Протокол № 109 от 15.05.2025, Апелативен съд - Бургас

ПРОТОКОЛ

№ 109 гр. Бургас, 15.05.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: П. Анг. Синков

Членове:

Яни Г. Гайдурлиев

Светлин Ив. Иванов при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова и прокурора Любомир Г. Петров.

Сложи за разглеждане докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20252000600043 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Жалбоподателят подсъдим Г. В. Д., се явява лично и с упълномощения защитник адв. Ж. Н. от АК-Б.

Не се явяват частните обвинители Н. И. Щ., Е. И. А., З. И. Щ. и И. Щ.

И.. За всички се явява упълномощеният повереник адв. П. Н. от АК-Б.

За Апелативна прокуратура-Бургас, се явява Апелативният прокурор Любомир Петров.

ПРОКУРОРЪТ: Моля да се даде ход на делото.

АДВ. Н.: Да се даде ход на делото. Моите доверители знаят за делото, но не пожелаха да се явяват.

АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.

ПОДСЪДИМИЯТ: Да се гледа делото днес.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като съобрази обстоятелството, че неявяването на частните обвинители не е пречка за 1 разглеждане на делото, а същите са надлежно представлявани от упълномощен повереник-адвокат, намира, че няма пречки за разглеждане на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдията докладчик ДОКЛАДВА делото.

Страните поотделно заявиха, че няма да правят отводи на състава на съда, прокурора и секретаря.

Съдът дава ход на съдебно следствие.

ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча доказателства.

АДВ. Н.: Няма да соча доказателства.

АДВ. Н.: Няма да соча доказателства.

Съдът, като изслуша становищата на страните и като не намери служебна необходимост за събиране на допълнителни доказателства, О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧИТА приложените към делото доказателства.

ПРИКЛЮЧВА събирането им и съдебното следствие.

ДАВА ход на съдебните прения.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, считам, че жалбата е неоснователна.

На първо място следва да се отбележи, че по делото няма никакъв спор по отношение на фактическата обстановка и доказаност на обвинението 2 срещу Д. и аз ги поддържам изцяло, както са изложени в присъдата и мотивите към нея.

Бургаски окръжен съд е приложил института на съкратено съдебно следствие с признание от страна на подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, които се подкрепят от всички събрани по делото доказателства, включително и заключенията на експертизите.

За мен безспорно подсъдимият е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като не е съобразил скоростта си на движение с обстоятелството, че управлява товарен автомобил при ограничена видимост, в тъмната част на денонощието и разстояние на осветеност на къси светлини. Той е управлявал с 90 км/ч, с опасна зона за спиране 133 м, като осветеността и на двата му фара при тези условия е била 50 и съответно 75 метра. Според експертите, при съобразена скорост не повече от 49 км/ч, ПТП не би настъпило.

Не считам, че е основателно искането в жалбата да се приложи чл. 343а НК. Да, действително подсъдимият е позвънил на тел. 112 около десет минути след произшествието, а преди него е позвънил и свидетелят А.. Предвид съдебната практика, това обективно и реално не е помогнало и не би могло да помогне на пострадалата – тя е била вече починала, т.к. според съдебномедицинската експертиза, нараняванията, които е получила при ПТП, са били несъвместими с живота, а и никой от свидетелите не сочи, че след ПТП тя е била контактна с признаци на живот. Същевременно, това обстоятелство - обаждането на тел. 112 от подсъдимия, правилно е прието от окръжен съд като смекчаващо вината обстоятелство.

По делото има спор и относно размера и на двете наказания – лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС, като се иска тяхното намаляване, намаляване на изпитателния срок и прилагане на чл. 55 НК.

Считам, че първоинстанционният съд правилно е определил размера на наказанието лишаване от свобода на Д., като е съобразил баланса на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, определил е размер около средния, а именно от 4 години лишаване от свобода. Съобразно чл. 58а, ал. 1 НК правилно го е редуцирал с една трета до 2 години и 8 месеца лишаване от свобода.

Мисля, че правилно е определен и размерът на наказанието лишаване 3 от право да се управлява МПС от 4 години, като естествено, че размерът на това наказание не може да бъде под размера на наказанието лишаване от свобода.

Считам, че правилно е приложена и разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК, макар, че за това не се спори. В тази връзка, правилно е определен и размерът на изпитателния срок.

Дали да се намали размерът на двете наказания? Действително, найсъщественото от смекчаващите вината обстоятелства е поведението на водача на каруцата – в тъмната част на денонощието и е управлявал без никакви светлоотразители и светлини, т.е. има силно изразен елемент на съпричиняване. Следва да се отчете положително и напредналата възраст на подсъдимия, семеен, трудово ангажиран, изразява съжаление за извършеното.

Признанието не може да се ползва като смекчаващо вината обстоятелство, т.к. то е използвано при прилагането на чл. 58а НК и повторно не може да се преценя в полза на подсъдимия.

От друга страна, не може да не се отчете, че тези престъпления са със сравнително висока степен на обществена опасност. Зачестиха и възмущават обществото, особено когато се е стигнало до причиняване на смърт, като несъмнено е важна и генералната превенция – наказанията за тези престъпления. В случая имаме пострадало и друго лице.

Не може да не се отчетат осъжданията на Д. отново за две престъпления по транспорта, макар и не тежки и наказанията му като водач на МПС – 5 наказателни постановления и 9 фиша.

Въпреки, че има баланс и дори да се приеме ред по ред смекчаващите вината обстоятелства, не считам, че те са изключителни и многобройни, така че и най-лекото предвидено от закона наказание да е несъразмерно тежко, да се приложи чл. 55 НК.

Не може да не се отчете, че причиненият резултат е много тежък.

Мотивиран от гореизложеното, моля да потвърдите обжалваната присъда.

АДВ. Н.: Уважаеми апелативни съдии, ще си позволя само да разширя разсъжденията относно обстоятелствата, които следва да се ценят при 4 индивидуализация на наказанието.

От гледна точка на частното обвинение следва да се има предвид, че става въпрос за изпълнение на работа от подсъдимия, която е правно регламентирана и, която е изключително строго регламентирана, позволяваща да се изпълнява с установени правни норми, които създават реда, по който следва да се изпълнява същата, така че движението да е безопасно. Тази длъжност той я изпълнява по професия, професионално. Управлява, в случая тежка композиция – превозно средство, което е със значително надвишаващи габарити и обем от другите. Всички останали са застрашени от движението на такова превозно средство.

В случая, това превозно средство е управлявано в тъмната част на денонощието, със скорост почти надвишаваща съобразената скорост - 90 км/ч.

Няма да повтарям фактическите доводи на прокуратурата, но не са налице основания за ревизия на присъдата в частта относно приложението на чл. 54 НК, респективно чл. 55 НК. Не са налице изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства – напротив. Не са налице и основания за преквалификация на стореното по благоприятната правна норма, която предвижда НК, тъй като, дефакто помощта нито е била първа, нито е била навременна, нито е могла да окаже въздействие върху запазване на живота и здравето на пострадалите.

В тази насока ще Ви помоля за Вашия съдебен акт.

АДВ. Н.: Уважаеми апелативни съдии, в края на въззивното дело, в процедура по съкратено съдебно следствие с признаване на фактите, за Вас остава да определите само и единствено размера на наказанието и неговото изтърпяване.

Мисля, че представителят и на държавното и на частното обвинение коректно изложиха фактологията. Разбира се, с някои от правните изводи ние не сме съгласни.

Определянето на наказанията вероятно е най-сложната част от Вашата работа. Съобразявайки смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, Вие следва да ги отнесете към подсъдимия, в случая Г. Д..

Обществената опасност на деянието е висока дотолкова, доколкото е 5 постигнат един тежък, възможно най-тежкият вредоносен резултат, който НК санкционира, но към така наречения термин „обществена опасност на деянието“ съм длъжен да обърна вниманието Ви върху следните обстоятелства:

Трайната практика на съдилищата, включително и на Вашия съд, предполага да посоча, че винаги при определяне и индивидуализация на наказанието се отчитат видът и броят на правните норми сочещи нарушения по специалния ЗДвП и други подзаконови нормативни актове, с чийто правни норми се запълва бланкетното съдържание на чл. 343 НК.

Длъжен съм да посоча, че в конкретния казус, единственото посочено и доказано нарушение от страна на подзащитния ми, е всеобхватната и обща норма на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, досежно съобразената скорост. Това обстоятелство ми дава основание, поне на мен, да твърдя, и моля да приемете, че наистина е така, че поведението на Д. с нищо не е по - укоримо от минимално изискуемото укоримо поведение по ЗДвП и по НК. Той не е направил с нищо повече от това, което законът изисква. Превишение като някаква възходяща градация на неправомерно, незаконно поведение, ние в конкретиката нямаме.

Не се установиха и не се доказаха в хода на наказателното производство факти, които да квалифицират извършеното от Д. като с нещо по-тежко, от минимално изискуемото за тази квалификация.

Длъжен съм да обърна внимание и на обстоятелството, че измежду предвидените в НК форми на вината, които безспорно са елемент от обществената опасност както на деянието, така и на дееца, тук сме изправени пред несъзнателна непредпазливост. Не твърдя, че това е смекчаващо отговорността обстоятелство, но отново се връщам на тезата ми, че измежду всички възможни укорими форми на вината, това е най-малко укоримата форма, което отново моля да намери отражение в определяне на наказанието, което Вие ще санкционирате така или иначе.

В комплекса на преценка на индивидуализиране на наказанието и обществената опасност на деяние и деец, е необходимо да се установи механизма на ПТП и евентуално наличието на съпричиняване на вредоносния резултат. Още в момента на огледа - първоначалното посещение на мястото на ПТП от органите на ДП, последващите събиране на доказателства и проверката им чрез разпити, авто-технически, медицински експертизи, е 6 видимо и наистина се набива на очи неправомерното поведение от страна на водача на каруцата, не знам И. ли е бил или пострадалата Д. И.. Обръщам внимание, че в тъмната част на денонощието е категорично неправомерно поведение това, което пострадалите са направили - да се движат по оживен път от републиканската пътна мрежа без никакви светлини, които да подскажат на останалите участници в движението, че тези хора са там. Не са спазили елементарни изисквания за безопасност относно светлоотразителни жилетки, светлоотразителни знаци поставени симетрично в двата края, които да очертават параметрите на превозното средство-каруца. В тъмната част на денонощието, лице, управляващо животински впряг е длъжно да има активни светлини, т.е. само светлоотразителите не са достатъчни, за да кажем, че поведението на пострадалите е било съобразено със закона. Нормата на чл. 71, ал. 1 ЗДвП е категорична – изисква се активна светлина в двете посоки, видима – и отпред и отзад. Нищо от това не е спазено, което ме мотивира да пледирам пред Вас да обърнете особено внимание на механизма на настъпване на ПТП и доказаното много голямо по обем съпричиняване.