Решение № 1028 от 12.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1028 гр. Пловдив, 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Методи Н. Антонов при участието на секретаря Милена В. Георгиева като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно наказателно дело № 20225330202894 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 5394811 на ОДМВР гр. Пловдив, с който на М. Н. М. ЕГН:**********, с адрес гр.** на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1 т.4 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 400/четиристотин/ лева за извършено нарушение на чл. 21, ал.1 от Закона за движение по пътищата.

Жалбоподателят , редовно призован, не се явява в съдебно заседание. С жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на издадения ЕФ. Иска се отмяната му.

Административнонаказващия орган - ОД на МВР-Пловдив, редовно призован, не изпраща представител, взема писмено становище по подадената жалба, претендират се разноски.

Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е 1

НЕОСНОВАТЕЛНА.

От ОД на МВР гр. Пловдив е издаден електронен фиш серия К № 5394811 за това, че на 01.06.2021г. в 09.07 часа в гр. Пловдив, бул. Найчо Цанов, под пътен възел „Родопи“, посока юг, с МПС „МЕРЦЕДЕС АМГ ГЛЦ 43”, лек автомобил, регистрационен номер **, е установено нарушение за скорост, заснето с автоматизирано техническо средство ARH СAM S1 № 11743 като моторното превозно средство се е движило с установена скорост 89 км./ч., при разрешена скорост – 50 км./ч. и превишил разрешената скорост с 39 км./ч.

Техническата система за заснемане, съгласно протокол за използване на АТСС с рег№1030р-15973/02.06.21г е било разположена в град Пловдив, на бул. Найчо Цанов, под надлез Родопи, при ограничение на скоростта – 50 км/ч. с начало на работа -08.50 часа и край на работа 11.30 часа.

За така констатираното нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДВП и на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДВП на жалбоподателят бил издаден процесният електронен фиш, с който е наложена глоба в размер на 400 лв., съгласно разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП.

Налице са безспорни доказателства по делото и че автоматизираното техническо средство, с което е била засечена скоростта на автомобила е било сертифицирано. Видно от удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126от 07.09.2017 г. на Български институт по метрология и от протокол от проверка№21-С-ИСИС/13.07.2021 г. на ГД „МИУ” при БИМ на системата за контрол на скорост.

С оглед на изложените съображения, съдът намира, че категорично и безспорно се установява, че на 01.06.2021г. в 09.07 часа в гр. Пловдив, бул.

Найчо Цанов, под пътен възел „Родопи“, посока юг, с МПС „МЕРЦЕДЕС АМГ ГЛЦ 43”, лек автомобил, регистрационен номер **, жалбоподателят е извършил нарушение на разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като същият е преминал през този участък от пътя със скорост от 89 км/час.

В случая не е приложимо Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014 г. по Тълкувателно дело №1/2013 г. на ВАС на РБ, с оглед изменението на ЗДвП, където реално е разрешено използване на мобилни устройства за заснемане на нарушения, поради което направените в тази насока възражения се явяват неоснователни

По настоящото дело са представени и съответните доказателства за техническата изправност на използваното АТСС Номерът му е надлежно посочен в електронния фиш. Лекият автомобил, собственост на ** ЕАД -клон Пловдив е бил предоставен за ползване на физическото лице. По несъмнен начин е установена скоростта на движение, видно от приложената по преписката снимка, като в ЕФ е отчетена допустимата грешка при измерването и тя е определена на 89 км/ч, съобразно изискванията на Протокол за проверка № 65-С-ИСИС-/28.09.2020г. на института по 2 метрология. При това положение, а и с оглед въведеното ограничение на скоростта за съответния пътен участък, се налага извод, че превишението на максимално допустимата скорост, допуснато от жалбоподателя, е 39 км/ч., от което следва, че отговорността на жалбоподателя правилно е била ангажирана по реда на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, като му е била наложена глоба в размер на 400 лв.

Правилно е определен и субектът на административно-наказателната отговорност. Електронният фиш е издаден на жалбоподателя като лице ползвател на регистрираното МПС, видно от приложената справка от информационната система на ОДМВР-Пловдив. Същият не се е възползвал от процедурата по чл. 189 ал.5 от ЗДвП, да оспори факта, че той е управлявал автомобила и авторството си в извършването на нарушението, като в 14дневен срок от получаването му предостави писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство, следователно правилно съгласно чл. 189 ал.4 от ЗДвП ЕФ е издаден именно срещу него.

Правилно е приложена в случая процедурата по чл. 189 ал.4 от ЗДвП и е за констатираното нарушение издаден електронен фиш. Съобразно, правилото на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП , при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Съгласно § 1 от ДР на ЗАНН , по смисъла на този закон "електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи.

В случая е налице нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, като в електронния фиш са описани всички негови съставомерни признаци в това число и мястото на нарушението, което ясно посочено и напълно удовлетворява признаците на чл.42 т.3 от ЗАНН по отношение на изискуемата индивидуализация на нарушението, което е на територията на гр.Пловдив бул. Найчо Цанов, пътен възел Родопи.

Нарушението е безспорно установено от приложения снимков материал от техническо средство, като в случая скоростта е била ограничена до 50 км/ч, а същата е била превишена от водача, обстоятелство, което е безспорно установено. Същевременно е представено и копие от протокол за проверка, от който се установява, че техническото средство отговаря на метрологичните изисквания. Спазени са и изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., като по делото е наличен коректно попълнен протокол за работа на техническото средство по чл.10 от Наредбата.

Електронният фиш е съставен по реда на чл.189 ал.4 от ЗДвП и съдържа необходими реквизити. Следва да се има предвид, че електронният фиш представлява специфичен административно правораздавателен акт, като за 3 него е предвидена различна форма и съдържание по утвърден от Министъра на вътрешните работи образец и спрямо него не могат да се прилагат изискванията на чл.57 от ЗАНН.

В случаят, в процесния електронен фиш коректно са вписани издателя – ОД на МВР- град Пловдив, както и всички останали изискуеми реквизити, оспорени като отразени от жалбоподателя.

Всичко гореизложено обосновава неоснователността на жалбата, поради което обжалваният Електронен фиш, следва да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

По отношение на разноските, съгласно чл. 63, ал.3 ЗАНН страните имат право на такива. Въпросът за възлагането на разноските в административно наказателния процес обаче е изрично уреден в чл. 63, ал.3 ЗАНН, а именно по реда на АПК. В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл.

143, в който е посочено, че когато съдът отхвърли оспорването, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. Приложението на този принцип с оглед изхода на делото води до извод, че в случая се дължат разноски на въззиваемата страна, която претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение без да се сочи техния размер. На основание чл. 63 ал.5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ съдът намира, че такива следва да бъдат определени в размер на 80.00 лева и с оглед изхода на делото следва да се присъдят в полза на ОДМВР-Пловдив.

Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав, постанови решението си.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 5394811 на ОДМВР гр. Пловдив, с който на М. Н. М. ЕГН:**********, с адрес гр.** на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1 т.4 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 400/четиристотин/ лева за извършено нарушение на чл. 21, ал.1 от Закона за движение по пътищата.

ОСЪЖДА М. Н. М. ЕГН:**********, с адрес гр.** да заплати на ОДМВР Пловдив сумата от 80.00 лв. представляваща направени разноски по делото за юрисконсулт.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.

4

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5