Решение № 1072 от 14.08.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1072 гр. София, 14.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20241000502168 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 261328 от 1 декември 2023г. по гр. д. № 1604/2021г.

Софийски градски съд, ГО, 29 състав е осъдил ЗК ЛЕВ ИНС АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Симеоновско шосе № 67А, да заплати на С. Х. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. *** *, ет. *, ап. *, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата 30 000 лева, представляваща дължимо обезщетение за претърпените неимуществени вреди от настъпилата смърт на нейния съпруг М. М. К. в резултат от осъществено на 23.01.2020г., около 12.40 часа, в гр. София в района на кръстовището на бул.

Сливница с ул. Опълченска пътнотранспортно произшествие по вина на водача на автомобил Мерцедес с ДК № ******** - Ж. Д. З., чиято деликтна отговорност е обезпечена чрез договор за застраховка Гражданска отговорност със ЗК Лев Инс АД, заедно със законната лихва върху тази сума от 27.07.2020г. до окончателното й изплащане, като отхвърлил иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ за разликата над уважения размер от 30 000 лева до пълния предявен размер от 200 000 лева ; осъдил ЗК ЛЕВ ИНС АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Симеоновско шосе № 1

67А, да заплати на С. Х. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. *** *, ет. *, ап. *, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 696 лева, представляваща разноски по производството; осъдил С. Х. Х., ЕГН **********, с адрес: гр.

***, ж.к. *** *, ет. *, ап. *, да заплати на ЗК ЛЕВ ИНС АД, ЕИК 121130788, гр.

София, бул. Симеоновско шосе № 67А, на основание чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК сумата 586.50 лева, представляваща разноски по производството ; осъдил ЗК ЛЕВ ИНС АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. Симеоновско шосе № 67А, да заплати на Софийски градски съд на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК сумата 600 лева, представляваща остатъка от дължимата държавна такса върху уважената част на иска.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на на

ЗК „Лев инс„ АД срещу решението, постановено по гр. д. № 1604/2021г. на СГС, в неговата осъдителна част. Жалбоподателят счита решението за неправилно поради нарушение на материалния закон - чл. 45 и чл. 51, ал. 1 ЗЗД, поради необоснования извод на съда, направен и в противоречие със заключението на комплексната съдебно-медицинската експертиза, за наличие на причинно–следствена връзка ПТП - настъпилата смърт на М. К.. Иска отмяна на решението и отхвърляне на иска.

Насрещната страна С. Х. Х. е оспорила жалбата. Счита, че в правилно приложение на закона съдът е приел, че ПТП е каузален стресов фактор за настъпване на ПТП, съответно за настъпване на смъртта на съпруга й, за която като каузален фактор и фон на ПТП се е проявило и влошеното му здравословно състояние.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че в полза на ищцата е възникнало вземане по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на съпруга й.

СГС е формирал извод, че ПТП, в предмета на делото, съответно противоправното поведение на причинителя му – застрахован при ответника водач с застраховка „Гражданска отговорност“, е причинило смъртта на М. К., но съвкупно със здравословното състояние - сърдечните заболявания на увреденото лице, налични към датата на ПТП, починало след ПТП. Този извод е формиран на база заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза за възможност емоционалният стрес да доведе до мощен физиологичен отговор, който да предизвика внезапна и неочаквана смърт, 2 което според съда свидетелства за непрекъсната причинно – следствена зависимост между ПТП и леталния изход, от която зависи и обема на гражданската отговорност. При преценка на фактическото допринасяне за настъпване на вредоносния резултат на заболяванията, с оглед характера и тежестта им, за настъпилата внезапна смърт поради остра дихателна и сърдечна недостатъчност, непосредствена причина за настъпването й, съдът е определил преобладаващ принос от 80 % за тях, поради което 20 % от вредите е възложил за репарация от ответника. По този начин, като е преценил интензитета на претърпените мъки и страдания от страна на ищцата от загубата на съпруга й, и е определил обезщетение от 150 000 лв., е присъдил по предявения пряк иск обезщетение от 30 000 лв., като е приел, че възражението за съпричиняването на вредоносния резултат поради неизползване на обезопасителен колан е неоснователно.

Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част, а като косвен резултат от решаващата си дейност счита същото за неправилно в тази част.

Предявен е иск при правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от увредено лице срещу застраховалия гражданската отговорност на делинквента. Застраховането срещу гражданска отговорност е правоотношение, по силата на което застрахователят се задължава да обезпечи застрахователна закрила срещу риска от възникване на гражданска (деликтна) отговорност в тежест на застрахования, като при настъпване на застрахователното събитие, плаща дължимото от последния обезщетение за вредите, причинени на трети лица.

Застрахователното събитие при тази застраховка, като проекция на застрахователния риск, е възникването на гражданска отговорност в тежест на застрахования. Отговорността на застрахователя възниква на основание застрахователно правоотношение, а отговорността на причинителя на непозволеното увреждане, на основание деликт. Т. н. пряко право на увредения срещу застрахователя за изплащане на застрахователното обезщетение, предявено в настоящия процес, и правото му да търси обезщетение на деликтно основание, възникват в един и същи момент – този 3 на настъпването на застрахователното събитие (в случая ПТП), при което е причинено непозволеното увреждане.

За упражняване на прякото право на увреденото лице не е необходимо гражданската отговорност на застрахования да бъде установена със сила на пресъдено нещо и в случая тя действително не е установена. Оплакванията във въззивната жалба за процесуални нарушения при оценката и невъзприемането на заключението на изслушаната по делото СМЕ, при липса на специални знания в областта на медицината у съда, и като резултат необоснован извод за причинно – следствена връзка между смъртта на М. К. и ПТП, различен от посочените причини от вещото лице, очертават спора пред въззивния съд.

Във връзка с този спорен въпрос, въззивният съд взе предвид следното:

Ищцата поддържа, че от ПТП, настъпило на 23.01.2020г., причинено от застрахован при ответника със застраховка ГО водач на автомобил, е починал съпругът й М. К. като пътник в автомобил, участник в ПТП. За претърпените болки и страдания от внезапната му загуба е претендирала обезщетение за неимуществени вреди от 200 000 лв., като висящността на спора е пренесена пред въззивния съд до размера от 30 000 лв., присъден с обжалваното решение.

Ответникът, в срока за отговора на исковата молба, е оспорил противоправното и виновно поведение на застрахования при него водач за настъпването на ПТП и леталния изход от него, именно последният въпрос е останал спорен и на настоящия етап - дали за смъртта на починалия след настъпването на ПТП, поставено в основанието на иска, причина е и процесното ПТП.

С оглед спорния предмет на производството, въззивният съд изхожда от решаващото положение, че причина за настъпване на процесното ПТП от 23.01.2020г. са субективните действия на водача на лек автомобил Мерцедес със системите на управление на автомобила, предприел маневра, навлизайки от трета пътна лента към крайна лява лента на булеварда, в момент, в който от задната му страна по лявата пътна лента го е приближавал л. а. Мазда, като първият автомобил е навлязъл в опасната зона за спиране на л.а. Мазда и водачът на същия не е имал възможност да предприеме действия, за да предотврати настъпването на удара между двата автомобила. Не е спорно на 4 настоящия етап, че починалият след ПТП пътник на предната лява седалка М.

К. в л. а. Мазда е бил с поставен предпазен колан, каквито са и констатациите в заключението на изслушаната комплексната експертиза.

От събраните за установяване на основния спорен факт във въззивното производство доказателства е установено следното :

От заключението на изслушаната СМЕ, възпроизведено и като част от констатациите в комплексната експертиза, е установено, че пострадалият М. К. на 69 години, е с поставена диагноза (при извършения оглед и аутопсия): тежкостепенна коронаросклероза (до 80-90 %); генерализирана атеросклероза; хипертрофия на сърцето (лява камера с дебелина 2.5 см, дясна камера - 0.8 см); състояние след ампутация на десния крак; счупвания на гръдната кост на ниво 3-то - 4-то междуребрие; счупване на 3-то-5-то ребра по предна мишнична линия двустранно,без кръвонасядания на околните меки тъкани; оток на мозъка и белите дробове. При тези данни, в заключението е посочено, че причина за смъртта на лицето е острото нарушение на коронарното кръвообращение, развило се на фона на тежките болестни изменения на сърцето и съдовете, които го хранят, и довело до остра дихателна и сърдечносъдова недостатъчност. Посочено е още, че в изследваните документи е описано състояние след ампутация на десния долен крайник и травматични увреждания, както следва: счупвания на гръдната кост на ниво 3то - 4-то междуребрие; счупване на 3-то - 5-то ребра по предна мишнична линия двустранно, без кръвонасядания на околните меки тъкани. Пояснено е, че липсата на кръвонасядания дава основание да се приеме, че тези счупвания са послесмъртни и най-вероятно са получени при извършените реанимационни мероприятия. Направен е извод, че липсата на травматични увреждания, дава основание да се приеме, че по време на ПТП М. К. не е получил увреждания, които да са довели до смъртта му, т.е. липсва причинноследствена връзка между смъртта му и ПТП. Пояснено е още, че в теоретичен аспект тежките емоции могат да предизвикат мощни физиологични отговори, които могат да предизвикат внезапна и неочаквана смърт, като емоционалният стрес и страх могат да имат ефект върху сърцето – гневът, страхът и тревожността може да доведе до значително увеличение в сърдечната честота и кръвното налягане, което да увеличи потребността от кислород на миокарда, реакцията към това може да предизвика фатална аритмия, особено при пациенти със значителни сърдечни заболявания като 5 тежка атеросклероза на коронарните артерии/сърдечна хипертрофия, както е в случая, и по този механизъм да настъпи смъртен изход, което от „съдебномедицинска гледна точки това не може да се обективира“. При приемане на заключението вещото лице – съдебен медик е уточнило, че на починалия е извършена пълна аутопсия – огледани са черепната, гръдна и коремната кухина, правен е външен и вътрешен оглед на трупа; гръдната травма, настъпила послесмъртно /поради липса на кръвонасядания в околните меки тъкани около счупените кости/ е локализирана в ребрата, която не може да доведе до коронарни смущения, като последните са свързани с атеросклерозата – постепенно възрастово изменение на съдовете – артериалните кръвоносни съдове;коронарните са тези, които хранят сърцето, като смъртният изход е настъпил на фона на атеросклероза – коронарна склероза и на фона на артериална хипертония. В теоретичен аспект, е пояснило експертът, описаното стресово състояние би могло да доведе до физиологичен отговор, но за стреса няма критерий дали се е проявил при някого и да бъде доказан практически – „смъртта настъпва много бързо и никой не може да прецени какво е изпитал“. Уточнено е обаче, че при „такива заболявания с или без стрес пак може да настъпи смъртен изход, т.е. това не е задължително условие за настъпването … смъртта може да настъпи внезапно и бързо при видимо добро здраве при тези заболявания и без стрес“; категорични данни за точния момент на настъпването на смъртта не може да има в съдебната медицина, е изяснил още експертът, освен ако пациентът не почине в болнично заведение при пряко наблюдение. В случая мъжът може да е починал на седалката и преди пътния инцидент, вкл. и минута преди него и при пациент без послесмъртни петна всеки лекар е длъжен да прави реанимация /според показанията на св. Р. и св. Н. обаче пътникът на лявата седалка на автомобила с десен волан – починалият при ПТП – е отворил сам вратата на колата след ПТП/. Обобщено е при уточнението на заключението на СМЕ в открито заседание, че при тези клинични данни за здравословното състояние на починалото лице и при тези заболявания смъртта може да настъпи внезапно, бързо и без условия на стрес, т.н. скоропостижна ненасилствена смърт.