Решение № 22 от 07.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Пловдив, 07.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева - Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20245330206270 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 793326-F792293 от

23.10.2024 г., издадено oт И.Б.К. – Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП- Пловдив, с което за нарушение на чл. 125, ал. 5, вр. ал. 1 от Закона за данък добавена стойност, на „Доктор Ауто“ ЕООД, ЕИК 202513637 на основание чл. 179, ал. 1 Закона за данък добавена стойност, е наложена имуществена санкция в размер от 500, 00 /петстотин/ лева.

В жалбата се навеждат конкретни възражения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Формулирано е искане за отмяна на НП. Не се претендира присъждане на разноски.

Въззиваемата страна – ТД на НАП Пловдив в открито съдебно заседание, чрез своя процесуален представител ангажира становище за неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на НП. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени от страните и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото 1 потвърждаване. Съображенията в тази насока са следните:

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

При извършена служебна проверка на 1 7.09.2024 г. в ТД на НАППловдив се установило, че „Доктор Ауто“ ЕООД, като регистрирано по ЗДДС лице, не е спазил установения в закона срок за подаване на справка декларация по смисъла на чл. 125 ЗДДС в ТД на НАП Пловдив за данъчен период 01.08.2024 г. - 31.08.2024 г. до 16.09.2024 г. включително.

Справката – декларация по ЗДДС по смисъла на чл. 125 не била подадена и към момента на съставяне на АУАН.

Същата е

04.10.2024 г. подадена по – късно същия ден с вх. № 16006030763/

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, както и въз основа на разпита на свидетеля Стойчева - Спасова. Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка не е оспорена с въззивната жалба.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

По делото не се спори, а и от приложените Заповед № ЗЦУ - 384/ 27.02.2024 г. и Заповед № ЗЦУ 1338/27.06.2024 г. се установява както материалната, териториална, така и темпорална компетентност на административнонаказващия орган и на актосъставителя.

Противно на възраженията на жалбоподателя, п ри съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в седемдневен срок от съставяне на акта да направи писмени възражения срещу него, като такива не били депозирани. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП.

Атакуваното НП съдържа реквизитите, предвидени в чл. 57 от ЗАНН и в него не са налице съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и давностните срокове, разписани в чл.

34 от ЗАНН - нарушението и нарушителят са установени на 17.09.2024 г. (при извършена служебна проверка в ТД на НАП - Пловдив), АУАН е съставен на 04.10.2024 г. (в присъствието на представляващия „Доктор Ауто“ ЕООД), а процесното НП е издадено на 23.10.2024 г.

Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем законосъобразно административно наказващият орган е счел, че с действията 2 си жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 125, ал. 5, вр. чл. 125, ал. 1 ЗДДС, тъй като обективно е пропуснат определеният в закона срок за подаване на справка-декларация за съответния данъчен период. Диспозицията на правната норма очертава нарушението като такова на просто извършване. Със самия факт на пропускане на установения в закона срок, нарушението се явява довършено, като не е необходимо да настъпва допълнителен общественоопасен резултат.

Приложена е и правилната санкционна норма на чл. 179, ал. 1, ЗДДС, която словесно и числово препраща именно към нарушението по чл. 125 ЗДДС.

Наложената имуществена санкция е в минималния установен от закона размер - 500 лв.

На следващо място настоящата инстанция счита, че в случая приложение не може да намери разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.

Съгласно дадената в т.4 на пар. 1 от ДР на ЗАНН легална дефиниция:

„Маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.“

Всъщност още преди приемане на легалната дефиниция, трайната съдебна практика бе извела правилото, че за да се счете, че случаят е маловажен, следва да се констатира, че с оглед всички обстоятелства, относими към конкретния случай, степента на обществена опасност на процесното деяние е по-ниска от обичайната за нарушения със същата правна квалификация.

Изрично следва да се уточни, че при преценка за маловажност на случая, съпоставката на степента на обществена опасност се прави с други нарушения със същата правна квалификация, а не с други нарушения с различна правна квалификация. Това е така, доколкото степента на обществена опасност на даден вид нарушения е оценена от законодателя чрез предвидената за тях санкция.

В конкретния случай съдът намира, че деянието разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на нарушение по чл. 125, ал. 5 ЗДДС, доколкото обстоятелства, които да обуславят маловажност на случая, не са налице.

Не може да бъде такова обстоятелство липсата на дейност на дружеството за процесния данъчен период, в случай, че същото не е осъществявало дейност. Такова обстоятелство не може да бъде и това, че допуснатото нарушение не води до укриване на печалба или недеклариране на 3 данъци. Аргумент за това може да се почерпи от разпоредбата на чл. 125, ал. 4 ЗДДС, в която изрично е посочено, че справка - декларация по ал. 1 и отчетни регистри се подават и когато не следва да се внася или възстановява данък, както и в случаите, когато регистрираното лице не е извършило или получило доставки или придобивания или не е осъществило внос за този данъчен период. И това изискване на законодателя не е самоцелно, доколкото подаването на справки декларациите и отчетни регистри обслужва не само обществените отношения, свързани с набиране на приходната част на държавния бюджет, но и обществените отношения, свързани с правилното отчитане на извършваната в страната търговка дейност и движението на паричния поток, което пък от своя страна е свързано с планирането на бюджета за следващата година. Действително, при липса на извършена търговска дейност, държавният бюджет не се ощетява, доколкото данък не се дължи, но доколкото съществено се засягат отношенията, свързани с отчетността и планирането на бюджета, не може да се приеме, че неподаването на данъчна декларация и отчетни регистри в тази хипотеза е с по-ниска степен на обществена опасност.

На следващо място, липсва един от типичните белези на маловажния случай, а именно еднократността и изолираността на случая в дейността на нарушителя. От формираната по делото доказателствена съвкупност се вижда, че процесното нарушение не е изолиран случай, а е пето такова.

Отделно от горното, липсват и данни по отношение на твърдяното от жалбоподателя неизпълнение на задълженията, поради техническа грешка – проблем с ел. подпис. По отношение на твърдяната техническа грешка не са представени доказателства за това в какво всъщност се изразява тя, поради което и не може да се приеме, че се касае за обективна причина за неизпълнение на законовото задължение.

На последно място, следва да се отбележи, че съгласно трайната съдебна практика, отговорността на ЮЛ е обективна, безвиновна. Това означава, че за да се ангажира тяхната отговорност не е необходимо да се констатира вина от страна на ръководството на предприятието или на някой от служителите. От значение за налагане на имуществена санкция е само обстоятелството, че законът е възложил на определено юридическо лице дадено задължение и то обективно не е изпълнено, с което е създадено едно обективно съществуващо противоправно състояние.

По разноските:

С оглед на крайния изход на спора, разноски се дължат от жалбоподателя на въззиваемата страна. На основание чл. 63д ЗАНН вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП , вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ , съдът определи да бъде присъдено възнаграждение в размер на 80 лв. за осъществената защита от юрисконсулт, като съобрази фактическата и правна сложност на делото и 4 вида и количеството на извършената дейност.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН , съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 793326-F792293 от 23.10.2024 г., издадено oт И.Б.К. – Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП- Пловдив, с което за нарушение на чл. 125, ал. 5, вр. ал. 1 от Закона за данък добавена стойност, на „Доктор Ауто“ ЕООД, ЕИК 202513637 на основание чл. 179, ал. 1 Закона за данък добавена стойност, е наложена имуществена санкция в размер от 500, 00 /петстотин/ лева.

ОСЪЖДА „ДОКТОР АУТО“ ЕООД, ЕИК 202513637, ДА ЗАПЛАТИ на Национална агенция по приходите сума в размер на 80, 00 /осемдесет/ лева, представляваща разноски за процесуално представителство от юрисконсулт пред Районен съд Пловдив.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5