Решение № 33 от 01.02.2022, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. София, 28.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Ваня Н. Иванова като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело № 20211800500880 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.436 и сл. от ГПК.

С жалба вх. № 5202/19.11.2021 год. по описа на ЧСИ Васил Недялков рег. № 864 с район на действие СОС длъжникът по изп. дело № 20158640400187 Д. М. Б. от гр. Б. е обжалвала разпореждане от 01.11.2021 год. на съдебния изпълнител, с което същият е отказал да прекрати изпълнението, съответно е отказал да вдигне възбраната на следния недвижим имот: 1/6 идеална част от собствен имот на длъжника, представляващ едноетажна масивна вилна сграда със застроена площ от 60 кв.м., построена въз основа на отстъпено право на строеж в поземлен имот с идентификатор *** в кв. 50 по регулационния план на курорт „З.“, община Б., поради несеквестируемост, съгласно чл. 444, т. 7 от ГПК.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК не е постъпило възражение от взискателя по делото.

Със съпроводително писмо ЧСИ е изпратил жалбата и препис от изпълнителното дело на СОС, като е изложил на осн. чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви по обжалваното действие.

Софийски окръжен съд, като обсъди данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства във връзка с изложените в жалбата доводи, намери следното :

Жалбата е допустима – същата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК от длъжник по изпълнителното дело и против действията на съдебния изпълнител, обективирани в разпореждане от 01.11.2021 год., с което е отказал да прекрати изпълнението и да вдигне възбрана, наложена върху 1/6 ид.ч. от описания недвижим имот, находящ се в гр. Б., курорт „З.“, при посочени граници и съседи. Твърденията на жалбоподателката, че е налице насочване на изпълнението върху несеквестируемо 1 имущество, обуславят правото й на жалба, съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК.

Софийският окръжен съд, след като обсъди оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства, прие следното:

ЧСИ е насочил изпълнението върху имущество на длъжника – 1/6 ид. част от описания по-горе недвижим имот, находящ се в гр. Б., като е разпоредил вписването на възбрана върху имота. По делото съдебният изпълнител не е насрочил и извършил опис на недвижимия имот.

Налагането на възбрана въз основа на разпореждането на ЧСИ от 04.10.2021 год. върху идеална част от имот на длъжника обезпечава изпълнението и не е същинско насочване на изпълнение върху имуществото на длъжника. С възбраната се предотвратява отчуждаването на имот, което би затруднило удовлетворяване на взискателя и намаляване на имуществото на длъжника. В хода на изпълнителното производство се събират доказателства за имущественото състояние на длъжника, като се изискват справки за притежавани от него имоти, МПС, акции и дружествени дялове, семейно положение и др.

Според Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/ 2013 г., ОСГТК /т.1/ принудителното изпълнение се насочва върху отделен имуществен обект на длъжника с налагането на запор или възбрана върху този обект, като налагането на запор или възбрана върху несеквестируема непотребима вещ, както и описът на такава вещ са допустими. С оглед това следва да се приеме, че несеквестируемостта не е пречка за налагане на възбрана.

Допустим е и описът на непотребими вещи, но е забранено осребряването им и поради това при описа несеквестируемите непотребими вещи не може да бъдат предадени за пазене вън от дома на длъжника, а несеквестируемото жилище може да бъде предадено за пазене на лице, което не се числи към домакинството на длъжника, само ако не се намери такова лице и длъжникът отсъства. Налагането на възбрана върху непотребимата вещ – недвижим имот в случая, не означава, че върху имота непременно ще бъде проведено принудително изпълнение, още повече, че към този момент съдебният изпълнител няма как да разполага с информация дали конкретният имот е несеквестируем. Този въпрос подлежи на изясняване в хода на изпълнителното производство и може да се обжалват последващите действия, които именно биха нарушили твърдяната несеквестируемост, доколкото несеквестируемостта на непотребимите вещи е забрана за тяхното осребряване. Налагането на възбрана върху имота обаче е допустимо, по изложените по-горе съображения.

Възбраната върху имота не е несъвместима с несеквестируемостта и в този смисъл не я нарушава.

Тъй като не е извършено същинско изпълнително действие върху несеквестируемо имущество, жалбата е неоснователна.

По изложените съображения Софийският окръжен съд

РЕШИ:

2

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 5202/19.11.2021 год. по описа на ЧСИ Васил Недялков рег. № 864 с район на действие СОС, подадена от длъжника по изп. дело № 20158640400187 Д. М. Б. от гр. Б. срещу разпореждане от 01.11.2021 год. на съдебния изпълнител, с което същият е отказал да прекрати изпълнението и да вдигне възбрана върху следния недвижим имот: 1/6 идеална част от собствен имот на длъжника, представляващ едноетажна масивна вилна сграда със застроена площ от 60 кв.м., построена въз основа на отстъпено право на строеж в поземлен имот с идентификатор *** в кв. 50 по регулационния план на курорт „З.“, община Б., поради несеквестируемост, съгласно чл. 444, т. 7 от ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3