Определение № 5182 от 13.11.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5182 гр. София, 13.11.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Касационно гражданско дело № 20248002100999 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 27825/05.12.2023 г. на Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София, чрез процесуалния представител юрисконсулт С. Т., срещу решение № 1203 от 30.10.2023 г. по в.гр.д.№ 627/2023 г. на Софийския апелативен съд, с което като е потвърдено решение № 260037 от 07.07.2020 г. по гр. д. № 50/2020 г. на Пернишкия окръжен съд, е уважен изцяло предявеният от К. И. К. против касатора осъдителен иск с правна квалификация чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 40 000лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди - болки, страдания, в резултат на претърпяно непозволено увреждане, настъпило на 10.09.2019г. в [населено място], [община], на пешеходна пътека на [улица], довело до травматологични, неврологични и психически травми и увреждания, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането - 10.09.2019г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 556.10 лв., представляваща обезщетение за причинените на ищцата имуществени вреди, предизвикани от същото непозволено увреждане, представляващи направените и заплатени разходи за лекарства, лечение, болничен престой и рехабилитация за периода от 10.09.2019г. до предявяването на исковата молба, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 10.09.2019 г. до окончателното изплащане на вземането и са присъдени сторените по делото разноски. Решението е постановено при участието на „ЗМБГ“ АД и „Лиел Констракшън“ ЕООД като трети лица-помагачи на страната на касатора.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение 1 поради нарушаване на материалния закон, допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявената искова претенция по чл. 49 ЗЗД бъде отхвърлена изцяло със законните последици, евентуално размерът на обезщетението за неимуществени вреди, определен по реда на чл. 52 ЗЗД, да бъде намален.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК. По същество изложението възпроизвежда оплакванията, обективирани в касационната жалба, за неправилност на обжалваното въззивно решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при обсъждане на събраните по делото доказателства, необоснованост на формираните фактически констатации и нарушаване на материалния закон.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационната жалба К. И. К., чрез процесуалния си представител адвокат Б. Б., изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Третите лица помагачи „ЗМБГ“ АД и „Лиел Констракшън“ ЕООД изразяват становище, че са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, съотв. за основателност на касационната жалба.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.

283 ГПК, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

За да постанови обжалваното решение, възивният съд е приел, че производството по делото е образувано по предявени от К. И. К. срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ осъдителни искове с правна квалификация чл. 49, във вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати обезщетение за имуществени и неимуществени вреди за това че на 10.09.2019 г., около 06:30 ч., в [населено място], [община], пресичайки по пешеходна пътека на [улица], кракът и пропаднал в дупка, вследствие на което получила полифрагментно счупване на дясна раменна става.

Установено е, че [улица], [населено място], общ. П. е част от Републикански път ІІІ-1003, който се поддържа от ответника, респективно от специализираното звено - Областно пътно управление (ОПУ) - Перник на основание чл. 22, ал. 1, вр. чл. 21, ал. 2 ЗП. Посочено е, че с договор от 29.01.2016г., Консорциум „ЗМБГ Констракшън“ е поело задължение за поддържане на републикански пътища на територията на югозападен район, стопанисван от Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез ОПУ - Перник, съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП, в качеството му на изпълнител по откритата процедура по реда на ЗОП, със срок на действие 48 месеца, считано от датата на подписването на договора, а именно 29.01.2016г., влязъл в 2 сила на 01.02.2016г.

От приетата по делото съдебно-техническа експертиза е установено, че към момента на инцидента е била изградена и съществувала пешеходна пътека тип „Зебра“ на [улица], в централната част на [населено място], обл. П., като същата започвала от бордюра от северната част на пътното платно пред затревената площ в района на тамошна чешма за минерална вода и метално пано и завършвала от южната страна на пътното платно до електронен стълб.

От събраните гласни доказателства свидетелските показанията на св. З. Б., работодател на К.

И. К., е установено, че техническото състояние на конкретния пътен участък е влошено от години, характеризира се с множество дупки, до степен почти да заличат централната улица в [населено място], изрично е споменато, че на процесната пешеходна пътека е имало дупки, когато се е случил инцидента. Свидетелят Б. В. работещ, като охранител във фирма СОТ, е заявил, че през месец септември 2019г., докато бил нощна смяна в [населено място], стоял в колата, в близост до тамошната чешма, като сутринта видял да идва автобус от [населено място], който спрял до местния магазин за плодове и зеленчуци.От автобуса слязла К. И. К., която минала покрай чешмата, а пресичайки пешеходната пътека паднала. В този момент, той и неговия колега отишли при пострадалата, чули да вика от болка и не можела да се изправи, свидетелят познавал сина на пострадалата, като му позвънили да отиде и да я откара в болница.Същият е заявил, че на конкретната пешеходна пътека имало множество дупки, които често се образували във времето, дори и преди това да били запълвани.От показанията на свидетеля В. В. - син на пострадалата, е установено, че на 10.09.2019г. майка му се обадила плачеща, че е паднала и той отишъл да я прибере от [населено място].Намерил я на пейка да седи пред баничарницата, с двама човека от СОТ, които му казали, че била паднала.Той я качил в колата и я откарал в Бърза помощ. Заявил е, че познавал мястото на инцидента, често е минавал, като през зимата това място се превръщало в поледица, а лятото било пълно с локви, вследствие на недоброто техническо състояние на пътния участък, сравняван от него с изкоп, насипан със скална маса, при стъпване на който нямало как да не пропаднеш.От свидетелските показания на свидетеля В. В.-служител в Областно пътно управление в гр. Перник, е установено, че той прави обход на всички пътища от републиканска пътна мрежа в областта, включително и в района на [населено място] и е заявил, че на площадчето в [населено място] имало две пешеходни пътеки и състоянието на пътя било добро като не помнел през м. септември 2019г. да е имало дупка на пешеходната пътека, обичайно при обход, когато констатират дупка пишат задание на фирмата която подържа пътя и към този момент от година я пълнили обичано със студена асфалтова смес.

От представените по делото медицински документи и заключението на приетата по делото комплексна съдебно - медицинска експертиза, заключението на допълнителната комплексна съдебно-медицинска експертиза, е установено, че в резултат на падането ищцата е получила полифрагментна фрактура на раменната кост на дясната ръка в областта на хирургичната шийка с дислокация на фрагментите по ширина.По спешност е извършена мануална репозиция и й е била поставена имобилизационна ортеза. На 28.10.2019 г., след преглед при травматолог е било решено да се продължи имобилизацията и да се продължи приема на 3 медикаментозно- калциеви препарати и антикоагуланти.На 11.11.2019 г. е била отстранена ортезата.На 25.11.2019г. е извършено ЕМГ на десен горен крайник и са установени данни за предно-коренчева увреда в дясно, периферно-стволова увреда на двата нерва - аксиларис и медианус.Установено е, че при самата травма пострадалата е изпитала силни болки и страдания с невъзможност да си служи с десния горен крайник, като за около 2-3 седмици е търпяла по- силни болки и страдания, но те не са престанали дори и след премахването на ортезата.Вещите лица са заявили, че по време на имобилизацията К. И. К. не е могла да си служи с дясната ръка, като е търпяла неудобства и страдания в битово и хигиенно отношение.След отстраняването на имобилизацията, движенията в дясната раменна става са били силно ограничени и болезнени. Именно поради слабост в дясната ръка, съчетано с оплаквания от болки в рамото и целия десен горен крайник, на 25.11.2019 г. е извършено ЕМГ, което установява данни за предно коренчева увреда на С 5-6 вдясно, периферна стволова увреда, както и увреда на двата нерва - аксиларис и медианус.Болковият синдром, с различен интензитет и ограничения обем на движенията в дясна раменна става, са продължили през целия период на временната й нетрудоспособност от 10.09.2019 г. до 11.05.2021 г. за 245 дни, видно и от ЕР на ТЕЛК.При направения преглед на пострадалата, вещите лица са установили, че след счупването на дясната раменна кост, заедно с първоначалните болки и страдания, К. И. К. е претърпяла и ограничена подвижност на палеца, непохватност на дясна ръка при извършване на фини движения, действия с дребни предмети, както е налице изтръпване и намалена чувствителност в областта на палеца и дланта на дясна ръка.Вещите лица са установили болезнени и ограничения движения в дясната раменна става.Ограничени са повдигането на ръката напред и нагоре, както и странично нагоре в крайните фази с около 40 градуса.Установена е и хипотония и лекостепенна хипотрофия на мускулите, свивачи на дланта и пръстите. Вещите лица са заключили в комплексната съдебно-медицинска експертиза, че са настъпили травматологични и неврологични увреждания, свързани с увредените два нерва, което води не само до претърпени от самото счупване болки и страдания, но и слабост на пръстите и дланта на дясната ръка, особено при осъществяване на фини движения и действия с дребни предмети, изтръпване и нарушена чуствителност, начален усет в областта на дланта и предмишницата.Заключението на вещите лица, е че тези симптоми би следвало да отзвучат, но не може да се прогнозира колко време би отнело това и дали въобще ще настъпи пълно възстановяване. Вещото лице д-р М., позовавайки се на ЕР № 1270 от 14.04.2021г. на МБАЛ „Р.Ангелова“ АД, което дава на пострадалата 50 % трайно намалена работоспособност, е посочило, че дори да има подобрение при пострадалата, то би било в незначителна степен, а до пълно възстановяване според него не би могло да се стигне.От заключението на допуснатата по делото допълнителна комплексна съдебно - медицинска експертиза е установено, че в медицинското досие на К. И. К., находящо се при личен лекар, както и в представените медицински документи по делото, няма данни за предхождащи заболявания касаещи вестибуларния апарат и нарушение на равновесието.

Прието е, че съгласно съдебнопсихиатрична експертиза, поради претърпените за продължителен период от време болки и страдания и лишаването на пострадалата за 4 продължителен период от елементарни удобства и комфорт по време на лечението и рецидивния характер на психотравмената ситуация, е развила за период от няколко месеца разстройство в адаптацията, както и е открита остатъчна емоционална лабилност, тревожно - депресивна и бледа вегетативна симптоматика. Заключението на вещото лице е, че К. И. К. е претърпяла тежка травма вследствие на травматично увреждане от 10.09.2019г. и последващия период на възстановяване, като към момента на изготвянето и изслушването на експертиза не страдала от психично заболяване в тесния смисъл на думата, но е налице остатъчна тревожно - депресивна и вегетативна симптоматика.Непосредствено след процесния инцидент К. И. К. изпаднала в състояние на остра стресова реакция.Изпитвала напрегнатост, безпокойствие във връзка с телесните увреждания.Временно променила социалните си взаимоотношения, затворила се в себе си, като редуцирала социалните си контакти.