те са отделили реална Част от нея с изграждане на преградна стена. Твърди, че негаторния иск и ревандикационния иск могат да се съединяват кумулативно при определени условия.

Моли съда да отмени прекратяването на делото в Частта за иска по чл.108 ЗС и да върне същото в ПлРС за продължаване на процесуалните действия. Претендира разноски за производството по частната жалба в размер 1 на 415лв., от които 15лв. д.т. и 400лв. адв. хонорар.

Ответницата В. Г. Б. от гр.Г., ЕГН ********** чрез адв.Д. Д. от ПлАК не изразява становище – л.22 от делото.

Ответникът Б. С. Д. от гр.София, ЕГН ********** чрез адв.Д. Д. от ПлАК изразява становище, че жалбата е неоснователна – искът по чл.108 ЗС е недопустим за обща Част, защото не може да се предава владението на обща Част между етажните собственици.

Частната жалба е допустима – подадена е в срока по чл.275 ал.1 ГПК, видно от съобщение до ищцата – л.59 от делото на ПлРС и входящия щемпел на жалбата – л.3 от настоящото дело, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване допустим съдебен акт.

Частната жалба е основателна.

За да постанови прекратяване на делото поради недопустимост на ИМ в Частта за иска по чл.108 ЗС съдът е приел, че в случая ищцата няма правен интерес да предявява иск с правно основание чл.108 от ЗС, т.к. ответната страна не оспорва нейното право на съсобственост - 0,98/100 ид.части от общите Части на сградата, представляваща ЕС, в която се намира собственото й жилище. Наред с това тези притежавани от нея ид.части от общите Части на сградата се разпростират върху всички такива общи части и не могат да се отграничат по отношение стълбищната площадка на жилищния етаж, на който се помещават двете процесни жилища. Тези ид.части не могат и не се обособяват по отношение собствениците на всички имоти, находящи се на въпросния жилищен етаж. С предявяването на иска с правно основание чл.109 от ЗС и с евентуалното му уважаване, ищцата би получила в пълен обем исканата защита на правата и интересите й. Поради това приел, че следва да се прекрати производството в Частта, в която съдът е сезиран с иск на основание чл.108 от ЗС, поради неговата недопустимост и липса на правен интерес за ищцата.

Настоящият състав на съда не споделя изводите на ПлРС в обжалваното определение.

Релевантната съдебна практика е формирана с ТР № 34/15.08. 1983г. по гр.д. № 11/1983г. на ОСГК, Р № 179/09.03.2010г. по гр. дело № 219/ 2009г. на първо г.о., в цитираното вече Р № 283/2012г. по гр.д. № 387/2012г. на второ 2 г.о., Определение № 953/20.10.2011г. по гр.д. № 465/2011г. на първо г.о., а в по-ново време и в Р № 63/25.05.2021г. по гр.д. № 3196/2020г. на първо г.о., в което е цитирано Р № 113/18.01.2021г. по гр.д. № 1160/2020г. на първо г.о. на ВКС. В последното решение ВКС действително е държал мотиви, че общите Части в ЕС не са самостоятелни обекти на права, съгласно определението на чл.38 ЗС те са общи на всички собственици и служат за общо ползване.

Поради това не могат да бъдат предмет на предаване на владение в отношенията между етажните собственици. Засегнатият етажен собственик може да иска осигуряване на достъп, но не може да иска ревандикация на обща Част. При спор относно естеството на дадена Част от сградата следва да се съберат необходимите доказателства, да се прецени за обща Част по естеството си или по предназначение се касае и дали не е извършено преустройство, в резултат на което общата Част е променила своето предназначение и се е превърнала в помещение, присъединено към някой от обектите в сградата. Междувпрочем видно от протокола от проведеното съдебно заседание на 31.03.2023г. ответникът Б. С. Д. – баща както на С.Б.Д., така и на Т. Б.ова Д.а, е направил изявления, които най-малкото подлежат на проверка именно в насоката на мотивите на ВКС по цитираното решение.

Предмет на ревандикация в разглеждания случай са били стълбище, свободна Част и коридор, но видно от диспозитива на решението ВКС е отменил въззивното решение в Частта за уважения иск по чл.108 ЗС на стълбище, свободна Част и коридор и вместо него е постановил друго, с което го е отхвърлил като неоснователен. Следователно в тази конкретна хипотеза иск по чл.108 ЗС, съединен с иск по чл.109 ЗС не е бил недопустим, защото делото не е прекратено поради недопустимост на иска.

При тези данни съдът неправилно е стигнал до извод за недопустимост на ИМ в Частта й за иска по чл.108 ЗС.

Обжалваното определение следва да се отмени, а делото – да се върне на ПлРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ищцата е направила разноски, каквито претендира, но в настоящото производство не се отговоря по същество за основателността на ИМ. В този смисъл за сторените в процеса по обжалване на прекратяването на делото разноски, следва да се произнесе ПлРС, когато решава въпросите по същество.

3

При тези съображения и на основание чл.278 ГПК Окръжният съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно определение № 1039 от 06.03. 2023г. по гр.д. № 2695/2022г. на ПлРС – III-ти гр. с-в, с което съдът е прекратил производството по гр.д. № 2695/2022г. поради недопустимост на иска по чл.108 ЗС и

ВРЪЩА делото на същия състав на ПлРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

УКАЗВА на първата инстанция да се произнесе и за разноските, направени от ищцата за обжалване на прекратяването на делото в тази Част, при постановяване на решение по същество.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4