Решение № 175 от 30.03.2026, Районен съд - Враца
- Съд
- Районен съд - Враца
- Дело
- Гражданско дело 3496/2025
- Вид
- Решение № 175
- Подписан
- 30.03.2026
- Състав
- Емил Кръстев Ангелов
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.164 · Граждански процесуален кодекс
- чл.165 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.26 ал.1 предл.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26 ал.2 предл.5 · Закон за задълженията и договорите
- чл.33 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 175 гр. Враца, 30.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Емил Кр. А. при участието на секретаря С. Б. Р. като разгледа докладваното от Емил Кр. А. Гражданско дело № 20251420103496 по описа за 2025 година
Делото е образувано по искова молба вх. №14588/ 26.09.2025 г. от М. В.
К. с ЕГН ********** от гр.В. ул.”Ч.”№.чрез адв.И. П. И. от АК Враца гр.Враца ул.”Лукашов”№5 ет.2 офис 12,против Х. А. К. с ЕГН ********** от същия адрес.
Ищцата твърди,че била баба по майчина линия на ответника.Имала брак от 1989 г. с И. К. К.,от който брак имали обща дъщеря.Преди брака си и двамата имали други деца,вкл. ищцата - дъщеря,майка на ответника. След сключването на брака,ищцата и съпругът й се включили в ЖСК,чрез която получили апартамент,таван,склад и гараж в гр.В. ул.”.”№..
От 2002 г. до 2022 г.,ищцата работела в Италия, изпращала пари на съпруга си и на внука си.След прекаран лек инсулт се върнала в България.
Съпругът й й заявил,че били на години и болни и че следва да дадат имуществото си на ответника,когото били отгледали и който щял са се грижи за тях на старини. Ищцата се съгласила,още повече,че била в лоши отношения с дъщерите си.Ответникът се съгласил да поеме грижите срещу това да стане собственик.За да не могат децата да оспорят прехвърлянето били посъветвани да се извърши фиктивна продажба.Съпругът и ответникът нямали пари,само 1 ищцата работела и имала възможност да вземе заем.На 04.07.2022 г. изтеглила потребителски кредит в размер на 10 000 лв. и същия ден превела на ответника 9 998 лв.,дала му и 1 000 лв. на ръка,които да внесе по сметката си.Сумата от 11 000 лв. била уговорена като цена по продажбата.В деня на изповядването на сделката на 08.07.2022 г.,ответникът превел обратно сумата от 11 000 лв. на ищцата.
След сделката продължили да живеят заедно.Имали уговорка с парите от заема да бъде извършен ремонт,като съпругът и внукът обещали,че ще помагат за връщането.С парите,върнати по сметката,ищцата рефинансирала и изтеглила нов заем в размер на 20 000 лв..С парите по желание на ответника били закупени климатици,блиндирана врата и мебели и бил извършен освежителен ремонт.Само ищцата погасявала заема обаче.
През м.08.2023 г.,ищцата напомнила на ответника уговорката да се грижи за тях.Поставила и въпроса за разходите по кредита и битовите сметки.И тогава била разбрала,че обещанията на ответника били празни.Дори съпругът застанал на негова страна.На 15.08. при поредния разговор,съпругът се ядосал и нанесъл побой на ищцата, като й счупил пръст на лявата ръка.Отношенията в домакинството силно се влошили.Освен,че не полагал грижи, ответникът притеснявал ищцата и с нестандартната си сексуална ориентация/бил започнал да се определя като жена/.На 25.10.2024 г.,съпругът й отново й нанесъл побой, за което бил отстранен за срок от 9 м. от жилището по реда на ЗЗДН.След отстраняването на съпруга от жилището, ответникът продължил да тормози ищцата.Вкл. в нарушение на съдебното решение бил допуснал съпругът да живее на тавана над жилището.
Ищцата твърди,че страните не са желаели сключването и правните последици на договор за продажба,действителната им воля била да се прехвърли собствеността срещу задължение за издръжка и гледане.
Съответно,иска да бъде признато за установено между страните,че сключеният между тях договор за продажба на жилището и гаража е нищожен,като привиден.
Евентуално,иска да бъде установена нищожността на договора поради накърняване на добрите нрави,доколкото сделката била изповядана на цена 4.32 пъти по-ниска от данъчната оценка на имотите и над 25 пъти по-ниска от пазарната им цена.Добрите нрави предполагали известна еквивалентност на 2 престациите,каквото в случая липсвала.
Предвид вида другарство между съпрузите/необходимо задължително/,съпругът И. К. К. с ЕГН ********** от гр.В. ул.Ч. №. е бил конституиран като ответник по делото/в този смисъл и ТР №1/09.12.2013 г. по тълк. дело №1/2013 г. на ВКС ОСГТК, решение №179/18.10.2013 г. по гр. дело №1981/2013 г. на ВКС II-ро г.о. и определение №439/21.09.2018 г. по ч.гр . дело №533/2018 г. на ОС Пазарджик/.
Исковете са с правни основания съответно чл.26 ал.2 предл.5 от ЗЗД и чл.26 ал.1 предл.3 от ЗЗД.
В срока по чл.131 от ГПК,и двамата ответници са представили отговори.
Съпругът оспорва твърденията и исканията на съпругата-ищца.Самата тя била пожелала сделката да бъде извършена по този начин и те се били подписали с ясното съзнание и при свободно изразената воля,че желаят имота да бъде продаден на внука.Лично ищцата била определила сумата и била казала,че цената за него била специална,тъй като го била отгледала от малък и желаела по този начин да го възнагради.
Внукът-ответник винаги бил разполагал със собствени финансови средства,тъй като работел,а освен това имал и спестявания,така че твърдението,че ищцата била теглила заем за да плати цената по сделката било невярно.
Проблемът бил,че след прекаран макар и лек инсулт, ищцата се била скарала с всички близки и роднини и започнала да води дела.Сега била решила да развали сделката и да прехвърли жилището на дъщеря им,като лиши внук си и дъщеря си от подслон,което било изключително неморално.
Единствените претенции,които ищцата можела да има към внук си,били да й върне заема.Очевидно имала скрити помисли,защото при превода била записала покупко-продажба на имот.
Съпрузите не били и ощетени,защото си били запазили правото на ползване,което било допълнителен фактор от значение за определяне размера на продажната цена.
Първоначалният ответник е дал отговор,чрез адв.В. Ч. от АК Враца гр.В. ул.”Л.”№. офис .Също оспорва исковете.Договорът за продажба не бил привиден.Ищцата не представяла никакви писмени доказателства,които да 3 правят вероятни твърденията й,вкл. за прикрИ.е на договор за издръжка и гледане. Предоставената от ищцата на ответника сума в размер на 9 998 лв. била с основание превод по сметка и не доказвала основанието за извършване на превода.
Ищцата можела да докаже симулация само при наличие на обратно писмо или друг документ,представляващ начало на писмено доказателство например предварителен договор с различна цена.
Във връзка с евентуално предявения иск: от съществено значение за размера на продажната цена бил фактът,че продавачите си били запазили пожизнено правото на ползване на целия имот.Еквивалентността на престациите следвало да се преценява съобразно страните и правния им интерес.
Ищцата била признала,че била продала имота по този начин за да лиши дъщерите си от наследство,а не за да поеме ответникът издръжката и грижите за нея.Причината за завеждане на иска била да отмъсти на майката на ответника и да припише имота на другата си дъщеря,която причина не била съществувала към деня на сделката и била правно ирелевантна.
Съдебният състав,предвид наведените доводи и събраните допустими,относими и необходими доказателства, приема за безспорно установено от фактическа страна следното:
На 08.07.2022 г. с нот. акт №том II рег. № дело №/2022 г. на нотариус с район на действие ВРС Светла Бошнакова,М. В. К. и И. К. К. са продали на внука си Х. А. К. следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ...... по кадастралната карта на гр.В.,с адрес на имота гр.В. ул.”Ч.”№.,с предназначение жилище,апартамент,на едно нИ.,с площ 113.62 кв.м.,ведно с прилежащите мазе №4 с площ от 14.98 кв.м.,таван с площ от 34.2 кв.м.,склад №4 с площ от 11.7 кв.м. и съответните ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.
С нот. акт е продаден и самостоятелен обект в сграда с идентификатор ................ по кадастралната карта на гр.В.,с адрес на имота гр.В. ул.”Ч.”№.,с предназначение гараж,с площ 14.95 кв.м.,ведно със съответните ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.
Цената от 11 000 лв. е била изплатена по банков път по сметка на 4 ищцата.Продавачите са си запазили правото пожизнено.Данъчната оценка на имотите е била 49 157 лв.. на ползване
Горното е видно от представения по делото нот. акт/на стр.стр.6-8 от делото/.
По делото са представени още допустими,относими и необходими писмени доказателства:
-договор за потребителски кредит от 04.07.2022 г./на стр.стр.9-18/,видно от който на ищцата е бил отпуснат кредит в размер на 10 000 лв.;
-преводно нареждане/на стр.19/,видно от което сумата е била преведена по сметка на ищцата на същата дата;
-извлечение от банковата сметка на ищцата за периода 01.-08.07.2022 г./на стр.20/,видно от което на 08.07.2022 г. по сметката е постъпила сумата от 11 000 лв. от ответника Х. А. К. с основание покупко-продажба на имот в гр.В.ул.”Ч.”№.;
-схеми и данъчна оценка на апартамента и гаража/на стр.стр.2126/,видно от които данъчната оценка за 2025 г. е 47 557.20 лв.;
-удостоверение за сключен граждански брак/на стр.35/, видно от което ищцата е в брак с ответника И. К. К. от 04.08.1989 г.;
-извлечение от банковата сметка на ответника Х. А. К. за периода 01.31.07.2022 г./на стр.стр.97-99/,видно от което началното салдо е било 396.60 лв.,на 01.07. са постъпили 965.36 лв. заплата,на 01.07. са преведени 240 лв. вноска по стоков кредит,на 04.07. са постъпили 1 000 лв. вноска по сметка и 9 998 лв. превод от сметка на М. В. К. и са изтеглени 40 лв. теглене АТМ и 380 лв. теглене АТМ и на 08.07. 2022 г. са преведени 11 000 лв. по сметка на М. В.
К. с основание покупко-продажба на имот в гр.В.ул.”Ч. ”№ По делото е била допусната и изслушана съдебно-оценителна експертиза/на стр.стр.101-114/,вещото лице по която е определило справедливата пазарна стойност на имотите към датата на продажбата им,както следва: апартамент – 177 270 лв. или 90 637 евро и гараж – 16 083 лв. или 8 223 евро,или общо 193 353 лв./98 860 евро.
Вещото лице е използвало два метода на оценка - сравнителния метод и метода на вещната стойност,при съотношение 60%/40%.Първият метод е дал стойности съответно 189 453 лв. и 20 201 лв.,вторият – съответно 158 996 лв.
5 и 9 906 лв..
Също така,вещото лице е приело,че пазарната стойност на голата собственост е 50%.
По тези фактически констатации се налагат следните правни изводи:
Касателно иска за установяване привидността на сключения между страните договор.
Съдът е приел иска за допустим,като представляван правен субект с интерес. предявен от валидно
Съдът е приел вкл.,че ищцата следва да атакува договора в цялост,доколкото се касае за имоти-СИО,която е бездялова и не е била прекратена към датата на изповядването на сделката.
Съдът намира иска неоснователен.Вкл. че ищцата не е провела нужното доказване.
Симулацията е уредена от закона като особен вид недействителност,при която липсата на воля за обвързване с правните последици на явната сделка е съзнавана от договарящите се страни.Договорът е симулативен,когато страните,които са го сключили,не са желаели да бъдат обвързани от правните му последици.
Когато волята на страните е била само да създадат привидни правни последици на обвързаност,симулацията е абсолютна.Когато волята на страните е била да бъдат обвързани по различен от посочения в сделката начин, симулацията е относителна.При абсолютната симулация, страните не са обвързани никак.При относителната симулация,страните са обвързани от прикритата сделка.И в двата случая на симулация,страните не са обвързани от привидната/явната/ сделка.
В теорията и съдебната практика се приема,че разкрИ.ето на симулацията и установяването на действителните отношения между страните става с писмени доказателства поради ограничението на чл.164 от ГПК и в частност с т.н. обратно писмо.Обратното писмо се създава нарочно за случая и по съдържание трябва да разкрива точно вътрешните отношения между страните по привидната сделка.То се подписва от страните/за разлика от документа,представляващ т.н. начало на писмено доказателство,който съдържа волеизявление само на едната от страните/.
6
В случая,обратно писмо не е представяно и не се твърди да има такова съставено.
Съгласно чл.165 ал.2 от ГПК,когато страната се домогва да докаже,че изразеното в документа съгласие е привидно,свидетелски показания се допускат и ако има писмени доказателства,удостоверяващи изявления на другата страна пред държавен орган,които правят вероятно твърдението на страната,че съгласието е привидно.