Решение № 54 от 27.07.2026, Районен съд - Свищов
- Съд
- Районен съд - Свищов
- Дело
- Административно наказателно дело 119/2026
- Вид
- Решение № 54
- Подписан
- 27.07.2026
- Състав
- Теодора Богомилова Стоянова
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 149, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 6 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 6, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 22 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.64 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.72 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 72, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 72, ал.1 т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 72, ал. 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 72, ал. 5 и ал. 6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 72, ал. 5 и ал. 6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 73 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 74 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 74, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 74, ал. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.270 · Наказателен кодекс
- чл. 270, ал. 1 · Наказателен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 54 гр. Свищов, 27.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Теодора Б. С.а при участието на секретаря Татяна Ст. Тотева като разгледа докладваното от Теодора Б. С.а Административно наказателно дело № 20264150200119 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 от ЗМВР.
Обжалвана е Заповед за задържане на лице № 352зз-27/30.04.2026 г., издадена от Г И. Г. – ПИ /ООР/ група ОП при РУ – Свищов към ОД на МВР – Велико Търново, с която жалбоподателят П. Г. Б. е бил задържан за срок до 24 часа на основание чл. 72, ал.1 т.1 от ЗМВР.
Жалбоподателят П. Г. Б. , чрез адв. Г. Г. намира заповедта за задържане за неправилна и незаконосъобразна. Твърди, че същата е издадена при липса на материалноправните предпоставки на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и без да са спазени изискванията на посочената разпоредба, тъй като в акта липсвала информация относно характера и съдържанието на данни за съпричастността му към престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК. Издадената заповед засягала в по-голяма степен правата и интересите от най-необходимото за целта й, по който начин се нарушавал принципът за съразмерност по чл. 6, ал. 2 от АПК, доколкото целта била да се попречи на лицето да се укрие, да извърши друго престъпление или да осуети наказателното преследване, а в случая липсвали каквито и да било данни обуславящи заповедта с посочената цел. Моли атакуваната заповед да бъде отменена като неправилна и незаконосъобразна, както и да му се присъдят разноските по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява и се 1 представлява от адв. Г. Г.. Поддържа подадената жалба срещу заповедта за задържане и моли за присъждане на разноски.
Ответникът Г И. Г. – ПИ /ООР/ група ОП при РУ – Свищов към ОД на МВР – Велико Търново се явява лично в съдебно заседание и оспорва жалбата. Сочи, че атакувана заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на правомощията му, при спазване на материалноправните и процесуални правила, съобразена е с целта на закона. Към момента на задържането, полицейските служители разполагали с достатъчно данни за извършено престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК, за което е образувано ДП. Заповедта за задържане била постановена в съответствие с принципа за съразмерност, регламентиран в чл. 6 от АПК, като наложената принудителна административна мярка напълно съответствала на целта на закона по смисъла на чл. 22 от ЗАНН. Моли заповедта за задържане да бъде потвърдена, а жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: Съгласно Заповед № РД111064/27.04.2026г. на Изпълнителния директор на БАБХ за периода 27.04.2026г.-1.05.2026г. са командировани служители на различни ОДБХ / поименно изброени/ да извършат проверки на територията на цялата страна.
Във връзка с това група служители от БАБХ извършили проверка в „С“ ЕАД с.*. Жалбоподателят П. Г. Б. е адвокат и е упълномощен да представлява дружеството.На 27.04.2026г. започнала проверката , като продължила на 28,29 и 30 .04.2026г. По делото са разпитани свидетелите Д. С., С. Б., И. М. и В. М.служители на ОБДХ Велико Търново, които дошли на място –базата на „С“ ЕАД в с.* на 30.04.2026г. със задача да поставят обезопасителни ленти, да заснемат и други физически действия на база изготвените от проверяващите служители / съгласно Заповед № РД11-1064/27.04.2026г. на Изпълнителния директор на БАБХ / констативни протоколи от 28.04.2026г. и 29.04.2026г.
Същите били допуснати в обекта от жалбоподателя Б., като в същото време той не допуснал на територията на дружеството двама служители на ЦУ на БАБХ- Ц. М. и А. След сигнал на св. Ц. М. до РУ Свищов , на място дошли служители на полицията- св.Х. Б., св.В. Й., Г Г. и др.Същите са разпитани в съдебно заседание, като обясниха ,че са получили указания от тяхното ръководство да оказват съдействие на служителите на БАБХ при извършване на проверка на територията на базата на „С“ ЕАД и „О“ АД в с.*. Съответно, 2 след получения сигнал дошли на място и установили, че няколко служители от ЦУ на БАБХ били на входа и охраната не ги допускала по разпореждане на пълномощника на дружествата –адв.Б.. В обекта били допуснати само служителите от ОБДХ Велико Търново. Мотивът на адв.Б. бил, че предходните два дни проверките били извършени, и освен това експертите от ЦУ на БАБХ нямат правомощия да извършват проверки.
ПИ /ООР/ група ОП при РУ – Свищов Г И. Г. на основание чл.64 от ЗМВР отправил устно полицейско разпореждане към П. Г. Б. да допусне на територията на дружеството служителите на ОДБХ, последният отказал и е задържан на основание чл.72 от ЗМВР в 12,15 часа. Същото е видно и оглед на представения по делото от Дирекция „Вътрешна сигурност“, МВР с писмо вх. № 3438/23.06.2026 г. 1 бр.оптичен носител, а именно: 1 бр. DVD+R с номер: ***, съдържащ 8бр. видеофайла, за времето от 12:08 часа до 12:43 часа на 30.04.2026 г. от персонална полицейска камера:
„СВ3462НPxBody“.
На 30.04.2026 г. , в 12,15 часа е издадена процесната Заповед за задържане на лице № 352зз-27/30.04.2026 г., издадена от Г И. Г. – ПИ /ООР/ група ОП при РУ – Свищов към ОД на МВР – Велико Търново, с която жалбоподателят П. Г. Б. е бил задържан за срок до 24 часа на основание чл.72, ал.1 ,т. 1 от ЗМВР, като е вписано , че е във връзка с чл. 270, ал.1 от НК-за лицето има данни, че на 30.04.2026г., около 12,15ч. в землището на с.*, на портала на „С“ЕАД съзнателно пречи на орган на власт-служители на ЦУ на БАБХ да извършат проверка на територията на дружеството , разпоредена със Заповед № РД11-1064/27.04.2026г. на Изпълнителния директор на БАБХ.
Заповедта била връчена лично на задържаното лице, което било освободено същия ден в 15,20 часа, след проведен разпит и преглед от екип на „Спешна помощ“. По повод задържането на П. Г. Б. бил извършен обиск, който е документиран в Протокол за обиск на лице от 30.04.2026 г., освидетелстван бил в Спешно отделение на МБАЛ "Д-р Д.Павлович", както и бил уведомен за правата му по чл. 72, ал. 5 и ал. 6 от ЗМВР, а именно на защитник, на отказ от защитник и последиците от него, и устно е запознат с правата по чл. 72, чл. 73 и чл. 74 от ЗМВР съгласно Декларация приложение № 1 към чл. 15, ал. 2.
Задържането на П. Г. Б. било осъществено на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР във връзка с престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК. На 30.04.2026г. било образувано ДП№148/2026г. по описа на РУ Свищов за престъпление по чл.270 3 от НК. По делото не са представени данни на какъв етап е разследването , приключило ли е производството и с какъв акт.
Изложената фактическа обстановка се установява от Заповед за задържане на лице № 352зз-27/30.04.2026 г., издадена от Г И. Г. – ПИ /ООР/ група ОП при РУ – Свищов към ОД на МВР – Велико Търново , Докладни записки , копие от материали по ДП№148/2026г. по описа на РУ Свищов , протоколи от проверки на БАБХ, длъжностни характеристики, разпити на свидетели.
Всички те са еднопосочни, последователни и логични, поради което съдът им дава вяра, тъй като дават сведения за задържането по реда на ЗМВР и за образуването на преписка по ЗМ в деня на задържането на жалбоподателя.
При така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Оспореният акт е издаден от полицейски орган по смисъла на чл. 53 от ЗМВР в границите на предоставената му съгласно чл. 72, ал. 1 от ЗМВР компетентност. Спазена е предвидената от закона форма съгласно чл.
74, ал. 1 от ЗМВР, а именно издадена е писмена заповед за задържане, която е връчена на адресата. Заповедта съдържа задължителните реквизити, посочени в ал. 2 на чл. 74 от ЗМВР - вписани са името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, както и данните индивидуализиращи задържаното лице - три имена, ЕГН и адресна регистрация, датата и часа на задържането. Разяснени са му правата по чл. 72 от ЗМВР, за което е подписал декларация по чл. 74, ал. 3 от ЗМВР и му е предоставено копие от нея и от заповедта срещу подпис. Заповедта е издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР като е посочено, че лицето се задържа във връзка с чл. 270, ал.1 от НК-за лицето има данни, че на 30.04.2026г., около 12,15ч. в землището на с.*, на портала на „С“ЕАД съзнателно пречи на орган на власт-служители на ЦУ на БАБХ да извършат проверка на територията на дружеството , разпоредена със Заповед № РД11-1064/27.04.2026г. на Изпълнителния директор на БАБХ.
4
Настоящата съдебна инстанция обаче намира, че това описание на фактическите и правните основания за задържането не са достатъчни, налице е разминаване между установеното като фактология и вписаното в Заповедта.
Не е посочено поименно кои лица не са допуснати, с оглед на техните длъжности, за да се прецени има ли данни за престъпление по чл.270 от НК.
От друга страна от свидетелските показания и прегледания запис от боди камера е видно , че ПИ Г И. Г. дава разпореждане на жалбоподателя Б. на основание чл.64 от ЗМВР, неизпълнението на което не съставлява престъпление по чл.270 от НК. Не фигурират обстоятелства , но които да може да се направи проверка за неотложност от налагането на принудителната административна мярка. Освен това, в заповедта следва да се съдържат и мотиви за това, дали задържането се налага с оглед поведението на лицето, свързано с възможността то да се укрие или да извърши друго престъпление и спрямо него да не може да се проведе разследване. Мотиви за такива обстоятелства в обжалваната заповед обаче не са налице, а такива не могат да бъдат изведени и от събраните доказателства преди издаването на обжалваната заповед за задържане. От друга страна, по делото са налице данни за необременено съдебно минало, като липсват такива за негативна характеристика на личността му, освен това му е установена самоличността и неговата адресна регистрация, които са все обстоятелства, които водят до извода, че не са били налице данни, че жалбоподателят Б. би предприел действия по укриване и/или последващи противоправни действия или поведение, още по-малко престъпление или да препятства разследването и събирането на доказателства, които да са налагали прилагането на превантивна заповед за задържане за срок до 24 часа, спрямо него. Така, предвид изложеното настоящият състав приема, че не се установява съответствието на оспорената заповед за задържане с посочените цели, поради което издадената принудителна административна мярка, освен фактически необоснована, се явява и несъответна на целта на закона. Нарушен е принципът за съразмерност по чл. 6 от АПК, съобразно който прилагането на принудителна административна мярка по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигане на законовата цел. В конкретния случай нито е обосновано, нито е доказано, че за постигане на законовите цели е било необходимо задържането за срок до 24 часа на жалбоподателя Б.. Към момента 5 на издаване на атакуваната заповед за задържане, според разследващите са били налице данни за извършено престъпление, което е видно от образуваната преписка по описа на РУ-Свищов още същия ден. Въпреки, че по горе се посочи, че неизпълнение на полицейско разпореждане по чл.64 от ЗМВР не е престъпление , а административно нарушение, при положение че няма данни за съпротива или друго противоправно поведение на жалбоподателя. В случая от представените и приети по делото доказателства не става ясно кое е наложило задържането му именно на този ден, за да се прецени каква е целта на предприетото ограничаване на свободата на жалбоподателя, дали за да се предотврати деянието, да се преустанови извършването на нарушение или престъпление, или пък за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Поради липса на каквито и да било данни по делото, по никакъв начин не може да се приеме, че заповедта е издадена и с цел извършването на неотложни действия, чрез които да бъдат събрани достатъчно данни за образуване на наказателно производство, за да се прецени тази спешност при ограничаването на свободата на жалбоподателя. Няма твърдения, нито някакви данни, че са били налице условия за осуетяване събирането на материали по образуваната проверка и разкриването на обективната истина, нито пък задържането да е послужило за предприемане на някакви неотложни действия, целящи събиране на доказателства за образуване на досъдебно производство. Настоящият съдебен състав намира още, че административният орган по този начин е засегнал права и законни интереси на гражданин в по-голяма степен от най-необходимото от гледна точка на целта, за която се издава акта. В случая издаването на заповедта превишава целта на закона поради обстоятелството, че принудата и нейното реализиране не е обусловено от необходимостта лицето да бъде задържано, тъй като не са представени никакви доказателства за необходимостта от прилагане на тази принуда. От всичко изложено до тук, настоящият съдебен състав приема, че атакуваната заповед не е наложена съгласно изискванията на закона, не е издадена в съответствие с целта му, липсва доказана необходимостта от задържането на лицето, поради което следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
Разпечатката съдържа 27 от 33 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ca0ae792-abbf-4070-bf56-f93b8edf3ab6